Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260008 9.IХ.2020 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет
и първи юли
през две хиляди и
двадесета година в състав:
Председател : СТРАТИМИР Д.
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
секретар Румяна Русева
прокурора Цвета Пазаитова
като разгледа докладваното от съдията Стратимир Димитров
Внохд дело № 210 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 10 от 5.IIIІ.2020 год. по нохд N 45/2020 год. РС- Харманли в производство по реда на
глава ХХVІІ - чл. 370 и сл., и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК е признал
подсъдимия Б.Д.И. *** за виновен в това, че от м.декември 2012 год. до м.август
2019 год. включително в гр.Харманли, след като е бил осъден с влязло в сила на
18.ХII.2012 год. протоколно Определение №219/11.ХII.2012 год. по гр. дело №405/2012 год. по описа на РС – Харманли, да издържа
свой низходящ – сина си Д.Б.Д., род. на *****год. чрез неговата майка и законен
представител Е.Д.И.от гр.********, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 81 /осемдесет и една/
месечни вноски в размер на по 90 лв. всяка, или общо сума в размер на 7 290
лв., поради което и на осн. чл.183 ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил на наказание
„пробация ” при следните пробационни мерки – „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 8 /осем/ месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок също от 8 /осем/
месеца.
Недоволен от така постановената
присъда в частта само досежно вида на наложеното наказание е останал защитникът
на подсъдимия, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е неправилна и
несъобразена със събраните доказателства в тази ѝ част, а наложеното наказание
се явява несправедливо. Не било отчетено положителното процесуално поведение на
подсъдимия, обстоятелството, че в хода на делото изпълнил значителна част от
задължението си за издръжка съобразно материалните си възможности, както и
установените по делото обстоятелства, че същият в продължение на дълги години
не знаел къде живее майката на детето му и на какъв адрес да изплаща дължимата
издръжка. По жалбата не е отправено конкретно искане към въззивната инстанция.
Против въззивната жалба в законния
срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят
доказателствени искания. Пред въззивната инстанция от защитата се представят
писмени доказателства за изплатени парични суми от подсъдимия в изпълнение на
задължението му за издръжка за периода м.май - м.юни 2020 год. вкл., както и
затова, че подсъдимият трайно се е установил да живее в гр.*****, ******,
където работи по трудов договор.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият не се явява, а защитникът му поддържа жалбата. Отправя вече
конкретно искане към въззивния съд – да приеме, че са налице предпоставките и
да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като премине към налагане на наказание
„глоба“, като изтъква, че изпълнението на наложеното наказание „пробация“ би
могло да стане причина подсъдимият да загуби работата си.
Прокурор от ОП- Хасково намира
въззивната жалба неоснователна, а оплакванията по нея - необосновани и
несъстоятелни. Счита, че са били правилно оценени от първоинстанционния съд
установените по делото смекчаващи обстоятелства и изложени убедителни мотиви
затова, че същите обосновават налагане на по-лекото от двете алтернативно
предвидени наказания, но не и приложение на чл.55 от НК. Дава заключение да
бъде потвърдена присъдата.
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, а така също и по реда на чл.314 от НПК –
служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба
е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес
от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което
е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По
фактическата обстановка:
Подс.Б.Д.И. е на **
години, ****** гражданин, постоянно живущ ***, но от години работи в ******, ******,
неосъждан, ****** със ***** ***** образование.
Пред районния съд
се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия
защитник, като по реда на глава XXVII– чл. 370 и сл. от НПК и
при условията на чл. 371, т. 2 от същия той е признал всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не
се събират доказателства, за тях да се ползват доказателствата, събрани на ДП,
а самопризнанието му да се ползва при постановяване на присъдата. Първоинстанционният
съд е приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на ДП
доказателства. Тази оценка на свой ред се споделя и от настоящата инстанция
след самостоятелен анализ на същите. При това положение фактическата обстановка
по делото правилно е била възприета съответно на изложеното и поддържано по
обвинителния акт.
Така безспорно е
установено по делото, че подсъдимият е баща на детето Д.Б.Д., род. на *****год.
от фактическото му съжителство с Е. Д. И.
По силата на
съдебна спогодба, одобрена с влязло в сила на 18.ХII.2012
год. протоколно Определение №219/11.ХII.2012 год. по гр. дело
№405/2012 год. по описа на РС – Харманли, подсъдимият се е задължил да заплаща месечна
издръжка на свой низходящ – сина си Д.Б.Д. чрез неговата майка и законен
представител Е.Д.И.от гр.***** в размер на 90 лв., считано от м.март 2020 год.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или погасяване.
Не е спорно, че
подсъдимият не е изпълнявал това свое задължение през целия период, за който му
е повдигнато обвинение – от м.декември 2012 до м.август 2019 год. вкл., както и
че общият размер на натрупаните дължими месечни вноски възлиза на 7 290
лв. Преди постановяване на обжалваната присъда той е извършил частично плащане
в размер на 2 250 лв. Пред
въззивната инстанция се представят доказателства за редовно изпълнение на
задължението за издръжка, но за период, който следва този, за който е повдигнато
обвинението и е извън него – м.март – м.юни 2020 год.
Гореописаната фактическа обстановка е била
пълноценно и всестранно изяснена от районния съд. Впрочем по нея няма и спор по
делото. Същата е в пълно съответствие със събраните доказателства, а изводите
на съда са напълно обосновани.
По правната
квалификация на деянието:
Няма оплаквания по жалбата в тази насока, няма и
основания затова. Стореното от подс.И. осъществява признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл.183 ал.1 от НК, каквото е и
повдигнатото против него обвинение. Ето защо правилно, с оглед установените
факти по делото, подсъдимият е признат за виновен в извършването на същото
престъпление. Както вече се изтъкна, преди постановяване на присъдата задължението
му е било само частично изпълнено, поради което не са били налице основания за
приложение на разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, а това обстоятелство следва да
се отчете само като смекчаващо, което районният съд е и сторил. Същото се
отнася и за изплатената издръжка за период, следващ процесния.
По вида и размера на наказанието:
В тази насока е единственото оплакване по
въззивната жалба.
Съдът е отчел като смекчаващи обстоятелства по
делото чистото съдебно минало на подсъдимия, приел е личните му характеристични данни за положителни, което е правилно,
положителното му процесуално поведение и частичното погасяване на задължението
за издръжка. Мотивирал е, че не може да отчете като такова обстоятелството, че
загубил контакт с детето си и неговата майка
предвид съвременните възможности за осъществяване на комуникация. Като
отегчаващо обстоятелство е посочил значителният период от време на неизпълнение
на задължението – почти седем години и значителния размер на натрупаната
дължима сума – над 7 000 лв.
След анализ на същите е оценил установените
смекчаващи обстоятелства като не толкова многобройни, нито изключителни и е
приел, че и най-лекото, предвидено от закона наказание няма да се окаже
несъразмерно тежко. С оглед превеса на смекчаващите обстоятелства е подбрал да
наложи по-лекото от двете, алтернативно предвидени от закона наказания, а
именно – „пробация“, вместо „лишаване от свобода“. Второ, наложил е това
наказание за срок от 8 месеца, при условие, че то може да се наложи за срок
между 6 месеца и 3 години, т.е. по-близо до неговия минимум.
Дейността на първоинстанционния съд както по
анализ и оценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, така и по избора
и отмерването на наложеното наказание не търпи критика. Мотивите му са
изчерпателни, а изводите - напълно обосновани. Наказанието е избрано прецизно и
е адекватно на установените факти, на степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
За изчерпателност и предвид изрично изтъкнатите
пред настоящата инстанция аргументи следва да се изтъкне, че обстоятелството,
че майката не детето, заедно с него е напуснала страната почти веднага след
сключване на съдебната спогодба, пребивала е най-напред в *****, а след това в *****,
без да предостави свои координати и възможност за контакт, не могат да се ценят
от съда включително поради това, че същите не са описани по обстоятелствената
част на обвинителния акт, а в производството по глава ХХVII – чл.371 т.2 от НПК съдът е обвързан от поддържаните от прокурора факти,
които именно подсъдимият признава.
Същевременно действат нормативни актове на
европейската общност, даващи възможност наложеното в случая наказание „пробация“
да се изтърпи, без да става причина за загуба на работно място. Не на последно
място, при размера на натрупани задължения за издръжка, които следва да се
изпълняват, е неуместно на подсъдимия да
се налага парично наказание - „глоба“.
Всичко гореизложено мотивира въззивният
съд да оцени оплакванията и искането по въззивната жалба лишени от основание, поради което ще следва да останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по
реда на служебната проверка по реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не
намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда.
Ето защо Хасковският окръжен съд
счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда - правилна и
законосъобразна, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №10 от 5.IІI.2020 год. по нохд № 45/2020 год. по описа на РС –
Харманли.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: