№ 4182
гр. Перник, 08.12.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103905 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба, с вх. № 23683/28.11.2022 г., подадена от ищците М.
И. П., ЕГН *****, Е. И. Б., ЕГН ***** и С. И. Б., ЕГН **********, чрез
пълномощника им адвокат К. П., със съдебен адрес: *************** за
изменение на постановеното по делото Решение № 1140/03.11.2022 г. в частта
за разноските.
В молбата се сочи, че съдът неправилно и в нарушение на материалния
закон е намалил направените от ищците разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди се, че всеки от тях е заплатил на упълномощения от
него адвокат възнаграждение в размер от по 300 лв. или общо 900 лв., като
съдът е присъдил общо на тримата, съразмерно с уважената част от иска само
сумата от общо 237.00 лв. Искането е на ответника да се възложи и
останалата част от направените разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в общ размер на още 474.00 лв.
Молбата е връчена на насрещната страна – „Топлофикация - Перник“ АД
на 29.11.2022 г. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, изтекъл на 06.12.2022 г. не е
постъпил писмен отговор.
Съдът като прецени процесуалната допустимост на молбата, взе предвид
изложените в нея съображения и обсъди материалите по делото, намери
следното:
Молбата е депозирана от страна по делото, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че М. И. П., Е. И.
Б. и С. И. Б., в качеството им на наследници на Иван Й. Б., починал на *** г.
не дължат на „Топлофикация - Перник“ АД, поради погасяване по давност,
сумата от 1827.15 лв., представляваща стойността на неплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2009 г., обезщетение за забава в
1
размер на 259.88 лв., считано за периода 30.01.2008 г. – 14.10.2009 г. и
законната лихва върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното
плащане, както и разноски в размер на 132.61 лв., за което вземане на
24.10.2012 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5976/202012 г. по описа
на Районен съд – Перник.
По делото са представени пълномощни от всеки от ищците, с които
упълномощават адв. К. П. да ги представлява пред съда. Представени са и три
броя договори, сключени на 23.05.2022 г. между адв. К. П. и всеки от ищците
по отделно, с предмет оказване на правна услуга, изразяваща се в предявяване
на иск с правно основание чл. 439 от ГПК и процесуално представителство и
защита в исковото производство пред Районен съд - Перник. Във всеки от
договорите е отразено, че клиентът е заплатил в брой при подписването му
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски в
производството и възнаграждението за един адвокат се заплаща от ответника
съразмерно с уважената част от иска.
В случаят искът е уважен частично, поради което, в тежест на ответника
следва да се възложи съответната част от направените от ищците разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическата и правна
сложност на делото, съдът може да го намали по искане на насрещната страна
до минималния размер по чл. 36 от ЗА.
Ответникът по делото е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение.
Съдът счита, че в случая се касае за едно адвокатско възнаграждение,
независимо, че то е заплатено разделно от всеки от ищците.
Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая е предявен един иск за установяване за недължимост на едно
вземане, длъжник, по което е бил наследодателят на ищците и което е
обективирано в едно изпълнително основание. Множеството на лица,
надлежно процесуално легитимирани да предявят този иск, произтича от
възникналото наследствено правоотношение след издаване на
изпълнителното основание и разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН.
Подлежащите на установяване факти по отношение на претенцията на всеки
от тях, обаче са идентични. Еднакви и са и заявените от тях искания. Затова
съдът счита, че пред него е предявен един иск и на основание чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство по него, осъществено
от един адвокат се дължи едно адвокатско възнаграждение. Видно от
представените договори за правна защита и съдействие страните са
определили размера му при условията на свободно договаряне, съгласно чл. 1
от Наредба № 1/2004 г. В изпълнение на договорите ищците за заплатила на
адв. К. П. сумата от общо 900 лв. С оглед фактическата и правна сложност на
делото този размер на адвокатско възнаграждение, съдът счита за
прекомерен. Съдебното производство е протекло в две открити съдебни
заседания и са събрани само писмени доказателства. Не са налице
обстоятелства, които да водят до неговата по-висока фактическа или правна
2
сложност, с оглед другите дела от същия вид. Затова в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищците разноски за адвокат до
минимално предвидения размер в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.,
съразмерно с уважената част от иска. Предвид обстоятелството, че искът е с
обща цена 2219.64 лв., то изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. в относимата и към момента на сключване и изпълнение на договора
за правна защита и съдействие, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 385.37 лв. Частта, съразмерна на уважената част на иска,
която следва да се възложи в тежест на ответника е 304.44 лв.
Видно от мотивите на съдебното решение съдът е определил размерна на
минималното адвокатско възнаграждение при условията на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г., вместо на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата наредба.
Затова решението в частта за разноските следва да се измени като на ищците
се присъдят още 67.44 лв. В останалата част молбата е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
Предвид изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 1140/03.11.2022 г., постановено по гр. д. № 3905/2022
г. по описа на Районен съд – Перник, в ЧАСТТА за разноските, като:
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от управителя **** да заплати на М. И. П., ЕГН **********
от ****** Е. И. Б., ЕГН ********** от ********** и С. И. Б., ЕГН
********** от **** сумата от още 67.44 лв. /шестдесет и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща част от заплатено
адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
23683/28.11.2022 г. в останалата част за присъждане на разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 474.00 лв., като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3