Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 429
23.07.2020г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Хайгухи Бодикян
Членове: Василка
Желева
Росица
Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева касационно административно дело № 165 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е след като с
Определение №1973 от 06.02.2020г., постановено по адм.д. № 552/2019г.,
Върховният административен съд е прекратил производството и е изпратил делото
на Административен съд – Хасково по подсъдност, предвид изменението на
разпоредбата на чл.285 от ЗИНЗС.
Касационното производство е инициирано
по жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София към
Министерството на правосъдието, срещу Решение №776/05.11.2018г., постановено по
адм. дело №197/2018г. по описа на АдмС– Хасково, в осъдителната му част.
В касационната жалба се навеждат
доводи за необоснованост и неправилност на оспореното решение. Счита се, че при
постановяване на акта си съдът не е съобразил действителната фактическа
обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина.
Не била преценена доказателствената тежест на събраните доказателства за
изпълнение в цялост на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ, с което да можело
да се ангажира отговорността на ГДИН. Не били установени вредата, бездействието
и причинната връзка. Твърди се, че съдът направил субективна преценка за
наличието на вреди, като възприел наличието на тези вреди по свое лично
впечатление. Смята се, че с предявяването на иска ищецът не искал от съда да
постанови незаконосъобразност на действията на ГДИН, а да му бъде изплатено обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди. Прави се извод, че за да се
предяви иск по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, било необходимо преди
това по съответния ред бездействието да бъде признато за незаконно.
По изложените съображение се иска
отмяна на атакуваното съдебно решение, алтернативно намаляване на присъденото
на ответника обезщетение от първоинстанционния съд.
Ответникът – Д.Ю.Д., не се явява.
Представлява се от процесуален представител, който в писмени бележки и в
съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да
бъде отхвърлена.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши
проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
С атакуваното Решение
№776/05.11.2018г. постановено по адм. дело №197/2018г., състав на
Административен съд – Хасково е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” - София, да заплати на Д.Ю.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЗОЗТ „Черна Гора“ при Затвор Стара Загора, сумата в размер на 800.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 27.07.2015г. до
02.02.2016г. неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
затворническата администрация, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска - 20.02.2018г., до окончателното
ѝ изплащане, като отхвърлил
иска в останалата му част до пълния претендиран размер от 65 000 лева,
както и иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за дата 26.07.2015г.
и периода от 03.02 до 16.02.2016г., като недоказан и неоснователен.
За да постанови решението си
решаващия състав на административния съд приел, че пребиваването на ищеца в Арест Хасково за период от 174 дни е протекло при
неспазване на законовото изискване за жилищна площ, което му причинявало не
само значителни затруднения и дискомфорт, но било и изключително тежко.
Условията били резултат от бездействието на затворническата администрация.
Изводът за незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора, в
частност на Арест Хасково, съдът обосновал и с установена липса на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода по време на
целия период на задържане на ищеца. На следващо място съдът е
установил допуснато от ГДИН нарушение на изискването за осигуряване на
едночасов престой на открито и достъп до естествена слънчева светлина през
целия заявен като процесен период от ищеца, както и невъзможност за двигателна
активност, за естествено проветряване. Според съда, всичко това, разгледано в съвкупността
му, причинявало неудобства и дискомфорт, надхвърлящи нормалните такива,
свързани с прилагането на режима на тази ограничителна мярка. Приел за
основателни твърденията за липса на хигиена в помещенията, в които ищецът бил
настанен в Арест Хасково, на постелъчния материал, в частност на дюшеците и
липсата на чисти чаршафи. За недоказано съдът приел обстоятелството за това, че следствие на нехигиенни условия и конкретно поради това, че бил
задължаван да почиства помещенията в Ареста в град Хасково, ищецът получил
инфекция на единия от пръстите на ръката си. Съдът стигнал до обобщен извод, че
всички наведени от ищеца аспекти в своята съвкупност имали негативно влияние
върху психиката на задържаното лице, т.е. то търпяло неимуществени вреди,
изразяващи се в психическо и физическо страдание, дискомфорт, който дори по
отношение на посочения аспект „пренаселеност“ бил надхвърлящ рамките на
нормалното за този вид ограничения и като такъв следвало да се възприеме за
особено тежък като въздействие върху задържания. Въпреки това, обаче, приел, че
от страна на ищеца нямало доказване на някакъв висок или изключителен
интензитет на емоционални страдания. Единствено и с оглед установената
изключителна степен на интензитет на аспекта „пренаселеност“ през повечето дни
на задържане, съдът приел, че същият оправдава извод за изключително тежкото му
въздействие върху психиката на задържаното лице, като в тази връзка се
съобразил с практиката на СЕПЧ, обосноваваща определяне на едно по-високо по
размер обезщетение. Като съобразил приложената по делото справка от ГДИН приел,
че периодът на търпене на тези неимуществени вреди е от 27.07.2015г. до
02.02.2016г., поради което претенцията за обезвреда на вреди за 26.07.2015г. и
за времето 03.02 - 16.02.2016г. следвало да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Касационната инстанция намира
обжалваното решение за постановено при напълно и правилно изяснена фактическа
обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, и е направил
фактическите си изводи след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства при
приложението на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, като ги е обсъдил в тяхната взаимна връзка,
и при съобразяване разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни
изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Обосновано и в съответствие със
събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че исковата
претенция на Д.Д. се явява доказана по
отношение на престоя му в Арест
Хасково за времето от 27.07.2015г. до 02.02.2016г., тъй като същият е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка по
смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, надвишаващи допустимото и неизбежно ниво, присъщо на
мярката „задържане под стража“, поради лошите битови условия в следственият
арест, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ (пренаселеност),
липса на санитарен възел и течаща вода в помещението, в което бил настанен,
лоши санитарни и хигиенни условия в тези помещения, недостатъчно въздух и
неосигуряване престой на открито.
Първоинстанционният съд обективно
е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото
доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен,
което е формирало и логичния извод за наличие на незаконосъобразно бездействие
от страна на затворническата администрация към ГДИН. Установено е, че
претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с
лошите битови условия, в които е бил поставен Д. в периода от 27.07.2015г. до 02.02.2016г.
В тази връзка неоснователни се явяват доводите на ГДИН за несъобразяване на
мотивите на съда с действителната обстановка по случая, установените по делото
обстоятелства и с обективната истина, както и че не била преценена
доказателствената тежест на събраните доказателства. Твърдението за
непредставяне на доказателства от страна на ищеца също е несъстоятелно, тъй
като доказателствената тежест за установяване на липса на твърдяното
бездействие на администрацията на Арест Хасково законът приписва на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, по арг. от чл.284, ал.3 и
ал.5 от ЗИНЗС, т.е. по отношение на настъпилите неимуществени вреди ищецът не носи
доказателствена тежест. Неоснователен е касационният довод на ГДИН за
недоказаност на претърпените вреди.
ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че
макар и в условията на изтърпяване на наказание лишаване от свобода (респ.
„задържане под стража“), правата на лишените от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ
не могат да бъдат ограничавани на други основания. Нормата на чл. 8, § 2 на
ЕКПЧ прави изключение единствено що се отнася до намеса на държавата,
предвидена в закон, или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8, ЕКПЧ изисква съобразяване с принципа на
пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение
на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на мярката
„задържане под стража“.
Мотивирана е преценката на съда,
че неосигуряването на минимална жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща
вода в помещението, лошите санитарни и хигиенни условия в помещенията,
достатъчно въздух и неосигуряване престой на открито през периода на престоя на
ищеца в Ареста в Хасково за времето от 27.07.2015г. до 02.02.2016г., съставляват нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и
представляват по своята същност незаконосъобразна дейност на администрацията на
ареста и затвора, довела до причиняване на неимуществени вреди именно в
посочения период.
Настоящият състав не споделя
тезата на ГДИН, че бездействието
следва първо да е признато за незаконно
по съответния ред. Точно
обратното, това е било
установено по делото пред първа инстанция, като всички процесуални действия на
съда са били насочени към установяване на действителното фактическо положение
за твърдения от ищеца период, респ. разкриването на обективната истина, в
следствие на което е формиран и извода на съда за незаконосъобразност на бездействията
на ГДИН по отношение битовите условия в Арест Хасково, предвид заключението
за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от
ЕКПЧОС. Ето защо правилно първоинстанционният
съд е достигнал до извод, че ГДИН следва да носи отговорност заради нанесените
на ищеца неимуществени вреди, следствие от незаконните бездействия на този
орган. В този смисъл обжалваното решение е изцяло съобразено с разпоредбата на
чл.204, ал.4 от АПК.
В случая са налице законовите
предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при „задържането под стража“ на ищеца в периода,
визиран в решението. В последното е съобразена законовата забрана осъдените да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължението
на държавата да им осигури, от една страна, условия за изтърпяване на наложено
наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга -
начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание,
трудности или унизително отношение в степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения по
отношение осигуряването на подходящи условия за изтърпяване на наказанието, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Предвид гореизложеното,
неоснователно е искането за намаляване размера на присъденото обезщетение.
Изводите на съда за размера му съответстват на правилната преценка на
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Негативното въздействие върху последния поради условията, при които е
пребивавал в Следствен арест Хасково, е съобразено с установената по делото
обща продължителност на ограничената свобода и е в съответствие с изведената от
закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените
вреди. В случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ, като при
спазване на принципите за справедливост е определил обезщетение на ищеца,
заради лошите условия в Арест Хасково и правилно се е позовал на решението по
делото „Нешков и други срещу България“ по отношение на размера на полагащото се
обезщетение, като е ползвал съотношението на времето на неблагоприятно
въздействие, което е понесъл задържаният, както и на интензитета на това
въздействие, а така също и на характера и обема на вредите, които би причинило
това въздействие. Изложените в тази част от решението мотиви на решаващия
състав са подборни, обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от
настоящата инстанция.
Не се споделя оплакването за
необоснованост на решението. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен
отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени, въз основа на
събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за
частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които
обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава
твърдяната необоснованост на обжалваното решение. В изпълнение на изискванията
на чл.284, ал.3 ЗИНЗС, съдът е изискал от специализирания орган по изпълнение
на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване
на фактите по делото, като съобразно съдържанието ѝ е приел за доказани
твърдени в исковата молба факти и за недоказани други такива, като се е
съобразил с времето на реален престой на ищеца в Арест Хасково, а имено от
27.07.2015 до 02.02.2016г., видно от справка – л.19 от адм. д. № 197/2018г.
Предвид гореизложеното,
настоящата инстанция приема, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и се явяват неоснователни. Решението на първоинстанционния
съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на делото,
разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №776/05.11.2018г., постановено по адм. дело №197/2018г. по описа
на Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.