№ 1707
гр. Пловдив, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А.ка Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от А.ка Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20225330201424 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „П. Е.-Г. С.“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ......, чрез представляващия дружеството Г. Н. Г., против
Електронен фиш /ЕФ/ Серия Г № 0032936, издаден от ОДМВР - Пловдив, с
който на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и допълнителни
мотиви, моли съда да отмени процесния ЕФ. Претендира присъждане на
разноските по делото за адвокатско възнаграждение, като ангажира писмени
доказателства. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.
Г. Спасов, който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна, ОДМВР - Пловдив, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се
излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата, като се иска
същата да бъде оставена без уважение, а ЕФ потвърден като правилен и
законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски
съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалвания ЕФ Серия Г № 0032936 на ОДМВР Пловдив било прието,
че на 29.04.2021г. в 15:26ч. в с. Рогош, ул. „Александър Стамболийски“ № 3,
в посока от с. Скутаре към с. Маноле, при допустима скорост за населено
място 50 км/ч, било заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M
529 МПС – товарен автомобил „Дачия Докер“ с рег. № ***. Установено било,
че горепосоченото МПС е с регистриран собственик „П. Е.-Г. С.“ СД.
С констатираното било прието, че е извършено нарушение на КЗ, за
което с издадения ЕФ било наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. на основание чл.638 ал.4 вр. чл.638
ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ с правна квалификация по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства - справка за
регистрация на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от последваща проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1M, снимков материал, писмо на
БИМ, справки АИС АНД, които съдът кредитира дотолкова, доколкото
служат за установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
29.04.2021г. в 15:26 ч. в с.Рогош, ул. „Александър Стамболийски“ № 3, в
посока от с. Скутаре към с. Маноле, се е движил товарен автомобил „Дачия
Докер“ с рег. № ***, регистриран на територията на страната и който не е
спрян от движение, собственост на „П. Е.-Г. С.“ СД, представлявано от Г. Н.
Г., без да е изпълнено задължението за сключване на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното
моторно превозно средство. Това се потвърждава от доказателствения писмен
материал по делото, както и с оглед извършената служебна справка на съда в
публичния регистър на гаранционен фонд за проверка за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, вследствие на което се
установи, че действително за процесното МПС към датата 29.04.2021г. няма
такава активна застраховка.
Безспорно по делото са налични писмени доказателства за годно АТСС
TFR1-M № 529, с мобилен характер, което отговаря на всички технически
изисквания. Действително приложеното по административната преписка
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. е валидно до 24.02.2020г. Видно от писмо на БИМ по
преписката, съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на
валидност на удостоверението е изтекъл, намиращите се в употреба средства
2
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.
Последното се потвърждава от представения по делото Протокол № 2-32-
20/12.06.2020г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол ТFR-1М,
от който се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в
лабораторни условия за точността на измерване. Периодичността на
проверката на видео-радарните системи е една година, т.е. към датата на
нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на
горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения
тип.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по ангажиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато
съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ и обуславя неговата отмяна. Този съществен порок на
процедурните правила представлява липсата на надлежно описание на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.647 ал.3 от КЗ електронният фиш,
който се съставя, когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, се издава при условията и по реда на
ЗДП. От съответното препращане изрично е изключено единствено правилото
по чл.189 ал.5 от ЗДП. Следователно и в случаи като процесния са съответно
приложими изискванията относно съдържанието на ЕФ, включително за
описание на нарушението. При служебно дължимата проверка за
законосъобразност на съдържанието на обжалвания ЕФ съдът намира, че при
описанието на нарушението са посочени дата, мястото на извършването му,
индивидуализиран е деецът за извършеното деяние. Липсва обаче описание
на самото изпълнително деяние, т.е. на конкретното поведение /действие или
бездействие/ от обективната действителност, чрез което е осъществено
нарушението. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че е установено
нарушение на КЗ, без обаче да са описани в пълнота признаците от
обективната страна на състава на това нарушение. По-конкретно никъде в ЕФ
не се съдържа твърдение, че за процесния товарен автомобил е нямало
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на заснемането
му от техническото средство. Не се твърди автомобилът да е регистриран на
територията на Република България и да не е спрян от движение. Никъде не е
посочено и управление на процесното МПС по пътната мрежа в страната,
независимо кой е бил неговият водач, което оправдава реда по чл.638 ал.4 от
КЗ. Крайно общото и абстрактно твърдение за установено нарушение на КЗ
не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението. Същевременно
допълнителна неяснота във волята на наказващия орган възниква от
наличните в описанието на нарушението твърдения за обстоятелства, които са
неотносими към вмененото нарушение по КЗ, а са присъщи за нарушенията
за скорост по ЗДП. Така в обстоятелствената част на ЕФ се посочва, че бил
отчетен толеранс от 3 км/ч от измерената скорост, а ограничението на
3
скоростта в процесния участък от пътя било 50 км/ч. Съмнението се
потвърждава с отразена скорост на движение на МПС и съответно
превишение на разрешената такава върху снимката, обективирала процесния
клип. Въпреки това не може да се приеме, че волята на наказващия орган е
била да бъде санкционирано деяние, представляващо управление на МПС с
превишена скорост. Това следва от правната квалификация на нарушението,
основанието на което е наложена санкция, серията Г на ЕФ. Следва обаче да
се отбележи, че предметът на доказване в процеса се определя именно от
фактическите изводи в обстоятелствената част на ЕФ и е недопустимо на този
етап от делото да се установяват съставомерни елементи на нарушението,
срещу които жалбоподателят не се е бранил. Непълнотата и вътрешното
противоречие при описанието на деянието представляват съществено и
неотстранимо процесуално нарушение, което неоправдано ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Същият следва да предполага за какво
свое деяние е санкциониран, тъй като е поставен в изначална неяснота по
обвинение за кое от всички възможни административни нарушения,
предвидени в КЗ, трябва да се защитава, а както се знае недопустимо е
административното обвинение да лежи върху съмнение и тълкувания.
Коментираното съществено нарушение не може да бъде санирано от
настоящия съд, въпреки установеното по същество. Противното би
означавало съдът да замести волята на наказващия орган, което е
недопустимо.
Ето защо, съдът намира, че процесният ЕФ следва да бъде отменен
като незаконосъобразен.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски, предвид изхода на делото. Такава претенция е своевременно
направена от страна на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за
реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.,
платени в брой, видно от приложения договор за правна защита.
Същевременно от въззиваемата страна е направено възражение за намаляване
размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредбата №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес от 2000 лв.
и на основание чл.7 ал.2 т.2 от наредбата, съдът намира претенцията на
жалбоподателя за разноски за основателна до минимума в размер от 370 лв.,
като следва да се осъди ОДМВР - Пловдив за тази сума.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0032936, издаден от ОДМВР
Пловдив, с който на „П. Е.-Г. С.“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от Г. Н. Г., на основание чл.638 ал.4 вр.
чл.638 ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лв. за
4
нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на „П. Е.-Г. С.“ СД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ......, представлявано от Г. Н. Г.,
сумата в размер на 370 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5