Р Е Ш Е Н И Е
№ 2538/7.6.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 09.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при
секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3187 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с
правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца И.Р.Х. ЕГН **********, с адрес *** срещу ответника И.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен
иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца по банкова сметка ***, IBAN: ***, BIC: ***,68 евро, като частична
претенция от вземане от 6899,41 евро, представляваща сбор от
недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка № **********,
клиентски №*********по договор за кредит, сключен между И.Д.Х. и „УниКредит
Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът излага , че между И.Д.Х. и „УниКредит Булбанк" АД е
сключен договор за кредит, по който на кредитополучателя И.Д.Х. е открита б.с-ка №
**********, клиентски №*********На 08.03.2013 г., 20.05.2013 г., 26.06.2013 г.
и на 31.10.2013 г. в полза на ответника по посочените по-горе негова кредитна
клиентска сметка и клиентски номер ищецът е внесъл в „УниКредит Булбанк"
АД вноски по кредита в евро, както следва:
1. С вносна бележка от 08.03.2013 г. -
сумата от 1 582.44 евро, в левова равностойност - 3 100 лева;
2. С вносна бележка от 20.05.2013 г. -
сумата от 1430 евро;
3. С вносна бележка от 26.06.2013 г. - 620
евро и
4. С вносна бележка от 31.10.2013 г. - 3
266,97 евро, в левова равностойност -6 400 лева.
Ищъцът
твърди, че ответникът е негов близък роднина, който към него момент е бил
финансово затруднен да обслужва кредита си, поради което ищецът е внесъл с
посочените 4 бр. банкови бордера исковата
сума. Между ищеца и ответника не съществува каквато и да било
уговорка, по силата на която ищецът да е поел задължение да погасява вноските
по кредита. За ищеца не е съществувал и правен интерес
да изпълнява чуждото задължение - това на ответника към банка „Уникредит
Булбанк" АД. Касае се за инцидентни плащания, със
сумите по които ответната страна се е обогатила, а ищецът се е обеднил.
Общо внесената от ищеца сума е в размер на 6
899,41 евро или в левова равностойност - 13 515 лв.,
изчислена по посочения във вносните бележки курс от 1.959 лв. на „УниКредит Булбанк" АД. Посочената сума не е
възстановена на ищеца и досега, поради
което и за него е възникнал правен интерес от предявения частичен иск.
С оглед на горното
се сезира съда с искане за постановяване на съдебно решение ,
с което да се уважи предявената искова претенция и се моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът И.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба,
в който се излага становище за неоснователност на предявения иск, поради което
се моли същият да се отхвърли изцяло.
Излага се, че страните по делото са първи
братовчеди.
Оспорва се е твърдението на ищеца, че е внасял лично в полза на ответника,
по негова кредитна клиентска сметка в Уникредит Булбан АД, вноски по кредит.
Оспорва сее верността и автентичността на вносните бележки от 08.03.13 г., 20.05.13 г., 26.06.13 г., 31.10.13 г., като се твърди,
че същите не са подписани от И.Р.Х..
Дори и да се установи наличие на твърдените преводи от страна на ищеца се
оспорва обстоятелството да е налице твърдяното обогатяване на И.Д.Х..
В случая истинският кредитополучател е Р.И.Х.,
респективно „Консорциум Реми Груп" АД, баща на ищеца И.Р.Х., като
евентуалните вноски от страна на ищеца са правени по поръчение на баща му и със
средства на последния, евентуално на „Консорциум Реми Груп" АД.
Излага се, че е налице привидна/прикрита сделка
по отношение на страните. Твърди се, че към
януари 2009 г. ответникът И.Х., сестра му Г.Х., и съпругът й С.Ц.са били
служители на „Консорциум Реми Груп" АД с ЕИК *********, под ръководството
на Р. Х. (техен чичо - брат на баща им). В началото на 2009 г.Р.Х. ги
помолил за помощ (през това време била финансовата криза в страната) - да купят
фиктивно апартаменти от сградата в гр. Бяла, която той строял
тогава, чрез ипотечни кредити, парите от които да дадат на него лично. Казал им, че по този начин ще си осигури финансиране, което му е
нужно и иска да спести ДДС (когато се продават апартаменти преди получен Акт 16
на сградата, фирмата строител не начислява/плащала ДДС - така им било
обяснено). Казал им и че кредитите са уредени,
уговорени с ръководен кадър на УниКредит Булбанк и просто трябва да се уредят
документално.Р.Х. им обещал, че ще плаща
месечните вноски по кредитите. Преводите, които е правил
евентуално ищецът са изцяло в тази връзка, при ясно негово знание за реалната
обстановка. Първоначално вноските по ипотечните
кредити се внасяли чрез служители на „Консорциум Реми Груп" АД.
В случая дори и да не бъде прието, че И.Х. е плащал по поръчение на
„Консорциум Реми Груп" АД, респективноР.Х., то същият не може да иска
връщане , защото съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, а именно да
погаси задължение , възникнало единствено и само заради и в полза на баща му,
подпомагащо неговия бизнес.
В случая липсва каквото и да е било обогатяване от страна на ответника, тъй
като към момента сградата, в която се намира апартамента е все още незастроена
и ежедневно се руши, като перспектива за нейното завършване няма, а поради
непогасяване на въпросния ипотечен кредит ответникът е осъден от банката.
В случая евентуалното обедняване на ищеца е
заради баща му и не е било за сметка обогатяването на ответника.
Излага се, че съгласно съдебната практика "нравствен дълг" или
нравствено задължение е това, при което се изпълнява провокирано от собствения
морал и съвест задължение, което никога не е могло да се осъществи чрез
използване механизма на държавната принуда.
В условията на евентуалност се прави възражение
за изтекла погасителна давност в полза на ответника за процесните вземания.
Вследствие на изложеното се моли да се отхвърли
предявената искова претенция, както и да се присъдят направените в производството
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения по делото
Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г., „Уникредит
Булбанк“ АД предоставя на ответника И.Д.Х. ипотечен кредит в размер на 65000,00
евро, с начална дата на падеж 20.04.2009г. и крайна дата на падеж 20.03.2044г.
при годишен лихвен процент в размер на 8,50%. В договора е посочена банкова
сметка, *** ***. Като цел на договора е
вписана : „покупка на апартамент“. В чл.8 от договора като обезпечение на
задълженията на кредитополучателя по договора за ипотечен кредит са посочени
вписване на договорна ипотека върху Апартамент № 3, с бруто площ 124,82 кв.м., находящ се на сутеренния етаж на
жилищна сграда/ апартхотел/, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№ 07598.305.408.4.3 , състоящ се от дневна с кухня и трапезария, баня с тоалет
и веранда, ведно с 3,4522 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж върху дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор №
07598.305.408.
Приет към доказателствения
материал е нотариален акт за покупко- продажба
на недвижими имоти № 68, том.І, рег.№ 1598, дело № 51/27.03.2009г., на
нотариус Николай Дюлгеров, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 484
и с район на действие – Варненски
районен съд, от който е видно, че „Консорциум Реми Груп“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя си Р.И.Х.,
продава на ответника в настоящото производство И.Д.Х. следният
недвижим имот: Апартамент № 3 , представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 07598.305.408.4.3 в сграда № 4, изградена на груб строеж,
„Апартхотел“, находяща се в гр.Бяла община Бяла, област Варна, „Лагерите“, на
първи /сутеренен етаж/, със застроена площ на апартамента 101,21 кв.м, състоящ
се от дневна с кухня и трапезария, баня с тоалетна и веранда , ведно с 3,4522%
кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 07598.305.408 за продажна цена в
размер на 43687,00 лв., която сума ще се използва със средства, осигурени с
банков кредит, който „Уникредит Булбанк“АД гр.София се е задължила да
предостави на ответника И.Д.Х. по силата на договор за банков ипотечен кредит
на физическо лице № TR 1700995, сключен
на 26.03.2009г. и ще бъде изплатена на продавача по банков път след вписване в
Службата по вписвания-гр.Варна на нотариалния акт и представяне на
доказателства , установяващи първа по ред договорна ипотека в полза на
„Уникредит Булбанк“АД гр.София, както и липсата на предходни тежести, възбрани
и на каквито и да е противопоставими на банката права на трети лица.
Видно от фактура №
**********/01.04.2009г. с доставчик „Консорциум Реми Груп“ АД и получател
ответника И.Д.Х., в същата като наименование на стоките или услугите , е
посочено: „ И.Д. Х.Продажба на ап.3 в жил.сграда, гр.Бяла, обл.Варненска
съгласно нотариален акт – 36405,83 лв. , както и аванс за СМР- 42055,55 лв.-
всичко 78461,38 лв., като ведно с начисления данък ДДС , общият размер е от
95861,00 лв.
От приетото по делото банково
удостоверение с дата на издаване
30.11.2018г. от „Уникредит Булбанк“ АД с приложения към него, се установява, че
ответникът И.Д.Х. е клиент на банката и притежател на разплащателна банкова
сметка *** ***, открита на дата 19.09.2008г. до дата 11.08.2015г.
От приетото по делото банково
удостоверение с дата на издаване
30.11.2018г. от „Уникредит Булбанк“ АД с приложения към него, се установява, че
ответникът И.Д.Х. е клиент на банката и притежател на разплащателна банкова
сметка *** ***, открита на дата 19.09.2008г. до дата 11.08.2015г.
Прието по делото е Искане с вх.№
012/16.11.2015г. от Г.Д.Х.до „УниКредит Булбанк“, ведно с приложена молба до
„УниКредит Булбанк“, подписана от три лица- Г.Д.Х., С.К.Ц и ответника по делото И.Д.Х.
, в която се моли да бъде проведена среща с представител на банката, на
която да бъде обсъдено преструктуриране или погасяване на кредитите отпуснати
на ответника И.Д.Х. , както и на лицата Г.Д.Х.и С.К.Ц. В молбата подписана от тримата
кредитополучатели са изложени твърдения относно това , че кредитите им са били изтеглени единствено и само да се
спаси фирмата „Консорциум Реми Груп“ АД, в която същите са работили и които са
били принудени да изтеглят, с оглед необходимостта от подпомагане на фирмата и
спасяване на нейното съществуване
Видно от приетия по делото Учредителен
акт / устав/ на «Факторът» ЕООД от 24.08.2015 г. , е основано еднолично
дружество с ограничена отговорност „Факторът“ ЕООД , със седалище и адрес на
управление: гр.Варна ул.кпд Георги Боев 4 ет.1 ап.17, с управител и едноличен
собственик на капитала ответникът И.Д.Х., като капитатът на дружеството е
100,00 лв., разделен на десет дяла, всеки един от тях по 10 лева.
Представена е справка от
Търговския регистър за дружеството «Факторът» ЕООД от 28.02.2018г., от която е
видно , че в качеството на управител и едноличен собственик на дружеството е
вписан ответникът И.Д.Х..
Приобщени към доказателствения
материал са платежните нареждания и вносните бележки, както следва: от 08.03.2013г. за сумата в размер на 1582,44
евро, от 20.05.2013 г. за сумата в размер на 1430 евро, от 26.06.2013 г. за
сумата в размер на 620 евро и от 31.10.2013 г. за сумата в размер на 3266,97
евро , като сумите са внесени от ищеца И.Р.Х. в полза на ответника И.Д.Х. по
неговата банкова сметка ***ска сметка № 96601442401707 и клиентски № ********* с
посочено основание : вноска по кредит. Общият размер на вноските е 6899,41
евро.
С оглед направеното от ответника
оспорване и предвид на това, че ищецът е заявил, че ще се ползва от оспорените
документи, е открито производство по оспорване истинността на представените
платежните нареждания и вносните бележки от 08.03.2013г., 20.05.2013 г., 26.06.2013
г., 31.10.2013 г. от ищеца И.Р.Х. по отношение на тяхната автентичност в частта
относно положения в същите от ищеца И.Р.Х. подпис, на основание чл. 193 от ГПК,
като по искане на ищеца е допусната съдебно-графологична експертиза.
Видно от заключението на вещото
лице Е.А.А. по приетата по делото съдебно-графологична експертиза, неоспорено
от страните, както следва: Подписите,
положени за „Вносител" във Вносни бележки от 08.03.2013 г.; 20.05.2013 г.;
26.06.2013 г.; 31.10.2013 г., са изпълнени от И.Р.Х.. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно дадено, обосновано и същевременно
неоспорено от страните по делото.
С оглед заключението на вещото
лице по приобщената към доказателствения материал съдебно-почеркова експертиза
оспорването на представените платежните нареждания и вносните бележки от
08.03.2013г., 20.05.2013 г., 26.06.2013 г., 31.10.2013 г. от ищеца И.Р.Х.
следва да се приеме за недоказано.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на водения от
ищцовата страна свидетел В.Я.Л., родена 1973г., заемаща длъжността главен счетоводител
на фирма „Консорциум Реми груп“ АД,
считано от 2008г., както и на други дружества , свързани с него. Св.Лалева излага, че не са й известни да
са правени уговорки между изпълнителния
директор на „Консорциум Реми груп“ АД и ответника И.Х., във връзка с погасяване
на задълженията на ответника по договора му за
кредит към УниКредит Булбанк – „Не съм чувала договорки и не ми е
познато такова нещо. Няма как да знам. За И. също не. За вътрешни уговорки
между управителят на Консорциума и служителите, в случая за И.х. не ми е
известно нещо такова.“ . Свидетелката излага, че е попълвала вносни бележки за
внасяне на суми по кредита на ответника по молба на ищеца И.Х., с основание
вноска по кредит , но не коментирала с него защо той погасява кредита. Излага , че И.Х. е бил управител в други фирми и т.к. е водила
счетоводството на няколко фирми, не се е интересувала от конкретните причини за
внасяне на сумите, като е попълвала вносните бележки единствено в качеството й
на счетоводител- „това не ме интересува мен. Мен не ме интересува. Интересуват
ме други неща свързани с фирмата, със служебни неща“. По отношение на
финансовото състояние на Консорциум Реми груп“ АД свидетелката излага , че не
може да каже в момента какво е било през 2009г., като сочи, че ако се строи нова сграда, за това са
необходими финансови средства.
По
делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на допуснатия при
режим на призоваване на ответната страна свидетел Д.Р.Х., роден 1987 г., брат
на ищеца И.Р.Х. и първи братовчед на ответника И.Х., имащ висящо дело с
ответника. Св.Х. излага, че ответникът е имал ипотечен кредит за апартамент.- „Доколкото помня И. имаше кредит-ипотечен за апартамент
в кв.Левски, който с изтеглянето на този за въпросния кредит, който в момента
говорим погаси кредите си, осигури си ипотеката и заложи апартамента на първа
линия в Бяла.“ Строител на сградата бил дружеството „Консорциум Реми груп“ АД, чийто изпълнителен
директор е бащата на свидетеля. Свидетелят излага, че е превел суми по
банковата сметка на ответника, т.к. „Имал съм бол пари и съм за жалост съм
прекалено добър човек, който си е дал
парите не където трябва.“ Свидетелят твърди, че ответникът „много се е оплаквал
от това, че има проблеми и че трябва да се плати ипотеката.“ , като е внесъл
суми по банковата сметка на ответника, като счетоводителката на фирмата е
попълвала платежните нареждания. „Значи аз съм запознат, че има проблем с
кредита си , затова колкото помогна за заема , е от полза и затова съм го
правил…Аз съм му помогнал. Примерно 500 лева , 1000 лева, колкото имам. Това е.“
Свидетелят излага, че и неговият брат е внасял суми по кредита , като не са
коментирали с ответника как ще им бъдат върнати парите, „Защото сме действали
прекалено благородно.“
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпит на водения от ответната страна свидетел К.Н.Г,
роден 1977г., без родство и дела със страните по делото. Св. Господинов излага, както следва:
„От 01.01.2004 г. до 01.01.2009 г. работих като юрисконсулт в дружество
„Консорциум реми Груп“ с изпълнителен директор Р.И.Х.. Р.И.Х. е баща на ищеца и чичо на ответника. През
втората половина на 2008г. предприятието започна да изпитва сериозни финансови
затруднения, които в началото на 2009г. се задълбочиха в степен такава, че
дружеството не беше в състояние да изплаща трудовите възнаграждения на
работниците и служителите. Тогава изпълнителни директорР.Х., който също е в
залата, излезе с предложение към ключови служители на предприятието да закупят
апартаменти от жилищна сграда представляваща, представляваща апартамент - хотел
в Бяла, с работно наименование „Елица“. Като изпълнителен директор, увери че е
намерил банка, която да кредитира въпросните служители да изтеглят кредите
срещу закупуването на тези апартаменти. Уговорката, т.к. никой от служителите
не искаше да купува тези апартаменти , уговорката беше, след като изтеглят
кредитите и “Консорциум Реми груп“ придобие цялата сума по кредита , той лично
да им дава средства , за да покриват вноските по кредита. Знам това, т.к. на
мен също ми беше направено такова предложение, но аз го отклоних. Доколкото си
спомням имаше списък със служителите, кой каква сума да изтегли от банката и да
ги предоставим на изпълнителния директор на предприятието. Някой от служителите
, т.к. бях единствения юрист в предприятието, след като бяха получили такова
предложение се консултираха с мен дали има някакви рисковете за тях ако
изтеглят такива кредите. Аз им дадох моя съвет като юрист. В крайна сметка
тези, които изтеглиха кредите бяха близки роднини или бивши близки роднини на
изпълнителния директор, в това число и ответника И.Х., неговата сестра Г.Х.,
спрямо която знам, че има и висящо дело със същото основание в настоящия съд,
лицето, с което тя е живее на семейни начела Сергей Цветанов, Д.Х. също, син наР.Х.,
Емилия Тотева, която е бившата съпруга на изпълнителния директор и майка на
ищеца, както и лицето Николай Колев, който е член на съвета на директорите на
Ремчи груп. Той няма роднинска връзка. Възложено ми беше на мен да изготвя
предварителните договори, които след това да бъдат представени в банката , с
цел получаване на тези кредите, като цената която се упоменаваше беше , с оглед
максималната допустима сума , която въпросното лице би могло да изтегли един
такъв кредит. Но уговорката , която изпълнителният директор, тогава, т.е.
предложението което изпълнителния директор на предприятието, което направи на
мен беше след като се изтегли кредита, той лично да поеме ангажимента да плаща
вноските по него. Това беше така, защото към този момент самият „Консорциум
Реми груп“ беше изтеглили много голям кредите от два милиона евро през лятото
на 2008г. и самото предприятие няма възможност да изтегли кредит за финансиране
на дейността си. След краха на фондовата борса в Ню Йорк, която беше през
м.09., доколкото знам беше разпоредено на баките да не се допускат фирмени
кредите. Докато аз бях юрисконсулт в предприятието до 01.12.2009г., до тогава
не съм чул някой да се оплаква кредитът му да не се погасяват. Кредитите бяха
изтеглени м.03., м.04., м.05. и м.06. 2009г. Не съм чул оплаквания, съгласно
предварителната уговоркаР.Х. предоставяше средствата за изплащането им, но дали
, в смисъл доколкото знам са давани пари на ръка на съответните лица да плащат.Р.Х.
ги е давал. След като вече бях напуснал предприятието, напуснах защото дълго
време не получавах трудовото си възнаграждение в пълен размер. Доброволно
напуснах. След това , след като бях
напуснал и беше минало доста време , мисля ,че през 2011г. с мен се свърза
Гергана, за да ме попита дали след като е ипотекирала въпросният апартамент в
полза на банката, банката е длъжна да
насочи изпълнението срещу този именно обект. И аз й обясних тогава, че
ипотеката създава единствено привилегия на банката , но тя отговоря с цялото си
лично имуществото за задълженията си , и че банката може да предпочете друг
неин имот, за да си удовлетвори вземането си. Доколкото разбрах точно това се е
случило с нея, банката е насочила изпълнението към жилището , което те имаха в
гр.Варна, заедно живееха в него със Сергия Цветанов, който беше другия
кредитополучател, т.к. апартамента на Бяла, т.е. сграда в Бяла не беше въведена в експлоатация и те
не можеха да живеят, и доколкото знам, че и към настоящия момент все още не е
въведена в експлоатация. Гергана каза, чеР.Х. е спрял да плаща. И имаха големи
проблеми в тази връзка, доколкото разбрах апартамента вече не е техен,
принудиха се да имигрират в чужбина по тази причина. За други кредити не,
друго не е споменавала за кредита на брат си. Но откакто Консорциума
навлезе в тези финансови затруднения през 2008г., мисля, че като съм говорил
със служителите, които понастоящем работя там , положението не се е променило
до настоящия момент, в смисъл е в постоянни затруднения да покрива задълженията
си. Не, нямам никаква информация за кредитите на другите лица. След съставяното
на Предварителните договори, след изповядване на сделките и ипотеките за
другите нямам информация, какво се случва. Изтеглените пари през 2009г.
постъпиха по сметка на Консорциума, за покриване на задължения към доставчици.“ Свидетелят сочи, че по търговско дело № 1260 /2016г. на ВОС той представлява
като кредитор по несъстоятелността търговско дружество “Инфинит Уелт Кепитъл“
ИНК, като „Консорциум Реми груп“ АД е конкуриращ кредитор и от името на това
дружество води дела по уставителни искове по чл.694 от ТЗ, т.е. „Консорциум
Реми груп“ води дела срещу
представляваното от свидетеля дружество, във връзка ,с което той е само
процесуален представител. Свидетелят излага, че от момента, в който е оспорил
вземането в качеството си на процесуален представител на „Инфинит Уелт кепитъл“
ИНК на „Консорциум Реми груп “ АД , оттогава насам е обект на имейли с обидно
съдържание от страна наР.Х., поради
което е подал жалба срещу него.
По делото е представена молба от“Инфинит Уелт Кепитъл“ ИНК, чрез адвокат К.Н.Гпо
търговско дело № 1260 /2016г. на ВОС , в която същият посочва, че
изпълнителният директор на «Консорциум Реми груп» АД отправя обиди и заплахи за
физическата му неприкосновеност.
Представена е призовка от Второ РУ-Варна до ищеца Р.И.Х. за снемане на обяснения
по прокурорска преписка № 15582/2018г. по описа на ВРП.
Видно от заключението на вещото лице Е.Й.Т. по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните , както следва: По Договор за банков ипотечен кредит
от 26.03.2009г. е предоставен кредит на Ивайл Д.Х. ЕГН ********** на стойност
65 000 евро за срок от 20.04.2009г. до 20.04.,2044г. по банкова сметка *** № BG
61 UNCR 9660 1442 4017 07 с титуляр получателя на кредита. За периода 31.03.2009г.-01.04.2015г.
вноски по банковата сметка на ответника са правени както лично от него, така и
от ищеца И.Р.Х., както и Р.И.Х. и Д.Р.Х., както следва: ОБЩО внесени суми:89827.03 лв./ 45858.38
евро, като в това число: Вноска от И. Д. Х. - 13123.87
лв./6706.3 евро, вноскаР.Ив. Х. - 52799.72 лв./26943.02 евро, вноска И. Рос. Х.-13509.45лв./6899.41
евро и вноска Д. Рос. Х.-10393.99 лв./5309.65 евро. От представените по делото
вносни бележки за внесени суми в полза на банкова сметка № ВС 61 UNCR 9660 1442
4017 07 с титуляр И.Д.Х. от вносител: И.Р.
Х. е видно, че общата стойност на процесните вноски се равнява на 6
899,41 евро с левова равностойност на 13509,45 лв. Вещото лице посочва, че
фактура № ********* от доставчик «Консорциум Реми груп» АД и получател И.Д.Х.
ЕГН ********** с вписано основание: «продажба на ап. 3 в жил. Сграда гр. Бяла,
обл. Варненска, такса и СМР» на обща данъчна основа - 79 884,17 лв.; ДДС -15
976,83 лв. и обща стойност - 95 861,00 лв. Сума за плащане - 94 438,21 лв. е
осчетоводена в счетоводството на „Консорциум Реми груп" АД за периода
01,01-31,12,2009г. на клиент И.Д.Х., като фактурата е осчетоводена на дата
01,04,2009г. , като е дебитирана сметка 411 «Клиенти» с общата стойност по
фактурата 94 438,21 лв.; кредитирана е сметка 412 «Клиенти и аванси» със
стойността 78 461,38 лв. и е кредитирана сметка 453/2 «Начислен ДДС по
продажби) със стойността 15 976,83 лв. С извършените счетоводни записвания
процесната фактура е надлежно осчетоводена като вземане от клиент в
счетоводството на издателя «Консорциум Реми груп» АД.
Видно
от допълнителното заключение на вещото лице Е.Й.Т. по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните , както следва: В ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 подробно са
посочени по конкретните дати от движението по разплащателна сметка № BG 61 UNCR
9660 1442 4017 07 с титуляр И.Д.Х. ЕГН ********** от усвояването на кредита на
дата 31,03,2009г. до 01,04,2015г. Данните са посочени като внесени евра, и
извършените плащания по тях, като на дата 31,03,2009г. са преведени на
„Консорциум Реми груп" стойността 48 140 евро с левова равностойност към
същата дата при фиксинг на БНБ за 1 шв.франк по 1,95583 лв. или общо за 94
153,66 лв. На същата дата е извършен превод за погасяване на друг кредит на
стойност 14 453,36 евро. В последната колона „Остатък по сметка" е посочен
подробно остатъка по разплащателната сметка на всяка конкретна дата от
транзакцията по нея. С остатъкът от 16 860 евро (65 000 евро - 48 140 евро) е
извършено погасяване на друг кредит в размер на 14 453,36 евро, като с
остатъкът от 2 406,64 евро (16 860 евро - 14 453,36 евро) са използвани за
погасяване на кредита, тъй като няма данни да са теглени суми в брой от
разплащателната сметка.
Съдът
е допуснал въпроси по реда на чл.176 ГПК към ищеца , на които ищецът И.Р.Х. отговаря,
както следва:
ВЪПРОС
1. От къде знаете за ипотечния кредит и каква сума следва да се внесе? -ОТГОВОР
на ищеца: Значи конкретно не мога да посоча от кого съм научил, т.к. не си
спомням от преди доста време беше дали от него или от трето лице съм научил. За
срокове, суми и т.н. все още не съм запознат и не ме интересува.
ВЪПРОС
2.От къде имате документи, касаещи чужд за него кредит?- ОТГОВОР на ищеца:
Документи имам от фирмата на баща ми. Тя е „Консорциум Реми Груп“.
ВЪПРОС
3. Знаете ли баща ВиР.Х. и брат Ви Д.Х. да са внасяли пари по този кредит и
защо? - ОТГОВОР на ищеца: Нямам такава информация, не сме говорили по този
въпрос.
ВЪПРОС
4. Знаете ли брат Ви Д.Х. да е теглил подобен ипотечен кредит и дали същия е
погасен?-ОТГОВОР на ищеца: Знам, но нямам подробна информация за това. Т.е.
знам, че има такъв.
ВЪПРОС
5. Знаете ли други служители в „Консорциум Реми Груп" АД да са внасяли
пари по този кредит и защо?- ОТГОВОР на ищеца: Не , незнам. Нямам такава
информация.
ВЪПРОС
6. Как и кой е определял размера на сумата, която следва да се внесе?-ОТГОВОР
на ищеца: Съответно аз колкото съм преценил, колкото съм видял от някъде.
ВЪПРОС
7. Защо вноските са правени в определен клон на банката?-ОТГОВОР на ищеца: Тъй
като е удобен за мен клон, ходя там и все още си ходя там по други задачи.
ВЪПРОС
8. Защо вноските не са внасяни на падежната дата?-ОТГОВОР на ищеца: Както
отговорих на първия въпрос нямам такава информация, кога е тази дата.
ВЪПРОС
9. В периода 08.03.13 г. - 31.10.13 г. бил ли сте служител/работник в
„Консорциум Реми Груп" АД, евентуално заемал ли сте някаква длъжност
там?-ОТГОВОР на ищеца: Не съм бил служител на фирмата и не съм заемал длъжност
там.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съдът
, като съобрази твърденията на страните, намира, че правната квалификация на
предявения иск е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За
успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните
правнорелевантни факти, от които се ползва: че е превел процесната сума по
банковата сметка на ответника, по описания в исковата молба начин, т.е. наличието на имущественото разместване
между него и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и
получаването му от другата страна; размера на претенцията.
Същевременно
ответникът носи тежестта да установи всички положителни възражения срещу
предявените искове, в т.ч., че е налице годно правно основание , оправдаващо настъпилото разместване на
имуществени блага и точния размер на дължимата сума, в случай, че ищецът
установи първото, т.е. да докаже изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че ищецът е превел вноските по банковата сметка на ответника от
името и за сметка на трети за спора лица – Р.И.Х. и „Консорциум Реми Груп“ АД,
както и че истински кредитополучател по договора за кредит е същото трето за
спора лице. В тежест на ответника е да докаже и твърденията си, че ищецът е
извършвал плащанията в изпълнение на свой нравствен дълг.
Съдът
, при съобразяване на съвкупния доказателствен материал, намира, че свидетелски
показания в полза на ответната страна са допустими, на основание чл.164, ал.1,
т.3 ГПК , с оглед твърденията на ответника за наличие на неформални договори ,
сключени между роднини сред посочените в чл.164, ал.1, т.3 ГПК, поради което и
свидетелските показания се явяват процесуално допустими за установяване на тези
твърдения и могат да послужат при решаване по същество на спора.
Съдът
намира, че показанията на всеки един от разпитаните свидетели следва да се
преценяват при условията на чл.172 ГПК, предвид тяхната възможна
заинтересованост от изхода на спора. Свидетелят Д.Р.Х. е брат на ищеца, както и
син на представляващия „Консорциум Реми груп“ АДР.Х.. Свидетелката Веселина
Лалева е служител на „Консорциум Реми груп“, а
свидетелят Калин Господинов е подал сигнал до прокуратурата срещуР.Х. и
по делото са представени писмени доказателства за влошените отношения между тях
и разменяна кореспонденция по електронна поща.
Съдът,
като съобрази съвкупния събран по делото доказателствен материал, намира за
установено по делото , че ответникът И.Д.Х. е
този, който се явява кредитополучател по процесния Договор за банков
ипотечен кредит на физическо лице № TR 1700995/26.03.2009г., сключен с
„Уникредит Булбанк“ АД, а не соченото от ответника трето за спора лице –Р.Х.
или „Консорциум Реми Груп“ АД. При
формиране на горния извод, съдът на първо място съобрази обстоятелството, че
именно ответникът И.Д.Х. е вписан в качеството му на кредитополучател в процесния
договор за кредит.
Наред
с изложеното съдът съобразява заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, от което
е видно, че сумата по процесния договор за кредит е постъпила по банковата
сметка , именно на ответника И.Д.Х. , като впоследствие част от тази сума -94
438,21 лв. е преведена по сметка на „Консорциум Реми Груп“ АД. Същевременно вещото
лице посочва, че тази сума е надлежно осчетоводена в счетоводството на
„Консорциум Реми Груп“ АД на дата 01,04,2009г. , като е дебитирана сметка 411
«Клиенти» с общата стойност по фактурата 94 438,21 лв.; кредитирана е сметка
412 «Клиенти и аванси» със стойността 78 461,38 лв. и е кредитирана сметка
453/2 «Начислен ДДС по продажби) със стойността 15 976,83 лв. С извършените
счетоводни записвания процесната фактура е надлежно осчетоводена като вземане
от клиент в счетоводството на издателя «Консорциум Реми груп» АД.
Същевременно
съдът отчита и обстоятелството, че ответникът И.Д.Х. , за предоставения му
кредит по процесния Договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR
1700995/26.03.2009г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД е придобил собствеността
на недвижим имот - Апартамент № 3 , представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 07598.305.408.4.3 в сграда № 4, изградена на груб строеж,
„Апартхотел“, находяща се в гр.Бяла община Бяла, област Варна, „Лагерите“,
който не е завършен и чието завършване в цялост продължава.
Следователно,
банковият кредит е отпуснат на ответника с конкретно основание - за
придобиване собствеността върху конкретен недвижим имот и кредитополучател
е лицето, което е придобило собствеността върху този имот със средствата от
кредита , т.е. ответникът И.Д.Х.. Т.е. на ответника е отпуснат кредит, но
същият е послужил за придобиване на право на собственост върху горепосочения недвижим имот от ответника,
следователно се е сбъднало основанието, послужило за отпускане на кредита по
процесния договор за кредит.
По
отношение на твърденията на ответника, изложени в отговора на исковата молба, че
ищецът е правил вноски по неговата банкова сметка ***а – Р.И.Х. и „Консорциум
Реми Груп“ АД, съдът намира, че тези твърдения
на ответника са останали недоказани по
изискуемия в закона начин – пълно и главно.
Според
разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните има задължение да установи,
фактите на които основава своите искания или възражения. Установяването на тези
твърдени от страната положителни факти следва да бъде извършено чрез пълно и
главно доказване, като санкцията за страната, която не успее да ги докаже е
тези факти да бъдат приети за недоказани при постановяване на съдебния акт по
същество и би могло да доведе за неблагоприятен за страната резултат при
решаване на спора. Доказването е процес по установяване на истината относно
фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда.
Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство.
Съдът , като съобрази показанията на св.Калин
Господинов, констатира, че същите са за отправено до него предложение за
закупуване на недвижим имот с ипотечен кредит и отправени сходни предложения до
други служители на „Консорциум Реми груп“АД. Свидетелят , обаче, не е
присъствал на среща междуР.Х. и ответника И.Д.Х., на която да е поето
задължение за погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит на ответника,
като последният не е бил сред лицата, които са се посъветвали със свидетеля за
рисковете от отправеното им предложение.
Същевременно
съдът отчита, че видно от Приложение № 1 към заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, в период от повече от година (от 20.07.2009г. до
04.06.2010г.) след усвояване на сумата по договора за ипотечен кредит вноски за
погасяване на задълженията по същия са правени само от ответника И.Д.Х., което
е в противоречие с изложеното в отговора
на исковата молба и на твърдяната уговорка вноските да се извършват за сметка
на „Консорциум Реми груп“ АД. Дори да се приеме, чеР.Х. е поел задължение за
заплащане на задълженията на ответника по договора за ипотечен кредит, това не
води автоматично до извод, че извършените от ищеца плащания са от името и за
сметката на баща му или представляваното от него дружество.
Наред
с изложеното съдът съобразява показанията на свидетеля Д.Х., от които е видно,
че същият е внасял суми по банковата сметка на ответника, т.к. е знаел, че
ответникът има проблем с кредита си и затова е превеждал вноски, за да му
помогне с кредита, заедно със своя брат, които могат да бъдат кредитирани ,
т.к. не противоречат на приетите по делото писмени доказателства, както и на
заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза.
Вследствие
на изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да
се формира обоснован извод, че направените от ищеца вноски по банковата сметка
на ответника са от името и за сметка на трето за спора лице.
Същевременно
съдът намира, че от съвкупния доказателствен материал не се установи твърдението
на ответника , че ищецът е внасял сумите по банковата сметка на ответника в
изпълнение на свой нравствен дълг, доколкото не се установи по делото, че
истински кредитополучател по договора за кредит е Р.И.Х. или „Консорциум Реми
Груп“ АД.
Вследствие
на изложеното , доколкото ищецът доказа настъпилото разместване на имуществени
блага между страните , изразяващо се във внасяне на парични средства по банкова
сметка ***, а последният от своя страна не доказа по изискуемия от закона начин
наличието на основание за задържане на получените суми, то исковата претенция
се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.
Мотивите,
изложени по-горе, водят до извода, че предявения частичен осъдителен иск се
явява основателен и доказан по основание и размер, поради което подлежи на
уважаване в претендирания размер.
Постановеният
правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от ищцовата страна
съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото списък на
разноските по чл.80 от ГПК , приложен на л.214 от делото, за които са
представени доказателства за заплащането им, в общ размер на сумата от 612,00 лева,
от които 52,00 лв.- заплатена държавна такса, 130,00 лв.- депозит за
съдебно-графологична експертиза, 80,00 лв.- депозит за допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза и 350,00 лв.-заплатено адвокатско
възнаграждение, като същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Д.Х. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Р.Х. ЕГН **********, с адрес *** по банкова сметка ***, IBAN: ***, BIC: ***,68 /шестотин шестдесет и четири 0,68/ евро, представляваща частична
претенция от вземане цялото в размер на 6899,41 евро, представляваща
сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка №*************, клиентски №***********,
разкрита
на ответника в „Уникредит Булбанк“АД във връзка с Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице №****************., сключен
между И.Д.Х. и „УниКредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба
в съда – 02.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Д.Х.
ЕГН **********, с адрес: ***
ДА
ЗАПЛАТИ на И.Р.Х. ЕГН **********, с адрес *** сумата от 612,00 /шестотин и
дванадесет/ лв., представляваща реализирани от ищеца съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му,
на
основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: