№ 138
гр. ВЕ.ко Търново, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500661 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. М. Х., ЕГН **********, с адрес село Долна
Липница, община Павликени, ********, чрез пълномощник – адвокат Е. Д., срещу Решение
№ 538/21.10.2024г. по гр.д. № 175/2024г. по описа на Окръжен съд-ВЕ.ко Търново в частта, в
която е отхвърлен предявения от нея срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ иск с правно
основание чл.432 КЗ за сумата над 14 400 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие получени телесни
увреждания в резултат на настъпило на 10.11.2021г. ПТП по вина на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон – разпоредбата на
чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Счита, че не е налице принос на пострадалата за настъпване
на вредоносните последици, като посочва, че при наличието на оток на окото на ищцата е
било невъзможност предприемането на медицински интервенции. Развива оплаквания, че
при определяне размера на присъденото обезщетение съдът не е взел предвид всички вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица от увреждането. Прави искане за отмяна
на решението в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата
претенция бъде уважена до пълния предявен размер от 30 000 лв. Претендира на основание
чл.38 ал.2 вр. чл.38 ал.1 т.1 от ЗА адвокатско възнаграждение за упълномощения адвокат за
оказаната безплатна правна помощ на ищцата във въззивното производство.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, чрез
1
пълномощника си – адвокат Т. Т., е подала отговор на въззивната жалба, в който заема
становище за неоснователност на същата и на наведените в нея оплаквания срещу
първоинстанционното решение в обжалваната част. Счита, че присъденото обезщетение е
справедлив паричен еквивалент на претърпените вреди и е съобразено с доказаното наличие
на съпричиняване от пострадалата, изразяващо се в неглижиране на собственото й
здравословно състояние в период от пет месеца – от м.ноември 2021г. до м.април 2022г.,
когато е било необходимо извършването на медицински преглед, вследствие на което е
намаляло зрението й и й получила установените усложнения. Моли решението да бъде
потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представитЕ. по пълномощие,
поддържат изразените в писмен вид позиции по спора, а въззиваемата страна и претенцията
си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа искането си за присъждане
на възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за въззивното производство. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли
за неговото намаляване.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от М. И. Б., е
депозирана в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши
служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваната част.
Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност –
постановен е от законен състав, в предЕ.те на правораздавателната власт на съда, изготвен е
в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения,
обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предЕ. на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна полица № BG/23/121003176805 по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно
дружество за управлявания от М. Й. М. лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № ВТ 05**** към
датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищцата не е
било заплатено застрахователно обезщетение.
Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 10.11.2021г.,
около 11.15 часа, на III-502 Патреш – с. Горна Липница – с. Долна Липница, около 5 км от
с.Патреш в посока с. горна Липница, настъпило ПТП между застрахования при ответното
дружество автомобил с водач М. Й. М. и л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ВТ 92****, при което
пострадали пътниците в последния посочен автомобил, между които и ищцата.
С влязло в законна сила Решение № 33/09.05.2023г., постановено по НАХД № 70/2023г.
на Районен съд – Павликени, водачът на застрахования при ответника лек автомобил е бил
признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на
същия, нарушил правилата за движение, визирани в чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на ППС е забранено, когато платното за движение
има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“; чл.8 ал.1 от ЗДвП – „Водачите на ППС използват дясната
2
половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със
светлинен сигнал е указано нещо друго“; чл.20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато ППС, които управляват“, с което по непредпазливост причинил
на Н. Н. Т., пътник в л.а. „Форд Фиеста“ с рег. № ВТ 92****, средна телесна повреда –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК. Следователно, налице е
виновно противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил. От
приложените фиш за спешна медицинска помощ и извлечение от Книга за повикване на
ФСМП-Павликени, както и заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че вследствие на това противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищцата са били причинени вреди,
поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.
Въз основа на приетите експертни заключения първоинстанционният съд е приел, че не е
налице причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на ищцата,
като пътник в автомобила, да пътува с поставен предпазен колан и причинените й телесни
увреждания и е счел това направено своевременно възражение от ответника за принос на
пострадалата за неоснователно.
Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ищцата
въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателката релевира оплаквания
относно справедливия размер на присъденото й обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и относно извода на първостепенния съд за наличие на неин принос за настъпилите
вредоносни последици, изразяващи се в намаляване на зрението на лявото й око и
нарушената координация на същото спрямо дясното око.
От фиш за спешна медицинска помощ и извлечение от Книга за повикване се
установява, че след претърпяно ПТП ищцата е транспортирана във ФСМП-Павликени с оток
на горния клепач и рана на лицето.
По делото е приложено съдебно-медицинско удостоверение, издадено след преглед на
ищцата на 12.11.2021г. от д-р Д. Г., видно от което при същата е установено масивно
кръвонасядане с оток на клепачите на лявото око, довЕ. до пълното затваряне на очната
цепка, кръвонасядане с оток на меките тъкани по предната повърхност на двете подбедрици.
Според д-р Г. описаните увреждания са довЕ. до промяна в клиничното й здраве, проявено
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводено с болки и
страдания по време на възстановителния процес.
Видно от амбулаторен лист № 803 от 01.04.2022г., при извършен преглед на ищцата от
специалист по очни болести е установено намалено зрение на едното око, птоза на клепача и
парализа на 3-ти нерв. Предписана е медикаментозна терапия.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р
Б. Г., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на
10.11.2021г. пътно - транспортно произшествие ищцата е получила дифузен хематом и оток
на лявата орбита с пълно затваряне на очната цепка, рана тип „аркада“ под ляв клепач около
2 см, кръвонасядане по предната повърхност на двете подбедрици с размери 6.5 на 10 см с
оток и изразена палпаторна болка на околните тъкани, оток и палпаторна болка на дясна
раменна става и лявата мишница. При извършения на 01.04.2022г. преглед от офталмолог е
3
установено намаление на зрението на лявото око, птоза на клепача, парализа на нервус
околомоториус, отклонения 15-20 градуса на левия булб и е предписана терапия за
продължително лечение. Според вещото лице описаните травматични увреждания могат да
бъдат получени по време, място и начин, твърдени в исковата молба, а именно като пътник
на задна седалка в лек автомобил, ударен от друг автомобил и последвалите травми от тъп
твърд предмет, каквито са вътрешните части на купето на автомобила. На ищцата са
причинени болки и страдания и затруднения в зрението на лявото око за срок между 20 и 30
дни досежно посттравматичния хематом на лявата орбита и травмите по тялото и
крайниците. През първите 5-10 дни от инцидента пострадалата е изпитвала изключително
силни болки в лявата орбита и травмираните крайници. След 20-ия ден болките и отокът са
намалЕ., а хематомът на лявата орбита е резорбиран окончателно след 30-ия ден. Според
заключението, няма данни за настъпили усложнения при провежданото лечение по вина на
пострадалата. По време на извършения от вещото лице преглед е констатирано, че
продължава да е налице увреждане на зрението и координацията на лявото око с дясното. В
съдебно заседание експертът устно пояснява, че е установил при ищцата козметичен дефект
вследствие нарушената координация на лявото спрямо дясното око, дължащо се на
увреждане на главен нерв с неговите клонове, командващи движението на очната ябълка,
както и очен проблем поради намаляване зрението на лявото око, които не може да каже
дали могат да бъдат решени. Допълва, че птозата представлява нарушение на инервацията
на горната част на очницата и мускулите, които командват горната вежда, вследствие на
което при ищцата тя е постоянно паднала надолу. Това нарушава координацията между двете
очи, затвореното от клепача око започва да страда, съответно по-малко се използва, стига се
до хипотрофия и то започва да закърнява.
Св. Ц. П., брат на фактическия съжител на ищцата, установява, че отивайки на мястото
на произшествието видял ищцата – лицето й било в кръв, лявото й око затворено и много
подуто, била в паника не усещала окото си, имала болки в главата. Откарана била в Спешна
помощ. На следващия ден свидетелят я придружил до лекар, който я прегледал и й казал, че
не може да направи нищо, тъй като първо трябва да спадне отока на окото. По лекарска
препоръка правела компреси на окото си, което било зачервено и след това посиняло, но в
продължение на месец било подуто. През това време тя не можела да се грижи за децата си
и свидетелят и съпругата му й помагали. Вкъщи промивала окото си, лежала и си почивала.
Споделяла, че има главоболие, не вижда с лявото око и то я боляло. Когато станела, имала
замайване. Ходила на лекар в Павликени, вземала лекарства и около три-четири месеца не
ходила на работа. Понастоящем се оплаквала, че е отчаяна, защото докторът й казал, че няма
Н. да се оправи окото й. С него виждала наблизо, но надалеч не виждала.
Св. М. Д. установява, че когато посетила след инцидента ищцата в дома, окото било
надуто и посиняло, имала силно главоболие и й се виел свят. Отокът на окото й продължил
около месец, през окото време тя не можела да става и не правела нищо. Свидетелката й
помагала в домакинската работа и в грижите за децата. Около месец след произшествието
започнала да ходи на прегледи при д-р В. в Павликени и стриктно спазвала предписаното й
лечение. Възстановявала се в продължение на четири – пет месеца, приз които не ходела на
работа и се оплаквала от силно главоболие, световъртеж, болки в окото.
Съгласно закона, на обезщетение подлежат всички действително
претърпени неимуществените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. С оглед на това и съобразно указанията, дадени
в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и съдебната практика по сходни случаи, съдът
намира, че оплакванията в жалбата за несъответстващо на претърпените от ищцата
неимуществени вреди обезщетение поради присъждането му в занижен размер са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Както се приема в цитираното постановление и в съдебната практика, понятието
4
"справедливост" не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обстоятелства, включително възрастта на пострадалия към момента на увреждането,
характера на последното, произтичащите от него физически и психологически последици за
пострадалия, техния интензитет и продължителност, начина на получаване на увреждането,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Следва да бъдат съобразени действителните икономически условия в страната към момента
на събитието, както и като ориентир съответните нива на застрахователно покритие.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза и представеното медицинско
удостоверение се установява, че при процесното произшествие ищцата е получила дифузен
хематом и оток на лявата орбита с пълно затваряне на очната цепка, рана тип „аркада“ под
ляв клепач, кръвонасядане по предната повърхност на двете подбедрици и изразена
палпаторна болка на околните тъкани, оток и палпаторна болка на дясна раменна става и
лявата мишница. Събраните гласни доказателства, на които съдът няма основание да не дава
вяра, доколкото същите напълно се покриват, установяват, че след инцидента ищцата
страдала от главоболие, болки в лявото око с по-голям интензитет през първите десет дни
след произшествието и намалено зрение със същото око, световъртеж. Същите страдания са
отразени и в приложения по делото и неоспорен от ответната страна амбулаторен лист.
Разпитаните по делото свидетЕ. установяват, че в продължение на около месец ищцата
предимно лежала, поради състоянието си не можела да се грижи за децата и дома си, което
наложило помощ от близките й. Изложените обстоятелства и неудобствата от социално-
битов характер, несъмнено са й причинили сериозен дискомфорт, променили са начина й на
живот и ежедневието й. След получаване на травмите, в периода на възстановяване,
ищцата, тогава в активна трудоспособна възраст /32-годишна/, спряла да работи. Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, срокът на пълното й възстановяване е
също около месец, включително за намаляване отока на лявото око и резорбиране на
хематома, с изключение на състоянието на зрението. От неоспорения амбулаторен лист от
проведен медицински преглед на ищцата на 01.04.2022г. от специалист офталмолог се
установява, че към посочената дата ищцата е с намалено зрение на лявото око, птоза /паднал
горен клепач, покриващ горната ¼ на зеницата/, парализа на трети нерв и нарушена
координация на лявото спрямо дясното око, като вещото лице и писмено, и устно в съдебно
заседание, е заключило, че тези последици са в резултат на получените при произшествието
травматични увреждания, като това заключение е възприето от първоинстанционния съд и
въз основа него е формиран такъв извод. Назначена е била единствено медикаментозна
терапия, но не и друг вид лечение, включително и оперативно. Че констатираните проблеми
вследствие получените от ищцата увреждания занапред могат да бъдат преодолени чрез
прилагане на някакво лечение, включително и чрез провеждане на оперативна интервенция,
не се установява с категоричност от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от
експертното заключение.
При така установените обстоятелства и при съобразяване на социално-икономическата
обстановка в страната към датата на събитието, когато минималната работна заплата е била
650 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката "Гражданска
отговорност", съгласно чл. 492 от КЗ, е в размер на 10 420 000 лв. за неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите. Освен горепосочените обстоятелства, относими към
определяне размера на обезщетението, съдът съобрази и практиката на ВКС, както и на
апелативни съдилища, включително и на ВТАС, по аналогични случаи, като намира, че
сумата от 18 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
По оплакванията във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение
5
досежно формирания от съда правен извод за доказан принос на пострадалата за настъпване
на вредоносните последици, касаещи намаляването на зрението на лявото око и нарушена
координация на същото спрямо дясното око, настоящият съдебен състав намира следното:
Приносът на пострадалия, като основание по чл.51 ал.2 от ЗЗД за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди, следва да е релевиран надлежно от ответника с
възражение пред първоинстанционния съд. То следва да е конкретизирано чрез посочване на
фактическите обстоятелства относно действията на пострадалия, които са в причинна връзка
и са допринесли за увреждането. Надлежно възражение за съпричиняване по чл.51 ал.2 от
ЗЗД в първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане на срока
за отговор на ИМ, ако е налице хипотезата на чл.147 т.1 от ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението.
В настоящия случай, ответникът е направил своевременно възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата поради неспазване на
законоустановеното задължение, като пътник в автомобил, да постави правилно предпазен
колан, както и поради това, че след извършените й медицински прегледи не е положила
необходимите грижи за пълното си и трайно възстановяване, като не изпълнявала
предписаното й лечение в домашни условия. От показанията на разпитаните свидетЕ. се
установява, че след преминаване отока на лявото око ищцата е започнала да посещава очен
лекар в гр. Павликени и стриктно е спазвала назначената й медикаментозна терапия.
Липсват данни по делото същата да е била насочена към оперативно лечение.
В първоинстанционното производство /нито в срока по чл.131 ГПК, нито по-късно/
ответникът не е релевирал друго /освен горепосочените/ възражение за принос на
пострадалата за настъпване на уврежданията, основано на обстоятелства във връзка с
конкретни действия на ищцата по съпричиняване на вредоносния резултат. С оглед на това
формираният в обжалваното решение извод, че същата има принос за настъпване на
вредоносните последици поради неполагането на достатъчно грижи за възстановяване на
установените козметичен и очен проблем, изразяващи се съответно в нарушена координация
на лявото око спрямо дясното и увреждане на зрението, тъй като не потърсила лекарско
съдействие и намеса, включително оперативна, и поради това е налице основание за
намаляване на присъденото обезщетение, е неправилен. Дори съдът да възприеме тази теза и
я съобрази при определяне справедливия размер на обезщетението, то по делото не са
налице категорични доказателства, че при ищцата е възможно да бъде постигнато пълно
възстановяване на зрението и координацията на очите.
Ето защо, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размера от 18 000 лв.
Поради изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 10.11.2021г. ПТП за сумата
над 14 400 лв. до сумата от 18 000 лв., като вместо това в полза на ищеца бъде присъдена
допълнително сумата от 3 600 лв., ведно със законната лихва върху нея от 11.07.2023г. до
окончателното плащане. В останалата обжалвана част, решението на Окръжен съд-ВЕ.ко
6
Търново следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора пред въззивната инстанция, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати допълнително по сметка на Окръжен съд-ВЕ.ко Търново държавна такса
в размер на 144 лв., както и да заплати на упълномощения от ищцата адвокат
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ под формата на процесуално
представителство в първоинстанционното производство допълнително в размер на сумата
от 300 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК и съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция, ищцата дължи на ответника разноски по делото в размер на 1 600 лв. вместо
присъдената с първоинстанционното решение сума от 1882 лв., поради което то следва да
бъде отменено в частта над сумата от 1600 лв.
Пред настоящата инстанция страните също са претендирали разноски. При този изход
на спора, на упълномощения от жалбоподателя адвокат следва да бъде заплатено адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ за въззивното производство в размер
на 660 лв. с оглед уважената част от въззивната жалба.
Насрещната страна също има право на разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивното производство, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба. Същата е
представила доказателства за договорено и реално заплатено възнаграждение на
упълномощения адвокат – в размер на 2600 лв. или 3 120 лв. с вкл. ДДС. С оглед на това
жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сумата от 1250 с вкл. ДДС,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Доколкото жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, то на
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати дължимата
за въззивното производство държавна такса в размер на 72 лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, ВЕ.котърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 538/21.10.2024г. по гр.д. № 175/2024г. по описа на Окръжен съд-
ВЕ.ко Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от С. М. Х., ЕГН **********, с
адрес село Долна Липница, община Павликени, ******** срещу ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 14 400
лв. до размера от 18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие получени телесни увреждания в резултат на настъпило на 10.11.2021г. ПТП по
вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на С. М. Х., ЕГН **********, с адрес село Долна Липница, община Павликени,
********, допълнително сумата от 3 600 /три хиляди и шестстотин/ лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на
10.11.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.07.2023г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. С. Д., АК-ВЕ.ко Търново, с адрес град ВЕ.ко Търново,
7
ул.“П.К.Яворов“ № 34, офис 2, на основание чл.38 ал.2 от ЗА допълнително сумата от 300
/триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд-ВЕ.ко Търново допълнително сумата от 144 /сто
четиридесет и четири/ лв. – държавна такса върху уважения иск.
ОТМЕНЯ Решение № 538/21.10.2024г. по гр.д. № 175/2024г. по описа на Окръжен съд-
ВЕ.ко Търново в частта, в която С. М. Х., ЕГН **********, с адрес село Долна Липница,
община Павликени, ******** е осъдена да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град София, район Възраждане, ж.к.
Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет.5, сторените в първоинстанционното производство
разноски над сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв. до присъдените 1 882 /хиляда
осемстотин осемдесет и два/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 538/21.10.2024г. по гр.д. № 175/2024г. по описа на
Окръжен съд-ВЕ.ко Търново в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Е. С. Д., АК-ВЕ.ко Търново, с адрес град ВЕ.ко Търново,
ул.“П.К.Яворов“ № 34, офис 2, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, сумата от 660 /шестстотин и
шестдесет/ лв. за оказаната безплатна правна помощ на жалбоподателя във въззивното
производство.
ОСЪЖДА С. М. Х., ЕГН **********, с адрес село Долна Липница, община
Павликени, ******** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.“Света
София“ № 7, ет.5, сумата от 1 250 лв. – направени във въззивното производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, район Възраждане, ж.к. Възраждане, ул.“Света София“ № 7, ет.5 ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Апелативен съд-ВЕ.ко Търново сумата от 72.00 /седемдесет и два/
лв., дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред Върховен касационен съд на Република България.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 ГПК, да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8