Решение по дело №320/2022 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 16
Дата: 7 февруари 2023 г.
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20224510200320
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Бяла, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20224510200320 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от М. М. Ч., ЕГН **********, от гр.Б., обл.Р., ул.“М.“
№.., чрез адв.П.Н..АК-Разград, против Наказателно постановление №22-0247-
000367 от 30.11.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР, РУ Бяла, с което
за нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП, чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са му
наложени съответно на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 200лв. за първото нарушение; на осн. чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 100лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 3месеца-за второто нарушение; на
осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 10лв.-за третото нарушение; на осн. чл.183,ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 10лв. за четвъртото нарушение;
на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 10лв. за петото нарушение.
С жалбата е направено искане НП да бъде отменено по подробно
изложени съображения. В с.з. жалбоподателят лично не оспорва нарушението
по пункт 1 от НП, като излага доводи за незаконосъобразност на НП по пункт
2 и моли в тази част НП да бъде отменено.
Наказващият орган – РУ-Бяла, не изпраща процесуален представител в
с.з.
1
Районна прокуратура-Русе, ТО-гр.Бяла, редовно призовани, не са
изпратили представител и не са взели становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 30.10.2022г., около 03:30часа,
в община Б., на път Трети клас № 501 – км.52, посока гр.Б., в тъмната част на
денонощието, жалб.М. Ч. управлявал лек автомобил „ Опел Вектра“, с рег.№
......, като в автомобила пътували още Е. К. К./пътник на задна дясна седалка
на МПС/ и Б. Е. К./пътник на предна дясна седалка/. Пътят бил двупосочен, с
лек завой. При избиране скоростта си на движение водачът не се съобразил с
релефа на местността, като при движение с несъобразена скорост
автомобилът му напуснал пътя в дясно, паднал в канавка и се ударил в
дървета. Настъпило ПТП с ранени тримата пътуващи в автомобила лица.
След излизане от автомобила, жалбоподателят установил, че ръката му е
подута, което наложило веднага да потърси медицинска помощ. Тримата се
придвижили пеша до МБАЛ-гр.Бяла, откъдето бил подаден сигнала за ПТП
на органите на РУ-Бяла. В лечебното заведение пристигнал св.Й. Т.-
мл.автоконтрольор в РУ Бяла, на когото жалбоподателят обяснил, че е
напуснал пътя вдясно, вследствие излязло на пътя диво животно/елен/, като
автомобилът паднал в канавката. Полицейският служител му поискал
СУМПС, КТ към СУМПС, както и СРМПС, които документи Ч. не носел в
себе си. Св.Т. обяснил, че принципно е следвало да останат на място и да
уведомят службите за контрол. При прегледа на жалбоподателя в болницата
се установило, че същият има счупена лява ръка, което наложило
отвеждането му с линейка в МБАЛ-Русе, заедно с Б. К., който бил с контузия
на ляво коляно. Третият участник в ПТП Е. К. бил освободен с прорезна рана
на главата. На 30.10.2022г., след посещение и на мястото на ПТП, св.Т.
съставил Протокол за ПТП с пострадали лица, в който описал причината за
ПТП. На същата дата съставил и АУАН на жалбоподателя за нарушения на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, връчен на нарушителя на
10.11.2022г. и подписан без възражения. В законоустановения срок по чл.44
ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу акта. На 30.11.2022г.,
наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства – показанията на св.Т., св.Вл.Ч.,
АУАН, НП, протокол за ПТП, писмения обяснения, докладна записка,
справка за нарушител, епикризи, болничен лист, както и останалите
материали по преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от наказаното лице,
поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
частично основателна.
Нарушението по пункт 1 от НП е правилно установено и доказано.
Отразените в АУАН и НП фактически обстоятелства на нарушението са
2
идентични и доказани по несъмнен начин в хода на проведеното съдебно
производство. В тази насока съдът кредитира изцяло показанията на св.Т.
като последователни, логични, кореспондиращи с писмените доказателства.
Безспорно от приложения протокол за ПТП се доказва, че на посочената в
АУАН и НП дата и място управляваният от жалбоподателя автомобил е
причинил ПТП с три пострадали лица, поради движение с несъобразена с
релефа на местността скорост. Съдът няма основание да не дава вяра и на
показанията на св.В. Ч., тъй като са в съответствие с обстоятелствата,
установени от полицейския служител. Не са налице доказателства, които да
поставят под съмнение установените в АУАН и НП дата и място на
нарушението, както и посочените в тях обстоятелства на възникналото ПТП.
Такива доказателства или обстоятелства не се навеждат и от страна на
жалбоподателя в проведеното съдебно производство, който не оспорва
нарушението по пункт 1 от фактическа страна. Недоказани са възраженията
за внезапно навлязло животно на пътното платно, тъй като липсват
категорични доказателства в тази насока. Налице са само твърдения от страна
жалбоподателя, споделени пред св.Т. и св.Вл.Ч., които не се подкрепят от
преки доказателства, а и такива съображения не се извеждат и в жалбата
срещу НП. Административно – наказателната отговорност на жалбоподателят
е ангажирана на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20,
ал.2 от същия закон. Съгласно посочената за нарушена разпоредба, водачът
на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението
да се съобразява с атмосферните условия, с релефа, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В конкретния случай в АУАН и в НП е прието, че
жалбоподателят не е съобразил скоростта с релефа, в резултат на което
напуснал пътя вдясно и паднал в канавка, като допуснал ПТП с ранени.
Посоченото действително навежда на нарушение на правната норма на чл.20,
ал.2, пр.1 от ЗДвП. Тази хипотеза урежда „предвидимата опасност“, при
която водачът има обективни затруднения в пътната обстановка. Скоростта не
се избира от водачите произволно, а се обуславя от конкретните пътни и
атмосферни условия. В случая се установява че е било налице
неблагоприятно действие на фактори, с оглед и тъмната част от денонощието,
които водачът е следвало да съобрази по такъв начин, че да не стане причина
за допускане на ПТП. Следователно правилно АНО е наложил глоба на
жалбоподателя за извършеното нарушение на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, която именно норма санкционира движението с несъобразена скорост.
Досежно размера на наложеното административно наказание, съдът счита, че
е правилно определен в размер на 200лв., който е точно фиксиран от
законодателя и не може да бъде променян от съда. С оглед на изложеното,
НП в тази част се явява издадено в съответствие с материалния и
3
процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По пункт 2 НП е незаконосъобразно. От една страна е налице
несъответствие между описаното в АУАН и НП поведение на нарушителя,
словесното му описание и посочената като нарушена правна норма.
Нарушението в НП е описано като извършено при следните обстоятелства:“
Като водач на ППС, което е участник в ПТП с пострадали лица не остава на
място да изчака пристигането на компетентните органи на МВР и не ги
уведомява. При тези обстоятелства, повдигнатото словесно обвинение и
посочената като нарушена правна норма е тази на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от
ЗДвП, която задължава водача да остане на място до пристигане на
контролните органи. Налице е нарушение на процесуалния закон, което е
препятствало правото на жалбоподателя да разбере за какво точно нарушение
е санкциониран, което налага отмяна на НП в тази част. От друга страна
словесното описание и цифровото посочване на правната норма на чл.123,
ат.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП изисква единствено уведомяване на контролните
органи на МВР. В случая това е сторено от ФЦСМП-гр.Бяла, където
жалбоподателя и двамата му спътници са потърсили медицинска помощ. Т.е
кратко време след инцидента компетентната служба на МВР е била уведомена
за ПТП-то. При това положение и с оглед установеното телесно увреждане на
жалбоподателя, не следва да се приема, че е налице неуведомяване въобще за
станалото ПТП, тъй като такова е налице, макар и не лично от водача, още
повече че здравословното състояние на последния е налагало първо да вземе
спешни мерки за здравето си и да потърси медицинска помощ.
По пункт 3, 4 и 5 НП също е незаконосъобразно. Нормата на чл.100,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП задължава водача на МПС да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и
контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; В случая
от показанията на св.Т. се установява, че проверката за документи на
жалбоподателя не е извършена при управление на МПС, а впоследствие в
болничното заведение, където жалбоподателя се е намирал след ПТП и към
този момент същият не е бил водач на МПС по смисъла на ЗДвП.
Следователно извършване на нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и чл.100 ал.1, т.2
от ЗДвП на посочената дата и място в АУАН и НП не се установява по
делото. Поради това в тази част НП е неправилно издадено и подлежи на
отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-0247-000367 от
30.11.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР, РУ Бяла, с което за
4
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е наложено на осн. чл.179, ал.2 пр.1 от
ЗДвП-административно наказание глоба в размер на 200лв. на М. М. Ч., ЕГН
**********, от гр.Б., обл.Р., ул.“М.“ № ...
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0247-000367 от
30.11.2022г., издадено от Началник РУ в ОДМВР, РУ Бяла, с което за
нарушения на чл.123, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени съответно на
осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административни наказания глоба в размер на
100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3месеца; на осн. чл.183,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10лв; на
осн. чл.183,ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 10лв.; на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 10лв. на М. М. Ч., ЕГН **********, от гр.Б., обл.Р., ул.“М.“
№ ..

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
5