Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260077
гр.Свищов, 29.12.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 29.06.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№197 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взема предвид:
Производството по
делбата е във фазата по нейното
извършване.
С Решение № 12/ 13.05.2019г. по настоящото дело съдът е допуснал да се
извърши съдебна делба на следния недвижим имот: ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от
сутеренен етаж – килер, механа, укритие и коридор, със застроена площ от 40,10
(четиридесет кв.м. и десет кв.см.); първи етаж – дневна , кухня, столова, баня,
тоалетна и коридор с площ от 57,10 (петдесет и седем кв.м. и десет кв.см.);
втори етаж – две спални, хол и две тераси, със застроена площ от 55,7, кв.м.
(петдесет кв.м. и седемдесет кв.см.); таванско помещение с площ от 9,80 кв.м.
(девет кв.м. и осемдесет кв.см.); 2. ТЪРГОВСКА СГРАДА – кафе –аператив –масивна с площ от 31 (тридесет и един кв.м.),
всички постройки застроени чрез отстъпено право на строеж върху държавно дворно
място от 1000 (хиляда кв.м.), съставляващо парцел ІХ (римско девет) в квартал 5
(пети) по регулационния план на с.Ореш, община Свищов, при граници: от две
страни –улици, П. И. И., Б.Б.К., а съгласно актуална
скица от изток и запад – улици, север – УПИ Х и юг – УПИ VІІ, при права: 1/6 /една шеста/ идеална част
за В.Б.Й., ЕГН **********, 5/6 /пет
шести/ идеална част за Б.Б.К., ЕГН **********.
Ищцата В.Б.Й. взема становище
относно начина на извършване на делбата по отношение на делбения
имот, като заявява, че никоя от страните не може да й бъде възложен имота.
Ответницата Б.Б.К.,
чрез процесуалния си представител адв. Х.Т. прави искане допуснатия до делба недвижим имот
да бъде изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от
заключението на назначената по делото експертиза така разделянето на жилището
на два самостоятелни обекта може да стане при: Обособяване на самостоятелен
вход, промяна предназначение на помещение от спалня в кухня на II етаж, прокарване
на В и К инсталация в кухнята, разделяне на водопроводната и канализационна
инсталация, разделяне на електрическата инсталация за двата етажа, разделяне на
стълбището и построяване на складово помещение извън сградата, което да
обслужва новообразувания реален обект. Според заключението на вещото лице при
такова обособяване делът в натура би превишил многократно получената квота от
1/6 ид. ч. и намалил значително квотата 5/6 ид.ч. Вещото лице се е мотивирало с това, че жилището е
съвкупност от помещения, открити или покрити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. Съгласно
изискванията на чл.40, ал.1 от Закона за устройство на територията и на Наредба
№7 от 22.12.2003 година за Правила и Нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зона, жилището трябва
да отговаря на следните условия: да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е
помещенията да бъдат пространствено свързани, с изключение на бани и
бани-тоалетни.
Делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект според експерта може
да се извърши само, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в
самостоятелни обекти, без значителни преустройства и неудобства по- големи от
обикновените, но при спазване на строителните правила и нормативи, съгласно
изискванията на чл.203 на Закона за устройство на територията. Друго важно условие
при делбата е дяловете в натура, да отговарят на определените квоти на
участниците в процеса. В случая съществено е обстоятелството, че страните имат
различни квоти от делбения имот - 1/6 за В.Б.Й. и 5/6
за Б.Б.К..
С оглед на
горното и невъзможността всяка една от страните да получи реален дял от
допуснатото до делба имущество и липсата на предпоставките за възлагане на
недвижимият имот, съдът намира, че същият следва да бъдат изнесен на публична
продан, предвид неговата неподеляемост.
Окончателната
цена на допуснатият до делба недвижим имот, посочена от вещото лице е в размер
на 21 895 лева, която е определена при съобразяване на пазарните цени в
момента за съответния регион. Предвид изложеното съдът намира, че по делото са
установени всички предпоставки по чл. 348 от ГПК, поради което допуснатия до
делба имот следва да бъде изнесен на публична продан. Публичната продан следва да
се извърши от съдебен изпълнител съобразно правилата на ГПК, като получената от
продажбата цена следва да се разпредели между съделителите
съобразно правата им.
Относно
искането по чл.346 от ГПК:
Приета за
съвместно разглеждане е претенцията по сметки на ответницата Б.Б.К. срещу ищцата В.Б.Й. за осъждане на ищцата да заплати
сумата от 4914 лева, представляваща сторени разходи за подобрения в делбения имот.
Излагат
се твърдения, че от откриване на наследството през 2010г. до настоящия момент
били извършени подобрения от страна на Б.К., с които имота е повишил стойността си с 4914 лв.
Съделителят **** Й., чрез процесуалния си представител прави
възражение, че това не са полезни, а необходими разноски.
По делото
в качеството на свидетели бяха разпитани С.Ж.Г. – майка на страните и св. Ц.К..
От изслушаните в съдебно заседание свидетели се установява, че подобрения на
имота са правени от 2010г. насам. Установи се, че ответницата и съпруга й са
подменили изцяло дограмата на жилищната сграда, която преди това била дървена и
от нея духало. Монтирани били и външни ролетни щори.
Сменена била и външната входна врата, както и тръбите на слънчевите батерии към
къщата, които с времето се разрушили. Била изградена нова бетонова колона на
гаража. Били направени разходи по изготвяне на проект за промяна на предназначение
на кафе- аператив в гараж / издаване на скица за
проектиране и виза, изготвяне на арх. проект, одобряване на проект, издаване на
стр. разрешение, изготвяне на удостоверение за ползване/. Според свидетеля К.
същият участвал в събаряне на бетонов бар-плот, изливане на бетон за площадка
пред гаража и на бетонови стъпала.
Прието по
делото е заключение по съдебно - техническа експертиза на вещото лице А.М.,
която посочва, че стойността на полезните ремонти на имота възлиза на 1735лв.,
а стойността на необходимите – 2467 лв. Обща стойност на извършените
ремонти / както"полезни" така и „необходими"' по смисъла на
Закона за етажната собственост/ върху процесния имот,
извършени след 2010 година възлизат на 4202 лв.
Съобразно
трайната съдебна практика, съдът следва да извърши разграничение на претенциите
като посочи кои от твърдените дейности са подобрения, кои представляват
необходими разноски и кои полезни разноски, изхождайки от тяхното
предназначение. Необходимите разноски са свързани с необходимостта за запазване
съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, а чрез извършването им се
предотвратява разрушаването или погиването на имота. Основанието на претенцията
за необходимите разноски е в правилата на чл. 55 и сл. от ЗЗД или на чл. 30,
ал. 3 от ЗС. В необходимите разноски не се включват обикновените разноски,
които са свързани с текущото поддържане на вещта/имота/. Полезните разноски
/подобрения/ не са необходими за запазването и съхраняването на вещта, а са
нововъведения, които я изменят. При подобренията необходима предпоставка е
увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова
увеличение, не е налице подобрение. При необходимите разноски могат да се
търсят само действителните разноски, докато за подобренията, ако са извършени
при условията на чл. 72 и чл. 74 от ЗС - или увеличената стойност на имота при
добросъвестното владение или по-малката стойност между увеличената стойност на
имота и разходите за извършването им. Ако подобренията съсобственика е извършил
в качеството си на владелец на своята част и държател на частта на другите
съсобственици, то претенцията следва да се разгледа по реда на чл. 30, ал. 3 от
ЗС в случай, че подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици; и по чл. 60 и сл. ЗЗД, ако липсва съгласието им, но те не са се
противопоставили.
По делото
няма твърдения и доказателства претендираните
разноски и подобрения да са били извършени със знанието и съгласието на ищцата
като съсобственик или на нейно противопоставяне.Предвид на това претенцията
следва да се субсумира под правната норма на чл. 61,
ал. 2 от ЗЗД. Ремонтни дейности са извършени след 2010г., което се установява
от показанията на свидетелите Г. и К.. От заключението на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза се установява размера на направените разноски. Според експерта полезните ремонти са в размер
на 1735лв., а стойността на необходимите в размер на 2467 лв. Общата стойност
на извършените ремонти е в размер на 4202 лв. След като ищцата В.Й. притежава 5/6
идеална част от правото на собственост върху процесния
имот, то тя следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Б.К. направените
от нея подобрения, съразмерно дела си 3501,67
лв. и претенцията й следва да бъде уважена до този размер, а до пълния предявен
размер от 4914 лв. - отхвърлена.
По
отношение на искането по реда на чл. 346 ГПК от В.Б.Й. срещу Б.Б.К. за осъждане на ответницата да заплати обезщетение за
лишаване от ползване на делбения имот в размер на 100
лева, считано от 25.01.2018 г. - дата на съставяне на констативния протокол на
Нотариус И.А. до 26.02.2018г. – датата на завеждане на исковата молба,
формирано като сбор от дължими обезщетения от по 50 лв. месечно, ведно със
законната лихва окончателното изплащане на задължението, съдът намира
следното:
Това
искане съдът намира за неоснователно и недоказано, поради следното: Искането е
с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС - лишаване от ползване на съсобствена вещ. Съгласно тази правна норма, когато съсобствената вещ се ползва само от един от
съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползите, от които са
лишени, от деня на писменото поискване. За да възникне притезателното
право за заплащане на обезщетение за лишаването от ползите от използването на съсобствен имот, следва да са налице следните материални
предпоставки: 1) вещта да е съсобствена; 2) тя да се
ползва лично само от един или само от някои от съсобствениците; 3) този
съсобственик да възпрепятства чрез фактически или правни действия останалите
съсобственици да ползват вещта съобразно нейното предназначение и 4)
съсобственикът, който не ползва вещта, да е поискал писмено от съсобственика,
който ползва общата вещ, да заплати обезщетение или да осигури достъп до вещта
за ползване от другия съсобственик съобразно притежаваните от него вещни права.
Тези правнорелевантни обстоятелства, от които
възниква спорното притезателно право, следва да бъдат
установени в процеса на доказване чрез пълно и главно доказване от лицето,
което ги навежда. В настоящия случай
безспорно е установена съсобствеността на страните върху процесния
недвижим имот, като с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
издръжка и гледане № 85, том V, дело № 646/2015 г. на Нотариус Любомира ажарска е с район на действие Свищовския районен съд върху
същия е запазено правото на ползване на прехвърлителя
С.Ж.Г.. Не се спори и че Г. ползва процесния имот. Не
се представиха доказателства, че ищцата е отправила покана до ответницата в
качеството й на съсобственик за достъп до имота или за заплащане на обезщетение.
Видно от представената от нея нотариално заверена покана – рег. №356 от
22.01.2018г. на Нотариус И.А. с район на действие РС Свищов, рег.№295 на НК,
покана за предоставяне на ползването на имота чрез предаване на ключовете на
жилището е адресирана до С.Ж.Г.. Съдът приема, че адресат на поканата е именно
това лице, а не ответницата. Ограниченото вещно право на ползване на недвижим
имот като абсолютно субективно материално право е противопоставимо
на всеки, в това число и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим
имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Такова
изявление се съдържа и в самата нотариална покана на ищцата до ползвателя на
имота, в която е отразено, че същият се използва само и единствено от Г.. В
случая се установи, че не е имало възможност да се осъществи предоставяне на
съвместно ползване, тъй като жилищната сграда в имота, която е единствена е неподеляема жилищна сграда, покана за заплащане на
обезщетение липсва. В този смисъл предявената претенция за заплащане на обезщетение
за лишаване от право на ползване на В.Б.Й. срещу Б.Б.К.
за сумата от 100лв. следва да отхвърли,
като неоснователна.
В съдебно
заседание във втора фаза на делбата ищцата направи искане и за по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК, представляваща претенция за периодични плащания в размер на 50
лв. месечно, считано от 26.02.2018г. - дататана депозиране
на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка вноска до окончателното извършване
на делбата.
Искането
с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, по своя характер е за налагане на
привременна мярка, поради което същата е допустима само занапред, т.е. от
постановяване на акта, с който се допуска до окончателното ликвидиране на
съсобствеността между страните. За да бъде уважена тази претенция, същата предпоставя участниците в имуществената общност да не се
ползват от нея съобразно дяловете си, а общите имоти да се държат и ползват
само от един или част от съделителите. Определените
суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите
по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им по повод ползването само
по време на висящността на делбеното
производство. Обезщетението по чл. 344, ал. 2 ГПК по своята същност е сходно с
това по реда на 31, ал. 2 ЗС, с разлика при това, че в първия случай се дължи
обезщетение за лишаване от ползване на общата вещ занапред - от влизане в сила
на съдения акт, с който то е определено до приключване на производството по
делба, а във втората хипотеза за период от време включително и такъв преди
депозиране на исковата молба за делба в съда, в който смисъл и Решение № 48 от
26.03.2018 г., постановено по гр. дело № 2572/2017 г. на ВКС, І-во г.о. Решението, с което се уважава или оставя без
уважение искането за присъждането на обезщетение за лишаване от ползване от
страна на съделител, като привременна мярка в делбата
има характер на определение, което по правилата на чл. 344, ал. 3 ГПК може да
бъде изменяно от същия съд при промяна на обстоятелствата.
По делото
не се спори, а и от събраните
доказателства се установява, че за периода от получаване на исковата молба от
ответницата Б.Б.К. – 16.03.2018 г. до приключване на съдебното
дирене, ищцата не ползва имота предмет на делбата, а същият се ползва от
лицето, в чиято полза е учредено правото на ползване. Същото се установява и от
свидетелските показания. Предвид на това и тук важи казаното по-горе, а именно за
личното ползване на съсобстената вещ. Доказателствената тежест за установяване на всички елементи
на фактическия състав на разпоредбата-ползване, лишаване от ползване, писмено
поискване, както и размер на обезщетението, се носи от ищеца-съсобственик,
претендиращ обезщетение на това основание. В случая не се доказа тези елементи
от фактическия състав, поради което искането следва да бъде отхвърлено.
Разпоредбата
на чл. 355 ГПК предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете им. Извършената
съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите.
Ето защо всеки съделител следва да понесе такава част
от разноските, направени от всички съделители за
съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в имуществената
общност и само по присъединените искове в делбата, разноските се определят по чл.
78 ГПК.
При този
изход на делото и на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса върху стойността на дяловете
им, както следва: В.Б.Й., за притежаваните от нея 1/6 ид.ч – 145,96лв; Б.Б.К., за
притежаваните от нея 5/6 ид.ч – 729,84лв.както и по 5,00
лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
Държавна
такса следва да бъде разпределена и по претенциите по сметки, съобразно
отхвърлената, респ. уважената част от тях. Както се посочи претенцията на В.Б.Й.
за сумата от 100 лв. следва да бъде отхвърлена, поради което тя следва да бъде
осъдена да заплати държавна такса в размер на 50 лв.
Претенцията
на Б.Б.К. срещу В.Б.Й. се уважи до сумата от 700,33
лв., поради което Й. следва да заплати по сметка на съда и такса върху тази
сума от 50лв. Б.Б.К. следва да заплати държавна такса
140,07 лв. върху отхвърлената част от претенцията по сметки.
И двете
страни претендират разноски. По отношение на адвокатския хонорар такъв се дължи
единствено във връзка с предявените претенции по сметки по правилата на чл. 78 ГПК. В случая по делото е предоставен договор за правна защита и съдействие,
видно от който Б.К. е заплатила на
адвоката си сумата от 600 лв. В договора изрично е посочено, че сумата е
заплатена за представителство по гр. д. № 197/2018 г. на Районен съд Свищов. Съдът,
като взе предвид обстоятелството, че разноски са направени от страните както по
отношение на иска за делба, така и по претенциите по сметки, счита, че
разноските за адвокатско възнаграждение следва да се разпределят съобразно броя
на претенциите за всяка страна, а разноските за вещи лица-съобразно предмета на
експертизите, поради което приема, че ищцата е направила разноски по делбата в
размер на 200лв., а ответницата - 100лв. по сметки, то съобразно степента на
уважаване на претенциите ищцата следва да заплати ответницата разноски в размер на 100лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на
основание чл. 348 от ГПК следния недвижим имот: 1.ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се
от сутеренен етаж – килер, механа, укритие и коридор, със застроена площ от
40,10 (четиридесет кв.м. и десет кв.см.); първи етаж – дневна , кухня, столова,
баня, тоалетна и коридор с площ от 57,10 (петдесет и седем кв.м. и десет
кв.см.); втори етаж – две спални, хол и две тераси, със застроена площ от 55,7,
кв.м. (петдесет кв.м. и седемдесет кв.см.); таванско помещение с площ от 9,80
кв.м. (девет кв.м. и осемдесет кв.см.); 2. ТЪРГОВСКА СГРАДА – кафе –аператив –масивна с площ от 31 (тридесет и един кв.м.),
всички постройки застроени чрез отстъпено право на строеж върху държавно дворно
място от 1000 (хиляда кв.м.), съставляващо парцел ІХ (римско девет) в квартал 5
(пети) по регулационния план на с.Ореш, община Свищов, при граници: от две
страни –улици, П. И. И., Б.Б.К., а съгласно актуална
скица от изток и запад – улици, север – УПИ Х и юг – УПИ VІІ.
Пазарната оценка на описания
подробно по-горе имот е 21895лв.
Публична продан да се извърши от
съдебен изпълнител съобразно правилата на ГПК, като получената от продажбата
цена следва да се разпредели между съделителите при
следните права:
Б.Б.К.,
ЕГН ********** 5/6 ид.ч.;
В.Б.Й., ЕГН ********** 1/6 ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ предявената на основание
чл. 346 от ГПК от В.Б.Й., ЕГН ********** срещу Б.Б.К., ЕГН **********, претенция по сметки за
сумата от 100 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от право на ползване
на делбения имот, считано от 25.01.2018 г. - дата на
съставяне на констативния протокол на Нотариус И.А. до 26.02.2018г. – датата на
завеждане на исковата молба, формирано като сбор от дължими обезщетения от по
50 лв. месечно, ведно със законната лихва окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявената на основание
чл. 344, ал. 2 от ГПК претенция от В.Б.Й., ЕГН ********** срещу Б.Б.К., ЕГН **********
претенция да й заплаща сумата от 50лв. месечно представляваща обезщетение за
лишаването й от право на ползване на делбения имот изцяло
и от ползвателката С.Ж.Г.,считано от 26.02.2018г.
–датата на завеждане на исковата молба до окончателното извършване на делбата,
ведно със законната лихва за забава за всяка вноска.
ОСЪЖДА В.Б.Й., ЕГН ********** да
заплати на Б.Б.К., ЕГН ********** сумата от 700,33
лв.( седемстотин лева и 03 ст.), представляваща стойността на извършени от
последната подобрения в делбения имот, съразмерно
квотата й в съсобствеността от същия, като отхвърля иска за разликата до сумата
4914 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Б.Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на Свищовския районен съд
сумата 145,96 лева (сто четиридесет и пет лева и 96), представляваща дължимата
държавна такса върху стойността на дела й, както и 5 лева( пет лева) в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.Б.К.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на Свищовския районен съд сумата 729,84
лева (седемстотин двадесет и девет лева и 84 ст.), представляваща дължимата
държавна такса върху стойността на дела й, както и 5 лева( пет лева) в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Б.Й., ЕГН ********** да заплати по сметка на Свищовския районен
съд сумата в размер на 50лв (петдесет лева), представляваща държавна такса
върху признатите подобрения в делбения имот.
ОСЪЖДА Б.Б.К.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на Свищовския районен съд сумата 140,07
(сто и четиридесет лева и 7ст.), представляваща държавна такса върху размера на
отхвърлената част на претенцията по сметки.
ОСЪЖДА В.Б.Й., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Свищовския районен съд сумата 50 лв. (петдесет лева),
представляваща държавна такса върху размера на отхвърлената на претенцията по
сметки.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Б.Й., ЕГН ********** да заплати на Б.Б.К., ЕГН **********
разноски в размер на 100лв.
Решението в частта за
произнасянето по чл. 344, ал. 2 от ГПК и имаща характер на определение, подлежи
на обжалване, с частна жалба, в едноседмичен срок, а в останалата част - с въззивна жалба, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните пред Великотърновския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: