О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№.............
гр.Шумен, 04.05.2023г.
Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на четвърти
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията ЧАД № 100 по
описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.88, ал.3 от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.117,
ал.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е въз основа на частна
жалба от „А.0.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя К.А.М., депозирана чрез пълномощник адв.В.М.,
против Решение №2153-27-54 от 23.03.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С
обжалвания акт административният орган е оставил без разглеждане жалба вх. №
1019-27-361/17.01.2023г., подадена от дружеството срещу задължителни предписания
№ ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на НОИ. „А.0.“ ЕООД ***
оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че
административният орган не е изпълнил процедурата по връчване на обжалваните задължителни
предписания и констативен протокол от 17.12.2020г., съобразно изискванията на
чл.110, ал.4 от КСО. В тази насока сочи, че върнатата от „Български пощи“
пощенска пратка с отбелязване, че същата е „непотърсена“ от получателя не може
да се приравни на ненамирането на лицето на постоянния му адрес. Извършеното
отбелязване, че пратката е „непотърсена“, а не че получателят отсъства от
адреса, не е основание за пристъпване на фингираното връчване. В този случай
административният орган е следвало да предприеме необходимите действия за
надлежно връчване на административния акт и едва след като се увери, че лицето
е напуснало адреса си, може да пристъпи към връчване по специалните способи на
закона – нещо, което в разглеждания случай не било сторено. Въз основа на
изложените в жалбата аргументи се обосновава извод, че административният орган
незаконосъобразно е предприел процедура по връчване на акта чрез поставяне на
съобщение на определеното за това място в ТП на НОИ. В допълнение към
изложеното се сочи, че управителят на дружеството страда от сериозни
заболявания, в резултат на които през м.ноември 2020г., м.юни 2021г. и
м.септември 2021г. се подлага на операции за ампутация на пръсти на ходилата.
През целия период от преди първата операция до известно време, необходимо за
възстановяване след последната операция, той е трудно подвижен, само и единствено
с придружител на кратки разстояния и рядко излиза, поради което за него е
крайно необясним фактът как така е бил търсен на посочения адрес (който съвпада
с постоянния му адрес) и не е бил открит.
Жалбоподателят оспорва изводите
на решаващия орган за по-ранно узнаване съдържанието на процесните задължителни
предписания, предвид участието на управителя на дружеството като свидетел в
открито съдебно заседание, в рамките на което като част от преписката е бил
приобщен и този документ.
Въз основа на всичко изложеното
моли за отмяна на обжалваното решение, разглеждане на жалба вх. №
1019-27-361/17.01.2023г., подадена от дружеството срещу задължителни
предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на НОИ, както и
да бъде разпоредено на ответната страна да предприеме необходимите действия по
заличаване последиците от приемането на задължителни предписания №
ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. и констативен протокол № КВ-5-27-00856862/17.12.2020г.
за валидно връчени. Претендира присъждане на разноски.
Ответната страна – директор на ТП
на НОИ – Шумен със съпроводително писмо рег. № ДА-01-953/13.04.2023г. представя
административната преписка. Не изразява становище по частната жалба.
Шуменският административен съд
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно писмена резолюция
№1029-27-1456/15.12.2020г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО е
възложена проверка по разходите на ДОО на „А.0.“ ЕООД. Констатациите от същата
са обективирани в констативен протокол № КВ-5-27-00856836/17.12.2020г.
Въз основа на установеното при
проверката, старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Шумен приел, че в
периода от 2008г. до 2020г. дружеството не е упражнявало дейност, поради което
подадените данни в Регистъра за осигурени лица са неправомерни и следва да
бъдат заличени. По изложени съображения и мотиви осигурителният орган издал
Задължителни предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. осигурителят „А.0.“
ЕООД да заличи данните за осигурителен стаж и доход, подадени с Декларация
обр.1 „Данни са осигурено лице“ за лица и периоди, посочени в издадените
предписания.
Задължителните предписания са
изпратени чрез пощенски оператор на адреса на дружеството, който адрес съвпада
с постоянния и настоящ адрес на управителя.
От приложеното към преписката
известие за доставяне е видно, че пратката не е доставена, с посочена причина „непотърсена“.
На 09.02.2021г. е поставено
съобщение по чл.110, ал.4 от КСО, което е свалено на 17.02.2021г.
Осигурителният орган приел, че
задължителните предписания са влезли в законна сила на 05.03.2021г. и доколкото
към 15.04.2021г. същите не са изпълнени, с писмо изх. №
1029-27-1376/15.04.2021г. сезирал директор на Дирекция „Осигуряване и
краткосрочни плащания“ в ЦУ на НОИ, като подал данни за заличаване на
декларации обр.1, подадени за лица по чл.4 или чл.4а от КСО.
Информацията за осигурителен стаж
и доход на посочените в задължителните предписания лица е заличена от НОИ на
основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица.
Впоследствие по отношение на
лицата, чиито данни са заличени от Регистъра за осигурени лица, са предприети
действия с цел установяване дали същите са получавали неоснователно парични
обезщетения за безработица или за временна нетрудоспособност и/или бременност и
раждане, отглеждане на малко дете. От страна на дружеството са представяни
искани документи.
На 04.08.2022г. дружеството
депозира жалба вх. № 1023-27-8/04.08.2022г. до директора на ТП на НОИ – Шумен с
искане да му бъдат предоставени факти и доказателства досежно начина на
връчване на Констативен протокол № КВ-5-27-00856836/17.12.2020г.
В отговор, с писмо изх. №
1023-27-8#1/05.08.2022г. директорът на ТП на НОИ – Шумен уведомява оспорващия,
че протоколът е съставен по данни от информационната система на НОИ, НАП и
Търговския регистър, както и след събрани сведения, обяснения и други данни.
Същият не подлежи на връчване. В писмото е посочено също, че въз основа на
констатациите в протокола е съставено задължително предписание за заличаване на
данни за осигурителен стаж и доход на 12 лица, което е връчено по реда на
чл.110, ал.4 от КСО и е влязло в законна сила.
Писмото е изпратено по пощата.
Същото е върнато с отбелязване, че пратката е „непотърсена“.
На 17.01.2023г. управителят на
дружеството депозира жалба чрез директора на ТП на НОИ – Шумен до
Административен съд – Шумен против Констативен протокол № КВ-5-27-00856836/17.12.2020г. и Задължителни
предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г., като твърди, че същите не са му
връчени по надлежния ред.
С определение №86/01.02.2023г. по
АД № 19/2023г. по описа на ШАдмС жалбата е оставена без разглеждане и
производството е прекратено, като преписката е изпратена на директора на ТП на
НОИ – Шумен по компетентност.
С решение №
2153-27-54/23.03.2023г. директорът на ТП на НОИ – Шумен приел, че
задължителните предписания са връчени след изтичането на 7-дневния срок от
поставяне на съобщението, същите са влезли в законна сила на 04.03.2021г.,
поради което подадената на 17.01.2023г. жалба се явява просрочена. Така
мотивиран директорът на ТП на НОИ – Шумен оставил без разглеждане жалба вх. №
1019-27-361/17.01.2023г., подадена от „А.0.“ ЕООД срещу задължителни
предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на НОИ и
прекратил образуваното производство.
Решението е връчено на неговия
адресат на 27.03.2023г.
Настоящата частна жалба е подадена
в деловодството на административния орган на 03.04.2023г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е подадена против
акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно изричната разпоредба на чл.88, ал.3
от АПК, от надлежно легитимирано лице (адресат на акта) и в законово
установения седемдневен срок от съобщаване на акта, поради което е допустима и
следва съдът да я разгледа по същество.
След извършената на основание
чл.168, ал.1 от АПК служебна проверка съдът намира, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа изложение на
фактическите основания, обусловили постановяването на административния акт,
като изложените факти са съотнесени към цитираните правни основания.
При направената преценка за
съответствие с материалния закон, съдът намира, че решението се явява
неправилно, като счита, че не е налице надлежно връчване на обжалваните
задължителни предписания, предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.110,
ал.4 от КСО разпорежданията, актовете за начет и задължителните предписания се
връчват на отговорните лица лично срещу подпис, чрез лицензиран пощенски
оператор с обратна разписка на посочен адрес или на съответния адрес по чл.18а,
ал.8 от АПК или по електронен път по реда на Закона за електронното управление.
Когато връчването не може да бъде извършено по реда на изречение първо, за
съставянето на съответния документ се поставя съобщение на таблото за обявления
в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ за срок от
7 дни, след изтичането на който документът се смята за връчен.
Основното изискване, поставено от
законодателя е актът да бъде връчен, като това може да стане посредством един
от способите, разписани в горецитираната норма – срещу подпис на лицето, чрез
лицензиран пощенски оператор на посочен адрес или по електронен път. Само
тогава, когато връчването не може да бъде осъществено по един от посочените
начини, се пристъпва към връчване чрез поставяне на съобщение.
В случая административният орган
е предприел действия по съобщаване за издадения акт – задължителни предписания,
чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Видно от приложеното по
делото известие за доставяне, пратката е върната в цялост с отбелязване, че
същата е „непотърсена“. Това означава, че адресираното до дружеството писмо не
е достигнало адресата си и административният орган е бил наясно с това
обстоятелство. Удостоверяването от пощенски оператор, че пратката не е била
потърсена от получателя, обаче не може да се приравни на ненамирането на лицето
на адреса, респективно не е налице пречка писмото да бъде връчено на получателя
му именно на този адрес, с оглед предприемане на действия по съобщаване
посредством обявление.
Наред с изложеното, съдът намира
за основателно възражението на частния жалбоподател за неспазване от страна на
пощенския оператор на изискванията на чл.36 от Закона за пощенските услуги и
Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети,
изготвени от Комисията за регулиране на
съобщенията.
Съгласно чл.36, във връзка с
чл.6, ал.3 от Закона за пощенските услуги пощенските пратки се доставят: лично
на получателите; в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на
получаване; в пощенските станции; в други звена от пощенската мрежа; в места
или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите. В
разпоредбата на чл.5, ал.1 от Общите правила е предвидено, че препоръчаните
пратки се доставят на адрес на получателя срещу подпис. В ал.2 от същия текст е
посочена възможност препоръчаните пощенски пратки по ал.1 да се доставят на лице,
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи
се вписват трите имена на лицето, получило пратката. Съгласно третата алинея,
когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по ал.1 или
лицето по ал.2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия
се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския
оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две.
Доколкото административният орган
е предприел действия по връчване чрез пощенски оператор, същите следва да се
преценят с оглед спазване на изискванията на ЗПУ и горепосочените Общи правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети. Върховният
административен съд е имал възможност да се произнесе по отношение спазване
изискванията на визираните норми, като в Определение № 8932/22.07.2015г. по АД
№ 6656/2015г.; Определение № 957/27.01.2015г. по АД № 9813/2014г. и др. е
прието, че за редовността на връчване на съобщенията следва да се имат предвид
разпоредбите на ЗПУ
и приложимите подзаконови нормативни актове. Настоящият съдебен състав счита,
че няма правно основание за отклоняване от установената съдебна практика по този
вид спорове.
В конкретния случай приложените
доказателства не установяват правилата за доставяне на пратката да са спазени
от страна на пощенския оператор. Липсват данни, че адресатът е търсен на адреса
и не е намерен. Видно от известието за доставяне, пратката е предадена на
пощенския оператор на 07.01.2021г. и същата е върната обратно на подателя на
20.01.2021г. с отбелязване, че е „непотърсена“. Изтъкнатите факти налагат извод
за неспазване както на правилата за доставяне на пратката на адреса на получателя,
така и на сроковете, в които адресатът е могъл да получи писмото от съответната
пощенска служба.
Съдът намира, че представените по
делото доказателства – известие за доставяне, удостоверяващо, че издаденото
задължително предписание, изпратено от органа до оспорващото дружество, е
върнато в цялост като непотърсено, не обосновават извод за изпълнение на
задължението за съобщаване на акта на неговия адресат. Напротив установява се,
че адресираното до дружеството писмо не е достигнало адресата си, като
административният орган е бил наясно с това обстоятелство. Задължителното
предписание не е връчено нито „лично срещу подпис“, нито „по пощата с обратна
разписка“, като от приложената по делото административна преписка липсват данни
за наличие на обективни пречки връчването да бъде осъществено по един от
начините, разписани в приложимата разпоредба. Поради това незаконосъобразно
административният орган е предприел процедура по връчване на акта чрез
поставяне на съобщение на определено за това място в териториалното поделение
на НОИ.
Съдът намира за основателно
възражението на частния жалбоподател, че в случаите, когато пратката не е
потърсена от лицето, административният орган следва да предприеме необходимите
действия за надлежно връчване на административния акт и едва след като се
увери, че лицето действително е напуснало адреса, да пристъпи към връчване по
специалните способи на закона - нещо, което в разглеждания случай не е сторено.
С оглед на това приема, че административният орган неправилно е приложил
материалния закон, като е пристъпил към връчване чрез поставяне на съобщение по
реда на чл.110, ал.4 от КСО, преди да предприеме действия по пряко връчване или
чрез пощенската мрежа на лицензиран пощенски оператор срещу подпис и съответно
датиране.
Съдът намира за неоснователни
доводите на ответната страна за по-ранно съобщаване на акта, предвид участието
на управителя на дружеството в качеството му на свидетел в съдебно заседание по
административно дело, по което като част от преписката са били представени
процесните задължителни предписания. Съобщаването на издаден административен
акт е процесуално действие, което приключва административното производство.
Това е начинът, посредством който заинтересованите лица научават, че е издаден
административен акт. От датата на съобщаване на акта започват да текат срокове,
в рамките на които недоволните лица могат да оспорят акта или актът да влезе в
сила. В тежест на административния орган е да докаже, че актът е бил надлежно
съобщен и е стигнал до знанието на заинтересованите лица, за да се гарантира
правото им на защита, а не формално да се изпълнява задължението. Разписаната в
КСО процедура по връчване на актовете се основава на разума, че съобщаването
трябва да бъде доказано по безспорен начин. Съобщаването на акта като
процесуално действие е различно от узнаването. Съдебната практика е
категорична, че узнаването е понятие, което е трудно установимо, тъй като има
субективен елемент, поради което не е заложено в закона (виж Определение №
1073/26.01.2009г. по АД № 9924/2008г. на ВАС). В този смисъл „узнаването“ като
фактическо състояние на известност не е в състояние да изпълни ролята и
функциите на „съобщаването“. Наред с това, административният орган следва да
разполага с доказателства, че издаденият акт е доведен до знанието на
заинтересованите лица. При липса на обективни данни, сочещи за съобщаване на
акта, административният орган не може да направи обоснована преценка от кой
момент ще настъпят правните последици, целени с неговото издаване.
Поради изложеното и след като
поради неспазване на нормативно установения ред, регламентиран в разпоредбата
на чл.110, ал.4 от КСО, оспореното задължително предписание №
ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на НОИ не е надлежно връчено
на неговия адресат, не може и да се приеме, че срокът за неговото обжалване е
започнал да тече, респективно е изтекъл към датата на подаване на жалбата.
Следователно, като е приел, че е налице хипотезата на чл.88, ал.1, т.2 от КСО,
оставил е без разглеждане подадената пред него жалба и е прекратил образуваното
административно производство, административният орган е постановил
незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен като такъв от настоящата
инстанция, а преписката изпратена на административния орган - директор на ТП на
НОИ – Шумен за продължаване на административно производствените действия във
връзка с жалба вх. № 1019-27-361/17.01.2023г. срещу задължителни предписания №
ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на НОИ, подадена от К.А.М., в
това число проверка допустимостта на оспорването във връзка с наличие на правен
интерес от оспорване на подателя на жалбата – физическото лице К.А.М..
Искането на частния жалбоподател
съдът да разгледа жалба вх. № 1019-27-361/17.01.2023г., подадена срещу
задължителни предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен орган на
НОИ, както и да бъде разпоредено на ответната страна да предприеме необходимите
действия по заличаване последиците от приемането на задължителни предписания №
ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. и констативен протокол №
КВ-5-27-00856862/17.12.2020г. за валидно връчени, е недопустимо за разглеждане
в рамките на настоящия правен спор. В производството по реда на чл.88, ал.3 от АПК се проверяват само предпоставките за допустимост на обжалването и правилно
ли същите са приложени от административния орган, без да се извършва преценка
за законосъобразност на административния акт, предмет на оспорване с подадената
пред административния орган жалба.
Предвид изхода на спора и
направеното искане от оспорващия за присъждане разноски, съгласно разпоредбата
на чл.143, ал.1 от АПК ответникът, чрез юридическото лице ТП на НОИ - Шумен,
следва да бъде осъден да заплати в полза на оспорващия направените разноски по
делото в размер на 50,00 лева, представляващи внесена държавна такса.
Водим от горното и на основание
на чл.88, ал.3 от АПК Шуменският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Решение №2153-27-54 от 23.03.2023г. на директора на ТП на
НОИ – Шумен.
ИЗПРАЩА преписката
на директора на ТП на НОИ – Шумен за продължаване на административно
производствените действия във връзка с жалба вх. № 1019-27-361/17.01.2023г.
срещу задължителни предписания № ЗД-1-27-00856862/17.12.2020г. на контролен
орган на НОИ, подадена от К.А.М..
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – Шумен да заплати на „А.0.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя К.А.М., разноски по делото в
размер на 50,00 (петдесет) лева.
На основание чл.88, ал.3 от АПК
определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение
да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във връзка с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: