Решение по дело №70324/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13457
Дата: 2 август 2023 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20211110170324
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13457
гр. С., 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110170324 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба, подадена от А. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул.
„***“ № 10 срещу „Аргогруп екзакт“ ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „П.“, ул. „П. Г.“ № 140, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. (допуснато изменение на иска с
протоколно определение от 26.06.2023 г.), представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на инцидент от 28.08.2019 г.,
ведно със законната лихва от 28.08.2019г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 25.06.2019 г. между ответника в качеството му на
възложител и „М и Д Интер Груп“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен
договор за извършване на СМР в обект, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № 33, където
ищецът започнал работа като зидар, без да сключва трудов договор. На 28.08.2019 г.
поради невнимание на друг работник – кранист, от последния етаж на сградата паднала
греда, която ударила ищеца по главата. След инцидента ищецът бил откаран
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ с разкъсно-контузна рана в дясна теменна част на главата и
фрактура на носа. Излага твърдения, че в резултат от процесния инцидент претърпял
неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба. Твърди, че след инцидента
между него и „М и Д Интер Груп“ ЕООД бил сключен трудов договор, а злополуката
била обявена за трудова. Сочи, че работата, осъществявана от ищеца, била
организирана изцяло от ответника. След разпределянето на работата помежду им,
работниците били оставени сами на обекта, без служител на ответника да следи за
охрана и безопасност на труда. Отделно от това кранистът не бил обучен и
инструктиран за работа с крана, поради което е допуснал падането на процесната
греда. Твърди, че служителите на ответника не са предприели действия по осигуряване
и контрол на безопасните условия на труд на процесния строителен обект, вследствие
на което е настъпил инцидент, при който ищецът пострадал. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи изцяло предявения частичен иск. Претендира разноски.
1

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва изложените в
исковата молба твърдения, че ищецът е бил работник на „М и Д Интер Груп“ ЕООД, че
между страните по делото няма сключен трудов договор, както и че на 25.06.2019 г.
сключил договор за подизпълнение с „М и Д Интер Груп“ ЕООД, с който му възложил
изпълнението на определени СМР в процесния строителен обект. Поддържа, че за това,
че ищецът е работил без трудов договор и е бил назначен за такъв в деня на инцидента,
отговорност носи неговият работодател. Оспорва твърдението, че осигуряването и
контрола на безопасните условия на труд на процесния строителен обект са били
негово задължение. Твърди, че с „М и Д Интер Груп“ ЕООД е сключено споразумение
по чл. 18 ЗЗБУТ, съгласно което всеки подизпълнител се задължавал да предостави на
възложителя списък с работниците, които се допускат до строителната площадка само
и единствено след провеждане на начален инструктаж. В тази връзка сочи, че ищецът е
преминал през начален инструктаж. На следващо място твърди, че задължение на
подизпълнителя било да извърши периодични и ежедневни инструктажи, както и да
осигури на своите работници необходимите машини и съоръжения, обезопасителна
техника, облекло и лични предпазни средства. Оспорва твърдението, че инцидентът е
настъпил поради противоправно и виновно поведение друг работник – кранист, който
също нямал сключен трудов договор. Поддържа, че причината за падане на дъската не
е установена. Оспорва твърдението, че работата, която е осъществявала ищеца, била
изцяло организирана от ответника. Излага твърдения, че работниците на „М и Д Интер
Груп“ ЕООД системно не били спазвали мерките за безопасност на строителната
площадка. Твърди, че подизпълнителят бил уведомен за тези обстоятелства, като към
уведомлението бил приложен снимков материал, от който било видно, че работниците
вкл. и ищецът, са без каски. В деня на процесния инцидент ищецът също бил без
предпазна каска. Твърди, че след инцидента било проведено вътрешно разследване,
което установило, че в деня на инцидента ищецът не е носил каска и обезопасителен
колан. Твърди, че с действията си ищецът е нарушил изискванията на чл. 33 ЗЗБУТ и е
допринесъл за получените контузни рани. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, конституирано като трето лице помагач на
страната на ответника, взема становище по предявения иск. Оспорва същия изцяло
както по основание, така и по размер. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявения иск като недоказан.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че на 25.06.2019 г. между ответника и „М и Д
Интер Груп“ ЕООД е бил сключен договор за извършване на СМР в обект, находящ се
в гр. С., ул. „Г.“ № 33; че ищецът е бил работник на „М и Д Интер Груп“ ЕООД, но към
датата на процесния инцидент не е сключил трудов договор с горното дружество,
както и че на 28.08.2019 г. ищецът се намирал на строителната площадка, където на
главата му е паднала дървена дъска.
Обстоятелството, че на 25.06.2019 г. между ответното дружество и „М и Д Интер
Груп“ ЕООД е бил сключен договор за извършване на СМР в обект, находящ се в гр.
С., ул. „Г.“ № 33 се установява и от приложените по делото писмени доказателства.
Видно от приложения по делото договор от 25.06.2019 г. същият е бил сключен за
извършване на всички необходими СМР и дейности по изпълнение на тухлена зидария,
съгласно приложение 1, 2 и 3, с краен срок за изпълнение на зидарията на кота -0,07 м
2
– 09.07.2019 г., при общи условия, утвърдени от възложителя по договора – „Аргогруп
екзакт“ ООД.
От приложените по делото анекси от 08.07.2019 г. и 25.07.2019 г., сключени
между същите дружества, се установява, че на изпълнителя били възложени
допълнителни СМР с краен срок за изпълнение 01.08.2019 г., респ. 24.08.2019 г.
Като писмени доказателства по делото са приети общи условия на възложителя
„Аргогруп екзакт“ ООД, приети от изпълнителя „М и Д Интер Груп“ ЕООД,
удостоверено с подписа на последното дружество. В т. 7.8 от същите общи условия е
предвидено, че изпълнителят се задължава да спазва, включително и персоналът му,
всички норми за здравословни и безопасни условия на труд съгласно подписаното
между страните споразумение за безопасни условия на труд, представляващо част от
общите условия, а според т. 7.9 всички санкции от административни органи и вреди на
трети лица, възникнали по вина на изпълнителя във връзка с изпълнение на работите,
включително относно законовите изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд и условията по предходната т. 7.8, са за негова сметка. Съгласно т. 7.11
изпълнителят се задължава да спазва разпорежданията на ръководителя на обекта,
назначен от възложителя. Съгласно т. 7.18 от общите условия, възложителят се
задължава да координира работите на наетите от него подизпълнители на обекта, а
съгласно т. 7.19 същият се задължава да извърши техническо ръководство и
координация на обекта.
На 25.06.2019г. между ответника като възложител и „М и Д Интер Груп“ ЕООД
като изпълнител е сключено на основание чл. 18 ЗЗБУТ споразумение за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на
обект, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № 33.
В т. 6 от споразумението е предвидено, че възложителят приема задължителни
за всички лица на строителната площадка правила по безопасност и здраве при работа
(ПБЗ), като изпълнителят се задължава да спазва нарежданията на координатора по
здравословни и безопасни условия на труд, назначен от възложителя и всички
упълномощени от него лица.
В т. 7 от споразумението е предвидено, че възложителят е длъжен да осигурява
комплексни условия за безопасно извършване на СМР на строителната площадка в
съответствие с изискванията на нормативната уредба, инвестиционния проект и плана
за безопасност и здраве, както и с дейността си на обекта да не създава условия за
допускане на инциденти и злополуки с работници/служители и други лица, които се
намират на обекта по друг повод, както и да осигури взаимодействие с други
участници в строителството, извършващи дейности на територията на строителния
обект, или в близост до него, така че да не се допусне създаването на условия за
нарушения на безопасните условия на труд.
Съгласно т. 9 от споразумението възложителят е длъжен да осигури цялостен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопА. начин за
работещите, както и да осигури спазването на технологичната последователност и
сроковете на извършваните СМР, определени съгласно инвестиционния проект и в
плана за безопасност и здраве.
Съгласно т. 10 от споразумението изпълнителят е длъжен да осигури контрол за
извършване на работата от наетите от него работници/служители по безопА. начин и
без риск за здравето, както за самите тях, така също и за всички останали работници и
други лица, които се намират на обекта по друг повод, както и да осигури съответното
3
взаимодействие с други участници в строителството, извършващи дейности на
територията на строителния обект, както и да осигури спазването на технологичната
последователност и сроковете на извършваните СМР, определени съгласно
инвестиционния проект и в плана за безопасност и здраве.
Съгласно т. 11 от споразумението изпълнителят е длъжен да създаде
необходимата организация за явяването на изпратените от него работещи при
техническия ръководител на строителния обект за провеждане на начален инструктаж
по безопасност на труда и противопожарна охрана съгласно нормативните изисквания
и приетите правила по безопасност и здраве при работа и плана за безопасност и здраве
(ПБЗ), и се задължава да представи на възложителя списък с имената на всички наети
от изпълнителя работници/служители, които ще извършват трудовата си дейност на
строителната площадка. Възложителят не носи отговорност за лица, които са
изпратени от изпълнителя на строителния обект, но не фигурират в списъка,
предоставен му от изпълнителя и не са се явили на начален инструктаж, и има право да
не ги допусне на строителния обект или да ги отстрани от района на строителната
площадка.
В т. 13 от споразумението е предвидено, че възложителят осигурява на наетите
от него работници/служители, а изпълнителят осигурява респективно за наетите от
последния работници/служители: необходимите колективни и лични предпазни
средства и специално работно облекло и използването им в зависимост от направената
оценка на риска за всеки конкретен случай; провеждането на инструктажите на
работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана съгласно нормативните изисквания; изпълнение на дейности само на
определената строителна площадка, като се осигурява безопасността на преминаващи
и/или намиращи се в опасната зона на извършваните СМР; създаване на условия за
опазване на здравето на назначените от всяка от страните работници, упражняващи
трудовата си дейност на строителната площадка и спазване на всички български и
европейски норми, регламентиращи тези условия.
Съгласно т. 14 от споразумението възложителят осигурява необходимите
предпазни средства на назначените от него работници, също както и предпазни каски и
други необходими предпазни средства за лицата, които са допуснати от него на
строителната площадка, а изпълнителят респективно осигурява необходимите
предпазни средства и облекло на назначените от него работници също както и
предпазни каски за лицата, които са допуснати от него на строителната площадка.
Изпълнителят се грижи за безопасността на наетите от него лица, както и на всички,
които са на площадката. Изпълнителят се задължава и гарантира служителите му и
трети лица да носят каски и предпазно облекло, докато се намират на обекта. Той
поддържа площадката и работите свободни от ненужни препятствия, за да избегне
опасност за тези лица. Изпълнителят няма право да допуска наети от него и/или трети
лица без предварително разрешение от възложителя.
Съгласно т. 16 от споразумението изпълнителят е длъжен да провежда
периодични и ежедневни инструктажи на назначените от него работници и служители
по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана съгласно изискванията на
Наредба № РД-07-2 ОТ 16 .12 2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд, и да ги инструктира, обучи
и запознае съгласно и в съответствие с всички необходими нормативни изисквания за
безопасна работа, както и да осигури на работниците си необходимите машини и
4
съоръжения, обезопасителна техника, облекло и лични предпазни средства, нужни за
безопасното извършване на тяхната работа в съответствие с нормативната уредба, и да
осигури предприемането на съответни предпазни мерки за защита на неговите
работници и всички останали работещи от рискове, произтичащи от извършваните от
него СМР, недостатъчна якост или временна нестабилност на строителните
конструкции, съоръжения с повишена опасност и др.
Съгласно т. 18 от споразумението изпълнителят е длъжен да осигурява за своите
работници на обекта всички необходими комплексни условия за здравословни и
безопасни условия на труд съгласно нормативните изисквания, както и с дейността си
на обекта да не създава условия за допускане на инциденти и злополуки с всички
останали работници и други лица, които се намират на обекта по друг повод, както и да
осигури взаимодействие с други участници в строителството извършващи дейности на
територията на строителния обект, или в близост до него, така че да не се допусне
създаването на условия за нарушения на безопасните условия на труд.
Видно от приложената по делото Заповед № 148/28.08.2019 г. на управителя на
ответното дружество „Аргогруп екзакт“ ООД във връзка с възникналия на 28.08.2019 г.
на строителен обект, находящ се в гр. С., ул. Г. № 33, инцидент, при който е пострадал
ищецът А. И. С., е била назначена комисия, която да извърши разследване на
обстоятелствата, при които е възникнал инцидентът. Резултатите от извършеното
разследване били обективирани в констативен протокол, видно от който комисията
установила, че на 28.08.2019 г. ищецът преди инцидента е извършвал зидарски работи
заедно с негов колега на кота + 9, 4-ти етаж, секция „С“ от процесния строителен
обект. Около 17 ч. се е намирал на приемна площадка на кота + 9, 4-ти етаж, секция
„С“, за да разтовари заедно с друг работник пале чували, пълни с разтвор за зидане на
тухли, когато една дървена дъска пада внезапно от горните етажи и го удря по главата.
В резултат от удара пострадалият е получил контузно-разкъсна рана в горната част на
главата. Оказана му била долекарска помощ от негови колеги и била извикана спешна
медицинска помощ. Пострадалият бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ от
екип на СМП.
От събраните по делото доказателства се установява, че във връзка с процесния
инцидент ищецът в качеството си на пострадало лице е подал декларация по образец
пред ТД на НОИ- Бургас, с която декларирал злополуката като трудова, видно от
декларация за трудова злополука с вх. № 5101-02-98/05.09.2019 г. В същата ищецът е
посочил като свидетели на инцидента лицата И. А. Б. и С. Д. Д..
Въз основа на подадената от ищеца декларация от ТД на НОИ- С.-град било
проведено разследване на злополуката, като резултатите от същото били обективирани
в Протокол № 82/29.01.11.2019 г. С разпореждане № 5104-22-10 от 14.01.2020 г. на ТД
на НОИ – С. област, процесният инцидент е приет за трудова злополука по чл. 55, ал. 1
КСО, което е било връчено на ищеца на 20.01.2020 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
По делото е приложен трудов договор от 28.08.2019 г., сключен между „М и Д
Интер Груп“ ЕООД и ищеца А. И. С., по силата на който първият възложил, а
последният приел да изпълнява длъжността „зидаромазач“, срещу основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 610 лв.,, като служителят е постъпил на работа на
28.08.2019 г.
По делото е приложено уведомително писмо от „Аргогруп Екзакт“ ООД до „М и
Д Интер Груп“ ЕООД от 22.07.2019 г., с която последният бил уведомен, че при
5
извършване на строително-монтажи работи от негови служители в процесния обект не
се използват лични предпазни средства и не се спазват изискванията по ЗЗБУТ, като
към уведомлението е приложен снимков материал – л. 89, л. 91 и л. 92 по делото.
Според неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ), което съдът кредитира като обективно и безпристрастно,
непосредствено след инцидента ищецът е откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където
след провеждане на всички необходими прегледи и изследвания е лекуван стационарно
в неврохирургично отделение на болничното заведение. След проведено
медикаментозно (симптоматично) и хирургично лечение (зашиване на кожна рана) от
28.08.2019 г. до 02.09.2019 г. е изписан от лечебното заведение с окончателна диагноза
„контузио ет В.Л.К регио париеталис декс.капитис., комоцио церебри, фрактура осиум
нази“. Ищецът продължил лечението си в домашно-поликлинични условия при общ
срок за временна нетрудоспособност от 56 дни. Впоследствие не е имал необходимост
от допълнителни медицински прегледи, изследвания и лечение. Вещото лице по
същата експертиза е посочило, че при процесния инцидент на ищеца са причинени
следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана по дясната теменна област
на главата, мозъчно сътресение и счупване на кости на носа, като установените
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети (каквато е и процесната
дъска) и по време и начин могат да се получат, както се сочи в материалите по делото.
Всяко от посочените травматични увреждания е причинило на ищеца временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно заключението на СМЕ
посочените увреждания са в причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Вещото лице е установило, че целият оздравителен и възстановителен процес е
продължил 2-3 месеца, за което време ищецът е изпитвал дискомфорт и неудобства в
ежедневието му – периодични световъртежи и общо главоболие, както и болки в
травматичните области на главата,без да са настъпили усложнения или трайни
последици. Вещото лице по СМЕ е посочило, че при физическа работа на открито в
екстремни условия (много студено или много топло), както и при психическо
пренапрежение (екстремен негативен стрес), ищецът може да почувства и
впоследствие преходни главоболие, световъртеж, обща отпадналост, като по делото и
след прегледа на ищеца не са установени медицински документи за настъпили след
инцидента и лекувани усложнения на причинените му травматични увреждания.
Според заключението на СМЕ за целия лечебно-възстановителен период ищецът е
изпитвал болки и страдания, които са били по-силни през първите две седмици от
лечението, с намаляващ интензитет впоследствие – до приключване на целия
оздравително-възстановителен период. Съгласно заключението на СМЕ от процесния
инцидент е травмирана срединната горна част на главата и лицето, която би била
защитена, ако към момента на удара, върху главата на ищеца е имало правилно
поставена и добре закрепена защитна каска. Вещото лице е установило, че моментното
здравословно състояние на ищеца не е пречка да изпълнява трудова функция по
неговата специалност – зидария.
Изслушан в съдебно заседание, с оглед поставения от ответника въпрос, вещото
лице е уточнило, че за да се получи рана на главата, трябва да има пряк контакт между
дъската и главата на пострадалия. Ако каската е била поставена и по време на удара е
била на главата му, не би се получила рана на главата с такива характеристики. На
въпроса дали оплаквания като световъртеж и главоболия могат да са причинени от
други причинители, включително и допълнителни заболявания на ищеца, вещото лице
е отговорило, че по медицински данни няма установени други хронични заболявания,
6
които да биха могли да причинят такива оплаквания, поради което съобщените от
ищеца световъртеж и главоболие в резултат на травмата са единствено и само от
неговия разказ. Вещото лице е уточнило, че по в наличната по делото медицинска
документация няма данни за това как е протекло извънболничното лечение на ищеца.
Сочи, че нараняванията му предполагат извънболнично лечение за период от два-три
месеца. Лекарствата, посочени в епикризата след изписването на ищеца като пациент
на съответната болница, са психотропни и могат да засилят допълнително неговия
световъртеж, който е бил причинен от травмата.
На въпроси на ищеца, вещото лице е посочило,че ищецът е могъл да получи
мозъчно сътресение и с каска, и без каска. Счупването на носа би било по-трудно да се
получи, ако ищецът е бил с каска. Каската се поставя по начин, че да отделя главата от
покрива на каската, поради което ако такава е била поставена, то няма как да се получи
раната на главата.
От неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова експертиза, което
съдът цени като компетентно и обективно изготвено, се установява, че подписът,
положен в позиция 259 на стр. 27 от книга за инструктаж по безопасност и здраве при
работа на „Аргогруп екзакт“ ООД, не е положен от ищеца А. И. С..
Според неоспорено от страните допълнително заключение на съдебно-почеркова
експертиза, което съдът също цени като компетентно и безпристрастно, подписите,
положени за „инструктиран“ срещу имената И. А.ов С. и срещу имената А. И. С.,
съответно под № 258 и № 259 в книга за начален инструктаж на „Аргогруп екзакт“
ООД са положени от И. А.ов С..
По делото са събрани показанията на следните свидетелите - Л. И.а, С. Р., К. А.,
които показания съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК.
Свид. И.а, съпруга на ищеца, заявява, че през м. август 2019 г., в дома им дошъл
колега на ищеца, който съобщил, че съпругът , докато бил на работа, претърпял
инцидент – върху главата му паднала дъска. След инцидента ищецът бил приет в
интензивното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. По време на престоя в
болницата свидетелката се грижела за ищеца, тъй като състоянието му било
изключително тежко. След три дни от началото на болничния престой ищецът бил
преместен в друга стая, където свидетелката му помагала да стане, да отиде до
тоалетна, да се храни, да се преоблича. Свидетелства, че ищецът имал много силно
главоболие, давали са му болкоуспокояващи, като стане му се виело свят. След като
ищецът бил изписан от болницата му били предписани болкоуспокояващи, които
ищецът продължил да приема около шест месеца след изписването му. Сочи, че
инцидентът се отразил и на психическото здраве на ищеца, станал по-раздразнителен,
по-нервен, по-избухлив, постоянно имал главоболие. Ищецът изпитвал силни болки,
поради което за месец и половина не можел да посреща сам ежедневните си нужди – не
можел да се къпе и да отиде до тоалетна, за които му помагала свидетелката. Споделя,
че ищецът е имал суицидни мисли и са посетили невролог, който пренасочил ищеца
към психиатър. След прегледа, психиатърът му предписал лекарства, от които да се
успокои и да се почувства по-добре, тъй като ищецът не можел да спи. Ищецът
продължавал и към момента да посещава психиатър, както и да приема лекарствата,
които му предписвал. Свидетелства, че докато били в болницата дошъл човек от „М и
Д Интер Груп“ ЕООД, който накарал ищеца да подпише трудов договор с посоченото
дружество, тъй като до този момент ищецът е работил без сключен трудов договор.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. И.а, че ищецът посетил за първи път
7
психиатър шест месеца след процесния инцидент, като преди това отрича същият да е
посещавал психиатър, да е страдал от психически заболявания и да е приемал
лекарства, доколкото същите се опровергават от събраните по делото писмени
доказателства. Видно от приложената по делото епикриза, издадена от отделение по
неврохирургия при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, има данни ищецът да е бил
диагностициран с „шизофрения“ и назначена терапия от ЦПЗ. От приложената по
делото справка от НАП се установява, че близо два месеца след процесния инцидент
ищецът е сключил трудов договор с „ЛТК Груп“ ЕООД, като в периода от 07.10.2019 г.
до 13.11.2019 г. е бил в трудови правоотношения с посоченото дружество, което
опровергава показанията на свидетелката, че близо шест месеца след инцидента
ищецът е бил нетрудоспособен.
От показанията на свидетеля С. Р., служител на ответното дружество, се
установява, че същият е бил технически ръководител на процесния строителен обект.
Сочи, че на 28.08, около 17 ч е получил обаждане от колега на ищеца, че някой е
пострадал, след като дъска е паднала върху него. Сочи, че е отишъл на четвъртия етаж
и видял ищеца, който бил служител на „М и Д Интер Груп“ ЕООД, да лежи на земята с
рана на главата, като около него били двама души от неговата бригада. Свидетелства,
че не е виждал св. К. А. на обекта, че същото лице не е било някое от двете лица от
бригадата на ищеца, които е заварил, когато е отишъл на мястото на процесния
инцидент, както и че според местоположението на раната по главата преценява, че
ищецът към момента на инцидента не е носил каска. Свидетелства, че ангажимент на
подизпълнителите, с които ответното дружество като главен изпълнител има сключени
споразумения по ЗЗБУТ, в това число и „М и Д Интер Груп“ ЕООД, е да осигурят на
служителите си лични предпазни средства като каска, обувки и т.н. Свидетелства, че
неколкократно е виждал работниците на тази фирма-подизпълнител да не носят каски
на обекта, снимали са ги и са налагали санкции на подизпълнителя съгласно сключения
с него договор. Сочи, че по случая били разпитани един от работниците от
строителната бригада на ищеца, както и кранистът на ответното дружество.
Установило се, че от един от по-горните етажи, е паднала дъска, но не и от кой етаж
точно, като не се установила и причината, поради която е паднала дъската.
Свидетелства, че е имало и други подизпълнители, които работили на по-горните
етажи в обекта, както и че на обекта са работили над 70 човека – от поне от четири
фирми, по няколко бригади от фирма. Споделя, че всеки минавал начален инструктаж
и при ответното дружество и че ги е виждал, за да им обясни какви опасности има на
обекта и че трябва да носят каски. Сочи, че прави ежедневни инструктажи само на
работниците, които са служители на ответното дружество, като задължение на
съответния подизпълнител било да прави ежедневни инструктажи на служителите си.
Съдът е предявил на свидетеля приложените по делото снимки на л. 89, 91 и 92, като
същият е заявил, че разпознава на тях ищеца, както и че снимките са правени от него.
Съдът кредитира показанията на свидетеля в обсъдената им част като обективни,
логични и вътрешно непротиворечиви. Свидетелят възпроизвежда факти и
обстоятелства, които е възприел лично.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля К. А. (приятел на ищеца),
който е заинтересован от изхода на делото. Съдът, като взе предвид, че към датата на
процесния инцидент свидетелят А. е бил в трудово правоотношение с трето лице -
„БКС Тракия“ ЕООД, видно от приложената по делото справка за трудови договори, че
в приложената по делото в оригинал книга за начален инструктаж по безопасност и
здраве при работа на ответното дружество липсват данни лицето К. А. да е преминал
8
през начален инструктаж, че ищецът в подадената от него декларация за трудова
злополука е посочил като свидетели единствено две лица, различни от свидетеля, както
и показанията на свид. Р., достига до извода, че към датата на процесния инцидент
свидетелят К. А. не се е намирал в обекта, където се е случил инцидентът.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът следва да докаже извършено противоправно деяние от лице, на което от
ответника е възложена работа по трудов или друг вид договор, причинена вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа, вина и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат, размерът на вредите.
Вината на отговорните лица се предполага до доказване на противното.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения, включително извършването от страна на ищеца на действия или
бездействия, с които е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат
(съпричиняване), а именно, че ищецът не е носил предпазна каска и обезопасителен
колан.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа,
а според съдебната практика по приложение на цитираната разпоредба, отговорността
по чл. 49 ЗЗД е безвиновна, гаранционно-обезпечителна, тя е отговорност на
възложителя на работа на друго лице, което може да бъде както физическо, така и
юридическо лице, възлагането на работата може да е както по трудов, така и по друг
вид договор, като за възникването на отговорността е без значение дали работата е
извършена срещу заплащане или безвъзмездно, и отговорността на възложителя не
отпада, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на
подизпълнител.
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди
противоправни и виновни действия или бездействия и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
В т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г. е предвидено, че за правилното разрешаване
на въпроса за отговорността за непозволено увреждане, когато по договор между две
предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на
която настъпят вреди, е от значение да се изясни същността на сключения договор. Ако
съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на определена
работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В
този случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на
предприятието, чиято работа се извършва от работниците на друго предприятие, то
отговорността за непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се
извършва. В последния случай гаранционно-обезпечителната отговорност на
възложителя се определя не от противоправно и виновно поведение на негов служител
при и по повод изпълнение на възложената работа, а от противоправно поведение на
служител на изпълнителя по договора. Когато организацията на работата и
9
ръководството и контролът й са осъществявани едновременно от служители на две
отделни предприятия, отговорността за непозволено увреждане е и на двете
предприятия, а отговорността им пред увреденото лице е солидарна (чл. 53 ЗЗД).
Според ППВС № 7/12.12.1958 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
противоправни действия, тя има обезпечително-гаранционна функция и не произтича
от вината на лицето, което е възложило работата. Освобождаването от тази
отговорност би могло да бъде в случаите на липса на вреда, ако действията на
изпълнителя не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при и по
повод на възложената работа.
Съгласно чл. 18 ЗЗБУТ, когато един обект, работно помещение или оборудване,
работна площадка или работно място се използват от няколко предприятия или
организации, работодателите съвместно по писмена договореност осигуряват
здравословни и безопасни условия на труд, информират се взаимно за рисковете при
работа и координират дейностите си за предпазване на работещите от тези рискове.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗЗБУТ в процеса на проектирането, строителството и
въвеждането в експлоатация на обектите възложителят е отговорен и изисква, а
съответните контролни органи контролират спазването на правилата и нормите за
здравословни и безопасни условия на труд от проектанта и от строителя. Според чл. 6
от Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи
възложителят или упълномощеното от него лице не се освобождава от отговорност по
отношение на осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд независимо
от това, че в процеса на договаряне са определени един или повече координатори за
изпълнение на задачите по чл. 7 и 11 от същата наредба относно осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд на етапите проектиране и изпълнение на
строежа. Горепосочените разпоредби конкретизират общото правило на чл. 49 ЗЗД и
обуславят обективната отговорност на възложителя на работата.
Не се спори между страните и се установява от събраните доказателства, че
ответното дружество е главен изпълнител на обект „Жилищна сграда с магазин, офиси,
подземни гаражи и трафопост, УПИ ХХ 154, кв. 1770“, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ №
33. На 25.06.2019 г. ответникът с договор възложил на „М и Д Интер Груп“ ЕООД
извършването на всички необходими строително-монтажни работи и дейности по
изпълнение на тухлена зидария по отношение на посочената сграда.
По силата на законовото задължение по чл. 18 ЗЗБУТ „Аргогруп екзакт“ ООД и
„М и Д Интер Груп“ ЕООД са сключили на 25.06.2019 г. споразумение за съвместно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа
при извършване на СМР на посочения обект. Видно от сключеното споразумение
между ответника като възложител и „М и Д Интер Груп“ ЕООД като изпълнител
възложителят се е задължил да осигури комплексни условия за безопасно извършване
на СМР на строителната площадка в съответствие с изискванията на нормативната
уредба, инвестиционния проект и плана за безопасност и здраве, както и да осигури
взаимодействие с други участници в строителството, извършващи дейности на
територията на строителния обект, или в близост до него, така че да не се допусне
създаването на условия за нарушения на безопасните условия на труд (т.7), както и да
осигури цялостен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопА.
начин за работещите, както и да осигури спазването на технологичната
последователност и сроковете на извършваните СМР, определени съгласно
инвестиционния проект и в плана за безопасност и здраве (т. 9). От своя страна
10
изпълнителят – „М и Д Интер Груп“ ЕООД се задължил да осигури контрол за
извършване на работата от наетите от него работници/служители по безопА. начин и
без риск за здравето, както за самите тях, така също и за всички останали работници и
други лица, които се намират на обекта по друг повод, както и да осигури съответното
взаимодействие с други участници в строителството, извършващи дейности на
територията на строителния обект, както и да осигури спазването на технологичната
последователност и сроковете на извършваните СМР, определени съгласно
инвестиционния проект и в плана за безопасност и здраве (т. 10).
Въз основа на систематическото тълкуване на горецитираните разпоредби от
процесното споразумение по чл. 18 ЗЗБУТ се извежда, че и двете страни по
споразумението имат правомощия по организацията на работата, ръководството и
контрола , поради което носят солидарна отговорност за вреди, причинени при или
повод на възложената работа от виновни противоправни действия или бездействия на
съответните служители – на главния изпълнител „Аргогруп Екзакт“ ООД и съответно
на подизпълнителя „М и Д Интер Груп“ ООД.
Уговорките между възложител и изпълнител са неотносими при преценка
основателността претенцията на пострадалия. Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г.
отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму,
когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез
действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия
за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или от характера на работата.
От анализа поотделно и в тяхната съвкупност на събраните доказателства се
прави единственият възможен и категоричен извод за неизпълнение от страна на
служители на ответното дружество на нормативни изисквания относно провеждането
на начален инструктаж и допускане до строителната площадка на ищеца, без да му е
бил проведен такъв инструктаж в нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд (НУРППОИРСПОЗБУТ), доколкото по
делото се установи по безспорен начин, че подписът, положен в инструктажната книга
за начален инструктаж срещу името на ищеца, не е на същото лице.
Безспорно установено по делото е и допуснато неизпълнение от страна на
служители на „М и Д Интер Груп“ ЕООД на редица нормативни изисквания, свързани
с провеждането на ежедневен инструктаж, с допускане на работа на необучени лица,
които не притежават знания и умения за безопасна височинна работа, както и за
допускане до работа на лица без предпазни средства - обезопасителен колан и каска в
нарушение на чл. 15,ал.1 НУРППОИРСПОЗБУТ.
От съвкупния доказателствен анализ се установява, че на ищеца е било
възложено извършването на конкретни строително-монтажни работи, осъществявани
на процесния обект, находящ се в гр. С., и по-специално изграждането на тухлена
зидария на жилищна сграда, при чието изпълнение същият бил ударен по главата от
дървена дъска, паднала от някой от по-горните етажи в процесния строителен обект, в
резултат на което му били причинени травматични увреждания, изразяващи се в
разкъсно-контузна рана по дясната теменна област на главата, мозъчно сътресение и
счупване на кости на носа, изискващи неговото лечение в УМБАЛСМ „Пирогов“ за
период от 28.08.2019 г. до 02.09.2019 г. и лечение в домашно-поликлинични условия
при общ срок за временна нетрудоспособност от 56 дни.
11
Установи се по делото, че в резултат на процесния инцидент ищецът претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, дискомфорт и неудобства в
ежедневието му – отпадналост, главоболие и световъртеж за период от поне 2-3
месеца, без да са настъпили усложнения или трайни последици, съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза.
С оглед гореизложеното, проявлението на всички елементи на фактическия
състав по чл. 49 ЗЗД е установено по делото.
Не се спори между страните, че „М и Д Интер Груп“ ЕООД, по чието възлагане
ищецът е работил на процесния строителен обект, е изпълнил задължението си да
осигури на ищеца лични предпазни средства и е предоставил на последния защитна
каска. Ищецът сам твърди, че към момента на инцидента е бил с поставена защитна
каска, като това негово твърдение не беше доказано по делото. От показанията на свид.
Р. се установи, че ищецът неведнъж е бил забелязван да работи в обекта без поставена
на главата защитна каска. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установи, че увреждането по главата на ищеца не би настъпило, ако същият е бил с
поставена каска, а увреждането на носа трудно би настъпило. Ищецът е нарушил
нормативното задължение, предвидено в чл. 33 ЗЗБУТ, съгласно който всеки работещ
е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции. По делото се установиха
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия и е улеснил неговото настъпване. Съдът, като взе
предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, намира, ако ищецът е бил
с поставена каска травмите по главата и носа не биха настъпили, респ. болките и
страданията биха били в значително по-малък размер. Така възражението на ответника
за съпричиняване е частично основателно при принос на ищеца за собственото му
увреждане в размер на 60%.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. В трайната съдебна практика се приема, че размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след
преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства - характер и
степен на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, продължителност на
лечението и извършените медицински интервенции, перспективата и трайните
последици, вкл. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да
продължи трудовата си дейност и да се социализира, икономическата обстановка в
страната и др. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне
обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се
определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и
други страдания и неудобства. Справедливостта като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. От значение е и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи,
икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и
обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да служи като източник на
обогатяване за пострадалия. Справедливостта се извежда от преценката на
12
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики, а от
процесуалноправен аспект следва да се анализират и оценяват в тяхната съвкупност
всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.
Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезвреда за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието
„неимуществени вреди“ се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативните изживявания
на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт (ППВС № 4
от 23.12.1968 г.; Решение № 60313 от 8.02.2022 г. по гр. д. № 937/2021 г., ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай съдът, като взе предвид, че на ищеца са били причинени
травматични увреждания, изразяващи се в разкъсно-контузна рана по дясната теменна
област на главата, мозъчно сътресение и счупване на кости на носа; че целият
оздравителен и възстановителен процес е продължил 2-3 месеца, за което време
ищецът е изпитвал дискомфорт и неудобства в ежедневието му – периодични
световъртежи и общо главоболие, както и болки в травматичните области на
главата,без да са настъпили усложнения или трайни последици; че при физическа
работа на открито в екстремни условия (много студено или много топло), както и при
психическо пренапрежение (екстремен негативен стрес), ищецът може да почувства и
впоследствие преходни главоболие, световъртеж, обща отпадналост; че след прегледа
на ищеца не са установени медицински документи за настъпили след инцидента и
лекувани усложнения на причинените му травматични увреждания; че за целия
лечебно-възстановителен период ищецът е изпитвал болки и страдания, които са били
по-силни през първите две седмици от лечението, с намаляващ интензитет
впоследствие – до приключване на целия оздравително-възстановителен период; както
и че моментното здравословно състояние на ищеца не е пречка да изпълнява трудова
функция по неговата специалност – зидария, намира, че справедливото обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди е в общ размер на 10 000 лв.
С оглед установения принос на пострадалия определеното обезщетение в размер
на 10 000 лв. следва да бъде намалено с 60 % или дължимото на ищеца обезщетение е в
размер на 4 000 лв., до който размер предявеният иск се явява основателен. За
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10 000 лв. (след
допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК) следва да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на иска за главница следва да се присъди и законна
лихва върху целия уважен размер на главницата считано от 28.08.2019 г. (дата на
процесното деяние) до окончателното изплащане, тъй като размерът на обезвредата в
случая се определя към момента на извършване на деянието, от който момент се дължи
и обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на задължението за парична
обезвреда (Решение № 390 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 920/2011 г., IV г. о.;
Решение № 1 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2010 г., IV г. о.).

По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 2 415 лв., от които 400 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за СМЕ, 350 лв. – депозит за съдебно-почеркова
експертиза, 15 лв. – такса за издаване на съдебни удостоверения, 50 лв. – депозит за
разпит на свидетел, 1300 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна
защита и съдействие № 74/14.02.2023 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
13
право на разноски съразмерно на уважената част от иска от 966 лв.
Ответникът е сторил разноски в общ размер на 1 860 лв., от които 100 лв. –
депозит за СМЕ; 350 лв. – депозит за допълнителна съдебно-почеркова експертиза; 10
лв. – такса за издаване на СУ и 1400 лв. – за адвокатско възнаграждение. На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска от 1 116 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Аргогруп екзакт“ ООД, ЕИК: *****, седалище и адрес на
управление: гр. С., район „П.“, ул. „П. Г.“ № 140, да заплати на А. И. С., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „***“ № 10, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от
4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от А. И. С. неимуществени
вреди вследствие на инцидент от 28.08.2019 г., настъпил при извършване на
строително-монтажни работи в строителен обект, находящ се в гр. С., ул. „Г.“ № 33,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.08.2019 г. до окончателното
изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 10 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Аргогруп екзакт“ ООД, ЕИК: *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., район „П.“, ул. „П. Г.“ № 140, да заплати на А.
И. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „***“ № 10, сумата от 966 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. И. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „***“ № 10, да заплати на „Аргогруп екзакт“ ООД, ЕИК: *****, седалище и
адрес на управление: гр. С., район „П.“, ул. „П. Г.“ № 140, сумата от 1116 лв.
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника
- „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Витоша“ № 89Б.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14