РЕШЕНИЕ
№318/10.05.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на десети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Кремена Костова-Грозева
Павлина Господинова
при секретаря Гергана Мазгалова…...….....……….........................… в присъствието на
Прокурор Николай Трендафилов…….……..........…................………………………....като разгледа докладваното от Председателя адм. д. №116 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.
Образувано е по жалба от П.Т.З. ***, със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, срещу чл.50 ал.1 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград (Наредба №12).
Жалбоподателят твърди, че е жител *** и е задължено лице за данък върху превозните средства (ДПС) за собствен лек автомобил – Москвич 21412, рег.№***, поради което счита, че за него е налице правен интерес от оспорване на горепосочената разпоредба от Наредба №12. С оспорената част от наредбата общинският съвет създал правен ред, правила и условия за облагане с ДПС, рефлектиращи върху правната му сфера. Счита, че оспорената разпоредба е нищожна, като приета при липса на компетентност и надхвърляне на нормотворческите предели, очертани от чл.8 от ЗНА, както и незаконосъобразна, поради противоречието ѝ с чл.55 ал.1 от ЗМДТ в редакцията му от ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г. Счита, че оспорената разпоредба е нетърпима от правовия ред и моли да бъде обезсилена. Във връзка с твърдението си за нищожност на оспорената разпоредба излага съображения, че регламентираните с нея обществени отношения са уредени с по-висш по степен нормативен акт – чл.55 ал.1 от ЗМДТ, в редакцията му действала до 31.12.2018г. Преповтарянето на текст от закона в съдържанието на наредбата било равносилно на правно нищо и пораждало неразбиране кой нормативен акт ще се прилага – законът или подзаконовият такъв. В случай на промяна в закона, преписаните от същия разпоредби ставали незаконосъобразни. Недопустимо било общинският съвет да урежда с наредба вече уредени със ЗМДТ данъчни отношения, приложими на територията на цялата страна, вкл. и на територията на Община Димитровград. Твърди също, че оспорената разпоредба от Наредба №12 противоречи на чл.55 ал.1 от ЗМДТ , изменен, считано от 01.01.2019г. , като не определя ДПС да се изчислява и съобразно екологичен компонент, въведен с това изменение. Жалбоподателят твърди също, че при приемане на оспорената част от наредбата не са спазени изискванията на чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актове (ЗНА), поради непубликуване на проекта на наредбата на интернет страницата на общината и неизготвяне на доклад и мотиви към проекта, указващи очаквания размер на приходите в общинския бюджет от прилагането на оспорената разпоредба.
По изложените съображения моли да се обяви за нищожна или да се отмени като незаконосъобразна разпоредбите на чл.50 ал.1 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград. Претендира разноски.
В депозирано чрез пълномощник писмено становище жалбоподателят излага съображения за наличие хипотезата на чл.159 т.3 от АПК, поради приемане на Решение №1152/31.01.2019г. на ОбС – Димитровград, с което е изменена оспорената разпоредба. Счита, че е отпаднал предметът на спора и производството по делото следва да се прекрати, като на основание чл. 143 ал.2 от АПК претендира разноски за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбата, както и писменото становище се поддържат от процесуален представител.
Ответникът, Общински съвет – Димитровград, чрез председателя си в придружителното писмо, с което изпраща административната преписка до съда, изразява становище за неоснователност на жалбата. При евентуалното ѝ уважаване, моли размерът на адвокатско възнаграждение да бъде намален до минималния такъв, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постъпили са и писмени бележки от упълномощен процесуален представител на ответника, в които се претендират разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че следва да се съобрази приетото от ОбС-Димитровград Решение от 31.01.2019г., с което е изменена оспорената разпоредба, както и да се отчете настъпилата от 01.01.2019г. промяна в процесуалния закон – АПК, относно оспорването на подзаконовите нормативни актове, предвиждаща , че преценката за законосъобразността им се извършва към момента на постановяване на съдебното решение. В тази връзка дава заключение за отхвърляне на оспорването, тъй като оспорената разпоредба е в пълно съответствие със ЗМДТ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е приета от ОбС-Димитровград по Докладна записка вх.№ ОбС- 07-309/16.11.217г. на Кмета на Община Димитровград. Преди внасянето ѝ за разглеждане от общинския съвет, Докладната записка, ведно с проекта на наредбата са били публикувани на интернет страницата на Община Димитровград на 25.09.2017г., видно от приложената разпечатка от сайта (л.62-л.79) . Във връзка с публикувания проект е постъпило Становище рег. инд.ФС-16-287/25.10.2017г. от общинския съветник В.Кунева като според приложената на л.81 Справка за постъпили предложения по проекта, направените в становището предложения са приети.
Видно от Протокол №29/30.11.2017г. от проведено на същата дата заседание на ОбС- Димитровград, докладната записка е разгледана като т.6 от дневния ред на заседанието, проведено при необходимия кворум. Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград е приета с Решение №801/30.11.2017г., взето при участие в гласуването на 22-ма общински съветници (от общо 32 – ма) с 20 гласа „за”, при 2 гласа „против” и при липса на „въздържали се” . С последващо Решение № 1152/31.01.2019г. са приети изменения и допълнения в Наредба №12, вкл. е изменена оспорената разпоредба на чл.50 ал.1 от наредбата. Това решение е прието по Докладна записка рег.инд. ОбС-07-40/21.01.2019г. на Кмета на Община Димитровград. Преди внасянето ѝ за разглеждане от общинския съвет, Докладната записка, ведно с проекта за изменение и допълнение на наредбата са били публикувани на интернет страницата на Община Димитровград на 21.12.2018г., видно от приложената разпечатка от сайта на общината (л.161-л.166).
По делото е представена в актуалната й действаща редакция Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима.
Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. На основание чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Видно от представените от жалбоподателя заверени копия от лична карта, свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация, последният е с постоянен адрес *** и е правоспособен водач, притежаващ МПС и като такъв е адресат на нормите от подзаконовия нормативен акт, разпоредба от който оспорва, респ. за него е налице правен интерес от оспорването ѝ.
Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае чл.50 ал.1 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Съгласно чл.1 от Наредба №12, със същата се уреждат отношенията, свързани с определяне размерите на местните данъци на територията на Община Димитровград. Наредбата е приета на основание чл.1 ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), според който Общинският съвет определя с наредба размера на данъците по ал. 1 при условията, по реда и в границите, определени с този закон. Видно е от предвиденото в ал.1 на чл.1 от ЗМДТ, че сред визираните в същата данъци са и тези върху превозните средства (т.5).
Предвид изложеното, както и с оглед разпоредбата на чл.76, ал.3 от АПК, Общински съвет –Димитровград е материално и териториално компетентният орган, разполагащ с правомощие да уреди нормативно обществените отношения с местно значение, отнасящи се до определяне размера на местните данъци, вкл. на данъка върху превозните средства , на територията на община Димитровград. Ето защо оплакването в жалбата за нищожност на оспорената разпоредба като приета при липса на компетентност и надхвърляне на нормотворческите предели, очертани от чл.8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) е неоснователно.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че Наредбата е приета с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници, при явно гласуване т.е. при спазване на изискванията по чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗМСМА в относимите им към 30.11.2017г. редакции. Спазени са и изискванията на чл.26 от ЗНА като докладната записка за приемане на наредбата, ведно с проекта на същата са публикувани на интернет страницата на Община-Димитровград. Проектът е своевременно публикуван, с което е осигурена възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовката на акта. Спазен е и срокът по чл.26 ал.4 от ЗНА , за който е предоставена тази възможност, а в изпълнение на чл.26 ал.5 от ЗНА е публикувана и справка, отразяваща, постъпилите предложения и становища по проекта ( в случая – единствено становише).
Наред с горното се установява, че докладната записка за
приемане на наредбата съдържа реквизитите по чл.28 ал.2 от ЗНА, поради което
следва да се приеме, че предложеният проект е мотивиран, респ. законосъобразно
е внесен за обсъждане от компетентния
орган.
Спазена е и процедурата по приемане на допълненията и
измененията в Наредба №12 с Решение № 1152/31.01.2019г. на ОбС –
Димитровград. Видно от представената
преписка по приемане на същите, Решение
№ 1152/31.01.2019г. е прието на основание чл.1 ал.2 от ЗМДТ и във връзка с
пар.39 и пар. 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО,
обн. в Д.в. бр.98/27.11.2018г. Същото е взето
на редовно заседание на общинския съвет при наличие на изискуемия за
провеждането му кворум и при явно гласуване т.е. при спазване на изискванията
по чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗМСМА в относимите им към 31.01.2019г. редакции. В
изпълнение на изискванията по чл.26 от ЗНА докладната записка за приемане на
допълнения и изменения в наредбата, ведно с изготвения в тази връзка проект, са
публикувани на интернет страницата на Община-Димитровград. С публикуването им и
при спазване на срока по чл.26 ал.4 от ЗНА е осигурена възможност на заинтересованите лица да упражнят
правото си на участие в производството по подготовката на акта. Няма данни да е публикувана справка по смисъла
на чл.26 ал.5 от ЗНА, но доколкото не се установява по проекта за изменения и
допълнения на Наредба №12 да са постъпили предложения и становища, това
нарушение не следва да се приема за съществено.
Проектът за изменение и допълнение на Наредба №12 е внесен
за обсъждане от компетентния орган при
спазване на изискванията по чл.28 от
ЗНА, доколкото се установява, че докладната записка, с която е предложено
приемане на такива, съдържа реквизитите по ал.2 на посочената разпоредба.
Предвид гореизложеното оплакването на жалбоподателя за
приемане на Наредба №12 , респ. на нейното изменение и допълнение, при
неспазване на изискванията по чл.26 и чл.28 от ЗНА е неоснователно.
Съдът счита, че оспорената разпоредба от Наредба №12 е съответна на материалния закон. В тази връзка съдът съобразява, че считано от 01.01.2019г. е в сила чл.192а от АПК, който в изр.второ предвижда, че съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение.
Текстът на чл.50 ал.1 от Наредба №12 в актуалната към момента редакция гласи :
„ За леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т годишният данък се състои от два компонента – имуществен и екологичен, и се определя по следната формула:
ГДПС = ИмК x ЕК,
където:
ГДПС е годишният размер на данъка върху превозните средства за леки и товарни автомобили с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 т;
ИмК е имуществен компонент, който се определя по реда на т. 1;
ЕК е екологичен компонент, който се определя по реда на т. 2
1. имущественият компонент се определя от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, коригирана с коефициент в зависимост от годината на производство на автомобила, по следната формула:
ИмК = СkW x Кгп,
където:
СkW е частта от
стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която се определя
от мощността на двигателя и размера на данъка, както следва:
а) до 55 kW включително – 0,45 лв за 1 kW;
б) над 55 kW до 74 kW включително – 0,60 лв за 1 kW;
в) над 74 kW до 110 kW включително – 1,50 лв за 1 kW;
г) над 110 kW до 150 kW включително – 1,80 лв за 1 kW;
д) над 150 kW до 245 kW включително – 2,00 лв за 1 kW;
е) над 245 kW – 2,40 лв за 1 kW;
Кгп е коригиращ коефициент за годината на производство на автомобила в следните размери:
|
Брой
на годините от годината на производство, включително годината на производство |
Коефициент |
|
Над
20 години |
1,1 |
|
Над
15 до 20 години включително |
1 |
|
Над
10 до 15 години включително |
1,3 |
|
Над 5
до 10 години включително |
1,5 |
|
До 5
години включително |
2,3 |
2. екологичният
компонент се определя в зависимост от екологичната категория на автомобила в
следните размери:
|
Екологична
категория |
Коефициент |
|
без
екологична категория, с екологични категории "Евро 1" и "Евро
2" |
1,10 |
|
"Евро
3" |
1,00 |
|
"Евро
4" |
0,85 |
|
"Евро
5" |
0,70 |
|
"Евро
6" и "ЕЕV" |
0,50 |
Видно е от така приетото, че оспореният текст на чл.50 ал.1 от Наредба №12 е изцяло съобразен с разпоредбата на чл.55 ал.1 от ЗМДТ в действащата му към момента редакция, която е в сила от 01.01.2019г. Не се възприема оплакването на жалбоподателя, че общинският съвет е уредил в подзаконовия си нормативен акт, уредени вече със закон обществени отношения. Законодателят в чл.55 ал.1 от ЗМДТ е предвидил годишният размер на данъка върху превозните средства да съдържа два компонента, за всеки от които е посочил начина на определяне. Регламентирал е рамката, в която се определя частта от стойността на данъка в зависимост от мощността на двигателя, която част се включва в имуществения компонент, посочвайки минимална и максимална сума за 1 kW, респ. регламентирал е параметрите на коефициента, необходим за определяне на екологичния компонент на данъка според екологичната категория на автомобила. С оспорената разпоредба общинският съвет е определил конкретни, фиксирани стойности на включващата се в имуществения компонент част от данъка, както и на коефициентите, необходими за определяне на екологичния компонент като по никакъв начин не е надхвърлил законовата рамка, а напротив – изцяло се е съобразил със същата.
Предвид гореизложеното не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.50 ал.1 от Наредба №12 противоречи на чл.55 ал.1 от ЗМДТ в редакцията му от ДВ бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г., вкл. твърдението, че не предвижда данъкът да се изчислява и съобразно екологичен компонент. Оспорената разпоредба на чл.50 ал.1 от Наредба №12 в действащата ѝ към момента редакция не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, а оплакването за материалната ѝ незаконосъобразност е изцяло неоснователно.
По изложените съображения съдът счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход
на производството на оспорващия не следва да се присъждат разноски. Такива не
се следват и за ответника, доколкото искането за присъждането им е
несвоевременно направено – едва в писмените бележки на упълномощения
процесуален представител.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.З. ***, със съдебен адрес:***, срещу чл.50 ал.1 от Наредба №12 за определяне размера на местните данъци на територията на Община Димитровград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да
се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или
протест, или ако те са отхвърлени.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.