МОТИВИ НАХД №898/2009г.
Г.М.С. *** е
бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство №504/10.08.2009г. по описа на РУ на МВР-Кърджали за това, че на 04.02.2009г.
в *** без да сключи брак, заживял съпружески с ненавършилата 16-годишна възраст
А. С. С.,с ЕГН **********,*** -
престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
С постановление
за освобождаване от наказателната отговорност с налагане на административно
наказание от дата 23.10.2009г. прокурор от Районна прокуратура - Кърджали на
осн.чл. 199 и чл. 375 от НПК е предложил обвиняемият Г.М.С. да бъде освободен
от наказателна отговорност за престъпление по 191, ал.1 от НК по досъдебно
производство №504/2009г. на РУ на МВР- гр.Кърджали с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно
заседание нарушителят Г.М.С. се признава за виновен и не оспорва фактическите
констатации,изложени в прокурорското постановление. Обяснява,че от 9 месеца се
познава с А. С., запознали се през месец февруари 2009г. Знаел, че тя е
ученичка в VІІІ клас и че е на 15 години,но въпреки това, решил да заживее с
нея, тъй като момичето забременяло. Една седмица след като се
запознали,заживели на съпружески начала в неговия дом. и понастоящем живеели
заедно в *** в дома на родителите му. А. не ходела на училище, тъй като била бременна в VІІ-я
месец. Заявява,че има намерение да сключи с А. граждански брак, когато навърши
16 години. Тя се чувствала добре в неговия дом, Г.С. се грижел за нея.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства-писмени и гласни - поотделно и в
тяхната съвкупност,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В началото
на 2009г. в дома на една от сестрите на А. С. С. от ***,същата се запознала с
нарушителя Г.С. и след около една седмица двамата взели решение да заживеят
заедно на съпружески начала. Нарушителят още тогава бил наясно, че момичето е непълнолетно
и нямало навършени 16 години. Уведомили родителите на А. С. - свидетелите С. С.
и А. С.,които първоначално заявили,че А. е малка за женитба и трябвало да учи,но
въпреки това, на 04.02.2009г. нарушителят Г.С. и А. С. заживели съпружески при
родителите на първия в дома им в ***.
След
намесата на служители от отдел „Закрила на детето" при Община Ардино и по
тяхно настояване, А. С. продължила да учи в Основно училище „Иван Вазов" в
*** и през месец юли 2009 г. завършила основното си образование. Същата
понастоящем била бременна в VІІ месец и за нея се грижел нарушителят.
Горната фактическа
обстановка се прие и потвърди от съда след събиране в съдебно заседание на
гласни доказателствени средства – обясненията на нарушителя Г.М.С.,в които по
същество същият прави пълни самопризнания относно времено ,начина и мястото на
извършване на инкриминираното деяние,на които съдът дава вяра,предвид това,че
същите изцяло се подкрепят от събраните по делото доказателства,а именно материалите
по ДП № 504/10.08.2009г.,които от своя страна са еднопосочни и
безпротиворечиви,поради което се приемат от съда: справка, обяснения, писмо и
постановление на РП, справка, писма, доклад, докладна записка, обяснения,
постановление за привличане на обвиняем, протокол за разпит на обвиняем,
протоколи за разпит на свидетели, справка за съдимост, характеристика,
декларация за СМПИС, акт за раждане, амбулаторен лист, свидетелство, писма.
Всичко
описано дотук води до категоричния извод,че по посочения начин нарушителят Г.М.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.191, ал.1 от НК,по
който текст е предаден на съд и следва да бъде признат за виновен за това,че на
04.02.2009г. в *** без да сключи брак, заживял съпружески с ненавършилата 16-годишна
възраст А. С. С., с ЕГН **********,***. Деянието е осъществено при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 от НК,а именно деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици
и е искал настъпването им. Умисълът се обективира в поведението на нарушителя –
същият безспорно е бил наясно с възрастта на непълнолетната св. А. С. и въпреки това заживял съпружески с
нея,без да сключи брак. Или, по делото безспорно бе установено осъществяването
на признаците на повдигнатото обвинение и автора на същото, а именно
предаденото на съд лице Г.М.С..
При тези
данни,съдът счита,че са налице изискуемите се от наказателния закон - чл.78а от НК, предпоставки за освобождаване на Г.М.С. от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание,а именно: за извършеното престъпление по
чл.191,ал.1 от НК се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години или пробация,както и с обществено
порицание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по този ред, както и липсват причинени
от престъплението имуществени вреди.
При
определяне и индивидуализация на наказанието,съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието по чл.191, ал.1 от НК - типична, като деянието
не се отличава с особени белези,които рязко да повишават обществената му
опасност, а също и обществената опасност на дееца - ниска, предвид чистото му
съдебно минало,положителните характеристични данни, пълното съдействие за
разкриване на обективната истина и изразеното съжаление.
Предвид
изложеното и на осн.чл.78а, ал.1 НК на нарушителя Г.С. съдът намира, че следва за
деянието по чл.191,ал.1 от НК да бъде наложено наказание “глоба”, чийто размер
с оглед смекчаващите вината обстоятелства и липсата на отегчаващи такива бъде
определен към минимума, а именно 500,00 /петстотин/ лева.
Съдът намира,че така наложеното
наказание в най-пълна степен ще постигне целите на наказанието,визирани в чл.36
от НК.
По делото не са били направени
разноски,поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от изложеното,съдът
постанови решението си.
Районен
съдия: