№ 4070
гр. Варна, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100502050 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Военно формирование 32140-Варна,
представлявано от Командира - Капитан I ранг Петър Димитров Димитров срещу Решение
№ 1595/23.05.2022 г. по гр. д. № 10527/2020 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят,
като част от структурата част на Министерство на отбраната на Република България е
осъден да заплати на И. С. И., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 10181,72 лв. (десет
хиляди сто осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
равностойността на неизплатеното на ищеца обезщетение за положения от него в условията
на удължено служебно време труд, което се изчислява като извънреден труд, т.е. фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.
194, ал.1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал.6 от КВС (отм.) за процесния период от
01.04.2001г. до 31.08.2005 г. (53 месеца) и за периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2015 г. до
31.12 .2015г. (91 месеца), или общо 144 месеца в размер на (91 месеца) в размер общо на
2208 часа, или 276 дни, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 1972,02 лв. (хиляда
деветстотин седемдесет и два лева и две стотинки), представляваща мораторната лихва за
периода от 01.10.2018 г. до 16.08.2022 г. върху сумата от 10181,72 лв. за периода от
01.06.2001г. – 22.03.2016г. мораторна лихва върху уважената главница, на осн. на осн. чл.
203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
както и да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 895 лева, а в полза на
бюджета на съдебната власт – 1486.15 лева.
Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно и
1
незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и при
неправилно прилагане на материалния закон. В частта. с която военното формирование е
осъдено да заплати обезщетение за периода от 01.04.2001 г. до 31.05.2003 г. счита за
недопустимо, поради липса на пасивна процесуално и материалноправна легитимация на
ответника, тъй като нито едно от формированията, към които е бил назначен
военнослужещият не е влизало в състава на в.ф. 32140, а в.ф. 36940 – Варна не е
разформировано и към настоящия момент. Въззивникът сочи, че за посоченият период той
не отговаря на изискванията за „учреждение, в което се изпълнява службата“ по смисъла на
съдебната практика, поради което не е легитимиран да отговаря за задължения на други
формирования, както и да ги представлява в съдебното производство. Формированието било
осъдено да заплати суми за период с начало 01.04.2001 г., посочен в исковата молба, докато
в мотивите на решението съдът приема за начална дата на легитимацията на в.ф.32140
датата 17.09.2001 г.
На следващо място жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е обсъдил всички приети доказателства по делото и било
неясно кредитира едни заповеди - тези, от които достига до извода за наличие на
некомпенсирани часове служебно време, а не кредитира други заповеди на същото
длъжностно лице, от които се установява, че ищеца няма неизползвани компенсации до
01.10.2014 г. При условие, че съдът не приеме доводите му за изтекла погасителна давност,
счита, че присъдените суми са неправилно определени в завишен размер, тъй като включват
обезщетение за период, в който ищеца не е служил във военното формирование. В
заключение въззививникът излага твърдение, че всички некомпенсирани часове служебно
време, които в хода на първоинстанционното производство са доказани, били „отработени"
по чл. 195 ЗОВСРБ или по действащата в съответни период разпоредба на чл. 204 ЗОВСРБ
(отм.). По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне
на исковете в цялост, а в условията на евентуалност – същото да бъде отменено частично до
сумата в размер на 4681.65 лв. - главница за неползвани компенсации и лихва в размер на
906.51 лв. за периода до 27.08.2020 г., или присъденото обезщетение да бъде определено в
размерите съгласно Приложение №11-8.6-в, за периода от 01.06.2003 г. до 31.12.2015 г., а
именно главница от 6378,59 лв. - главница и лихва от 1235,16 лв. - за времето до завеждане
на ИМ. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. С. И., чрез адв. М. П., с който въззивната жалба се
оспорва като процесуално недопустима и неоснователна, тъй като по смисъла на закона
ответното военно формирование 32140 - Варна се ръководи от командир, който при
осъществяване на правомощията си издава заповеди, но той не е същински законен
представител, поради което счита, че не може да осъществява процесуалното
представителство на въззивника. В условията на евентуалност, счита, че е валидно,
допустимо, правилно, законосъобразно, постановено мотивирано и при пълнота на
доказателствата, поради което следва да бъде потвърдено.
Още в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че за процесния период от
2
01.04.2001 г. до 01.06.2003 г. е служил и в други поделения / военни формирования,
различни от ответното - Военно формирование 32140 - Варна, а именно: поделение/военно
формирование 36940 - Варна, 26590 - Созопол (понастоящем закрито), поделение 28440 -
Варна (понастоящем закрито), които са част от структурата на административния орган, с
който е възникнало служебното му правоотношение - Министерство на отбраната, по силата
на сключения Договор за кадрова военна служба № 836/0/27.11.1996 година още докато е
бил курсант във ВВОВУ „Васил Левски" - Велико Търново. Съгласно структурата на
ответното ведомство, единствено Министерството на отбраната на Република България е
първостепенен разпоредител на бюджетни средства - чл. 13, ал. 4 от ЗОВСРБ (нов), от
където в случая произтичала процесуалната правоспособност на страната за участие в
настоящото гражданско производство. Още в първоначалния договор за кадрова военна
служба № 836/0/27.11.1996 г. кадровия орган се е задължил в чл. 22 да осигури на
въззиваемия професионално и кадровото развитие в съответствие с показаните резултати от
служебната му дейност в подчинените му поделения и военни формирования, както и при
организационно - щатни промени, пълна или частична ликвидация на поделения, да му
предложи друга длъжност, съответстваща на неговото военно звание и професионална
квалификация в подчинените му поделения и военни формирования - чл. 30 от договора за
КВС.
На следващо място сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел че докато
военнослужещия е на военна служба за него не възниква правото да претендира
възнаграждение за работа в условия на удължено служебно време, поради което именно
работодателят към датата на прекратяване на служебното правоотношение е задълженото
лица да начисли и изплати това обезщетение по силата на чл. 55, ал, 4 от ЗОВСРБ. Оспорва
представената от ответника Справка с per. № 1710/18.03.2021 г., тъй като счита, че същата
представлява частен свидетелстващ документ, който не разполага с материална
доказателствена сила за изгодните факти, на които се позовава издателят му. Позовавайки се
на Тълкувателно решение № 6/2017 от 11.02.2022 г.-по тьлк. дело № 6/2017 г. на ОСГК на
ВКС обосновава становище, че дължимите компенсации с почивки от първите три
поделения за процесния период от 01.04.2001 г. до 01.06.2003 г следва да да бъдат
предоставени от последното поделение / военно формирование, в което е назначен до
прекратяване на военната му служба, поради което счита възраженията на ответника за
недопустимост и неоснователност за напълно незаконосъобразни и неправилни.
От друга страна излага твърдения, че е правилен и законосъобразен извода на
първоинстанционния съд, че в настоящото производство ищеца при условията на пълно и
главно доказване е установил твърденията си в исковата молба, че за целия процесен период
е работил в условия на удължено служебно време, което не му е компенсирано с почивки по
време на военната му служба, нито му е заплатено като обезщетение при прекратяване на
служебното му правоотношение, поради което следва да бъде споделен извода му
основателност на исковете на ищеца в посочените размери. Видно от целия събран
доказателствен материал се доказало, че ответникът е компенсирал ищеца с почивки от
3
минали наряди (за минали години), с оглед на което правилно същите са отнесени към най-
старото задължение, съгласно правилото на чл. 76 ЗЗД.
На следващо място сочи, че съгласно точка 4.6. от Заповед на МО на РБ № ОХ-
313/08.05.2001 г. редът и начинът за ползване на почивката се определят от командира
/началника/ на поделението, като режимът е заповеден, а не разрешителен. При
несъобразяване с писмена заповед на командир, военнослужещият носил отговорност,
включително и наказателно, ако се освободи сам от полагане на труд. По гореизложените
съображения относно момента на настъпване на изискуемостта на задължението оспорва
като неоснователни възраженията на въззивника за погасяването му давност, тъй като нито
ЗОВС (отм.), нито ПКВС (отм.) предвиждат възможност, ако дължимата компенсация чрез
почивка/намалено работно време/ не е била разрешена/ определена за реално ползване в
следващия месец, това да може да стане само по искане от военнослужещия. По посочените
съображения отправя искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение в цялост с
присъждане на разноски.
Депозирана е още частна жалба от И. С. И., чрез адв. М. П. срещу Определение №
7850/12.07.2022 г. по гр. дело № 10527/2020 г., с което е оставена без уважение молбата му с
вх. № 42936/27.06.2022 г. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение и допълнение на
Решение № 1595/23.05.2022 г., постановено по делото.
Частният жалбоподател счита същото за незаконосъобразно и неправилно, като
оспорва като неоснователен извода на съда за липса на фактическа и правна сложност в
спора. Сочи, че следните обстоятелства, обуславя наличието на такава сложност: процесния
период, за който ищецът събрал доказателства е 144 месеца (12 години), налице е голям
брой проведени заседания - 4 броя; специфичния характер на законодателната материя, от
която ищеца черпи правата си - специалния ЗОВСРБ, препратки към други общи закони,
намиране и представяне на специфични заповеди на министъра на отбраната отпреди повече
от 20 години (непубликувани в ДВ); сложността на характера на спора по горното
гражданско дело, при направени множество възражения от страна на ответника - за
недопустимост на исковете, за продължителността на служебното време на
военнослужещите, за видовете дежурства, за начина на компенсирането им, за погасяване по
давност. На следващо място твърди, че е незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд, че намаляването на размера на исковата претенция обуславя и
редуциране на размера на адвокатското възнаграждение. По посочените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на пълния размер на
претендираните разноски от 4 000 лева.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Военно формирование 32140-
Варна, чрез процесуален представител юриск. Димитър Павлов, с който депозираната частна
жалба се оспорва като неоснователна по съображения за липса на фактическа и правна
сложност на спора и съобразеност на присъденото възнаграждение с цената на иска и
предвидените размери с чл. 7 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдвС. Въз основа на същите,
моли за потвърждаване на обжалваното определение.
4
Жалбите са депозирани в законоустановения срок и съдържат изискуемите по чл. 260
от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което са допустими и редовни.
Не са направени доказателствени искания.
Възраженията на въззиваемия за липса на процесуална правоспособност на ответника
по съществото си касаят допустимостта на исковото производство и постановеното по него
решение, а не само редовността на въззивната жалба, поради което ще бъдат разгледани с
постановения по делото акт по същество.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Военно формирование 32140-Варна,
представлявано от Командира - Капитан I ранг Петър Димитров Димитров срещу Решение
№ 1595/23.05.2022 г. по гр. д. № 10527/2020 г. по описа на ВРС, с което жалбоподателят,
като част от структурата част на Министерство на отбраната на Република България е
осъден да заплати на И. С. И., ЕГН **********, от гр. Варна, сумата от 10181,72 лв. (десет
хиляди сто осемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
равностойността на неизплатеното на ищеца обезщетение за положения от него в условията
на удължено служебно време труд, което се изчислява като извънреден труд, т.е. фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл.
194, ал.1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал.6 от КВС (отм.) за процесния период от
01.04.2001г. до 31.08.2005 г. (53 месеца) и за периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2015 г. до
31.12 .2015г. (91 месеца), или общо 144 месеца в размер на (91 месеца) в размер общо на
2208 часа, или 276 дни, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 1972,02 лв. (хиляда
деветстотин седемдесет и два лева и две стотинки), представляваща мораторната лихва за
периода от 01.10.2018 г. до 16.08.2022 г. върху сумата от 10181,72 лв. за периода от
01.06.2001г. – 22.03.2016г. мораторна лихва върху уважената главница, на осн. на осн. чл.
203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), чл. 194, ал.3 вр. ал.1 ЗОВСРБ ДВ.бр.35/2009г. и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
както и да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в размер на 895 лева, а в полза на
бюджета на съдебната власт – 1486.15 лева.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба от И. С. И., чрез адв. М. П. срещу
Определение № 7850/12.07.2022 г. по гр. дело № 10527/2020 г., с което е оставена без
уважение молбата му с вх. № 42936/27.06.2022 г. с правно основание чл. 248 от ГПК за
изменение и допълнение на Решение № 1595/23.05.2022 г., постановено по делото.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 2050/2022г. на 22.11.2022 г. от 9:30
5
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6