№ 20407
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. В.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110142340 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество суми /главница и
лихви/, представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения
топлоснабден имот топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно –
не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер по
съображения, изложени в отговора на ИМ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено заявление срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
1
задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/.
Установено е по делото от представените писмени доказателства /договор за
продажба на ДНИ по Наредбата за ДИ/, че ответникът е собственик на имот –
апартамент, находящ се в .... По делото не бяха ангажилани доказателства
/въпреки изричните указания на съда в тази насока/, от които да се установи, че
през процесния период имотът е принадлежал на друго лице, респ.върху него е
било учредено вещно право на ползване, поради което съдът приема, че през
процесния период ответникът е бил собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/.
Следователно между страните за процесния период е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи
условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
КЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на КЕВР. ОУ на ... са публикувани и
разгласени по съответния ред, а доводите в противната насока, поддържани от
прцесуалния представител на ответника, са неоснователни.
По силата на закона – чл.153, ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. По делото е установено, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, поради което е длъжен да заплаща цената на доставената
ТЕ, чиято доставка и правилно отчитане и фактуриране на задълженията не се
оспорват по делото..
Поради това, съдът прие за безспорно доказано от представените по делото
писмени доказателства наличието на валидно правоотношение между страните,
изпълнението на задълженията на ищеца по него – в процесния период в
топлоснабдения имот е доставена топлинна енергия, както и правилното отчитане
и фактуриране на задълженията, които не са платени и възлизат на исковите суми.
Исковете са основателни и доказани в пълните им предявени размери, в
които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и законната лихва, изтекла
2
върху главното вземане след подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, което е
постановено с издадената заповед за изпълнение.
Неоснователно е възражението на ответника за погасяване на задълженията
по давност. С оглед задължителната практика на ВКС /ТР 3 от 2012г. по т.д.№
3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Погасени по
давност са вземанията за доставена топлинна енергия, които са станали изискуеми
три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите
изискуеми преди 14.03.2020г. В настоящия случай се претендират вземания, чиято
изискуемост е настъпила след тази дата, поради което същите не са погасени по
давност.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищеца разноски в заповедното и
исковото производства при юрисконсултско възнаграждение в минималните
размери съответно по чл.25 и чл.13 от Наредбата за заплащане на правната
помощ. Разноски на ответника не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. К. И. с ЕГН: ********** и адрес:
..., дължи на ... ЕИК: ... ..., сумата от а 627,82 лева - главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.за
имот в ..., ..., ведно със законна лихва за период от 14.03.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 97,17 лева - мораторна лихва за период от 09.07.2020 г. до
15.02.2023 г, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 16530/2023г. на СРС, 138 състав.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ... ЕИК: ...
..., сумата от 75.00 лева – разноски в заповедното, както и 100 лева – разноски в
исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на И. К. И. с ЕГН: ********** и адрес: ..., за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4