Р
Е Ш Е Н И Е
№
43
гр. Разград, 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА
КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 38 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е касационна жалба от изпълнителния
директор на ИА „Медицински надзор“ – София против Решение № 414 от 13.11.2020
г., постановено по АНД № 163/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, с което
е отменено издаденото от него наказателно постановление № ИАМН-НП-13-386 от
12.02.2020 г. С отмененото наказателно постановление на основание чл. 116, ал.
1 от Закона за лечебните заведения на И. Б. Ц. – С. е наложена глоба в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални
грижи. В жалбата се твърди, че решението е неправилно - касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което се иска решението да бъде отменено,
като бъде потвърдено наказателното постановление.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна.
Окръжна
прокуратура – Разград дава заключение, че
оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Разградският
административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 17.07.2019 г. пациентът Ф. И. М. от гр. И. е бил прегледан от
д-р Т., специалист по „Нервни болести“ в Амбулатория за специализирана
медицинска помощ индивидуална практика /АСМП - ИП/, съгласно Амбулаторен лист №
002781/17.07.2019 г. След прегледа е било издадено Направление за
хоспитализация по спешност № 000652 от 17.07.2019 г., с което пациентът бил
изпратен за приемане в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград с насочваща диагноза:
„Световъртеж от централен произход“.
Същият ден – 17.07.2019 г. в 14,50 ч. М. постъпил
на лечение в Отделението по нервни болести в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ – Разград. В
направлението за хоспитализация е отразен спешен прием по КП 113.2 с диагноза
ЦОНС. Приемащ лекар е била д-р И. Ц. В изготвената история на заболяването са вписани
личните данни на пациента, клиничната диагноза „Централен отоневрологичен
синдром“; стая № 7, легло № 1; час на постъпване - 14.50 на 17.07.2019 г.
/поправено на 18.07.2019 г./, описано е обективното състояние на пациента при
приемането, лечебно - диагностичния план: План за изследване /ПКК, КАТ,
консултация с УНГ/ и плана за лечение /Манитол, Натрий хлорати, Сомазина и
Кавинтон/.
Поради липсата на свободни легла в
отделението св. Ф. М. не бил регистриран в информационната система за
хоспитализирани пациенти на болницата и не бил вписан в журнала за приети болни.
По същата причина не били предприети задължителните изследвания по клиничната
пътека, като на пациента било обяснено, че ще бъдат извършени на следващия ден,
когато бъде регистриран като приет в отделението. Но назначената терапия
започнала веднага.
През нощта на 17 срещу 18.07.2019 г. св. Ф.
М. получил световъртеж и гадене. На сутрешната визитация съобщил това на д-р Т.,
който му обещал, че ще го оправи. По-късно св. М. се почувствал зле и се
обърнал към д-р Ц. Тя му обяснила, че не е приет в отделението и трябва да
изчака. Св. М. се обадил на сина и снаха си, които пристигнали в 15,45 ч. Между
снахата и д-р Ц. възникнал конфликт по повод липсата на изследвания и причините
за това. Докато се разправяли, св. М. напуснал отделението. Снахата взела
историята на заболяването, за да я копира, и не я върнала. Същата е била
представена като доказателство по делото от св. М.
На 19.07.2019 г. св. Ф. М. подал жалба
срещу действията на медицинските специалисти в Отделението по нервни болести в МБАЛ
„Св. Ив. Рилски“ – Разград, по повод на която била извършена проверка по
документи от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
На д-р Ц. бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение № ИАМН-А-13-386 от 19.12.2019 г. за това, че в
качеството си на дежурен лекар не е съставила Информирано решение за
преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на
болничното лечение/диагностициране, с което е нарушила задълженията си по чл.
20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които
трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните
заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, и по чл. 36 от
Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Иван Рилски“
- Разград АД да документира самоволно напускане на пациент, а именно отказът му
да продължи започналия престой в лечебното заведение. В акта е посочено, че нарушението
е извършено на 17.07.2019 г.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното
пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 116, ал. 1
от Закона за лечебните заведения на д-р Ц. е наложена глоба в размер на 1000
лв.
С оспореното по касационен ред решение
въззивният съд е приел, че в административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителката, която не е била поканена по съответния ред за съставяне на акта.
АУАН и НП не отговарят на изискванията по чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ЗАНН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не съдържат датата и
мястото на извършване на нарушението, описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В тях било посочено, че пациентът е приет на 17.07.2019 г. и на тази
дата е напуснал лечебното заведение, което е станало на 18.07.2019 г. и поради
това не ставало ясно към кой момент дежурният лекар е следвало да състави
информирано решение за преждевременно прекратяване на започналия престой в
болничното заведение и реално кога точно е извършено нарушението. РРС е счел,
че не е налице нарушение на чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ във вр. с чл. 20, ал. 3 от
Наредба № 49/2010 г. и че в действителност д-р Цачева е нарушила чрез
бездействие нормите на чл. 90, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗЗ, като не е
удостоверила/съставила в надлежната медицинска документация отказът на пациента
за продължаване на започнатата медицинска дейност. Районният съд се е
аргументирал, че нормата на чл. 229, ал. 1 ЗЗ предвижда налагане на наказание
на дееца при действие и бездействие, докато текстът на чл. 116, ал. 1 ЗЛЗ
изключвал бездействието като форма на изпълнителното деяние. Следователно,
нарушението не било подведено под съответната правна норма. С оглед на това е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и като
краен резултат - правилно, макар и не по изложените в него съображения.
Касационната инстанция не намира, че са
допуснати сочените от въззивния съд процесуални нарушения. Видно от
представеното в касационното производство писмо изх. № ИАМН-07-47/09.12.2019
г., получено на 10.12.2019 г., д-р Ц. е била поканена да се яви на 16.12.2019
г. в ИА „Медицински одит“ за предявяване на АУАН, като е била предупредена, че
при неявяване актът ще бъде съставен в нейно отсъствие. Не се е явила, при
което актът е бил съставен в нейно отсъствие в условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН.
Не са налице процесуални пороци относно съдържанието на АУАН и НП, в които има
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. А дали
правната квалификация на деянието е правилна и дали то е извършено на
посочената дата са въпроси по приложението на материалния закон.
Д-р Ц. е привлечена към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за
основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за
медико-социални грижи. Съгласно тази разпоредба отказът на пациента от
продължаване на започналия престой в лечебното заведение се изготвя по образеца
по приложение № 3. Аналогично е изискването по чл. 36 от Правилника за
устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ - Разград АД -
отказът на пациента да продължи започналия престой да се документира
задължително срещу подпис или друг инициализиращ знак на пациента.
Образецът по приложение № 3 към чл. 20,
ал. 3 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. представлява Информирано решение за
преждевременно прекратяване на започналия престой в болничното заведение и на
болничното лечение/диагностициране, в което пациентът декларира, че напуска
болницата въпреки становището на лекуващия/дежурния лекар/медицинския екип за
необходимостта да продължи лечението/диагностицирането си в болнични условия. В
него пациентът заявява, че е наясно, че прекратявайки започналия си престой в
болницата, прекратява и осъществяваното му болнично лечение/диагностициране и наблюдение,
че прекратяването на болничното лечение/диагностициране и наблюдение може да
доведе до доста и различни усложнения и неблагоприятни последици за него и неговото
здравословно състояние, да намали значително или изключи напълно вероятността
от излекуване или подобряване на състоянието му, да създаде или увеличи риска
за здравето и живота му, включително и с опасността от смърт. Декларира, че
напълно съзнателно оценява посоченото по-горе и всички обяснения, които е
изискал и получил от лекуващия/дежурния лекар/медицинския екип и въпреки
тяхното мнение и разяснените му рискове за живота и здравето му решава
доброволно да прекрати престоя си в лечебното заведение. Поема отговорността за
своето здравословно състояние, както и за евентуалните усложнения и неблагоприятен
изход от недовършеното лечение/диагностициране. Решението се подписва от
дежурния лекар и от пациента.
В разглеждания случай св. М. не е уведомил
лекуващия или дежурния лекар, че има намерение да прекрати престоя си в
болницата. Самоволно е напуснал Отделението по нервни болести, при което д-р Ц.
е била поставена в невъзможност да обсъди с пациента нуждата от продължаването
на започналото лечение и възможните рисковете от преустановяването му,
съответно да изготви Информирано решение за преждевременно прекратяване на
започналия престой на св. М. в лечебното заведение.
С оглед на изложеното деянието не
осъществява признаците на констатираното нарушение и санкционната разпоредба на
чл.
116, ал. 1 ЗЛЗ е неправилно приложена.
Вън от горното, по делото е доказано, че
св. М. е напуснал отделението на 18.07.2019 г., което е установено при
извършената проверка, приключила с констативен протокол № ИАМН-КП № 13-386 от
03.10.2019 г. При това констатираното нарушение не би могло да е извършено на
17.07.2019 г., както е отразено в АУАН и НП. Този факт е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Касационната инстанция не споделя извода
на въззивната, че извършеното от ответницата деяние е нарушение по чл. 90, ал. 2
във вр. с ал. 1 от Закона за здравето, съгласно който отказът на пациента от
предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска
дейност се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. Медицинската
помощ е комплекс от диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични
дейности. В
случая на пациента не са предлагани конкретни дейности като елементи на
медицинската помощ, за които той да е бил информиран и да не се е съгласил с
провеждането им или да е отказал продължаването им. Касае се до самоволно напускане
на лечебното заведение, което е следвало да бъде отразено в историята на заболяването
съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 347, ал. 5 от
Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г.
Отделен е въпросът, че историята на заболяването не се е намирала в отделението
по причина, за която ответницата не отговаря.
Неправилно
и актосъставителят, и административнонаказващият орган са приравнили
самоволното напускане на пациента от отделението на отказ от продължаване на
започналия престой в лечебното заведение. Несъмнено, с напускането на
отделението се прекратява престоя в него, но самоволно и не по установения ред,
при което неспазването на предвидената процедура за документиране на отказа не
може да се вмени във вина на дежурния лекар.
С оглед на горното съдът намира, че не е налице
соченото от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение – оставено
в сила.
По изложените съображения и на основание
чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 414
от 13.11.2020 г., постановено по АНД № 163/2020 г. по описа на Районен съд –
Разград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/