РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 09.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2763 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Н.Г.Г. срещу С.М.д. ЕАД за заплащане на сумата от 130000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени във
връзка с телесни увреждания от инцидент вА.в лечебното заведение от 02.03.2010
г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски.
Излага правни и фактически доводи, че посетила
лечебното заведение на посочената дата с повод – организиран «Ден на отворените
врати» с оглед запознаване с битови, финансови и медицински условия, които
болницата предлага. Била бременна в края на осмия месец с близнаци чакани дълги
седем години. Имало и други бременни. Охраната ги пускала на групи от по шест
души, като давала указания да отидат на трети етаж, където ще ги посрещнат, за
да ги разведат в отделенията. Ищцата била в група с други пет души. Качили се
на трети етаж, където били посрещнати от акушерка, която им показала родилно
отделение. След това ги завела на 12 етаж, за да видят ВИП стаите, където се събрали
с друга група. Придружаващата ги акушерка П.Д. им казала, че следва да посетят
и седми етаж, където било следродилно отделение с обикновени стаи. Тя извикала
асансьора и ги поканила да се качат в кабината. Асансьорната кабина била
голяма, ищцата влязла в нея заедно с първите, като след нея влезли доста хора.
Нямало табела за ограничения на товара. Акушерката влязла последна и подканила
и други хора да се качат, след което натиснала бутона за движение към седми
етаж. Малко след като потеглили, асансьорът не спрял на седми етаж, а продължил
да се движи по-бързо надолу и все повече засилвал. Вратите на етажите се
сменяли бързо една след друга. Тарсили копче за спиране, но нищо не помогнало
за това. През времето на пропадане ищцата държала с двете си ръце корема и не
можела да се хване за стената. В един момент асансьорната кабина се ударила
силно, като ищцата успяла да се задържи и да не падне. Кабината отскочила и
паднала още веднъж, като ищцата не успяла да се задържи и паднала. Подът под
нея се продънил и усетила силна болка в десния си крак. Не след дълго се
отворила врата и ззапочнали да ги извеждат хора в работно облекло. Кракът й бил
деформиран и видимо разместен в областта на счупване на глезена. Изпитвала
силна болка. Било проведено лечение, което описва. На 07.03.2010 г., пет дни
след инцидента се родили близнаците при определен термин за раждане – *** г.
Излага правни и фактически доводи, за това че
инцидентът е настъпил поради неосигурено безопасно ползване на асансьорите в
сградата, което било задължение на ответника. Асансьорът бил неизправен,
болницата не е разполагала с техническата документация на асансьора и не е
изпълнила даденото предписание от Дирекция ДТХ от м.06.2009 г. за смяна, в
тримесечен срок на въжето на ограничителя на скоростта, поради което не бил
задействан клинов механизъм- устройство за блокиране на кабината на асансьора
за превишаване на скоростта независимо от товара й.
Твърди, че е понесла силни болки страдания за
продължителен период от време, които следва да бъдат репарирани с обезщетение.
В допълнителна молба /л.239/ във връзка с подадения
писмен отговор от ответника оспорва настъпване на инцидента от претоварване на
асансьора.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който е изразил следното
становище:
Не оспорва,
че на посочената дата един от петнайсетте асансьора в болницата с № 6647
аварирал. Твърди, че настъпилото събитие с асансьора се дължи на неговото
прекомерно натоварване – същият е потеглил от 12 етаж с 13-16 човека при ограничение
– 6 лица или 500 кг, като обозначителна табелка с тази информация по твърдение
на ответника е имало вътре в кабината и при бутоните от външната страна.
Твърди, че
вследствие огромното натоварване не са могли да спрат спирачките на асансьора и
той е продължил да се движи към долните етажи докато не спрял в буфера /пружина
на шахтата/. Оспорва движението на асансьора да е било безконтролно и бързо.
Твърди, че към посочената дата асансьорът е бил изправен, отговарял напълно на
изискванията на закона и контролиращия орган /ревизионен акт № 7/18.06.2009 г.
след извършена проверка от Дирекция ДТН/. Не оспорва, че в същия /в т.4/ са
били посочени две забележки, които с оглед преценката на контролиращия орган не
сочели за опасност за здравето и живота на ползващите го.
Твърди, че
болницата е сключила договор с фирма за абонаментно обслужване –А.–МБ-97 ООД,
правоприемник на ЕТ МВ-97 К.П.за поддръжка на асансьорните уредби на сградата,
която следила за правилна експлоатация на асансьорите и тяхната изправност.
Оспорва останалите фактически и правни доводи на ищеца.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата,
изразяващо се в претоварване на асансьора.
Оспорва,
като завишена по размер претенцията.
С
определение от 21.07.2015 г. като подпомагаща страна на страната на ответника е
бил конституиранА.–МБ-97 ООД, който оспорва иска по основание и размер. В свое
становище /л.269/ се присъединява към възраженията на ответника и изложените от
него правни и фактически доводи. Твърди, че асансьорната уредба е с
товароподемност шест лица или 500 кг., като тази информация е била указана при
настъпване на ицидента посредством обозначителни табели – вътре и вън според
изискванията на Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
асансьори. Твърди, че в случая са се качили 14-15 лица с общо тегло над два
пъти товароподемността на асансьора. Това било единствената причина за
настъпване на инцидента. Оспорва по размер претенцията.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
В
производството не е спорно, че на 02.03.2010
г. един от
петнадесетте асансьора в С.М.д. ЕАД с № 6647 е аварирал.
Страните не
спорят и се установява, чрез свидетелските показания и
приложения акт за разследване на злополука сА.и представените материали от
досъдебно производство № ЗМ 116/2010 г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 13385/2010 г.
по описа на СРП, че ищцата, бременна в края на 8 месец, посетила ответното болнично
заведение в рамките на “Ден на отворените врати”
организиран от последното по инициатива на списание „9 месеца” с цел да покаже на бъдещи майки и пациенти на болницата условията за
лечение и престой в нея. Заедно с други посетители и придружавани от акушерка
от болницата – свидетеля П.И.Д.-Н., ищцата се качила на 12 етаж с
асансьор, където разгледала т.н. “Вип стаи”. След това тръгнали надолу към
7-мия етаж, като в асансьора се качили общо 12 души. На 7-мия етаж асансьора не
спрял и продължил бързо да върви надолу и паднал в шахтата със сравнително
голяма скорост.С помощта на работници на етажа и персонал от болницата
пострадалите били извадени незабавно от асансьора и част от тях, вкл. ищцата,
транспортирани до други болнични заведения.
Чрез
констатациите на СМЕ на д-р К. /л.294/ се установява, че във връзка с
настъпилия инцедент на ищцата е било причинено счупване на дясната подбедрица,
което е причинило трайно затруднение движението на десен долен крайник за
период по-дълъг от 30 дни. През първите 15-20 дни болките във връзка с това
травматично увреждане са били с по-висок интензитет. Във връзка с тази травма
ищцата е претърпяла три оперативни интервенции: на 02.03.2010 г. по
спешност-кръвна репозиция с поставяне на мателна остеосинтеза с интрамедуларен
пирон; на 23.06.2010 г.-извършено изваждане на винтовете на пирона; на
18.04.2011 г.- изваждане на пирона. Всичките оперативни интервенции са
причинили на ищцата болки истрадания. През целият период на оздравяване – около
4-6 месеца пострадалата се е придвижвала с помощни средства – инвалидна количка
и патерици и се е нуждаела от чужда помощ.
В с.з. на
09.12.2015 г. д-р К. сочи, че при направената рентгенография на ищцата е
установено голямо костно образувание на мястото на фрактурата-средна дистална
част на тибията, а фибулата е счупена в горната си проксимална част. Те са зарастнали
напълно, но има голям облак от костно натрупване на вещество на двете счупени
кости.
Чрез
констатациите на СМЕ на д-р Е. Ч. – И. /л.433/, която съдът намира за
компетентно и обективно дадени, неоспорени от страните, се установява, че
новородените от ищцата близнаци са недоносени, родени в 35 г.с. /при определен
термин за раждане *** г./ с тегло на двата плода над 2500 грама, в средно
депресивно състояние /с данни за морфологична незрялост/ налагащи реанимация.
Новородените били изписани на 17.03.2010 г. клинично здрави. Според експерта,
чрез представената медициниска документация не може да се стигне до извод, че е
налице причинно-следствена връзка между травмата на крака на ищцата и пукването
на околоплодните води на 07.03.2010 г. , но болката и стресът могат да се
приемат като част от комплексните фактори довели до преждевременно раждане на
близнаците. Според експерта на практика в 75% от случаите на многоплодни
бременности завършват с раждане преди 37 г.с. В случая, при двуплодна
бременност, при която единия плод не е в главично предлежание и пациентката е
имала седемгодишен стерелитет, правилният метод на раждане е бил по оперативен
път- цезарово сечение.
Чрез
представената ревизионна книга на асансьора /поднадзорен обект- ПНО-л.18/ се
установява, че същият разрешен за ползване на 17.05.2001 г. В последният
съставен ревизионен акт от Държавен технически надзор № 7/18.06.2009 г. за
извършен периодичен преглед на ПНО с рег.№ 6647 е посочено, че блокировките са
изправни; по техническото състояние е констатирано, че въже скоростен
ограничител е за смяна и е нарушена изолацията на флексир кабела, като е даден
тримесечен срок за отстраняване на забележките.
Установява
се, че с писмо с посочена дата 15.01.2010 г. /л.51/ във връзка с дадените
указания ЕТ МБ 97-К.П.с правоприемникА.–МБ-97 ООД е предоставил на С.М.д. ЕАД
оферта за отстраняване на констатираното с ревизионен акт № 7/18.06.2009 г. за
асансьорна уредба с № 6647 възлизаща на сумата 1862.00 лв.
Установява
се, че с писмо на управителя на С.М.д. ЕАД изх.№ 2200-301/15.06.2011 г. до
управителя на А. 98 АД София е изискана техническата документация на ползваните
асансьори, които са произведени от Завод за асансьори –гара Искър. Искането е
обосновано с мотиви, за това че такава документация не се съхранява от
ползвателя и не се съхранява от органа за технически надзор- Главна дирекция
Инспекция държавен технически надзор към ДАМТН. В исканетоА.№ 6647, фабричен №
15684/1971 г. е посочен като болничен с товароподемност 500 кг/6 лица, скорост
0.5 м/сек, едноходов с 15 бр. спирки, тип- 1Е9+АА1.
В отговор, с
писмо № 43/14.06.2011 г. е представена спесификация на болничния асансьор,
чертеж на кабина и монтажен чертеж /л.36-л.38/.
В
производството не е спорно и се установява, че С.М.д. ЕАД е сключил договор №
76/10.03.2009 г. за абонаментно обслужване с фирма МБ-97 гр.София /ЕТ МБ 97-К.П.с
правоприемникА.–МБ-97 ООД.
В
представеният БДС 1240-74 /от 1974 г./ „Техника за безопасността на асансьори
електрически изисквания към електрозахранването“ в т.3.18 е регламентирано, че
пътнически и товарни асансьори, предназначени за ползване без придружител, при
които полезната площ на пода на кабината позволява да се качат над допустимия
брой пътници трябва да бъдат съоръжени с ограничител на товара.
В БДС EN 81-1 + АС /2003 г./ и
Приложение С са посочени документите, които трябва да съдържа техническото
досие на асансьора, съдържащо технически характеристики и чертежи.
В
производството е представен акт за техническо освидетелстване на асансьорната
уредба от 04.03.1976 г., която съдържа декларация, че асансьорната уредба
отговаря на всички изисквания на БДС.
Чрез приетата СТЕ на инж.Е.Р. /л.297/ се установява,
че асансьорът не може да тръгне при наличие на устройство за контрол на товара.
Последното реагира на претоварване на предписания от производителя товар за
съответнияА./в случая 500 кг./. Според дадените констатации на база събраните
доказателства по образуваната преписка в посоченияА.е имало 14-15 души, а не
според спесификациите 6 лица. Според експерта, скоростта на асансьора при
движение надолу се контролира от скоростен ограничител, който задейства клинов
механизъм на кабината, който спира движението й. Според дадените констатации
въз основа на протокола за оглед изготвен по образуваното досъдебно
производство в случая не са били задействани скоростния ограничител и клиновия
механизъм. Според експерта, в случая не са налице технически данни за
превишаване скоростта на кабината необходима за задействане на скоростния
ограничител. Номиналната скорост на движение на тозиА.е 0.5 м/сек, което според
експерта означава, че или асансьорът при движение надолу не е достигнал тази скорост,
за да се задейства ограничителя на скоростта или че асансьорът е бил настроен
за движение при по-висока от фабричната скорост 0.5 м/сек. В случая последното
не е било установено. Според констатациите на експерта по представената му
ел.схема 1Е9-АА1-t няма
предвидена блокировка /контакти/, които да реагират на поведението на
претоварващото устройство. В следваща предоставена ел.схема 2Е9+АА-t за тази
серия асансьори също няма предвидена такава блокировка.
В с.з. на
09.12.2015 г. експертът допълва, че в механизмът за задействане на ограничителя
на скоростта се включва и въжето на ограничителя на скоростта и обтегача на
въжето. Чуствителността на опъна е така настроена, че при много малък опън се
задейства клиновия механизъм. При нарушено качество на въжето се намалява
силата на опъна на клиновия механизъм. Ако не се достигне необходимата скорост,
според експерта, клиновият механизъм не може да се задейства. Според
инструкцията за експлоатация, според в.л.Р., всеки болничен асаньор следва да
бъде ползван с придружител – медицински персонал, който да бъде инструктиран за
работа със съоръжение с повишена опасност. В случаите, в които не е монтирано
устройство за ограничаване на товара, такова може да бъде монтирано
допълнително.
Според
приетата в производството тройна СТЕ, системата срещу „свободно падане” на
асансьора е била технически изправна. Налице са известни отклонения от
стандартите БДС EN 81-1 + АС и БДС 12480 - 74. Тези отклонения, в рамките на 0.015 - 0.108 m/s са вследствие на динамичния процес и са нормално
разсейване на резултатите. Няма технически данни, че неподмяната на въжето е
причина за несработване на ограничителят на скоростта. В спецификацията на
завода производител е посочено, че асансьорът има устройство за контрол
(ограничител) на товара. В електрическата схема не е посочено, че
асансьорът има устройство за контрол на товара. Според СТЕ, възможно е да
бъде монтирано допълнително такова устройство. При наличие на изправно
устройство за контрол на товара кабината на асансьора няма да потегли.
Проверката на асансьора по документация, индикация на табели вътре и отвън
показва, че той е с товароподемност 6 лица - 500 кг. Площта на кабината
позволява в нея да влязат по-голям брой хора. Няма технически данни, според
експертите, за превишаване на скоростта на асансьора и достигане на
необходимата стойност за задействане на скоростния ограничител. Изведен е
теоретичен модел за динамичното поведение на асансьора при изложени по-горе
предпоставки. Направени са примерни изчисления за скоростта и те са показани в
табл. 1.
Според направените примерни
изчисления скоростта на кабината в най-долната точка е в рамките до 0,82 m/s.
Поради тази причина, според СТЕ, скоростния ограничител не се е
задействал. Съгласно техническото описание наА.болничен - тип АБ 500 /05
m/s в спецификацията на завода-производител с фабр. №
15684 е включено устройство за претоварване; съгласно приложените електрически
схеми (1 Е 9 - АА1) същият няма предвидени блокировки (контакти) за включване
на устройство за контрол на товара. Налице са означения за максималния брой
пътници и товароподемност на асансьора, както на 12-ти етаж в болницата, така и
на бутониерата вътре в него.
В с.з. на 12.10.2016 г. еукспертите сочат, че са изградили констатациите си
върху ел.схема на л.198 по делото, която е представена в непълен обем – от стр.
1 до стр.7, без страница 8-ма. Според експертите, след като е представено това извлечение
от ел.схема наА.то същата се отнася за този асансьор. Изразено е становище, ца
това че всекиА.има своя ел.схема, като в случая в представената не е предвидено
устройство за контрол на товара, каквото може да бъде поставено допълнително. Дадена
е констатация, за това че ограничителят на скоростта на асансьора е бил
изпитван от сертифицирана държавна лаборатория, при което е било установено, че
ограничителя на скоростта не е бил задействан поради не достигане на
необходимата скорост. Експертите потвърждават, че не са изговили своето
заключение след извършен оглед и изпитвания на асансьора, с което е настъпила
злополуката, тъй като същият е заключен и запечатан. Извършили са оглед само
вътре на самата кабина, а не и на механизмите и подкабинното устройство.
В допълнителна СТЕ експертите сочат, че инцидентът възниква вследствие на
претоварването на кабината поради влизането в нея на по-голям брой пътници
(около два пъти). Според експертите, асансьорът е за 6 лица (с общо маса 500
кг.) произведен като „болничен" с относително по-голяма площ на кабината в
сравнение с необходимата площ за техния превоз. Допуснат бил неконтролиран
достъп на пътниците за използване на асансьора по непредназначение, а именно
като обикновен пътническиА.с нормална площ на кабината. С това била допусната
възможност да влязат значително по-голям брой пътници в кабината без да се
съобразят с товароносимостта на асансьора. Активирали са бутона за стартиране
на движение в посока „надолу”. Поради отсъствие на електрическа блокировка на
устройство за контрол на товара, задвижването на асансьорната уредба е включено
и е започнало установено движение на асансьора до момента, в който кабината е
трябвало да спре на етажна спирка. Последвало е неконтролирано спускане. Най-вероятно
неконтролираното спускане на асансьорната кабина е настъпило в резултат на
плъзгане на носещото въже по триещия барабан, описано в предходната СТЕ. Според
експертите скоростта на кабината до момента на контакт към долната част на
шахтата е била равна на скоростта на въжето, респективно, на противотежестта.
При достигане на долната точка в асансьорната шахта кабината се е притиснала
към буферите и ги е свила, след което от еластичната сила е върната обратно във
вертикално направление. В този момент тя не е задържана от въжето към
противотежестта и е паднала рязко върху буферите, ударно е опънала въжето и
силата на удара е предадена на редуктора, намиращ се в машинното отделение (на
тавана). От удара е счупен фланецът на редуктора. Процесът трудно се моделира
поради поемане на удара на кабината от буферите, счупване/преместване във
фланеца на редуктора. Описаното поведение на кабината се доказва от счупения
фланец на редуктора. Счупването на фланеца може да се случи при отпуснато
носещо въже.
Според СТЕ, към 02.03.2010 г. асансьорът с peг. № 6647 в С. „М.д.” ЕАД е отговарял на техническите изисквания съгласно
действащата нормативна уредба и БДС към посочения момент. Налице са
противоречия в нормативните текстове, които са отстранени с допълнения към
наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори с глава
пета за подобряване на безопасността на съществуващи асансьори (чл. 38. ДВ, бр.
27 от 2014 г.). Допуснато е неконтролиран достъп на пътници при експлоатацията
на асансьора.
Към 02.03.2010 г. асансьорът разполагал с функциониращи и изправни
предпазни устройства срещу „свободно падане". Предпазните устройства, не
са се задействани поради недостигане на скоростта на тяхното задействане (0.8 m/s). Според експертите, не е имало износване на спирачките
на процеснияА.- такова, че при нормално натоварване на същия, те да не могат да
приплъзнат при спиране на етаж, което е видно от протокол от 8.03.2010 г.,
издаден след на направен оглед асансьорната уредба. При настъпване на инцидента
на 02.03.2010 г. асансьорът бил сериозно (около два пъти) претоварен. В случай,
че в кабината на асансьора са влезли до 6 лица с общо тегло до 500 кг., то
пътуването е щяло да завърши без инцидент; движението на кабината е щяло да
бъде устойчиво и в съответствие със зададената от производителя постоянна
средна скорост.
При претоварване на кабината и пълна изправност на асансьора - техническа и
в съответствие с нормативните изисквания няма да се задействат сигнализиращите
устройства, блокиращи и други устройства, системи и механизми, осигуряващи
безопасната експлоатация, които да не позволят тръгване на кабината, тъй като
асансьорът няма устройство за контрол на товара на пътниците. Действието
„пропадане на кабината” не може да се свърже с инцидента. Възникналата опасност
за здравето и живота на лицата в кабината е в резултат на нецелесъобразно използване
на асансьора и несъобразяване на пътниците с максимално допустимия брой
пътници.
Видно от ревизионен акт № 7/18.06.2009 год. на
ДДТНА.с рег.№ 6647 е бил в добро състояние- препоръчана е смяна на ограничител
на въже и е констатирана нарушена изолация на кабел, които нямат пряко
отношение към техническата страна на инцидента. Направени са изпитания на
блокировките и срока на техническата му годност е удължен до м.Юни 2011
год.-следващ преглед.
Чрез
показанията на свидетеля П.И.Д. – Н. се установява, че в деня на инцидента била
на работа, но не била пряко ангажирана с мероприятието. Обадили й се от
Родилно, за да им разкаже за отделението. Свидетелят сочи, че работи в
болницата от 1973 г. и е пострадала тежко при инцидента. Бил им провеждан
инструктаж като служители за ползването
на асансьора през 4-5 години, за това че има аларма, за стопиране на асансьора
и какво да се направи ако асансьорът спре. Сочи, че асансьорът е за 6 или 8
души. Не дава сведения за други детайли от инструктажа. Свидетелят сочи, че показала
на групата родилно отделение на 12 етаж и след това следвало да им покаже
следродително отделение на 7 етаж. Завела ги с асансьор, като задала команда 7
етаж. Не сочи колко души са били в асансьора. Свидетелят установява, че
асансьорът бил за свободно ползване и от външни хора и от служители на
болницата. Асансьорът тръгнал бавно, подминал 7 етаж бавно, както се случвало и
друг път, подминали 7 етаж бавно, минали 5 етаж и 4 етаж, след което асансьорът
леко ускорил надолу и от 2 етаж надолу тръгнал много бързо и се намерили в
мазето на сутерена. В момента бил запечатан, с лепенки и не се ползвал.
Чрез
представеното извлечение от брой 32 на списание „Девет месеца“ /л.15/ се
установява, че по инициатива на списанието най-големите родилни отделения в
страната отварят врати за бъдещите майки и татковци. Посочено е, че старшите
акушерки и главните лекари на родилните отделения ежемесечно запознават
отблизостотици бъдещи родители с мястото на първата среща с тяхното дете-родилното
отделение. За гр.София, С.М.д. са посочени датите 2, 16, 30 март, вторник 14.30
часа, като за записване е посочена родилна зала –ст.акушерка Нели Маринова и
родилно отделение –ст.акушерка Е.Т..
Чрез
показанията на свидетеля Д.В.Г.се установява, че асансьорът е от 1992 г. и имал
табелка, на която пишело 6 души-500 кг. Всички гнезда на таблото били попълнени
с бутони, но една част от обозначителния текст при бутоните бил изтрит. Не
установява дали бутона – „стоп” е имал обозначителен текст.
Чрез
показанията на свидетеля Ж.И.С. се установява, че в деня на инцидента работил
на около 20-30 метра от мястото на асансьора. Чул трясък, шум, писъци и се
притекъл с колегата си /извършвали ремонт в болницата като служители на друга
фирма/. Стъклота на вратата на асансьора било паднало. Отворили с ролката и
започнал да изнася пострадалите, а през това време колегата му отишъл за помощ.
На носилки и колички изнасяли пострадалите на първия етаж. Били над 12 души.
Хората били паднали, преплетени един в друг.
Чрез
показанията на свидетеля А.С.М.– Б. се установява, че е разбрала за инцидента
по радиото. Посетила ищцата в болница Пирогов, където била настанена в стая с
три бременни момичета и акушерката. Било отчайваща гледка – три жени пред
раждане пъшкали и охкали, за това че всичко ги боли от падането с асансьора.
Било доста емоционална гледка за нея. Пострадалата плакала непрестанно, не
можела да става изобщо, била на подлога с доста силни болки. Редували се с
няколко приятелки и мъжа й да й носят храна. Доста тежко приела физически и
психически травмите. До раждането на децата я виждала само на легло, а след
това при изписването им я видяла в инвалидна количка. Първите три месеца след
изписването на бебета била изцяло зависима от мъжа си, приятелките и майка си,
която дошла да й помага. Не можела да отиде дори от едната стая до другата.
Имала нужда непрекъснато от помощ за себе си и за двете бебета.
Свидетелят К.Й.П.установява,
че е ходила вечер да помага на ищцата за децата. Състоянието й било драматично.
Много плакала, защото децата били дълго чакани-седем години правили опити да
забременее. Имала много силни болки и покрай операциите. Не била пазарувала за
децата нищо преди да се родят и за това се наложило да пазаруват всичко вместо
нея /майката/. Изпитвала силни болки, едва ходела. Била оперирана три пъти,
като след всяка операция била с патерици. Споделила, че третата операция й била
най-тежка. Децата били на година и 2-3 месеца.
При така установената фактическа обстановка,
съдът изложи следните правни изводи:
В исковата молба ищцата е навела твърдение, че е
получила описаните увреждания, докато се е намирала в кабината на асансьор,
който е осъществил неконтролирано движение надолу от 12 етаж на сградата на
ползвателя СБАЛАГ «Майчин дом»ЕАД до дъното на шахтата, в която е монтиран, с
твърдения, че същият не е бил технически изправен, следвало е да бъде снабден с
устройство за контрол на товара - блокиращо устройство, тъй като кабината на
болничнияА.е позволявала ползване без придружител от повече от посочения товар лица;
за асансьорната уредба не е налице техническо досие; не са били изпълнени
указанията на държавния технически надзор по съставения на 15.06.2009 г.
Ревизионен акт в определения срок – до 15.09.2009 г., което пряко е довело до
настъпване на инцидента. Твърди, че вина за настъпване на инцидента имат
отговорните служители на болницата, които са допуснали асансьорът да бъде
ползван от служители, болни, посетители и трети лица, без да се взели необходимите
мерки за безопасност при ползване.
Горните твърдения обосновават извода, че предявения
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД.
Основен принцип в правото е, че всеки носи отговорност
само за своите деяния. В чл.49 от ЗЗД е предвидено изключение от това общо
правило, като е предвидено, че този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от негово противоправно действие при или
по повод изпълнението й. За възникване на отговорност по чл.49 от ЗЗД е
необходимо да бъдат установени следните предпоставки: вреди, причинени на
пострадалия, вредите да са причинени от лице, на което ответникът е възложил
някаква работа, да са причинени от противоправно действие/бездействие при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника и
причинителят на вредата да има вина за причиняването й. Отговорността
по чл.45 от ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди
другиму". Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на
деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство.
Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване
на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се
схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, като вината не се
предполага, а следва да се докаже от увредения. Не е ли налице един от
изброените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по
смисъла на закона.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е налице винаги когато вредите са
резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на
определена работа / така Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
968/2012 г., III г. о., ГК/ . Същата е гаранционно - обезпечителна по своя
характер и предполага наличие на виновно неизпълнение на вменените от закона
задължения от страна на делинквента, имащ качеството на служител на ответника.
С оглед на това не е необходимо този служител да бъде посочен конкретно и
индивидуално, нито гражданската, наказателната или административната му
отговорност да е вече ангажирана. В тази връзка съдът намира за неоснователни
доводите на ответника, че в процеса на е установено възлагане на работата на
конкретен служител, тъй като ответникът, в качеството си на лице което
стопанисва процесната сграда и асансьорна уредба е задължено да обезпечи
поддържането им, както и на съоръженията в нея в състояние, отговарящо на
нормативните изисквания за безопасност.
Съдът намира, че в производството бе установено по безспорен начин, че
на посочената дата 02.03.2010 г.А.с рег. № 6647 ползван от С.М.д. ЕАД е
аварирал, като е осъществил неконтролирано спускане от 12 етаж на болницата до дъното на шахтата при неустановена чрез
събраните в производството доказателства скорост, която чрез показанията на
свидетеля П.И.Д. – Н. /пряк очевидец пострадал от инцидента/ се установява, че
първоначално е била ниска /асансьорът тръгнал бавно надолу към зададения му
7-ми етаж/, а след неконтролирано отминаване на 7-ми етаж и преминаване през 5
и 4-ти етаж леко била ускорена, като след 2-ри етаж надолу била много бърза.
Съдът намира за достоверни дадените показания на свидетеля, тъй като се
установява, чрез събраните в производството и обсъдени по-горе доказателства,
че асансьорната уредба не просто е спряла в сутерена при движението си от 12
етаж надолу, а е реализирала рязко удар върху буферите и ги е свила, след което
от еластичната сила е върната обратно във вертикално направление, не е
задържана от въжето към противотежестта и е паднала рязко върху буферите. Силата
на удара е предадена на редуктора в машинното отделение /на тавана/ като е бил
счупен фланецът на редуктора. /констатации на тройна СТЕ/. Съдът намира за установено в производството по
несъмнен начин, че в кабината е имало 12 души, които са пострадали от
реализираните удари, а не според указанията на производителя максимален брой 6
души при товароподемност 500 кг. В производството бе установено, че ищцата е
била между тези 12 души и е получила установените наранявания. Установи се, че
при движението от 12 етаж на сградата надолу е била зададена команда за спиране
на асансьора на 7-ми етаж, която не е била изпълнена от техническата уредба на
асансьора, както и че бутонът за спиране не е изпълнил зададените му функции.
Чрез констатациите на експертите по единична и
тройна СТЕ несъмнено се установи, че болничниятА.е бил претоварен /двойно/ и че
същият е ползван свободно от служители и външни посетители без придружител с
проведен задължителен инструктаж, като площта на кабината е позволявала в нея
да влязат по-голям брой пътници. В този смисъл са и дадените
показания от свидетелите Д.Г.и Ж.С.. Поради това, съдът намира тези фактически
твърдения на ответника и подпомагащата страна за установени в производството.
Не бяха установени по несъмнен и категоричен начин
обаче фактическите и правни доводи на С.М.д. ЕАД и наА.МБ-97 ООД, че асансьорната
уредба, представляваща според указаното в чл.32 Закона за техническите
изисквания към продуктите (ЗТИП) съоръжение с повишена опасност е била
технически изправна. Не бяха установени фактическите и правни твърдения на
ответника, че е извършил необходимите действия по поддържане на съоръжението с
оглед осигуряване безопасното му ползване. Настъпването на посочения инцидент
води категорично до обратен извод, а събраните доказателства не разколебават
същия. Въпреки представената документация за производство, пускане в
експлоатация и провеждани периодични прегледи за състоянието на асансьорната
уредба с техническите изисквания към съоръжението е налице настъпило
непозволено увреждане при ползването на асансьора, което не е могло да бъде
преодоляно, чрез съществуващите системи гарантиращи безопасността на неговите
механизми. Отговорност за това следва да понесе ответникът, като ползвател на
асансьорната уредба по силата на дадените указания с разпоредбата на чл.45 вр.
чл.49 ЗЗД и специфичните правила за техническите изисквания, правилата и
нормите за безопасна експлоатация на асансьорите.
Към момента на настъпване на описаният инцидент са
били действащи изискванията на ЗТИП /обн. ДВ. бр.86 от 01.10.1999 г., ред. ДВ,
бр. бр.74 от
15.09.2009г./ и Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори /НБЕТНА/, приета на основание чл. 31, ал. 1 от ЗТИП / В сила от
12.05.2003 г./. Несъмнено в производството се установи, че ответникът е "ползвател"
на съоръжението с повишена опасност по см. на §1, т.9 от ДР на ЗТИП, а подпомагащата
страна в процеса е лицето, което е поддържало асансьора по силата на сключен
договор съобразно указаното в чл.7, ал.1 от НБЕТНА.
Съдът намира за установено, че въпреки извършения
към 02.03.2010 г. технически надзор за спазване на изискванията, определени с цитираната
наредба и отразяване на констатациите в съставения Ревизионен акт №
7/15.06.2009 г. асансьорът не е бил технически изправен. Не е била
осигурена безопасна експлоатация на съоръжението с повишена опасност.
Последното, доколко се установи, че за произведеният през 1971 г. болниченА.№
6647 с фабричен номер 15684, разрешен за ползване на 17.05.2001 г., а
първоначално на 04.03.1976 г. не се поддържа техническо досие на асансьора
с включени документи според БДС EN 81-1 + АС: 2003. Последното е довело и до
разлики в дадените от експертите по СТЕ констатации съобразно допълнително
представените в производството ел.схеми, спесификации, чертеж на кабина и
монтажен чертеж, с които както се установи ответникът се е снабдил след
събитието /писмо до производителя от 15.06.2011 г. до А. 98 АД/. Според § 3 на
ПЗР на НБЕТНА устройството на асансьорите, произведени до влизането в сила на
Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите
и техните предпазни устройства и на Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съответствието на машините, трябва да съответства на заверената им от
ГД "ИДТН" техническа документация.
Представената в производството допълнително
техническа документация на асансьорната уредба е непълна, не се установява, че
същата се отнася именно за асансьора, с който е била причинена злополуката /№
6647/ и не носи необходимите заверки на завода производител и органите за
технически контрол след произвеждането му през 1971 г., пускането му в
експлоатация на 04.03.1976 г. и последващото разрешаване на ползването му на
17.05.2001 г. според отразяването в ревизионната книга.
Тази непълнота и неустановяване на идентичност,
според настоящия състав препятстват обосноваване на ясен, категоричен и
несъмнен извод, че съоръжението с повишена опасност, с което е настъпило
описаното вредоносно събитие е технически изправно и не е причинило увреждането
на пострадалите лица, между които е и ищцата. Препятствана е според настоящия
състав и възможността на настоящия състав да се довери на дадените от
експертите по СТЕ констатации за състоянието на асансьора към момента на
злополуката, доколкото самите експерти са извършили своето изследване въз
основа на събраните в производството доказателства без оглед и технически
прегледи и изпитания на механизмите и системите на асансьора.
В случая такава пълна техническа документация за
асансьорната уредба не е налице, което представлява нарушение на техническите
изисквания към този продукт. Поради това, съдът намира, че ползвателят и лицето,
което е поддържало това съоръжение са били длъжни да не допускат експлоатацията
на асансьора съобразно указаното в чл.7а, ал.1, т.1 НБЕТНА, тъй като същият е
престанал да съответства на нормативните изисквания за устройство или безопасна
експлоатация.
Освен това, съдът намира че в случая се установи
нарушение и на изискванията на чл.10, ал.1, т.7 и т.14 от НБЕТНА, доколкото при
извършената периодична проверка на съоръжението на 18.06.2009 г. от ДТН е
установена нередност при функционирането на ограничителя на скоростта, която е следвало да
доведе до спиране на асансьора от страна на поддържащия персонал наА.МБ-97 ООД
след изтичане на предоставения тримесечен срок, а не до даване на предложение и
оферта до ответника за разходите необходими за остраняване на несъответствието
на техническия продукт. Дали това несъответствие е единствена причина за
настъпване на крайният вредоносен резултат, съдът намира за несъществено.
Последното с оглед неустановяване по
категоричен начин, чрез констатациите на експертите по СТЕ /с оглед липсата на
пълна и адекватна техническа документация/, че ограничителя на скоростта не е
бил задействан поради недостигане на необходимата скорост /отново неустановена
в производството по горните причини/. Както бе посочено, в случая е реализирано
увреждане на хора от съоръжение с повишена опасност, изискванията на
нормативната уредба към което са засилени до степен, че всяко съществено несъответствие
би могло да доведе до опасност и вредни последици при ползването му.
Именно поради това, според настоящия състав в чл.10 НБЕТНА са изброени съществени
неизправности на асансьорната уредба, при наличието на които следва спиране
на асансьора. Изискванията на действащата към 02.03.2010 г. нормативна уредба
са поставени строго не само към ползващото уредбата лице – в случая болницата
ответник, а и към поддържащото това съоръжение с повишена опасност лице, с
което по силата на чл.7 от НБЕТНА е следвало да има сключен договор. Именно
поради това, според настоящия състав в същият текст е предвидено, че ползвателите
са длъжни да не допускат експлоатация на асансьорите, ако не са сключили
договор за поддържането им с лице вписано в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП. За
формиране на тези изводи, съдът намира, че не е необходимо да бъде установено в
производството дали ограничителят на скоростта е бил изправен или не, както и
дали асансьорът се е придвижвал с посочената от производителя в представената
по делото Инструкция номинална скорост 0.5 м/секунда или по-висока. Посочената
в съставения ревизионен акт от Държавен технически надзор неизправност е от
категорията на съществените и поддържата фирма и ползвателя е следвало да спрат
асансьора. Движението на асаньорната кабина в деня на инцидента не е било
ограничено по никакъв начин, като точните технически причини за това са
ирелевантни при наличие на констатирана към този момент от държавния орган по
контрол съществена неизправност. В този смисъл, съдът намира че не следва да
кредитира дадените от експертите по СТЕ констатации, че ограничителя на
скоростта на асансьора не е бил задействан поради недостигане на зададената му
от производителя скорост /0.5 м/сек или друга по-различна и неустановена в
производството поради липса на пълна техническа документация за тозиА.и
извършено техническо изпитание в посочения смисъл/. Както бе посочено, чрез
показанията на свидетеля очевидец П.Д. се установи движение на асансьора с
неравномерна и засилена скорост, която не могла да бъде контролирана, чрез
подаване на команда «стоп» с поставените в кабината бутони. Освен това, както
сочи същия свидетел при ползването на тозиА.и преди това се е случвало да бъде
зададена команда за даден етаж, която не е била изпълнявана от устройствата. Последното
сочи за неизправност по чл.10, ал.1, т.6 НБЕТНА- неравномерно движение на
кабината. Липсата на ангажирани по делото доказателства за изпълнение на
изискванията на чл.9, ал.1, т.2 от НБЕТНА от поддържата фирма за извършване най-малко
веднъж на 10 дни функционални проверки за изправността и действието на
асансьора и предпазните му устройства препятства съда да формира извод за
състоянието на асансьорната уредба преди събитието в т.ч. ограничителя на
скоростта и движението на кабината. Видно от представения ревизионен акт №
7/18.06.2009 г. на Дирекция Държавен технически надзор, при инспекция на
асансьора е направено задължително предписания въжето на ограничителя на
скоростта на процеснияА.да бъде сменено в срок от три месеца. По делото
липсват доказателства, установяващи надлежното изпълнение на това задължително
предписание на компетентните държавни органи от страна на болничното заведение,
поради което настоящата инстанция намира, че към датата на инцидента -
02.03.2010 г. въжето на ограничителя на скоростта на кабината не е било сменено
т.е същото е било негодно да изпълнява функциите си.
На самостоятелно основание, съдът намира за
установено, че тозиА.е следвало да бъде снабден с ограничител на товара
според изискванията на БДС 1240-74 /от 1974 г./ „Техника за безопасността на
асансьори електрически изисквания към електрозахранването“, където в т.3.18 е
регламентирано, че пътнически и товарни асансьори, предназначени за ползване
без придружител, при които полезната площ на пода на кабината позволява да се
качат над допустимия брой пътници трябва да бъдат съоръжени с ограничител на
товара. Към датата на първоначално разрешаване експлоатация на асансьорната
уредба 15.03.1976 г. в съставения акт за техническо освидетелстване на
асансьорната уредба /л.280 и л.281/ е дадена констатация, че уредбата е
технически здрава, в съответствие с изискванията на ПТКАУ /Правилник за
технически контрол на асансьорните уредби/ и БДС. Към датата на разрешаване
ползването на асансьора е била налице и Инструкция и регулировка на устройство
за контрол на товара от 1973 г.
Съдът давав яра на дадените констатации от
експертите по СТЕ, че при снабдяване с такова устройство асансьорната кабина
при претоварване, както в случая нямало да потегли, тъй като устройството за
контрол на товара препятства започване на движение при товар, по-висок от
зададения 500 кг. С такова устройство тозиА.не е бил снабден, като допълнително
същото е могло да бъде поставено при извършено преустройство. За последното не
са били ангажирани доказателства и съдът намира за неустановено с оглед
правилата на чл.154 ГПК. Поради това, съдът намира за установено, че асансьорът
е бил нехнически неизправен според указаното в чл.10, ал.1, т.14 от НБЕТНА,
предвиждащ, че при неработещо устройство за контрол на товара или сигнализация
за претоварване поддържащият персонал е следвало задължително да спре асансьора
до отстраняването на посочената неизправност.
С оглед на това съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на тези
задължения от страна на служителите на болницата –ползвател и поддържащата
фирма, отговарящи за състоянието на сградата и нейните съоръжения. Последното
не освобождава ответника от задължението му да поддържа сградата и съоръженията
в нея в състояние, отговарящо на установените технически параметри, правила за
безопасност и в изправно техническо състояние, още повече че предписанията по
ревизионен акт №7 18.06.09 г. са дадени от ДИТН именно на ответното дружество,
което виновно не ги е изпълнило.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че в процеса са
установени всички елементи на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответното дружество.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че първопричина за неконтролирано
падане на асансьора и последвалия удар в дъното на шахтата се явява
неизправността на асансьора, в т.ч. липсата на техническа документация за
асансьора, неизправност на ограничителя на скоростта, неравномерно движение на
кабината, неправилно функциониране или неизправност на ограничителя на
скоростта и липсата на работещо устройство за контрол на товара или
сигнализация за претоварване. Същото е по естеството си нарушение на
техническите правила и норми, като по този начин в процеса е установено по
несъмнен начин наличието на виновно неизпълнение на задължителните изисквания
на закона и предписанията дадени с ревизионен акт № 7/18.06.2009 г. на Дирекция
Държавен технически надзор от страна служителите на ответната болница.
Последните са били натоварени да следят за годността и правилната експлоатация
на сградата и намиращите се в нея съоръжения.
С оглед установеното в процеса експлоатиране на технически неизправно
съоръжение с повишена опасност, което е следвало да бъде приведено в срок в
съответствие с техническите правила и норми или да бъде спряно от експлоатация
след изтичане на срока, доводите на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата се явяват неоснователни. Обстоятелството, че процесното съоръжение е било в
експлоатация в деня на инцидента – достъпно за всички служители на ответника и
посетители в сградата, фактът на ползването му от страна на ищцата не е
резултат на нейно виновно поведение.
За ищцата, в качеството й на посетител в болничното заведение съществува
презумпция за изправност на намиращите се в експлоатация общодостъпни съоръжения
в сградата, поради което същата не е била длъжна да предполага, или дори да се
съмнява в неговата изправно състояние и техническа годност. Вън от това в
процеса не представени доказателства за наличието на обстоятелства въз основа
на които ищцата е следвало да предположи, че асансьорът е технически неизправен,
поради което същият не следва да се ползва.
От показанията на свидетелите Д.Г., Ж.С. и П.Д., разпитани пред
настоящата инстанция се установява, че процесниятА.е бил в експлоатация в деня
на инцидента без обозначения за забрана за ползване или техническа неизправност
и се е ползвал свободно от пациенти и служители на болничното заведение, както
и от външни лица.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че произшествието е
настъпило в резултат на виновното поведение на служителите на ответното
дружество, изразяващо се в неизпълнение на задължителните технически изисквания
и предписанията по ревизионния акт на оторизираните държавни органи.
Вярно е, че ищцата е допуснала да пътува в претоварен два пъти над
установената си товароносимост асансьор, при наличието на надлежно обозначение
и указание за допустимия брой пътници. Горното обаче не може да обоснове извод
за наличие на съпричиняване, тъй като от една страна асансьорът изобщо не е
следвало да бъде достъпен за пътници, а от друга – същият е следва да бъде
обезопасен - с изправни системи – ограничител на скоростта и устройство за
контрол на товара, след като ползването му е било разрешено без придружител- служител
от болницата с проведен задължителен инструктаж. За обосноваване на този извод
съдът съобрази, че свидетеля П.Д. не е била придружител на пътниците в
асансьора по см. на изискванията на ЗТИП, НБЕТНА и БДС 1240-74 /от 1974 г. Същата, в качеството
на дългогодишен служител в болницата от 1973 г. /акушерка/ е била помолена да
посочи на групата следродилно отделение, което се намира на 7-ми етаж в
болничното заведение, а не е била оторизиран придружител за ползване на
болничнияА.съобразно техническите изисквания при експлоатация на съоръжението.
Чрез
събраните в производството доказателства /медицинска документация/ и
констатациите на експертите по СМЕ се установява, че в резултат на настъпилия
инцидент с асансьорната уредба на ищцата са били причинени описаните
травматични увреждания –счупване на дясната подбедрица, което е причинило
трайно затруднение движението на десен долен крайник за период по-дълъг от 30
дни, като е било проведено оперативно и консервативно лечение. Във връзка с причинените
травми, извършените три оперативни интервенции и с оглед възстановяване
състоянието на пострадалата, същата е понесла морални болки и страдания, които
се потвърждават и от събраните в производството гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите П.Д., А.М.и К.П..
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да
бъде определено съобразно принципа на справедливостта. Съобразно създадената
съдебна практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и постановените
решения на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД -решение № 202 от 16.01.2013 г. по
т.д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 25 от 17.03.2010 г. по т.д. №
211/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013
г. на ІІ т.о. и др. понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да
се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Формираната практика по приложението на чл.52 ЗЗД приема, че справедливото
възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на
общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането.
С оглед на
горното, съдът намира, че в резултат на изживяванията във връзка с описаното
събитие ищцата е понесла болки и страдания, различни от причинените й във
връзка с нанесените травми, за които е проведено лечение. При определяне на
обезщетение за тях, съдът намира че следва да отчете специфичното състояние на
пострадалата – бременна в 8 месец с близнаци, която двуплодна бременност била
дълго чакана в семейството с преждевременно раждане на децата в 35 г.с.
/недоносени/ пет дни след настъпване на инцидента. Макар в
производството да не бе установено, че единствено негативните изживявания на
пострадалата във връзка с инцидента и травмите са довели до преждевременно
раждане, при обсъждане размера на обезвреда следва да бъдат съобразени като
един от водещите фактори. Следва да бъде отчетена несъмнено възрастта на
пострадалата към датата на непозволеното увреждане – 34 години, зарастване на
счупването и установено костно натрупване в областта на фрактурата на двете
кости. За определяне на обезщетението,
съдът съобрази и установеното, че ищцата е имала непрекъсната нужда от чужда
помощ не само във връзка с ежедневните и нужди, а и във връзка с раждането
преди определения термин на двете деца; невъзможността й за придвижване и
ограниченията в това за период по-дълъг от 30 дни.
Към тези
страдания следва да бъдат добавени и страданията, свързани със състоянието, в
което се е намирала пострадалата - бременна в 35 гестационна седмица,
изразяващи се както в грижи и притеснения за двете деца и раждането им без
увреждания, така и в невъзможността да изпита естествените усещания на радост и
наслада от подготовката за раждането и личното полагане на грижи на първите си
рожби в първите месеци след раждането.
При
преценката за обезщетяването на вредите следва да се изхожда от техния характер
– увреждане на здравето, последствията от което са се изразили в състояние на
невъзможност от самостоятелно извършване на всички ежедневни действия –
хранене, къпане, обслужване и придвижване, и относително дълъг период на
възстановяване. При преценката на размера на обезщетението следва да се вземат
предвид както степента болките и страданията, продължили в период от два
месеца, прекарани на легло, начина на раждане, така и в периода след раждането.
Наличието на пълно отзвучаване на болките и липсата на трайни негативни
последици за здравословното състояние във физиологичен аспект за в бъдеще,
според настоящия състав, са фактори, които следва да бъдат преценявани в
светлината на преживения от ищцата стрес, отрицателни емоции, страх и мисли да
бъдещето раждане и здравословното състояние на децата, необходимостта от прием
на медикаменти и анестезия по време на бременност, създаващи опасност от
увреждане на двата плода, както и притесненията от липсата на възможност за
бъдещо полагане на грижи за новородените. Горното обосновава съвкупност от негативни
психологически преживявания, с които в съзнанието на ищцата ще се свърза
завинаги спомена от раждането на децата й.
По тази
причина с оглед възрастта на пострадалата, конкретните обстоятелства около
произшествието, състоянието в което се е намирала - бременна в 35 гестационна
седмица, вида, степента и продължителността на претърпените болки и страдания,
прогнозата за тяхното отзвучаване в психологически аспект, съдът намира сумата
от 130000.00 лв. за справедлива компенсация за претъпените от нея неимуществени
вреди. Размерът на обезщетението е съобразен както с претърпените от пострадалата
болки и страдания, така и настоящата икономическа ситуация в страната.
С оглед
основателността на главният иск, следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането. Предвид заявеното искане за присъждане на обезщетение за
забава от датата на увреждането върху претенцията за неимуществени вреди, ответникът
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 02.03.2010
г.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК в полза на ищеца се следват разноски в размер на 8870.00 лв. според
представения списък по чл.80 ГПК. Исканията
на ответника и подпомагащата страна за намаляване на размера на присъжданото
адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК според установения
минимум в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира за неоснователно. Изводът е формиран при
съобразяване действителната правна и фактическа сложност на спора, извършените
от процесуалния представител на ищеца процесуални действия за защита на правата
му при разрешаване на спора и проведените съдебни заседания.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С. „М.д.“ЕАД, ***, на основание чл.49 ЗЗД да заплати на Н.Г.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** март, 28 със съдебен адрес ***, действаща чрез адв.В.В.
от САК, сумата 130000.00 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки, страдания и
притеснения, причинени във връзка с
настъпила злополука на 02.03.2010 г. сА.с № 6647 ползван от С.М.д. ЕАД и поддържан отА.–МБ-97 ООД,
който аварирал, като кабината осъществила неконтролирано спускане от 12 етаж
на болницата до дъното
на шахтата, където е реализиран рязко удар върху буферите, които били свити, а
от силата на удара бил счупен фланецът на редуктора, която злополука била
причинена от виновно неизпълнение на
задълженията на служители на ответното дружество да поддържат в техническа изправност съоръжението с повишена опасност-А.с фабричен № 15684/1971 г. и регистрационен № 6647 с цел осигуряване
на безопасната му експлоатация, ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2010 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. „М.д.“ЕАД, ***, на
основание чл.49 ЗЗД да заплати на Н.Г.Г.,
ЕГН ********** с адрес *** март, 28 със съдебен адрес ***, действаща чрез
адв.В.В. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 8870.00 лв.– разноски за тази инстанция.
Решението е поставено с участие на подпомагаща страна на
страната на ответника -А.–МБ-97 ООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: