Р Е Ш Е
Н И Е
№ 146
град Велико Търново, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 618/2022 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба, подадена от ***
Хр. К. като пълномощник на В.Н.Д. с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000421005280-091-001/30.05.2022
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена
с Решение №84/26.08.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново. В
жалбата се твърди, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване
на производството по особен ред, а фактическите констатации не са подкрепени
със събрани от органите по приходите доказателства. Жалбоподателят оспорва
възприетото начално салдо в размер на 5 000 лева. Счита,
че с представените от него документи е посочил доказателства за размера, произхода
и съхранението на средствата, декларирани от него като налични към началото на
ревизирания период, в размер на 30 000 лева. Било налице презюмиране на
облагаем доход, каквото законът не познава, а освен това липсвала обективна
преценка на доказателствата и изследване на всички факти и обстоятелства от
значение за определяне на задълженията. В представена по делото молба от
процесуалния представител се иска прогласяване на обжалвания ревизионен акт за
нищожен, алтернативно – отмяната му като незаконосъобразен. Моли за присъждане
на разноски. В съдебно заседание поддържа оспорването. Представя писмени
бележки.
Ответникът по жалбата,
директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико
Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди законосъобразност и правилност на
ревизионния акт, като излага подробни съображения в писмена защита. Моли
жалбата да бъде отхвърлена, като претендира за разноски, представляващи ***ско
възнаграждение в размер на 1 145,90 лв.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Със Заповед за възлагане
на ревизия №Р-04000421005280-020-001/15.09.2021 г., издадена като електронен
документ от К.Ч. – началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Велико Търново,
надлежно оправомощен да издава такива със Заповед №17/08.01.2019 г. на директора
на ТД на НАП – Велико Търново, е възложено извършването на ревизия на В.Н.Д. за
установяване на задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. Заповедта е връчена електронно
на 27.09.2021 г. Същата е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-04000421005280-020-002/20.12.2021
г. и ЗИЗВР №Р-04000421005280-020-003/19.01.2022 г., издадени от същия орган по
приходите. Въз основа на събраните при ревизията доказателства /вкл.
приобщените такива от извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства на жалбоподателя/ ревизиращите органи са изготвили анализ на
имущественото състояние на лицето на годишна база, като са приели, че са налице
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – данни за укрити доходи и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период. За тези констатации на приходната администрация относно
наличието на основания за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК
ревизираното лице е уведомено с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх.
№Р-04000421005280-113-001/17.12.2021 г. Едновременно с това на жалбоподателя е
връчено ИПДПОЗЛ №Р-04000421005280-040-002/17.12.2021 г., с което е изискано
представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди,
каквито лицето не е представило. В представено Становище вх. №1105/18.01.2022
г. Д. оспорва прилагането на особения ред за данъчно облагане по чл. 122 от ДОПК. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №Р-04000421005280-092-001/10.03.2022
г., връчен лично на ревизираното лице на 15.03.2022 г., срещу който е подадено
писмено възражение. Ревизията е приключила с издаването на PA
№Р-04000421005280-091-001/30.05.2022 г. от К.Ч. – началник сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП – В. Търново в качеството му на възложил ревизията и К.И. – главен
инспектор по приходите, в качеството ѝ на ръководител на ревизията. Възражението
срещу РД е частично уважено по отношение на наличните парични средства в брой за
всеки от ревизираните периоди и паричните взаимоотношения на ревизираното лице
с взаимоспомагателна каса при ОД на МВР. Така, след анализ на обстоятелствата
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и допълнително събраните доказателства са определени
нови, по-високи суми на наличните парични средства в брой към началото и края
на всеки от ревизираните периоди. Те са съобразени с декларираното от
жалбоподателя в Писмени обяснения вх. №9111/28.04.2022 г. По данни от ОД на МВР
Велико Търново са съобразени парични суми, внесени от Д. през 2015 г. и 2016 г.
във ВСК при ОД на МВР. В резултат на това е установено, че направените от В.Д.
разходи надвишават получените от него доходи и финансирания с 29 168,19
лв. за 2015 г., с 24 264,85 лв. за 2016 г. и с 8 453,52 лв. за 2017
г. Това е довело до определяне на основание чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК на
допълнителен облагаем доход за доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
за 2015г., 2016 г. и 2017 г. в размер на установените несъответствия. За
определяне на основата за облагане с данъци са взети предвид обстоятелствата по
чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 16 от ДОПК. На В.Д. с РА са определени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 916,81 лв. и лихви в размер на 1 798,08
лв., за 2016 г. – в размер на 2 426,48 лв. и лихви в размер на 1 250,41
лв. и за 2017 г. – в размер на 845,35 лв. и лихви в размер на 349,91 лв. РА е
връчен по електронен път на 09.06.2022 г. Недоволен от него, В.Д. го е обжалвал
изцяло като незаконосъобразен по административен ред. Решаващият орган е установил
в РА редица неточности, математически грешки и пропуски, които е коригирал, като
вследствие превишението на разходите на ревизираното лице над неговите доходи и
финансирания е прецизирано, както следва: 22 190,29 лв. за 2015 г., 25 365,25
лв. за 2016 г. и 9 392,13 лв. за 2017 г. /след поправката размерът за 2015
г. се оказва по-нисък от установения с РА, докато за 2016 г. и 2017 г. –
по-висок/. Предвид това с Решение №84/26.08.2022 г. на директора на Дирекция
„ОДОП” при ЦУ на НАП – гр. Велико Търново РА е отменен в частта, в която са
установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 697,81 лв. и лихви в размер на 430,16 лв. В
останалата част, при съобразяване на ограничителната разпоредба на чл. 155, ал.
8 от ДОПК да не се утежнява положението на задължения субект, РА е потвърден
като законосъобразен относно допълнително установените задължения за данък
върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 219,00
лв. и лихви в размер на 1 367,92 лв., за 2016 г. – в размер на 2 426,48
лв. и лихви в размер на 1 250,41 лв. и за 2017 г. – в размер на 845,35 лв.
и лихви в размер на 349,91 лв. Решението е връчено по електронен път на
01.09.2022 г.
Жалбоподателят е оспорил
по съдебен ред РА
в потвърдената му част, като жалбата пред АСВТ е подадена чрез ответната
администрация на 14.09.2022 г.
В хода на съдебното дирене
от ответника е представена пълната административна преписка, включително влязъл
в сила РА и РД на А.М.Д. – съпруга на жалбоподателя. Представени са също така
електронните документи РА, ЗВР и уведомление по чл. 122 от ДОПК на магнитен
носител. Истинността на същите е оспорена от жалбоподателя и от съда е открито
производство по чл. 193 от ГПК, вр. §2 от ДОПК. Носейки доказателствената
тежест да опровергае истинността им, по искане на жалбоподателя е назначена
съдебна компютърно-техническа експертиза, която е дала заключение относно
подписването на изследваните документи с квалифициран електронен подпис. По
искане на жалбоподателя от ОД на МВР – Велико Търново, като трето неучастващо
по делото лице, са представени служебни бележки за изплатено нетно
възнаграждение. Отново по негово искане са изслушани показанията на свидетелите
Д.Д. – братовчед на жалбоподателя, и Е.Д. – син на жалбоподателя, разпитът на
които е във връзка с извършването и заплащането на ремонт на покривна
конструкция на недвижим имот в ***. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-икономическа
експертиза, която е дала заключение, прието по делото. Експертизата е
анализирала салдата по периоди и паричните потоци на жалбоподателя, и е
изчислила задълженията на лицето в различни варианти.
В хода на ревизията е
установено, че жалбоподателят е местно лице, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и в
качеството си на такова е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от
източници в България и от чужбина. Той е женен и има две пълнолетни деца. В.Д.
е пенсионер от 07.11.2011 г. От 01.10.2012 г. е осигуряван последователно в
„Автоконсулт Друмеви“ ЕООД и „Автоконсулт Велико Търново“ ЕООД, на които е
едноличен собственик на капитала и представляващ. Жалбоподателят не е подавал
годишни данъчни декларации.
С
РА като разполагаема сума в брой към 01.01.2015 г. е приета сума в размер на 27
000 лв. Д. е декларирал спестявания на семейството в размер на 32 000 лв.,
поради което е съобразено, че 5 000 лева са признати на съпругата му с РА
и в хода на настоящата ревизия е уважена разликата от семейните спестявания. За
всички останали периоди са приети за достоверни посочените от Д. в Писмени
обяснения вх. №9111/28.04.2022 г. данни за налични парични средства в брой в
пълен размер: 38 000,00 лв. към 01.01.2016г., 30 000,00 лв. към 01.01.2017
г. и 32 000,00 лв. към 01.01.2018 г.
Взети
са предвид също така началните и крайните салда по банковите сметки и влоговете
на лицето, като допуснатите с РА неточности в посочването на сумите са
коригирани от решаващия орган. Така възприетите налични парични средства в
банкови сметки възлизат на 10 930,39 лева за 2015 г., 27 313,08 лева
за 2016 г., 55 189,73 лева за 2017 г. и 105 053,64 лева за 2018 г.
Постъпленията
на лицето са формирани от получени пенсии /6 885,84 лв. за 2015 г., 8 129,82
лв. за 2016 г. и 8 331,12 лева за 2017 г./, от продажба на лек автомобил през
2015 г. /250 лева/, от продажба на отпадъци /108,88 лева за 2015 г., 52,08 лева
за 2016 г. и 17,68 лева за 2017 г./, получени преводи от трети лица /482,51
лева за 2015 г. от ЗД „Евро инс“ АД и Дирекция „Социално подпомагане“; 64,34
лева за 2016 г. от „ЗД „Евро инс“ АД/, както и сума, изплатена от ВСК на ОД на МВР
– Велико Търново през 2017 г. в размер на 7 580,00 лева. Решаващият орган
е коригирал неправилно посочените с РА постъпления от изплатени лихви по
банковите сметки, като с решението на директора на ДОДОП същите са увеличени
както следва: 277,56 лева за 2015г., 711,96 лева за 2016 г. и 255,58 лева за
2017 г. Аналогично с решението на директора на ДОДОП са внесени корекции за
2017 г. на неправилно посочени в РА суми, представляващи банкови преводи от
тъщата Е.А.Р., които са увеличени на 39 439,88 лева. В приход на
жалбоподателя е отнесена и пропусната в РА сума в размер на 804,64 лева от
продажбата на земеделски земи в с. Самоводене през 2015 г.
Констатираните
от ревизията разходи /частично коригирани от решаващия орган/ са формирани от платените
суми за електроенергия в размер на 1 732,19 лв. за 2015 г., 2 117,52
лв. за 2016 г. и 1 248,65 лв. за 2017г.; за вода в размер на 278,71 лв. за
2015 лв., в размер на 232,84 лв. за 2016 г. и 222,26 лв. за 2017 г.; за
телекомуникационни услуги в размер на 611,64 лв. за 2015 г., 1 413,37 лв.
за 2016 г. и 1 904,52 лв. за 2017 г., както и за платени местни данъци и такси
в размер на 217,77 лв. за 2015 г., 356,22 лв. за 2016 г. и 207,83 лв. за 2017 г.,
за придобиване на гараж в гр. Велико Търново в размер на 3 150,00 лв. за
2016 г., за здравни осигуровки на самоосигуряващо се лице в размер на 403,20
лв. за 2015 г., 403,20 лв. за 2016 г. и 441,60 лв. за 2017 г., за вноски във
ВСК на ОД на МВР – Велико Търново в размер на 3 500,00 лв. за 2015 г. и в
размер на 1 400,00 лв. за 2016 г., заплатени на „Овергаз мрежи“ АД 522,00
лв. за 2016 г. и вноски в касата на „Автоконсулт Друмеви“ ЕООД в размер на 10
000,00 лв. за 2017 г. В разходната част са съобразени плащания на ПОС терминал,
банкови такси, данък върху лихвите, лихви и преводи към трети лица общо както
следва: за 2015 г. – 4 915,23 лева, за 2016 г. – 6 149,05 лева и за
2017 г. – 4 447,91 лева.
На
съпругата А.Д. е извършена ревизия за данък върху годишната данъчна основа
по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г., приключила с
издаването на РА №Р-04000421005281-092-001/07.03.2022 г., неоспорен, с който не
са определени задължения. Възприетите от ревизията налични парични средства в
брой към началото на ревизирания период са 5 000,00 лева. За всички данъчни
периоди е установено превишение на доходите над разходите, както следва: за
2015 г. – 8 041,71 лева, за 2016 г. – 1 297,40 лева и за 2017 г. –
5 320,29 лева. Неизразходваната част от придобитите от нея доходи по
години е приспадната от установеното несъответствие между доходите и разходите
на В.Д.:
При
тези данни и за целите на извършената съпоставка за всеки от периодите приходният,
а впоследствие и решаващият орган са приели, че сборът на разполагаемите
средства в брой и по банкови сметки в началото на периода, постъпленията и неизразходваните
от съпругата средства, признати в извършената ѝ ревизия, следва да се
намали с разходите и наличните парични средства в брой и банкови сметки в края
на периода. В резултат на този анализ органите по приходите са приели, че през
2015 г., 2016 г. и 2017 г. ревизираното лице е извършило разходи, които
превишават получените доходи.
Така
за 2015 г. са установени парични средства в началото на данъчния период в брой
– 27 000 лева, в банкова сметка – ***,39 лева, постъпления – 8 809,43
лв., разходи – 11 658,74 лева и парични средства в края на периода –
38 000 лева в брой и 27 313,08 лева в банкови сметки. Ревизията е отчела и
неизразходваните доходи на съпругата на Д. в размер на 8 041,71 лева. Така
от сбора на началното салдо /27 000,00 лв. + 10 930,39 лева/, доходите
/8 809,43 лева/ и неизразходваните от съпругата средства, признати в
извършената ѝ ревизия /8 041,71 лева/, което общо възлиза на
54 781,53 лева е изваден сборът на разходите за годината /11 658,74 лева/
и крайните салда за периода /38 000,00 лева + 27 313,08 лева/, което
възлиза на 76 970,06 лева. Определено е превишението на разходите за 2015
г. – 22 190,29 лева.
За
2016 г. разполагаемите средства в брой са 38 000 лева, а в банкови сметки
– 27 313,08 лева, доходите – 8958,20 лева, разходите – 15 744,20
лева, средствата, неизразходвани от съпругата – 1 297,40 лева и крайните
салда в брой – 30 000,00 лева, и в банки – 55 189,73 лева. По
описаната по-горе формула недостигът на средства за 2016 г. е изчислен от
решаващия орган на 25 365,25 лева /с РА – 24 264,85 лева/.
За
2017 г. разполагаемите средства в брой са 30 000 лева, а в
банкови сметки – 55 189,73 лева, доходите – 55 624,26 лева, разходите – 18 472,77
лева, средствата, неизразходвани от съпругата – 5 320,29 лева и крайните салда
в брой – 32 000,00 лева, и в банки – 105 053,64 лева. Превишението на разходите
за 2017 г. е определено от решаващия орган на 9 392,13 лева /с РА – 8 453,52
лева/.
Тези
суми органите по приходите са приели, че формират годишна данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ, подлежаща на облагане по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Предвид
горното, с РА в потвърдената му част са определени задължения за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 2 219,00 лв. и лихви в размер на 1
367,92 лв., за 2016 г. – в размер на 2 426,48 лв. и лихви в размер на 1 250,41
лв. и за 2017 г. – в размер на 845,35 лв. и лихви в размер на 349,91 лв.
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на
фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК срещу РА в потвърдената му част.
От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като
такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му.
След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен
акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с
разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане
на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК.
Неоснователно се поддържа
от жалбоподателя искане за прогласяване на нищожност на РА. В съдържанието на
ревизионния акт, в ЗВР, ЗИЗВР и уведомлението по чл. 124 е отразено, че са
издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронен документ,
подписан с електронен подпис. Представянето на електронните документи на
хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.
184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са
представени по делото и на електронен носител /CD-R/. Съгласно чл. 25, т. 2 от
Регламент (ЕС) №910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на
саморъчен подпис. Направеното от жалбоподателя оспорване на истинността им е
неуспешно. В случая от заключението на съдебната компютърно-техническата
експертиза по безспорен начин се установява, че представените електронни
документи са подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Заключението
е подробно, задълбочено и обосновано, не е оспорено от страните, нито е
поискано назначаването на допълнителна или повторна експертиза, като съдът не
намира основания същото да не бъде кредитирано. С оглед изложеното съдът
приема, че изброените РА, ЗВР и уведомление по чл. 122 от ДОПК са подписани от
лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис
и издадените от тях документи са валидни такива.
Ревизионният акт е издаден
в предвидената в чл. 120 от ДОПК, вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му.
При проверката за
процесуалната законосъобразност, включително за спазване на особените правила
по чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът също не установи пропуски, водещи до
незаконосъобразност на РА само на това основание. Безспорно е, че ревизираният
субект е уведомен за установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК с
писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия кодекс. Налице са достатъчно
основания за провеждане на ревизията по аналог и съдът намира този подход на
приходната администрация за законосъобразен, предвид изложената по-горе
фактическа обстановка. Доказателствата за паричните постъпления и за
осъществените разходи по периоди и отрицателната разлика между тях представляват
данни за укрити доходи, което е самостоятелно и достатъчно основание да се
направи извод, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Превишението
на разходите над доходите води до извод, че декларираните доходи не
съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания
период. Недекларирането на всички реализирани доходи от задължения субект
опорочава установяването на задължения по общия ред и води до изкривяване на
резултатите. По общото правило за
облагане на всички доходи извън лимитативно изброените изключения, тези
обстоятелства са довели до облагане по особения ред на недекларираните доходи. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на
ревизионния акт в неговата цялост. Според чл. 124, ал. 2 от ДОПК в
производството по обжалване на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства, както е в настоящия случай. Неоправдано е възражението на
жалбоподателя за нарушения в хода на ревизията по чл. 122 от ДОПК. Противно на
твърденията в жалбата предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК са
доказани и всъщност разходната част от изготвения баланс не се оспорва от жалбоподателя, а се
цели да бъдат доказани по-високи салда и постъпления, които да покрият
разходите и да елиминират установените отрицателни разлики.
Противно на твърденията на
жалбоподателя не се установяват нарушения при събирането на доказателствата при
извършване на ревизията. Доколко правилна е преценката на събраните
доказателства е въпрос по съществото на спора, който няма отношение към
процесуалната законосъобразност на РА.
Тоест, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му, нито пък процесуални нарушения, които да са
самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно приложението на
материалния закон:
Както
бе посочено, от ревизиращите органи е изготвен баланс на разполагаемите и
разходвани парични средства на лицето в брой и по банков път на годишна база,
при което за всички периоди е установено превишение на разходите над доходите
на физическото лице. Производството по чл. 122 от ДОПК определя дължими данъци
по аналог, поради което органът по приходите определя основата за облагане по
правилата на този особен ред, при използване на критериите, посочени в чл. 122,
ал. 2 ДОПК, на база на доказателствата, събрани в ревизионното производство и
изхождащи приоритетно от самото ревизирано лице. Тук е мястото да се посочи, че
не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението в жалбата, че приходният
орган не е взел предвид всички обстоятелства, относими към ревизираното лице.
Тежестта да опровергае констатациите на ревизиращите органи и да установи друга
основа за облагане в тази хипотеза, е на ревизираното лице, което в случая не е
сторено. Не са ангажирани доказателства, с оглед разпределението на
доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, които да опровергаят
приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
изводи от страна на ревизиращия орган.
Настоящият
съдебен състав намира за необосновани и недоказани твърденията на
жалбоподателя, че началното салдо за ревизирания период в брой неправилно е
определено в размер на 5 000 лева. Преди всичко следва да се отбележи, че
ревизията е приела като налични парични средства в брой сумата от 27 000
лева, а не както е посочено в жалбата – 5 000,00 лева. Действително с
ревизионния доклад приходните органи са съобразили разполагаеми средства в брой
към 01.01.2015 г. в размер на 5 000,00 лева, но впоследствие със
съставения ревизионен акт и предвид писмените обяснения на Д. тази сума е
коригирана на 27 000,00 лева. По този начин е уважена изцяло претенцията
на жалбоподателя, че към 01.01.2015 г. семейството му е разполагало с
32 000,00 лева, 5 000,00 лева от които са признати в ревизията на
съпругата му, а останалите 27 000,00 лева – на него. В пълно противоречие
със собствените му писмени обяснения, събрани в хода на ревизионното производство,
е твърдението в жалбата, че разполагаемите средства са 30 000,00 лева.
Всъщност с възражението срещу РД Д. се позовава на декларирани спестявания на
семейството „около 30 000,00 лева“. Едва в писмената защита по съдебното
дело необосновано се настоява, че наличните 30 000,00 лева следва да бъдат
обвързани само и единствено с ревизираното лице. Именно липсата на конкретно
декларирани суми, както и съображенията, че Д. е пенсионер и няма доходи от
дивиденти, е изтъкната от ревизиращия екип като една от причините да се приеме
с РД салдо от 5 000,00 лева. Всички тези възражения, с които по същество
се изчерпва и жалбата, са неотносими и в ущърб на жалбоподателя, тъй като
ревизията е приела за достоверна възможно най-високата заявена от него начална
сума за периода и то единствено въз основа на дадените писмени обяснения.
Тук
е мястото да се обърне внимание на показанията на свидетелите Д.Д. – братовчед
на жалбоподателя, и Е.Д. – син на жалбоподателя. Последните са доведени от
жалбоподателя, за да установят факти и обстоятелства относно извършването и
заплащането на ремонт на покривна конструкция на недвижим имот в ***. Според
свидетелите, тримата, заедно с В.Д., са съсобственици на къщата, като всеки
притежава по един етаж. И двамата свидетели твърдят, че през 2015 г. е направен
ремонт на покрива на сградата, който е струвал около 15 000,00 лева, платени от
В.Д., на когото впоследствие те са възстановили по 5 000 лева, за което няма
разписки или други документи. Е.Д. заявява, че баща му е платил основната сума
за ремонта на неговото жилище, за да може да се нанесе със семейството си там
през 2014 – 2015 г. През 2015 г. Е.Д. е възстановил на баща си вложените в
ремонта средства – около 18 000 лева, включващи 5 000 лева за покрива. Действително,
за установяване произхода на средства, представляващи по съществото си върнат
заем, между роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен, са допустими
всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания по арг. от
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. §2 от ЗР а ДОПК. В случая обаче ревизията не е
отчела като разход за В.Д. през 2015 г. направената инвестиция от 15 000
лева за ремонт на покрива, поради което не следва да се включва в приходната
част на баланса му връщането на тези средства. Нещо повече, този подход на
приходната администрация отново благоприятства жалбоподателя, доколкото според
твърденията му и свидетелските показания, от В.Д. са изразходвани 15000 лева, а
са му върнати 10000 лева. Тоест, личното му самоучастие от 5000 лева в заплащането
на ремонта е спестено от приетите разходи за 2015 г. При това положение без
значение за облагането е фактическото извършване на ремонта, което принципно не
е подкрепено с никакви доказателства, както и неговото заплащане. Отделно,
съдът отчита възможната заинтересованост на свидетелите в полза на жалбоподателя по
чл. 172 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК, доколкото и двамата са лица от близкия
роднински кръг на В.Д., живеещи в общ имот. Особено внимание се дължи при преценката
на показанията на сина, комуто е извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелство, в хода на която последният се е позовавал на сходни факти, но в
своя полза. Примерно, в настоящото производство Е.Д. твърди, че се е нанесъл
със семейството си в имота на ул. „Освобождение“ през 2014 г. – 2015 г., а при
извършената му проверка /включително проверка на място от Община Велико
Търново/ е доказано, че в края на 2018 г. все още този имот е необитаем и
ремонтът там не е приключил. Нещо повече, в хода на ревизията, на предходните
проверки и в дадените пред съда показания посочените като „върнати суми“ от Д.Д.
и от Е.Д. варират по размер. Първоначално Д.Д. е твърдял, че е възстановил
4 800,00 лева, впоследствие – 5 000,00 лева. Така, относно върнатите
от Е.Д. на В.Д. средства фигурират суми от 5 500 лева само за покрива,
18 000,00 лева общо за покрива и за ремонта, пред съда сочи, че върнатите
за покрива са 5 000,00 лева. Допълнително съдът отчита твърденията, че В.Д.
е плащал разходите за ремонт на сградата по банков път, а от банковите
документи и извлечения, както и от проверката, предприета от *** икономист, не
се установяват такива данни. При липсата на каквито и да е други безспорни
доказателства /както за първоначалното изразходване на средствата от страна на
жалбоподателя, така и за последващото им възстановяване/, с които да бъде
извършена съпоставка и оценка, както и предвид констатираните противоречия и
липса на конкретност, свидетелските показания са неубедителни. Аналогични са
съображенията на съда да не вземе предвид показанията на сина относно ремонта
на етажа му, общата партида за газ и за вода и подялбата на консумативите.
По
отношение на останалите твърдения на жалбоподателя за възстановени му суми от
трети лица във връзка с групови екскурзии, за електроенергия на гараж и жилище,
и за откриване на партида в „Овергаз“, за които са представени декларации с
възражението срещу РД, съдът изцяло споделя както установената от решаващия
орган фактическа обстановка, така и правните му изводи, изложени на стр. 16, 17
и 18 от Решение № 84/26.08.2022 г., поради което и с оглед липсата на нови
доказателства в съдебната фаза намира за излишно да преповтаря същите. Същото
важи и за твърденията на лицето за получени през 2015 г. суми от продажба на
цигли.
Изслушаната
по делото съдебно-икономическа експертиза, която по зададените от жалбоподателя
критерии е съпоставила имущественото състояние и разходите на Д. в различни
варианти, с нищо не опровергава констатациите в РА. Нещо повече, заключението,
мотивирано от поставените от жалбоподателя въпроси, не намира отношение към
решаването на спора, доколкото във всичките му варианти ползва неаргументирани
данни и хипотетични стойности за салда, парични постъпления и примерно посочени
разходи. Въпреки, че ревизията е по аналог, това съвсем не означава произволно и
без основание подбиране на разполагаемите средства, постъпленията и разходите,
така че да се търси оптимален вариант, компенсиращ констатираните
несъответствия. При такава ревизия, органите по приходите определят основата за
облагане, като съобразяват и извършат анализ на относимите за процесния случай
обстоятелства и целят установяване по възможност на обективна данъчна основа за
облагане с конкретния данък. В поддържаните от жалбоподателя възражения липсва
каквато и да било обосновка за различните изчисления на експертизата. В хода на
ревизията са събрани доказателства за разходите на Д. и неприемливо е
игнорирането им за сметка на средните статистически данни на физическо лице от
НСИ, които биха били приложими в случай на липса на сведения за персоналните
разходи на задължения субект. Нелогично е и изключването на декларираните лично
от жалбоподателя разходи. В противоречие със собствените писмени обяснения на Д.
експертизата е обвързана с произволно начално салдо и недоказани постъпления
през 2015 г. в размер на 4 800,00 лева от Д.Д. и на 18 000 лева от Е.Д.,
за които вече бяха изложени подробни мотиви защо не се кредитират. Съдът не възприема
включването на разполагаеми средства в брой към началото на ревизирания период
в размер на 32 000 лева, тъй като е налице дублиране на паричните средства
в размер на 5 000 лева, признати на съпругата в хода на извършената
ѝ ревизия. Напълно нелогично експертизата включва това начално салдо, а
същевременно приспада в полза на жалбоподателя неразходваните доходи на А.Д.,
признати ѝ с ревизионен акт, като такава задача дори не е поставяна на ***.
Споделят се съображенията, изложени в писмената защита на ответника, относно
подходът, използван от *** автоматично да приеме остатъка в края на всеки
период за налични средства в брой в началото на следващия период. Методът на
органите по приходите при издаването на РА следва разбирането за дохода като
положително имуществено изменение, поради което не е изследвано само движението
на парите в брой, тъй като не само касовите операции определят имущественото
състояние на лицето – така и Решение № 9424 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д.
№ 3310/2019 г., I о. По този начин се отчитат обективно измененията в
имущественото състояние на лицето. На последно място, въпреки, че приходната
част на баланса е увеличена, а разходната – редуцирана, *** пак установява
недостиг на средства за 2016 г. и 2017 г. във всички варианти, което е
показателно за това, че по отношение на Д. са налице укрити доходи, които не
могат да бъдат компенсирани. Тези констатации в пълнота подкрепят изводите на органите по
приходите за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. При това положение, доколкото изчисленията на експертизата имат характер на предположения и вземат предвид
необосновани и неподкрепени с годни и относими доказателства факти и
обстоятелства, съдът не кредитира нито един от зададените
варианти.
Съдът намира поддържаните
от жалбоподателя възражения за неоснователни, въпреки коментираните
доказателства. Други доводи по формирането на облагаемите основи жалбоподателят
не твърди и не доказва. Констатираното от ревизията несъответствие между стойността на
имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи за ревизираните
периоди съгласно чл. 123, ал. 1 от ДОПК е достатъчно основание, за да се
презумира наличието на подлежащ на облагане доход. Разпоредбата на чл. 123, ал.
1, т. 2 от ДОПК предвижда в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на
основата по реда на чл. 122, ал. 2 да се смята до доказване на противното, че е
налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените
разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. „а” от ДР на
ДОПК явно съществено превишават размера на декларираните доходи, получени от
него. Разбира се, определената по този начин данъчна основа ще се различава в
определена степен от реално осъществените данъчни фактически състави, но това е
в резултат на действията, респективно бездействието на ревизираното лице.
Предвид така изложените
фактически изводи съдът намира, че в обжалвания РА и решението на Д „ОДОП“ правилно
са анализирани събраните доказателства, въз основа на което е направен
съответстващият на доказателствата извод, че е налице разлика за 2015 г., 2016
г. и 2017 г., която следва да се обложи. При наличието на предпоставките по чл.
122, ал. 1, т. т. 2 и т. 7 от ДОПК е получен от жалбоподателя презюмираният
доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, основата за облагане на дохода е определена по
критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а към тази основа е отнесена ставката по
чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Ето защо
съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК разноски за ***ско възнаграждение, поискано в последното съдебно
заседание. При съобразяване на материалния интерес по делото в размер на 8 459,07
лева и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на ***ските възнаграждения същите възлизат
на 1145,90 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.Д. с адрес *** против
Ревизионен акт №Р-04000421005280-091-001/30.05.2022 г. на орган по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение №84/26.08.2022
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който са определени
задължения за внасяне по ЗДДФЛ в размер на 5 490,83 лв. и лихви – 2 968,24
лв.
ОСЪЖДА В.Н.Д. с адрес ***, ЕГН ********** да заплати на Национална агенция за приходите – гр. София разноски
по делото в размер 1145,90 лв. (хиляда сто четиридесет и пет лева и деветдесет
стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: