№ 101
гр. Варна , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Уляна К. Савакова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Галя С. Иванова
в присъствието на прокурора Галина Николова Минчева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20203100601100 по описа за 2020 година
Предмет на въззивното производство е присъдата №153 по НОХД
№153/2020г. по описа на ВРС, постановена 31.07.2020г. , с която подсъдимият
Й. В. Н. роден в гр.Варна ЕГН:********** е признат за виновен в това, че на
07.11.2017г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „М.К." с рег.№ ********, след употреба на наркотични вещества-
марихуана /канабис/, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № Е-042 / 25.03.2019г. на Лаборатория по химико-токсикологични
изследвания при ВМА - МБАЛ - Варна /установен метаболит на
тетрахидроканабинол в кръвта му/, поради което и на основание чл. 343Б ал.З
НК и чл.54 от НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ЕДНА ГОДИНА и ДВА МЕСЕЦА, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
както и наказание ГЛОБА в размер на 700.00 лева. На основание чл.343г,
вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК на подсъдимия е наложено и наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
В жалбата са направени оплаквания за неправилност на присъдата, като
се твърди, че е постановена при съществено нарушение на процесуалните
1
правила, нарушаване на закона и явна несправедливост на наложеното
наказание. Излагат се различни съображения от страна на защитника на
подсъдимия – адв.Г. за нарушаване на основни правила и норми от страна на
първоинстанционния съд, които също водят до опорочаване на съдебния акт.
Прави се искане за отмяна на така постановената присъда и признаване на
подсъдимия за невинен. Алтернативно се моли за намаляване на размера на
така наложените наказания.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че постановената присъда следва да
се потвърди като обоснована и законосъобразна.
В съдебно заседание защитника на подсъдимия Н. - адв.Г. моли да
бъдат взети предвид изложените от нея доводи относно опорочаване на
процедурата при вземане на пробите за изследване на подсъдимия, които
според нея водят до нищожност на последващите действия и оттам до
постановяване на съдебен акт с който подзащитният й да бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение. Излагат се различни съображения
в тази насока. Излага доводи относно свидетелските показания, като оспорва
достоверността им.
В последната си дума подсъдимия моли за преразгеждане на присъдата и
съобразяване с изложеното от защитника му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче е
неоснователна.
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с
всички релевантни доказателства е приел за установено следното:
Подсъдимият Н. придобил правоспособност за водач на МПС през
2
2008г. На 07.11.2017г. в гр.Варна той управлявал МПС - л.а. „М.К." с рег.№
********, като около 12:30 – 12:40 часа се движил с автомобила по ул.„К." в
посока бул."Х.С.".
Когато се намирал в близост до блок № 13 на ул."К." подсъдимият
изгубил контрол над управляваното МПС и същото се отклонило от посоката
си на движение, навлязъл в насрещната лента и се се блъснал в поставен от
тази страна на платното за движение контейнер за боклук, при което
автомобила преустановил движението си.
Това станало на разстояние около 20-30см. от свид.К. Н., която по
същото време била до контейнера, за да изхвърля боклук.
Свидетел на случилото се станал и св. Ф. Ф., който по това време бил
пред близкия магазин.
Подсъдимият останал известно време в автомобила, а след като излязъл
от него.
Свид. Ф., който дошъл на мястото започнал да го разпитва дали е добре,
да се обади ли на „бърза помощ“ и има ли нужда от помощ.
Подсъдимият не отговарял на въпросите му и според свидетеля Ф.
изглеждал неадекватен. Непознат за свид. Ф. мъж взел ключовете от
автомобила на Н. и понеже не могъл да чака, ги дал на Ф. „ подсъдимия да
не направи по-голяма беля“.
По повод получено съобщение в дежурната част на МВР на мястото
пристигнали свидетелите Г. Г. и Х. Г. -мл.автоконтрольори в Сектор „ПП"
при ОД на МВР-Варна, които по това време изпълнявали служебните си
задължения.
След като пристигнали на мястото те извършили проверка на
подсъдимия – водач на МПС за употреба на алкохол, като техническото
средство не отчело такъв в издишания въздух. Този резултат от проверката
бил показан от полицейските служители на свид. Ф..
За извършване на проверка за употреба на наркотични вещества,
полицейските служители отвели подсъдимия Н. в РУ-МВР, където бил
3
съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества, а техническото средство „Dreger Drug Test 5000" c номер
№0053 след вземане на проба от страна на подсъдимия отчело положителен
резултат за употреба на марихуана /канабис/. Това наложило свидетелят Г. Г.
да издаде талон за медицинско изследване с №0028256 и да състави против
Й.Н. АУАН серия Д, бл.№168313 /07.11.2017 г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП.
Преди отвеждане на подсъдимия в БАЛ-Варна към ВМА, където да
даде кръв за изследване, свидетелите - полицейски служители изготвили
заповед за задържане и протокол за личен обиск на лице.
В спешното отделение на БАЛ-Варна към ВМА във връзка с вземането
на проба за наркотици подс. Й.Н. бил вписан в книгата за регистрация на
амбулаторно болни под № 6253 на 07.11.2017 г. в 15.15 ч. След вземане на
проби кръв и урина в 15.20 ч. бил съставен Протокол за медицинско
изследване на биологична проба за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, подписан от изследваното лице и от
мед.специалист.
На 08.11.2017 г. в 09.30 ч.с Протокол за предаване и приемане на
проби за токсикологичи изследвания в лабораторията по химико-
токсикологични изследвания били приети регистрираните с: лаб. № 1192
проба урина в пластмасов контейнер - 1 бр с червена капачка – със средно
съдържание около 20 мл и лаб. № 1193 проба кръв във вакутейнер– 6 бр. с
лилави капачки в обем 3 мл. всяка, съответно облепени и надписани, които
били взети на основание талон № 0028256 от лицето Й. В. Н.. Тези проби за
анализ били вписани в лабораторния журнал на лабораторията по
хроматография, където са отбелязани датата и часа на завършване на
анализа, резултатите от изследването и условията за съхранение на
контролната проба. Видно от тази записи анализът на урина е завършен на
08.11.2017 г. , а на кръвта на 20.03.2019 г. и повторно на 19.09.2019 г.
От заключението на изготвената по делото съдебно-химическата
експертиза № Е-042 / 25.03.2019г.на ВМА, ББАЛ- Варна се установява, че в
предоставените за изследване биологични проби (кръв и урина), взети на
07.11.2017г. в 15.20 часа от Й. В. Н., се установява наличие на метаболит на
4
тетрахидроканабинол, което се индицира чрез имунохимичен анализ на
пробата урина и доказва чрез газ-хроматографски анализ с масспектрална
детекция на кръвната проба. Такъв резултат може да се наблюдава само след
употребата на канабис(марихуана) от същото лице.
Видно от заключението на извършената втора съдебно-химическа
експертиза № Е-116 / 20.09.2019г.на ВМА, МБАЛ- Варна се потвърждават
изводите на първоначалната такава, а именно че в контролната кръвна проба
взета на 07.11.2017г. в 15.20 часа от Й. В. Н. се установява наличието на
метаболит на тетрахидроканабинол. В случая това е доказано чрез
газхроматографски анализ, а този резултат може да се наблюдава само след
употреба на канабис / марихуана / от лицето.
Видно от справка приложена по делото за периода от 2009 г. до
07.11.2017 г. Й.Н. е санкциониран веднъж за нарушение на ЗдвП.
От приложената справката за съдимост се установява,че подсъдимия
Й.Н. не е осъждан.
Тази фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания на Х. Г., Г. Г., К. Н. и Ф. Ф. ,
заключенията на химическите експертизи и допълнителните обяснения на
вещото лице в съдебно заседание, справките за водач и за съдимост, както и
другите писмени материали и веществено доказателство, приобщени по
делото.
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал
до извода, че с поведението си подс.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 343Б ал.З НК, а именно, че
на 07.11.2017г. в гр.Варна, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „М.К." с рег.№ ********, след употреба на наркотични вещества-
марихуана /канабис/, установено по надлежния ред с Протокол за химическа
експертиза № Е-042 / 25.03.2019г. на Лаборатория по химико-токсикологични
изследвания при ВМА - МБАЛ - Варна /установен метаболит на
тетрахидроканабинол в кръвта му/.
Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния
съд се споделят изцяло и от настоящия състав, защото те почиват на вярна и
5
точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
След собствен анализ на събраните пред първата съдебна инстанция
доказателствени източници, въззивната инстанция счете, че основните спорни
въпроси – има ли извършено престъпление и от подсъдимия ли е осъществено
същото, е намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваната
присъда.
Постановявайки обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд
правилно е кредитирал показанията на свидетелите Х. Г., Г. Г., К. Н. и Ф. Ф. ,
както и заключенията на химическите експертизи и допълнителните
обяснения на вещото лице в съдебно заседание. Същите са последователни,
непротиворечиви и еднопосочно отразяват личните възприятия на
свидетелите относно случилото се на 07.11.2017 г., свързано управлението на
лекия автомобил от страна на подсъдимия в гр.Варна и неговото състояние
след удара му в кофите за смет.
Изцяло следва да се кредитират дадените по делото показанията
на свидетелите по делото , които изясняват факти и обстоятелства, свързани
със събитията при извършването на деянието, като няма спор, че подсъдимия
е управлявал МПС, навлязъл е в насрещното платно, като се е блъснал в
кофите за смет – непосредствено до единият от свидетелите, който е бил до
тях.
Настоящият състав счита, че правилно първоинстанционния съд е
кредитирал в тяхната цялост показанията на Х. Г., Г. Г., К. Н. и Ф. Ф.
свързани и с психичното състояние на подсъдимия непоследствено след ПТП,
които от своя страна кореспондират с всички останали събрани
доказателства и в частност СХЕ установяващи, че подсъдимия е управлявал
автомобила след употреба на наркотични вещества.
Съгласно НПК свидетелските показания са едно от доказателствените
средства в наказателния процес за разкриване на обективната истина като на
основание чл.117 НПК с такива могат да се установяват всички факти, които
свидетелят е възприел и подлежат на преценка от съда в съвкупност с
останалите доказателства. Дали показанията на даден свидетел са достоверни,
т.е. отразяват фактите и обстоятелствата по начина, по който са се случили, се
6
извлича не от това какви са отношенията му с подсъдимия, а съобразно това
по какъв начин поднася на решаващия орган възприетото от него, както и при
преценка на същите с останалите събрани по делото. В конкретния случай
показанията на свидетелите Х. Г., Г. Г., К. Н. и Ф. Ф. съдът прима за
незаинтересовани, преки и обективни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказатества, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
ВРС е направил в мотивите си вярната констатация, че събраните
доказателства са безспорни по отношение участието на подсъдимия в
извършеното деяние за което му е възведено обвинение.
По възраженията на защитата
Настоящият въззивен състав счита, че фактическата обстановка по
делото е изцяло изяснена от първоинстанционния съдебен състав в
необходимата степен и достатъчно пълнота. Установени са по безспорен
начин обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото - факта
на извършване на деянието, авторството, механизма на извършването му,
обстоятелствата, при които е било извършено, като в този смисъл
направените искания за назначаването на трета по ред СХЕ, ВОС счете че са
неоснователни.
Несъстоятелни са и наведените доводи на защитата за опорочаване на
процедурата при вземането на проба от подсъдимия за наличие на наркотично
вещество. Процедурата е спазена точно, като всички действия по отношение
на вземането на пробата от подсъдимия е съгласно действащите нормативни
актове и в частност Наредба № 1.
При внимателен анализ на приложените по делото доказателства, както
и районния съд така и настоящия съдебен състав не намери причина да не
даде вяра на изготвените по делото две експертизи , които безспорно
доказват, че подсъдимия е управлявал МПС след употреба на наркотично
вещество- марихуана.
Правилно при определяне на размера на наказанието районния съд е
взил предвид липсата на предходна съдимост и данните за провеждани
7
обучения и достигнати образователни степени на подсъдимия, като от друга
страна правилно като отегчаващо отговорността обстоятелство е взет предвид
факта на възникналия пътен инцидент, предизвикан от подсъдимия и
предизвикал минимални материални щети и основателна уплаха за телесната
цялост и живот на свид. К.Н..
От друга страна като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отбележи и липсата на всякаква критичност от страна на подсъдимия
относно извършеното от него престъпно деяние, което деяние настоящият
съдебен състав намира за такова със сравнително висока степен на
обществена опасност и застрашаващо живота на неограничен кръг от хора –
както пешеходци, като и лица управляващи ППС.
Правилно е прието , че предвиденото наказание за престъплението по
чл.343б ал.3 от НК е в размер от една до три години лишаване от свобода и
глоба от 500 до 1500 лева, като определяйки наказанието си
първоинстанционния съд правилно е съобразил степента на обществена
опасност на деянието, която е приел за сравнително висока предвид
масовото разпространение на този вид престъпления, факта че е извършено в
светлата част на денонощието, и правилно е констатирано че по повод
пътения инцидент по случайност няма пострадали лица.
При определяне на размера на наказанието правилно
първоинстанционния съд е наложил на подсъдимия наказание «лишаване от
свобода» за срок от една година и два месеца, изпълнението на което с оглед
наличието на предпоставките по чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен
срок от три години, както и наказнание глоба в размер на 700лева.
Настоящия съдебен състав намира, че именно наказания в такъв вид и
размер ще изиграят в най пълна степен своята превантивна роля по
отношение на подсъдимия и ще бъдат изпълнени целите на генералната
превенция визирана в разпоредлата на чл.36 от НК.
По отношение на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
макар и неправилно по размер, тъй като същото не може да бъде по малко от
наказанието лишаване от свобода, предвид липсата на протест, то и в тази
част присъдата следва да бъде потвърдена.
8
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване или изменяне на присъдата, на
основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като
въззивна инстанция, счете, че присъдата на ВРС следва да бъде потвърдена.
Предвид гореизложеното и на основание чл.334, т.6 и чл. 338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №153 по НОХД №153/2020г. по
описа на ВРС, постановена 31.07.2020г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9