Определение по дело №30/2021 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 71
Дата: 16 февруари 2021 г. (в сила от 16 февруари 2021 г.)
Съдия: Ива Димова
Дело: 20214200500030
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 71
гр. Габрово , 16.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова

Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500030 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба вх. № 261389 от 03.12.2020 г., която
има характер на частна жалба, от А.Н.Д. от гр. Севлиево, чрез адв. Св. А. с искане за
изменение в частта за разноските на Определение № 260177 от 12.11.2020 г. по гр.д. №
716/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
В молбата, която има характер на частна жалба се твърди, че към отговора на
исковата молба не е приложен договор за правна защита и съдействие, съгласно който
ответникът да се договаря и упълномощава свой адвокат за осъществяването на
процесуално представителство по делото. Липсва представен и приет договор за правна
защита и съдействието, от който да е видно да има надлежно договорен и удостоверен
адвокатски хонорар. Ответникът с отговора на исковата молба не е претендирал и не е
направил своевременно искането за присъждане на разноските по делото, както при
отхвърляне като неоснователен на предявения иск, така и в хипотезата на прекратяване на
производството. Не спори, че съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на
разноски, но същото не е направено своевременно, в откритото съдебно заседание на
12.11.2020 г., при наличие на обективна възможност за това. Също така ответникът не е
приложил списък на разноските по реда на чл. 80 от ГПК, нито фактури и документи,
доказващи реалното заплащане в цялост на договорения адвокатски хонорар. Считат този
пропуск за съществен, тъй като опорочава и самата претенция за разноски. Моли да се
измени обжалваното определение в частта за разноските, като се отхвърли изцяло тази
претенция на ответника.
Ответната страна по частната жалбата е получила съобщението чрез процесуалния си
1
представител адв. Павлин Дончев на 13.01.2021 г. и в указания срок не е подал отговор по
нея.
След извършване на служебна проверка на частната жалба съдът намира същата за
подадена от процесуално легитимирано лице, в законния срок за това, което обуславя
нейната процесуална допустимост.
На база доказателствата в производството съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
В Районен съд – гр. Севлиево на 30.07.2021 г. е подадена искова молба А.Н.Д. против
Р. И. В.. С разпореждане № 882 от 03.08.2020 г., съдът е разпоредил да изпрати препис от
исковата молба с доказателствата на ответника. На 09.09.2020 г. е депозиран отговор на
исковата молба с приложен договор за правна защита и съдействие с пълномощно /л.39/. В
договора е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв., което е заплатено
в брой. В отговора на исковата молба, на л. 35, е направено искане за присъждане на
разноските по делото. В отговора се прави искане за спиране на производството, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до влизане в сила на гр.д. № 304/2020 г. по описа на
Севлиевски районен съд.
В проведеното на 12.11.2020 г. открито съдебно заседание, процесуалния представител
на ответника е изразил становище ход на делото да не се дава, тъй като считат предявения
иск за недопустим. Поддържат алтернативно поддържат направеното искане за спиране в
отговора на исковата молба.
С протоколно определение № 260175 от 12.11.2020 г., съдът е прекратил
производството по гр.д. № 716/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево, на основание
чл. 126, ал. 1 от ГПК и поради злоупотреба с процесуални права.
Същият ден е депозирана молба от Росен Вичев, чрез процесуалния му представител, с
която моли да бъде допълнено определеното за прекратяване, като му се присъдят
разноските, състоящи с в адвокатски хонорар в размер на 400,00 лв.
По направеното искане съдът се е произнесъл с Определение № 260177 от 12.11.2020
г., като е осъдил А.Н.Д. да заплати на Р. И. В. 400,00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, без да е изпълнена процедурата по чл.
248, ал. 2 от ГПК. В тази насока няма възражение в жалбата, а съдът намира, че не е
съществено процесуално нарушение, тъй като с настоящата жалба може да наведе всички
свои възражения.
Предмет на обжалване е определението, с което се присъждат разноски в полза на
ответника
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
2
ВКС, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая в договора за правна защита и съдействие е вписано, че
договорената сума е заплатена в брой и договора има и характера на разписка.
В т. 8 от същото тълкувателно решение е дадено разяснение, според което липсата на
списък на разноските, в хипотезата в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски
не е основание за отказ за допълване на решението в частта му за разноските. Искането за
разноски е направено с отговора на исковата молба и е представено доказателство за това.
Претенцията е заявена своевременно и първоинстанционния съд законосъобразно е
присъдил дължимите разноски.
Разноски в настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се
произнася.
Поради горните съображения така подадената частна жалба се явява изцяло
неоснователна. Направените с нея възражения са незаконосъобразни и необосновани и
следва да бъдат отхвърлени, а атакуваното определение - потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 261389 от 03.12.2020 г., която има характер на
частна жалба, от А.Н.Д. от гр. Севлиево, чрез адв. Св. А. с искане за изменение в частта за
разноските на Определение № 260177 от 12.11.2020 г. по гр.д. № 716/2020 г. по описа на
Районен съд – Севлиево, с което е осъдена А.Н.Д. да заплати на Р. И. В. сумата от 400,00 лв.
– разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3