Р Е Ш Е Н И Е
№ 356 20.08.2010г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на шестнадесети юни две хиляди и десета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
наказателно административен характер дело № 256 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на И. Георгев Д. с
ЕГН **********,*** против Наказателно постановление № 546 от 05.03.2010г.
на Началника на РУП-гр.Несебър, с което на основание чл.182, ал.2, т.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя Д. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 2
/два/ месеца, за административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Моли
се съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. се явява
лично и поддържа жалбата си. Не сочи доказателства.
За РУП-гр.Несебър, представител не
се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 01.03.2010г., в 12.06 часа, на
гл.път І-9, на 199 км, органите по КАТ засекли движещия се в посока гр.Варна лек
автомобил „Фолксваген Пасат” с ДК№ А 4287 АН, управляван от жалбоподателя Д., с
превишена скорост. Скоростта на автомобила била засечена и фиксирана с
техническо средство „Трафик Радар” ТР-4Д № 336/02. При ограничение на скоростта
от 40 км/ч, въведена с пътен знак В-26, автомобилът се движел със скорост 91
км/ч. Данните от апарата – дата, час и отчетена скорост били показани на
водача. За така констатираното нарушение на жалбоподателя Д. бил съставен АУАН,
въз основа на който било издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят Д., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Съдът не установи наличие на съществени
процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение, съответно при издаване на атакуваното наказателно
постановление. Описаната в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло от
показанията на актосъставителя С.С. и свидетеля по акта Д.Д., двамата –
мл.автоконтрольори при РУ на МВР-гр.Несебър, присъствали при установяване на
нарушението. Последното се потвърждава и от изисканата от съда разпечатка на
техническото средство, с което е била измерена скоростта на автомобила /л.17а/.
Видно от изисканата по делото справка /л.18/, техническото средство е преминало
успешно последваща проверка и към датата на установяване на нарушението е било
годно да измерва скоростта, с която се движат МПС. Наложените на жалбоподателя
наказания за така констатираното нарушение съвпадат с фиксирания от ЗДвП
размер. Недоказани
останаха изложените от жалбоподателя възражения, че засечената от контролните
органи скорост била на движещия се пред жалбоподателя автомобил. Изводът,
който се налага е че на процесната дата – 01.03.2010г., жалбоподателят
безспорно е извършил вмененото му във вина административно нарушение, поради
което законосъобразно е бил санкциониран.
Предвид гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна и недоказана, поради което същата
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателното постановление
– потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед на този резултат, съдът счита, че са
налице основанията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК, съгласно
които в тежест на жалбоподателя Д. следва да се възложат направените в хода на
съдебното производство разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 546 от 05.03.2010г. на Началника на РУП-гр.Несебър,
с което на основание чл.182, ал.2, т.5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/, на И. Георгев Д. с ЕГН **********,***, са наложени административни
наказания – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 2 /два/ месеца,
за административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Георгев Д. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен
съд-гр.Несебър сумата общо в размер на 10 /десет/ лева, представляващи
направени по делото разноски в хода на съдебното производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: