Решение по дело №17/2020 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 септември 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20204420200017
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 10.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          НИКОПОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на   дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

 

         при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ,  НАХД № 17 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл.59  от  ЗАНН.

            Образувано е по жалба на К. Е. ***   против Наказателно постановление № 15-099/ 30.12.2019г. на  Началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”  към ГД“РК“ при ИАРА гр. Бургас, с което на основание чл.88 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение на чл.88 от ЗРА.  

          С жалбата се оспорва издаденото наказателно постановление, като неоснователно и незаконосъобразно.По същество жалбоподателят изцяло оспорва фактическата обстановка отразена в  НП, както и в АУАН, въз основа на който е съставено то. Твърди, се,  че жалбоподателя, нито е ловил, нито е превозвал, нито е оставял риба на брега.  Твърди още, че не му е правена проверка от служителя на ИАРА – св.Д.Д., нито е „бягал“ от такава.Моли да му бъде отменено обжалваното  наказателно постановление, въз основа на изложените мотиви.

          В съдебно заседание се явява, лично, не дава обяснения по жалбата.Чрез процесуалния си представител адв.К. от ПлАК, поддържа жалбата, на сочените в нея основания и се изразява становище за недоказаност на административното обвинение.Представя и писмено становище в същият смисъл.

         Административнонаказващият орган редовно призован се представлява от юрисконсулт И.Папазов, който в хода на съдебните прения, оспорва жалбата като неоснователна и моли оспорваното НП да бъде потвърдени изцяло, за което развива подробни съображения в съдебно заседание.

          Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:    

         ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

         По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

          На 06.11.2019г. на р.Дунав, в района на с.Черковица, общ.Никопол, св.А.А. – който е полицейски служител в РУ Пордим, а в свободното си време - любител риболовец, ловял риба на брега, в близост до помпената станция на същото село.Забелязал, лодка, която била в реката, с човек в нея. Посредством бинокъла си, св.А., разпознал,  че човека в лодката  е жалбоподателя – К.Н., който познавал и знаел  по прякор, като  „К.“.Свидетеля А., предположил, че  последният извършвал незаконен риболов с електрическо устройство, т.к.  изваждал риба от водата, без да има риболовни уреди. Св. А.,   се обадил по мобилният си телефон на св.Д.Д.,***, за да го уведоми, за видяното от него. В този момент св.Д., случайно се намирал в гр.Никопол, и излизал от сградата на РС Никопол.Последният помолил, св.А. да го уведоми, когато жалбоподателя К.Н., потегли. Св.А., след няколко минути го уведомил, че К.Н. се отправил с лодката си,  по посока на течението, към гр.Никопол.Св.Д., предположил, че жалбоподателя се отправя към кея на гр.Никопол, за да разтовари уловената от него рибата.Св.Д., уведомил, за случващото се, колегата му който бил с него – св. М. П..Контролиращите органи също тръгнали в тази посока, за да пресрещнат лицето, когато излиза от водата. Акустирайки    с моторната си лодка на лодкостоянката на „Морския Клуб“ – намираща се около 596.5р.км.,   нарушителя, извадил превозваните от него 2 бр. чували с риба и ги разтоварил на брега. Преди да слезе същият от лодката обаче, забелязал и разпознал, приближаващият се по брега, служител на ИАРА – св.Д.Д..К.Н., тръгнал да бяга с лодката си по вода, в посока на т.н. о-в „Средняка“, който се намира,  в  р.Дунав. Св.Д., извикал към нарушителя да остане на мястото си на брега, но той не се подчинил. На мястото където, бил акустирал К.Н., в 2 бр. чували които той изхвърлил на брега, служителите  на ИАРА – св. Д.Д. и св.М.П.,  намерили 6 бр. риба от вида сом, с размери под мин. допустимите 65см., с приблизително тегло на рибата около 5кг., след което служителите върнали рибата обратно във водата.

           В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмени възражения против АУАН, в които е изложил, че не е извършил вмененото му нарушение по чл. 88 от ЗРА и като аргумент в своя подкрепа посочил, че не е ловил, не е оставял и не е превозвал риба до брега. Излага също, че освен, приятелят му „Гецата“ с когото изпушили по една цигара на брега, други хора нямало.Излага също и че „когато тръгнал с лодката си, на брега му се видяло някакво раздвижване, но не обърнал внимание, защото гледал плидчините във водата“ 

              В сградата на РУ на Полицията на гр.Никопол, на жалбоподателя бил съставен и връчен АУАН № В 0016708/25.11.2019г.

             Въз основа на така съставеният АУАН  било издадено обжалваното наказателно постановление, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган е възпроизвел изцяло описаната от актосъставителя фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за нарушението, въз основа на което и на основание чл. 91, ал. 4 от ЗРА  е наложил на жалбоподателя наказание глоба по чл. 88 от ЗРА в размер на 2000,00 лева за извършено нарушение на чл. 88 от ЗРА.

             Така описаната фактическа обстановка се подкрепя напълно както от наличните по делото писмени доказателства, така и от гласните доказателства, събрани при разпита на свидетелите А.А., Д.Д., М.П. и М.М. на които следва да бъде отдадено пълно доверие, тъй като са непротиворечиви, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

             Дадените от свидетелите  Г.Г., К.Т. и С.Н., гласни данни, съдът не следва да кредитира, тъй като от една страна разпитаните лица са заинтересовани от изхода на делото, поради  близките приятелски връзки на първите двама и  факта, че последната е съпруга на жалбоподателя, а от друга съществуват противоречение по между  им, както и  между твърденията на самия жалбоподател изложени в жалбата, както  и в останалия събран по делото доказателствен материал/напр. св.Г.Г. в показанията си дадени в с.з. проведено на 14.07.2020г., изнася:„К. не е слизал на брега!!!“, а жалбоподателя излъга във писменото си възражението  по чл.41 от ЗАНН и във жалбата си, че си говорели със свидетеля на брега и изпушили  по една цигара…“

            Съгласно вменената на жалбоподателя като нарушена разпоредба  на чл.88 от ЗРА: Който препятства проверките, извършвани от контролните органи, се наказва с глоба от 1000лв до 2000лв.

          За да бъде изпълнен състава на чл. 88 от ЗРА е достатъчно уличеното лице да е препятствало проверка, извършвана от контролните органи. В случая е безспорно, че служителите на ИАРА – гр. Плевен са контролни органи, разполагащи с правомощия по ЗРА, както и че последните са предприели действия за проверка на забелязаното да извършва незаконен риболов във водата на р.Дунав на 06.11.2019г. лице. От събраните по делото доказателства, доказващи, че забелязаното лице е било подканено да  „спре на място“, се обосновава и извод, че това се е налагало именно с оглед извършване на проверка на уловената риба. Безспорни са и данните сочещи, че забелязаното лице е К.Н., по прякор „К.“ като и тримата контролни органи и св.А.А. са го разпознали. Напълно доказано е и обстоятелството, че нарушителят е избягал от служителите, които приближавали към него по брега, където се е канил да акустира, изхвърляйки на брега уловената по незаконен начин и държана от него риба, и забелязвайки ги, запалва мотора на управляваната от него лодка и потегля, обратно към средата на водите на р.Дунав - укривайки се, като по този начин е възпрепятствал извършването на проверка. От изложеното се обосновава заключението, че осъщественото на 06.11.2019г. от К.Н. деяние – възпрепятстване на проверка от служители на ИАРА – гр.Плевен, се явява съставомерно на предвиденото в чл. 88 от ЗРА.

              Показанията на   Д., П. и М. са последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях, поради което съдът ги възприема изцяло. Същите са незаинтересовани от изхода на делото. Няма основание да не бъдат кредитирани показанията на  св.А.А., тъй като не се установява индиция за неговата заинтересованост. Същият обаче не разкрива обстоятелства от значение за конкретното нарушение, „препятстване на проверката“ вменено на жалбоподателя. Установява единствено времето и мястото на извършения незаконен улов.

             С оглед разпоредбата на чл. 29 от ЗРА при проверка за проверяваното лице е съществувало задължението да съдейства на служителите на ИАРА при изпълнението на служебните им задължения по опазване на рибните ресурси. Законодателят не е предвидил изрично в какво следва да се състои това съдействие,  но при всички случаи това предполага при проверка проверявания да представи изисканите му документи, при наличие на улов да го представи на служителите на ИАРА и т.н.

           От събраните доказателства безспорно се установи, че контролните органи на ИАРА  не са извършили проверка на 06.11.2019г. на лицето   К.Н. на местонарушението, тъй като последният е избягал и се е укрил. Последващото му явяване на  25.11.2019г. в сградата на РУП – гр. Никопол няма отношение към завършеността на изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 88 от ЗРА.

         Размера на наложеното наказание съответства по вид с предвиденото в приложимата санкционна разпоредба и правилно е определено в максимален размер от 2000,00 лева с оглед обстоятелството, че  има   данни за многократни други нарушения, извършени от жалбоподателя  по ЗРА.

          Липсват основания да се приеме, че извършеното нарушение се отличава от други подобни с по-ниска степен на обществена опасност, поради което настоящият съдебен състав намира, че не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, което да обуслови квалифицирането на случая като маловажен.  

           По гореизложените съображения, съдът приема, че нарушението е безспорно доказано, лисват данни за допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила при издаване на НП, поради което същото като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 63, ал. І от ЗАНН.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН  Наказателно постановление № 15-099/ 30.12.2019г. на  Началника на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”  към ГД“РК“ при ИАРА гр.Бургас, с което на К.Е.Н. с ЕГН ********** на основание чл. 88 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000,00 (двехиляди) лева за извършено на 24.05.2018г. административно нарушение по чл. 88 от ЗРА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: