№ 22672
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20221110143402 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, съединен при условията
на кумулативност – обуславящ – обусловен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищцата Л. И. твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор
21250.5714.350, както и построената в него в режим на търпимост масивна едноетажна
постройка, с идентификатор 21250.5714.350.1. Твърди се, че по силата на покупко –
продажба, под формата на н.а № 28/2012г., нейният наследодател ***, починал на
23.9.2018г., е закупил ½ ид.ч. от описания поземлен имот, в режим на СИО с майката на
ищцата *** И.. Наследниците му по закон са преживяла съпруга – ***, две деца,
следователно, с наследствено правоприемство, ищцата твърди да е придобила 1/12 ид.ч. от
ПИ. С н.а. № 117/2021г. *** и сестрата на ищцата *** са й дарили общо 5/12 ид.ч. от ПИ.
Твърди се, че с н.а. № 107/2021г., е закупила ½ ид.ч от ПИ и построената в него жилищна
сграда.
Ищцата твърди, че на 1.9.2021г. отишла до имота и заварила ответницата в него.
Сочи се, че ответницата Н. Г. отказала да напусне имота, като владее същия без правно
основание. Предявява се иск за осъждане на ответницата да й предаде владението, и иск за
заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на имота от 1.9.2021г. до
предявяване на иска, от 4200 лева.
С уточнителна молба, е дадено конкретно описание на имотите, за които ищцата
твърди да е собственик, като е посочено, че се претендира от 381 лева на месец обезщетение,
от което 300 лева за сградата и 81 лева на месец за ПИ.
В срока за отговор, даден на ответника Н. Г., е направено искане за предоставяне на
правна помощ. В отговора на исковата молба, подаден от назначения от съда процесуален
представител на Г., по реда на ЗПП, се оспорва основателността на иска. Сочи се, че за
период от 10 години, ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота, като го е
поддържала, полагала е грижи за него, и го е владяла като собствен.
По документите, които легитимират ищцата, относно н.а. № 29/2012г. се прави
възражение, че няма надлежно представени доказателства за спазване на предвидената в
чл.33 ЗС процедура, като ответната страна счита, че съсобственикът е можел да продаде
1
своята ид.ч на трето лице, само след като я е предложил на съсобственик, което превръща
нотариалното удостоверяване в нищожно, поради неспазване на предвидената форма. Сочи
се, че остатъкът от продажната цена от 10000лева, ще бъде изплатена, за което не са
представени доказателства. Оспорва се подписът, положен от майката на ответницата, под
н.а. № 29/2012г, като се сочи, че майката на ответницата не може фактически да отиде при
нотариус, заради физическото си състояние.
С оглед изложеното, доколкото правото на собственост не е възникнало в
патримониума на наследодателя *** *** и съпругата му, то и последващите разпоредителни
действия, обективирани в представените н.а., нямат прехвърлителен ефект, като за покупко
– продажбата с н.а. № 108/2021г. се излагат същите твърдения.
В отговора е посочено, че се предявява насрещен иск, за признаване на ответницата за
собственик по давност, като с влязло в сила на 14.6.2024г. разпореждане №
76182/29.5.2024г., СРС върна насрещната искова молба.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в
първото по делото открито съдебно заседание на 10.10.2024г., СРС прие, че доколкото
ответникът не твърди да е наследник по закон на някой от съсобствениците на имота, за
когото е възникнало право да предяви иск за изкупуване по чл.33 ЗС, нито се твърди
ответницата или нейната майка да е предявила иск за изкупуване по чл.33 ЗС, нито за него
се твърди, че ще възникне това право, то и твърденията, относно разпоредбата на чл.33,ал.1
ЗС, доколкото касаят този конститутивен иск, е недопустимо да се изследват в настоящото
производство.
Софийският Районен Съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните в
първото по делото открито съдебно заседание на 10.10.2024г., СРС прие за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че поземленият имот съставлява
дворно място в ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на
трайно ползване – ниско застрояване, предишен идентификатор няма, номер по предходен
план 350, кв.26, парцел Трети, идентичен с имот с идентификатор 21250.5714.350 по КККР
на ***, Столична община, че в имота е построена сграда, за която на 17.5.2005г. е издадено
удостоверение за търпимост, която сграда е еднофамилна, със ЗП от 55 кв.м., състояща се от
стая, кухня, хол, антре, идентична с имот в КККР с идентификатор 21250.5714.350.1, че от
1.9.2021г. до предявяване на иска, ответницата Н. Г. държи имота; че *** е починал на
16.11.2003г., като е оставил свои наследници по закон – преживяла съпруга *** и син ***, че
*** е починал на 23.9.2018г., като е оставил свои наследници по закон – *** И. – преживяла
съпруга, и деца – *** и ищцата Лиана И..
Представен е нотариален акт за дарение от 22.2.1975г., с който *** Малинчев е
надарил сина си *** с дворното място и сградата. Видно от удостоверение, издадено от СО,
район Нови Искър, в поземления имот е построена едноетажна сграда – еднофамилна, със
ЗП 55 кв.м., състояща се от стая, кухня, хол, антре, която е в режим на търпимост.
С нотариален акт от 1.9.2021г. за дарение, *** И. и *** са надарили Л. Б. И. с 5/12
ид.ч. от дворното място. В нотариалния акт е вписана констатацията на нотариуса, че *** е
майка на Л. И., а *** е нейна сестра. С нотариален акт за продажба от 22.2.2012г, *** и ***
са продали на *** ½ ид.ч. от дворното място за сумата от 22000лева, от които продавачите
са заявили, че са получили преди сключването на договора сумата 12000лева, а остатъкът
10000лева са се уговорили да се заплати до 30.5.2012г.
С нотариален акт от 30.8.2021г. ***, чрез пълномощник, и *** са продали на Л. И.
сградата, заедно с ½ ид.ч. от поземления имот.
Видно от представените удостоверения за наследници, ***, роден през 1933г., е
2
починал на 16.11.2003г., като е оставил като свои наследници по закон – *** – съпруга, и ***
– син. ***, роден през 1965г., е починал на 23.9.2018г., като е оставил свои наследници по
закон – съпруга : *** И., и две дъщери – ищцата и ***.
В първото по делото о.с.з. се приеха, представени от ищцата, приходни квитанции за
плащане на данъци за имота за период 2020г.- 2024г. , както и приемо – предавателен
протокол за пломбиране на водомер от 28.5.2024г. на адреса на имота и застрахователна
полица за застраховане на имущество с адрес – имота, предмет на спора, за срок от 1 година,
считано от 3.10.2024г
Пред СРС са разпитани свидетели.
*** сочи, че живее с Н. Г. в един двор, на адрес ***, улица Стоян Тодоров № 20.
Свидетелката сочи, че Н. живее от много време там, има 20-30 години. Свидетелката сочи,
че собственик на имота е бащата на свидетелката, брат му, след това – племеничката й.
Майката на Н. и братът на свидетелката живели много дълго време в имота, като Н. към
момента на разпита живее там /10.10.2024г./ Свидетелката сочи, че тя й е разрешила да
живее имота, там няма нито вода, нито ток. От разпита на свидетелката се изяснява, че на
място има два двора, преградено е, като не е извършвана делба с брата на свидетелката.
Свидетелката сочи, че племеникът й, вместо да продаде мястото на тях, го продал на *** и
новият собственик, ***, сложил ограда. В двора, къщата на свидетелката е в ляво, а на Н. – в
дясно. Между двете къщи има ограда, даже две. Едната ограда е към тях, а другата ограда е
на този, на когото продали имота. В другата част, освен Н., са живели братът на
свидетелката, снаха й. Снахата имала две деца. Брат й и *** живели в имота, докато брат й
бил жив, той е починал преди 18-19 години, най- малко. След смъртта на брат й, *** живяла
в имота, след това дошла Н. и след това се изнесли, отишли цялото семейство, включително
Н. в апартамента на брата на Н., който се намира в София.
Н. не е живяла в имота за известно време – имало е прекъсвания, включително и 10-
15 години назад, да е било някъде 2014г., като свидетелката сочи, че не е сигурна за
годината, защото е минало много време и тя вече е възрастна. Когато Н. напускала имота,
никой друг не е живеел в него.
Когато *** купил имота, не е живял на място в него, докарал едни коли, гледал
гълъби, влизал вътре, имал достъп, направил оградата. Свидетелката сочи,че не е сигурна
кога се е случило това, но от смъртта на *** са минали около 7-8 години, следователно, това
е било преди 7 – 8 години. Свидетелката сочи, че след смъртта на ***,от тогава никой негов
наследник не е идвал в имота.
Свидетелят ***, кмет на *** от 13 години към момента на разпита /10.10.2024г/ сочи,
че бил съученик с бащата на Л., комшия е на имота. Свидетелят сочи, че когато бащата на
Л., ***, закупил предната част на имота, го използвал, имал камиони, гледал гълъби, всеки
ден по два пъти идвал в имота. След като починал, в имота имало техника, камиони, като
майката на Л. идвала, идвала и самата Л., ползвали го, идвали купувачи. Свидетелят сочи, че
докато починал бащата на Л., през 2018г., никой друг не е ползвал другата половина на
имота. Свидетелят сочи, че е ходил в него почти всеки ден, като другата половина на двора
била празна. След като *** починал, след 2-4 години там не живеел никой. Свидетелят сочи,
че знае *** от две – три години, когато е дошла с един камион с боклук, изсипала ги на
улицата, като свидетелят прави извод, че сигурно тогава се е настанила, защото отвън, на
улицата стоял един камион с парцали, торби, като преди това не знае *** да е стояла в имота
– знае това, защото е имал отношения с майка й и баща й. Свидетелят сочи, че преди ***,
никой не е живял в имота, като не знае кой е собственик на имота, в който живее в момента
***. Свидетелят сочи, че другият имот е собственост на ***. Предишният собственик, преди
***, бил *** / когото свидетелят познава, като съсед/ и майка му. Бащата на *** се казвал
***, бил дърводелец, живеел срещу неговата къща. Свидетелят сочи,че не знае дали бащата
на *** имал роднинска връзка с Л. или Н., той имал жена, след това друга. Свидетелят
сочи,ч е помни жена на име ***, която е живеела преди във въпросната къща, но това е било
преди поне 20 години. Свидетелят сочи,че не е сигурен дали *** е имала деца. Свидетелят
3
сочи, че знае *** като собственик на имота, защото това е лицето, което е идвало в него и с
което се познава, като отдавна не го е виждал – може ли 3-4 години. Свидетелят сочи,че
ежедневно минава покрай къщата, защото пътят за работа му е от там, а откакто *** е
починал, гледа повече, от сантименталност. За период от 15 години назад във времето, няма
период, за който да е напускал *** и да е нямал наблюдения върху имота. Свидетелят сочи,
че вижда Н. от 2-3 години назад във времето, като си спомня как станало настаняването й,
защото дошъл камион и изхвърлил стари мебели на улицата, които стояли дългжо време,
като свидетелят помолил инпекторката да попита на кого са и да се махнат от там.
Свидетелят сочи, че тогава разбрали, че там има настанена жена.
Свидетелят сочи, че познава Ладуна, която е комшийка на Л., като Ладуна живее в
София и идва от време на време до *** да си гледа градината, не е сам собственик на имота,
а със сестра си. Свидетелят сочи, че и нейната къща не става за живеене.
Свидетелят *** сочи, че живее в *** през целия си живот, не го е напускал за дълго
време. Спрямо неговата къща, къщата, която Л. закупила през есента на 2021г., септември,,
се пада с директна видимост. Преди нея, имотът бил на *** и ***, но само част, а другата
половина – бащата на Л. го закупил преди години и го стопанисвал, имал куче в имота,
гълъби, държал си техника /2 камиона/, складирал лични вещи, имотът бил ограден. След
като починал баща й, свидетелят сочи, че е виждал Л. в имота, а не Н.. Н. се появила през
есента на 2021г., септември, като преди това не я виждал в имота. Не е виждал преди 2021г.
*** в имота, като той и бащата на Л. би следвало да са съсобственици, а бащата на Л. купил
половината имот от него. *** е майката на *** – жена на дядо Стоян, като свидетелят не
помни дали *** е живяла в имота. Свидетелят сочи,че знае,ч е Л. е вкарала вода в имота, не
може да каже дали има ток. Към момента на разпита, сочи, че вижда, че няма ток и има
вкарана вода, но не вижда течаща чешма.
СРС допусна изготвянето на съдебно – техническа експертиза за изготвяне на
заключение за средния пазарен наем на имота, като с протоколно определение от
10.10.2024г., по доклад на вещото лице, за липса на осъществена с нея връзка, задължи
ответницата да осигури достъп на вещото лице за оглед, като предупреди ответницата, че ако
не окаже съдействие на вещото лице, съдът може да приеме, че размерът на претендираното
обезщетение по пазарни цени възлиза на исковата сума. Видно от съдебния протокол,на
ответницата, чрез адвокат, беше предоставен телефонен номер на вещото лице, като бяха
дадени указания ответницата да се свърже с вещото лице. С доклад преди о.с.з. от
28.11.2024г,. вещото лице посочи, че отново с нея не са се свързали за извършването на
оглед. Процесуалният представител на ответницата заяви на съда, че изложеното във втория
доклад е неверно, че е свързала с вещото лице, помолила я е да й се обади, когато й е удобно
да посети имота, вещото лице казало, че е рано, като това било в началото на ноември, ще
звънне по –късно, после не се обадила. Процесуалният представител сочи, че се обаждала,
но вещото лице не вдигнало телефона.
По основните спорни въпроси, възникнали по делото.
Към 1975г., когато *** е дарил на сина си *** дворното място и едноетажната
постройка, с договор за дарение, същото е съставлявало парцел от 750 кв.м., при съседи:
улица, *** *** и наследници на ***. Предмет на дарението е и застроената в мястото
жилищна сграда – на мазе, съставляваща едно жилище, застроено на 55 кв.м., състоящо се от
стая, кухня и лох и антре. За дарителя и неговата съпруга *** е запазено пожизнено право
на ползване.
През 2012г., когато *** *** е сключил с *** и *** Стоянов договор за продажба ½
идеална част от дворно място, като същото е описано отново с площ 750 кв.м. Доводите на
ответната страна, че правото не е възникнало в патримониума на *** ***, са неоснователни.
Ответната страна черпи основанията си от три пункта – първо, че няма надлежно
представени доказателства за спазване на предвидената в чл.33 ЗС процедура, като
ответната страна счита, че съсобственикът е можел да продаде своята ид.ч на трето лице,
4
само след като я е предложил на съсобственик, което превръща нотариалното
удостоверяване в нищожно, поради неспазване на предвидената форма. СРС, с
определението по чл.140 ГПК посочи на страните, защо счита, че е недопустимо в това
производство разглеждането на тези твърдения – ответницата не твърди да има правото или
да е наследник по закон на лице с право да иска изкупуване, или да е упражнила това право.
На собствено основание, заобикалянето на реда по чл.33 ЗС, без предявен иск с който
преобразуващото право се упражнява, не води до нищожност на сделката, а до правото на
ощетения съсобственик да предяви иск за изкупуване на имота.
Относно твърдението, че остатъкът от продажната цена от 10000лева, ще бъде
изплатена, за което не са представени доказателства. Договорът за покупко – продажба е
консенсуален договор и облигационния му ефект настъпва със сключването му.
Неизпълнението на поетото от купувача задължение да заплати цялата продажна цена води
до възникване на право на продавача да иска разваляне на договора, или да предяви иск за
реално изпълнение – плащане на продажната цена, но не влияе на волята на страните да
сключат договора. Предвид на обстоятелството, че вещта е определена, със сключването на
договора за покупко продажба на недвижим имот, на основание чл.24 ЗЗД, се извършва
прехвърлянето на правото, респективно – вещният ефект на продажбата, настъпва със
сключването на договора. Ето защо, доводите на ответната страна, че в полза на праводателя
на ищцата *** *** не е възникнало правото върху имота, е неоснователен.
Оспорването на подписа, положен от майката на ответницата, под н.а. № 29/2012г,
като се сочи, че майката на ответницата не може фактически да отиде при нотариус, заради
физическото си състояние, съставлява довод за нищожност на сделката. С определението по
чл.140 ГПК, съдът даде указания на ответницата да конкретизира оспорването си, като
процесуални действия в тази насока не бяха предприети. Ето защо, в първото по делото
о.с.з. съдът съобщи на страните, че не следва да дава указания във връзка с това оспорване.
Тук е моментът да се посочи, ако майката на ответницата, в случай, че с физическото й
състояние сочи на невъзможност да се подпише, то същото би следвало да е отбелязано от
нотариуса при сключване на договора.
Ето защо, съдът прие доводите на ответната страна за неоснователни, което налага
изводът, че договорът за покупко – продажба, сключен под формата на н.а.№ 29/2012г., е
произвел вещно – прехвърлителен ефект, поради което *** *** е придобил правото на
собственост върху имота. Не е спорно, че към датата на продажбата, *** *** е бил в брак с
*** И., поради което и придобитото право на собственост върху от дворното място и
сградата е придобито в режим на съпружеска имуществена общност.
В договора е посочено, че *** *** ще ползва североизточната половина на описаното
дворно място, откъм улицата, като бъде оставена пътека за достъп до жилищната сграда на
продавачите с ширина 2 метра.
От разпита на свидетелите се установява, че на място има два двора, преградено е,
като не е извършвана делба / така - свидетелката ***/.
След закупуване на имота, съгласно свидетелските показания, *** *** сложил
ограда. Свидетелката сочи, че племеникът й /***, син на брата на *** – ***/ , вместо да
продаде мястото на тях, го продал на *** и новият собственик, ***, сложил ограда. В двора,
къщата на свидетелката е в ляво, а „на Н.“ – в дясно. Между двете къщи има ограда, даже
две. Едната ограда е към тях, а другата ограда е на този, на когото продали имота. С
нотариален акт за продажба от 22.2.2012г, *** и *** са продали на *** ½ ид.ч. от дворното
място, по време на брака му с ***. Следователно, след смъртта на *** *** през 2018г.,
бездяловата общност се трансформира в дялова и *** притежава ¼ / т.е. 3/12/ на собствено
основание и 1/12 по наследство от съпруга й, а дъщерите им – по 1/12 от дворното място .
Пред 2021г. с договор за продажба, *** и *** продали на Л. И. правото на
собственост върху сградата и ½ от правото на собственост върху дворното място. Това право
те са придобили по наследство от съпруга на ***, ***/. На 1.9.2021г., ****** са надарили Л.
И. със собствените си 5/12 ид.ч. от дворното място. Следователно, към 1.9.2021г., Л. И. се
5
легитимира като собственик по наследство, дарение и продажба, на цялото дворно място и
на сградата.
По твърденията на ответницата за придобиване на имота по давност. Според
показанията на свидетелите, разпитани пред СРС, Н. Г. е установила трайна, явна,
непрекъсната фактическа власт върху сградата, респективно - поземления имот около нея
през месец 9.2021г. В този смисъл показанията на свидетелите *** и *** са последователни
и непротиворечиви, като сочат, че преди сочения период не са виждали Н. Г. в имота.
Изложеното не противоречи на казаното пред съда от свидетеля ***, за която първо, от
разпита на свидетеля Павлов, се установи, че не живее на мястото / следователно не може да
се приеме, че има непосредствен поглед върху него всекидневно отпреди 10 години, както се
отнася за свидетелите ***/, а в София и ходи до с.Негован да гледа градина, и второ,
изрично посочи на съда, че въпреки че Н. Г. е живяла в имота назад във времето – отпреди
30- 40 години, го е напуснала за известно време , около 2014г. / за неизвестен период/, през
което време е отишла да живее в апартамент в София и трето, по думите на ***, именно тя,
свидетелката, я е пуснала в имота – тоест, ако се приеме, че в период от десет години назад
във времето Г. е държала имота, то тя е „пусната“ от лице, различно от собственика.
В този смисъл, дори и Н. Г. да е извършила т.нар. в практиката “завладяване на
имота“ – започнала е да осъществява фактическа власт върху чужд имот, то няма
ангажирани никакви доказателства, че е демонстрирала започналото владение към
действителния собственик – *** *** и неговата съпруга, за да стане ясно, че владее с цел
придобиване на собственост, поради което и изложеното от свидетеля Г. не е достатъчно да
обоснове извод за явно, спокойно, несмущавано, установено преди 10 години / или по –
рано/ преди предявяване на иска владение, което да се трансформирало в собственост с
изтичане на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗС, с изгубването на владението за
повече от 6 месеца, срокът за придобиване по давност се прекъсва. Предвид изложеното от
свидетеля Г. за напускане на имота от Н. Г. през 2014г., за неясно какъв период, не може да
се приеме за доказано пълно и главно от показанията на свидетеля, че преди 10 или повече
години, Г. е установила владение, годно да се трансформира в собственост, предвид данните,
че същото, на основание чл.81 ЗС, е било прекъсвано. Тук съдът кредитира изложеното от
другите двама свидетели – ***, които имат непосредствен поглед върху имота за поне 10
години назад във времето – свидетелят *** живее срещу имота, а свидетелят Павлов е кмет
на *** за последните 13 години и минава ежедневно покрай имота. И двамата свидетели
сочат нанасянето на Г. в имота отпреди 2- 3 години / свидедетелят *** сочи септември
2021г./
Ето защо, твърдението на Г. за придобиване на имота по давност е недоказано. Ето
защо, искът по чл.108 ЗС е основателен.
По иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Обезщетението за
лишаване от ползване се съразмерява със средната пазарна цена, която ищцата би получила,
ако беше отдавала под наем ПИ и сградата, а същите не бяха ползвани от ответната страна.
На основание чл.161 ГПК, предвид указанията на съда, както и задължаването на
ответницата да осигури достъп на вещото лице за оглед, което не е сторено, а твърденията на
ответната страна, че причината е у вещото лице са недоказани изцяло, следва да се приложи
последицата, посочена в същата разпоредба – искът да се уважи изцяло, както е предявен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищцата.
Ищцовата страна е сторила разноски от 268 лева държавна такса и 2000лева
адвокатско възнаграждение, които й се следват. Съдът не присъжда сумата 400 лева внесен
депозит за СТЕ, защото в о.с.з. от 28.11.2024г. разпореди възстановяването му на ищеца.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. П. Г. ЕГН **********, с адрес ***, и
съдебен адрес ***, че Л. Б. И. ЕГН ********** с адрес ***, улица Искърска № 17, и
съдебен адрес град София, улица Дунав № 1, етаж 2, ап.3 , е собственик, на основание
наследствено правоприемство , покупко – продажба и дарение на: сграда с идентификатор
*** по КККР на ***, Столична община, одобрени със Заповед № РД – *** на ИД на АГКК,
последно изменение, засягащо сградата : няма данни, с адрес на сградата ***, ***, сградата
разположена в ПИ с идентификатор ***, със ЗП 50 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
жибищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор : няма, номер по предоден план: няма,
която сграда по доказателствен акт за собственост е жилище със ЗП 50 кв.м., състояща се от
стая, кухня, хол и антре; както и на поземлен имот с *** по КККР на ***, Столична
община, одобрени със Заповед № РД – *** на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо
Пи: от 29.3.2021г, с адрес на ПИ ***, ***, с площ 789 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 350, кв.26, парцел Трети, при
съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, който поземлен имот съгласно доказателствен
нотариален акт съставлява дворно място в ***, Столична община, район Нови Искър, с
площ 750 кв.м. от кв.26 по плана на ***, при граници: УПИ IV – 351,УПИ VIII -356, УПИ II
-349 и улица и ОСЪЖДА ответницата Н. П. Г. ЕГН **********, с адрес *** да предаде на Л.
Б. И. ЕГН ********** с адрес ***, улица Искърска № 17, владението върху: сграда с
идентификатор *** по КККР на ***, Столична община, одобрени със Заповед № РД – *** на
ИД на АГКК, последно изменение, засягащо сградата : няма данни, с адрес на сградата ***,
***, сградата разположена в ПИ с идентификатор ***, със ЗП 50 кв.м., брой етажи 1,
предназначение: жибищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор : няма, номер по
предоден план: няма, която сграда по доказателствен акт за собственост е жилище със ЗП 50
кв.м., състояща се от стая, кухня, хол и антре; както и на поземлен имот с *** по КККР на
***, Столична община, одобрени със Заповед № РД – *** на ИД на АГКК, последно
изменение, засягащо Пи: от 29.3.2021г, с адрес на ПИ ***, ***, с площ 789 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
/ до 10 метра/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 350, кв.26, парцел
Трети, при съседи, имоти с идентификатори: ***, ***, който поземлен имот съгласно
доказателствен нотариален акт съставлява дворно място в ***, Столична община, район
Нови Искър, с площ 750 кв.м. от кв.26 по плана на ***, при граници: УПИ IV – 351,УПИ
VIII -356, УПИ II -349 и улица.
ОСЪЖДА Н. П. Г. ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес ***, да заплати на
Л. Б. И. ЕГН ********** с адрес ***, улица Искърска № 17, и съдебен адрес град София,
улица Дунав № 1, етаж 2, ап.3 , сумата общо 4200 лева – обезщетение за лишаване от
ползване на двата имота за период от 1.9.2021г. до 1.8.2022г. / сумата от по 381 лева на
месец, 81 лева на месец за ПИ и 300 лева на месец за къщата/, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 10.8.2022г. до плащането, както и сторените разноски 2268 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7