Решение по дело №1018/2018 на Районен съд - Ловеч

                                                                                                                                                                                                                 

Мотиви на Решение № 293 от 16.10.2018 г. по н.а.х.д. № 1018/2018 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.

 

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.

          С постановление от 21.09.2018 г. по досъдебно производство № 537/2017 г. на РУ Ловеч на Вася Радевска – прокурор при Районна прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено предложение до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК П.И.П. ***, за повдигнато му обвинение по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 12.08.2017 г., около 00:10 часа на път 401 /Ловеч-Микре/, при км.11+200, при управление на МПС - собственият си л.а."*****", с ******, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП "при забрана на водача на ППС, когато пътното платно е с двупосочно движение, има две ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне», не сторил това и по непредпазливост причинил на Д.С.Д.от *****, област Ловеч средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на две места, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 7-8 месеца и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради наличие на кръв в гръдната кухина, двустранно и контузионен бял дроб двустранно. 

С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка :

Обвиняемият П.И.П. ***. Работел като земеделски производител. Притежавал свидетелство за правоуправление на МПС № **********, издадено на 15.06.2015 г., с придобити категории В АМ и ТКТ. Имал налагани административни наказания по ЗДвП /справка лист 62 от дос.п-во/.

Свидетелят Д.С.Д.живеел в *****, област Ловеч. Същият притежавал лек автомобил ******.

На 11.08.2017 г. свидетелят Д. бил в гр.Ловеч, заедно със свидетелката В.М.. Около 23:30 часа двамата тръгнали към *****, като пътували с автомобила, собственост на Д.. Лекият автомобил управлявала свидетелката М., а Д. бил седнал на дясната седалка до нея. За да стигнат до ***** използвали път 401 /Ловеч-Микре/.

Същият път, за да стигне до с.Голец, област Ловеч използвал и обвиняемия П.П.. На 11.08.2017 г., около 23:45 часа той тръгнал от гр.Ловеч към с.Голец, управлявайки притежаваният от него лек автомобил „*****", с ******.

Около 00:10 часа на 12.08.2017 г. обвиняемият се намирал при километър 11+200. Движел се в дясна лента за движение, в посока село Соколово, със скорост около 24 км/час.

По същото това време, по същия път / 401 Ловеч-Микре/, около км.11+200, в посока село Соколово, с лекия автомобил *****се движели и свидетелите М. и Д.. Движели се с около 77 км/час. Когато била на 53 метра от мястото на произшествието свидетелката М. започнала маневра изпреварване на намиращия се пред нея лек автомобил, този управляван от обвиняемия П.. Когато лекият автомобил *****, управляван от свидетелката В.М. се намирал на 37,8 метра преди мястото на удара, автомобилът «*****», управляван от обвиняемия, започнал маневра и навлязъл в лентата за насрещно движение, по която вече се движел автомобила ******  и който започнал да се изравнява с автомобила на обвиняемия. Между двата автомобила последвал страничен кос удар. Прокурорът приел, че удара бил изцяло в лентата за насрещно движение, съобразно посоката на движение и на двата автомобила. След удара лекият автомобил „*****", управляван от обвиняемия се отклонил вдясно, спрямо посоката си на движение, напуснал платното за движение вдясно, преминал през пътния банкет и канавката вдясно. Спрял с удар в крайпътно дърво, като предните колела се върнали в канавката.

След удара лекият автомобил ******, управляван от свидетелката М., се отклонил вляво спрямо посоката си на движение, преминал през отбивката в ляво и се обърнал. След преобръщането автомобилът продължил движението си през канавката в ляво, ударил се в две дървета и продължил да се движи до мястото, където в последствие, при извършения оглед на местопроизшествие бил намерен.

В резултат на така случилото се пътно-транспортно произшествие пострадал свидетелят Д.С.Д., който получил счупване на гръбначния стълб на две места, която телесна повреда обусловила затруднение движенията на снагата за около 7-8 месеца, както и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради наличието на кръв в гръдната кухина - двустранно и контузионен бял дроб - двустранно.

В хода на досъдебното производство била назначена автотехническа експертиза, чието заключение представителят на обвинението кредитирал изцяло и съгласно което приел, че мястото на удара между двете МПС – леките автомобили ***** и «*****" е бил в лентата за насрещно движение, съобразно посоката на движение на двата автомобила. Като причини за настъпване на произшествието прокурорът приел навлизане и движение на лекия автомобил „*****" в лентата за насрещно движение, по която лента зад него се е движел автомобила ******. Позовавайки се на експертното заключение прокурорът е приел, че обвиняемия е могъл да избегне удара ако е пропуснал движещият се зад него автомобил Фолксваген, който го е изпреварвал.

С оглед на така установената от прокурора фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, П.П. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

          В хода на досъдебното производство обвиняемият П.П. е дал обяснения, като е заявил, че поддържа казаното при разпита му в качеството на свидетел и няма какво повече да добави.

          В съдебно заседание, редовно призован, обвиняемият П. се явява лично и заявява, че поддържа казаното на досъдебното производство и няма какво повече да добави. Явява се и упълномощения от него защитник – адвокат Е.Ц. от ЛАК, който пледира за решение, с което обвиняемият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Твърди, че обвинението не е доказано по категоричен и безспорен начин и че се крепи единствено и само на заключението на вещото лице в частта относно мястото, където е настъпил удара между двата автомобила. Развива подробни съображения в тази насока. Алтернативно сочи, че ако съда счете обвиняемият за виновен в извършването на престъплението за което е обвинен, да му бъде наложено административно наказание «глоба» в минималния предвиден размер, както и наказанието лишаване от право да управлява МПС, обосновавайки се с наличието на смекчаващи вината обстоятелства.

          От така приетата от прокурора фактическа обстановка и след анализ на доказателствата по делото, настоящият състав приема следното :

          Събраните по досъдебното производство доказателства не установяват по категоричен и безспорен начин, че от обективна страна обвиняемият П.П. е осъществил фактическият състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

          Безспорно е, че между двата автомобила е настъпил удар, в следствие на който автомобилът управляван от свидетелката М. се отклонил вляво спрямо посоката си на движение, преминал през отбивката в ляво и се обърнал, като след преобръщането автомобилът продължил движението си през канавката в ляво удряйки се и в две дървета. Безспорно установено също така е и обстоятелството, че удара между двата автомобила е настъпил в момент, когато свидетелката М. е предприела маневра изпреварване на движещия се пред нея автомобил, управляван от обвинаяемия П. и преди да завърши тази маневра. В резултат на така настъпилото ПТП свидетелят Д.С.Д.получил телесни увреждания, характеризиращи се като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, а именно : счупване на гръбначния стълб на две места, обусловило затруднение движенията на снагата за около 7-8 месеца и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради наличието на кръв в гръдната му кухина - двустранно и контузионен бял дроб, също двустранно. Тези телесни увреждания, както и тяхното естество се установяват по категоричен начин от приобщената по досъдебното производство многобройна медицинска документация, подробно анализирана и обобщена от вещото лице по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени дани /л.134-135 от дос.п-во/.

          Ключов момент в настоящето производство е кой от двата участвали в произшествието автомобила е предизвикал удара и в частност къде (в кое платно за движение) е настъпил той.

          Тезата на обвинението е, че причина за удара са действията на обвиняемия П., който в нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, навлязъл с управлявания от него автомобил в насрещната лента за движение, без това да е предизвикано от извършването на маневра изпреварване или заобикаляне и то в момент, когато в насрещната за движение лента бил навлязъл и автомобила управляван от М., и който извършвал маневра изпреварване на разрешено за това място. Като основен и единствен аргумент в подкрепа на тази теза прокурорът е възприел изводите на вещото лице по назначената и изготвена автотехническа експертиза /л.146-158/ и допълнителна такава /л.196-201/. В т.ІV, 4.2. от заключението по първата автотехническа експертиза вещото лице е посочило, че началото на удара между двата автомобила е бил в лентата за насрещно движение, съобразно с посоката на движение на двата автомобила, а в т.4.5. като причина е посочил навлизането и движението на лекия автомобил «*****» в лентата за насрещно движение, по която зад него се е движел автомобила **** и че произшествието е могло да се избегне, ако водачът на автомобила «*****» е бил пропуснал движещият се зад него автомобил ****, който го е изпреварвал. Като отправна точка за този си извод експерта е възприел следа от надиране по асфалтовата настилка на пътя /фотоалбум от произшествието, Ф.К.3; 4 и 5 – л.180-193/ и фиг.1 и 2 от допълнителната автотехническа експертиза /л.196-201/, когато експерта е извършил допълнителен оглед на местопроизшествието. В т.3.1. от допълнителната автотехническа експертиза вещото лице е посочило, че следата от надиране по асфалтовата настилка, предвид характера и посоката й е била оставена от металните части на предно ляво колело или окачване на автомобила «*****». Подробно експерта е аргументирал извода си, че въпросната следа е била оставена от предна лява джанта на автомобила «*****», описвайки и механизма на получаването й. Съдът няма основания да се съмнява в обективността и изчерпателността на изводите на вещото лице относно местоположението на следата от надиране на асфалта и механизма на получаването й, още повече, че тези изводи почиват на обективни находки при огледа на местопроизшествието и автомобилите участвали в него.

Не така стои въпросът относно мястото на началото на удара между двата автомобила. Вещото лице е приело, а въз основа на неговото заключение и прокурора, че мястото на първоначалния удар съвпада с началото на следата от надиране по асфалтовата настилка от джантата на лекия автомобил управляван от обвиняемия П., т.е. в насрещното на движението му пътно платно, което е обосновало извода за нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и като краен резултат и осъществен състав на престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК. Това обаче е само една от хипотезите описващи механизма на случилото се ПТП, но в разглеждания случай не е и единствената възможна. А за да е категорично доказано едно престъпление, следва по безспорен начин да са установени всички елементи от състава на конкретното обвинение, така че да не подлежат на съмнение и да е изключена каквато и да била степен на вероятност. В разглеждания случай са налице данни, които навеждат на извод различен от приетия от вещото лице и прокурора момент и място на настъпване на първоначалния удар между двата автомобила. В първата автотехническа експертиза (т.4.4.) вещото лице е изчислило скоростта, с която са се движели автомобилите непосредственно преди началото на удара, като за лекия автомобил «*****» тя е била около 23,9 км/ч, а за автомобила **** около 77,25 км/час. Видно е, че автомобила **** управляван от свидетелката В.М. се е движел със значително по-висока скорост от този на обвиняемия П., т.е. на правата отсечка от пътя, където се е случило произшествието, управлявания от М. автомобил е настигнал много бързо този на обвиняемия и като се има предвид, че се е случило в тъмната част на денонощието, до голяма степен появата на автомобила «*****» е било изненадващо за М. – обстоятелство, което кореспондира и с показанията на същата /л.44/. Свидетелката М. : «…Изведнъж, пред мен виждам някаква кола. Колата беше пред мен със задната си част. Просто виждам кола. Тогава не съм знаела дали е джип или друга кола, сепнах се, уплаших се как изникна. Спомням си, че кривнах на ляво, за да го избегна.». При повторните си показания на досъдебното производство свидетелката М. отново заявява : «…си спомням само, че пред мен изневиделица се появи кола. Не съм виждала стопове, габарити, мигачи. Не съм виждала кола да се движи пред мен. Просто от тъмното изникна кола. Кривнах на ляво да избегна удара.». Друго, много важно обстоятелство, което сочи свидетелката М. в показанията си е, че преди да предприеме маневрата изпреварване (според думите й «заобикаляне») е карала в дясната пътна лента, преди да предприеме заобикаляне на появилия се автомобил, т.е. към този момент автомобилът на обвиняемия се е движел в дясната пътна лента.

Така съпоставена, информацията, която дават показанията на свидетелката М. и изчисленията на вещото лице относно скоростта, с която са се движели автомобилите, навеждат на извод за друг механизъм на пътно-транспортното произшествие, различен от приетия от прокурора. В следствие на по-високата скорост и внезапно изникналият пред нея автомобил, свидетелката М., както самата тя заявява се е «уплашила», «сепнала» и за да «…избегне удара» е предприела изпреварване без да има достатъчно разстояние своевременно да се изнесе в насрещното платно за движение, така че да премине успоредно покрай автомобила «*****», без съприкосновение с него. Вместо това е последвал първоначален страничен удар в автомобила на обвиняемия още докато последния е бил също в дясното (в неговата посока) платно за движение, което обстоятелство П. е твърдял през цялото досъдебно производство. Нормално е при такъв неочакван удар, дори и съвсем лек в началото, автомобилът на обвиняемия за съвсем кратко да промени посоката си на движение надясно, към канавката и при това положение логична и инстинктивна е реакцията на всеки водач да навие волана наляво, за да остане на платното за движение. В случая обаче това е довело до навлизане и на двата автомобила (все още в съприкосновение един с друг) в лявата, насрещна за тяхното движение пътна лента, където вече спуканата лява гума и деформирана джанта на автомобила «*****» е оставила следата от надиране по асфалтовата настилка.

Разбира се, така изложеното също е само възможна хипотеза на механизма на произшествието, но хипотеза, за която са налице и конкретни данни по делото. Докато възприетото във фактическата обстановка от прокурора, въз основа единственно на експертното заключение, обяснява само механизма на получаване на следата от надиране по асфалта, но не дава ясен и категоричен отговор, че именно това е мястото и началото на удара между двата автомобила, както и не изключва описаният по-горе възможен механизъм на случилото се ПТП. 

В тази връзка, следва да бъдат обсъдени и твърденията на свидетелката М., че настигайки движещия се пред нея автомобил, не е видяла светлини, габарити или светлоотразители. Видно от протокола за оглед на местопроизшествие /л.15-18/, в часта «Описание на МПС» е отразено, че основните системи на джип «*****» са в изправност и липсват констатации за неработещи светлини. Но дори и безспорно установено подобно обстоятелство, то в предявеното на П.П. обвинение то липсва като елемент от състава – напр. нарушение на разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗДвП.                

Ето защо, предвид на тези съображения и констатации, настоящият съдебен състав намира, че не се установява по безспорен и категоричен начин навлизането от страна на обвиняемия П. в лентата за насрещно движение, като и това навлизане да е било конкретната и непосредствена причина за станалото ПТП, в следствие на което на свидетеля Димитър Д. са причинени посочените в обвинението средни телесни повреди.

Предвид на изложеното и с оглед на установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата по делото, съдът призна обвиняемият П.И.П. за невиновен в това, че на 12.08.2017 г., около 00:10 часа на път 401 /Ловеч-Микре/, при км.11+200, при управление на МПС - собственият си л.а."*****", с *****, да е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - "при забрана на водача на ППС, когато пътното платно е с двупосочно движение, има две ленти да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне”, и като не е сторил това, по непредпазливост да е причинил на Д.С.Д.от *****, област Ловеч средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на гръбначния стълб на две места, обуславящо затруднение движенията на снагата за около 7-8 месеца и разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради наличие на кръв в гръдната кухина, двустранно и контузионен бял дроб двустранно, поради което го оправда по обвинението за престъпление по чл.343, ал.1, б."б", във връзка с чл.342, ал.1 от НК.

При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.  

          Водим от гореизложеното съдът постанови решението си в този смисъл.

 

        

 

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :