О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е № 260168
Гр. Пловдив,19.04.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Кр. Ванчева възз.
ч.т.дело №190 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Н.П.“ЕООД-в н. ЕИК ***,подадена чрез синдика на
дружеството М.И.Н.,против определение №260816/30.12.2020 г.,постановено по
т.д.№613/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,с което е върната исковата молба
поради неотстранени недостатъци по нея и е прекратено производството по делото.
В
частната жалба е изразено становище,че обжалваното определение е неправилно
поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,както и
поради необоснованост.Жалбоподателят е изложил подробни доводи за обосноваване
на несъгласието си с даденото от съда указание за внасяне на държавна такса по
предявените искове.Счита,че същите искове попадат в категорията на исковете по чл.620,ал.5 от ТЗ,поради
което ищецът е освободен от задължението за предварително внасяне на държавна
такса.Излага и съображения за наличието на правен интерес да води процесните
искове.Наред с това намира за неправилно,че съдът му е дал указание да впише
исковата молба и счита,че понеже е дружество,обявено в несъстоятелност,то съдът
е следвало да разпореди служебно вписване на исковата молба.С оглед на
поддържаните в частната жалба аргументи,дружеството-частен жалбоподател е
поискало обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и да бъде
върнато делото на Окръжен съд-П. за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявените искове.
Въпреки,че
с обжалваното определение е върната исковата молба преди да й бъде даден ход и
с оглед на това да не се изисква връчване на препис от частната жалба на
ответниците по делото,първоинстанционният съд е изпратил препис от нея на
двамата ответници-“К.“АД-в несъстоятелност с ЕИК ***и „А.“АД с ЕИК ***,като в
дадения им от съда едноседмичен срок всяко от двете дружества е подало писмен
отговор на частната жалба и е изразило становище за неоснователността на
същата,съответно-за правилността на обжалваното определение.
П.ският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка
с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и
намери за установено следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт
на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
По
т.д.№613/2020 г. по описа на ОС-П.,XIII-ти състав,дружеството-настоящ частен
жалбоподател-“Н.П.н. ЕИК ***,чрез синдика си М.И.Н.,е предявило против „К.“АД-в
несъстоятелност,с ЕИК ***и „А.“АД с ЕИК *** иск за прогласяване нищожността
поради противоречие с чл.170 и чл.167,ал.3 от ЗЗД на договор за учредяване на
ипотека от 20.02.2013 г.,сключен във формата на нотариален акт №*,том I,рег№*,дело №* от 2013 г. на
нотариус С.Й.с рег. №* на НК,между „К.“АД като ипотекарен кредитор,“А.“АД,като
длъжник и „Н.“ЕООД,като ипотекарен длъжник,с който „Н.“ЕООД учредява в полза на
банката ипотека за гарантиране на дълга на „А.“АД по договор за банков кредит
от 12.02.2013 г.,върху недвижими имоти,описани подробно исковата молба и находящи се в гр.П..Наред с това,от същия ищец срещу същите
ответници е предявен и иск за признаване за установено,че „К.“АД-в
несъстоятелност,не притежава ипотечно право по ипотечния договор.
С
разпореждане №261086 от 24.09.2020 г.,постановено по горното първоинстанционно
дело,исковата молба,с която са предявени описаните искове,е оставена без
движение и е даден на ищеца двуседмичен срок от съобщението за отстраняване на
следните недостатъци по нея:
1/представяне
на данъчни оценки и скици на имотите;
2/посочване
цена на исковете,като е указано от съда,че те са оценяеми
и цената им се формира от данъчната оценка на имотите,предмет на договора за
учредяване на ипотека;
3/представяне на доказателство за
внесена по сметка на ОС-П. държавна такса от 1 % върху цената на исковете,като
в тази връзка съдът е изложил и становището си,че счита за предварително
дължима държавната такса,тъй като
предявените искове не са такива за попълване масата на
несъстоятелността,имайки предвид твърдението на самия ищец,че процесните имоти
не са негова собственост,а са притежание на трето за спора лице-“П.“ООД,т.е. не
се включват в масата на несъстоятелността;
4/обосноваване
на правен интерес от предявените искове при положение,че ипотекираните имоти са
собственост на трето лице,като в тази връзка е указан,че ищецът е ипотекарен
длъжник,а не кредитополучател и с прехвърлянето на имота на третото лице ипотекарната тежест се пренася върху него и то придобива
качеството на ипотекарен длъжник.Изложено е и съображението на
първоинстанционния съд,че ищецът не е задължено лице по договора за ипотека със
собствен имот,“т.е. няма интерес да иска установяване на неговата
недействителност или пък отсъствие на ипотечно право в полза на първия
ответник“;
5/вписване на ИМ.
Препис
от постановеното на 24.09.2020 г. разпореждане е връчен на ищеца на датата
07.10.2020 г.,след което с молба вх.№266438 от 23.10.2020 г. /изпратена по
пощата на 21.10.2020 г./ ищецът чрез синдика М.Н. е поискал на основание чл.63
от ГПК да бъде продължен срока за отстраняване на недостатъците по т.1,2 и 5 от
разпореждането,а по т.3 от указанията,дадени с разпореждането, ищецът е поискал
да бъде прието от съда,че предявените искове попадат в категорията на исковете
по чл.620,ал.5 от ТЗ и с оглед на това ищецът да бъде освободен от
предварително внасяне на държавна такса.Изложени са и съображенията на ищеца,с
които същият обосновава позицията си,че е приложима разпоредбата на чл.620,ал.5
от ТЗ спрямо процесните искове и затова не се дължи предварително ДТ по
същите.В същата молба дружеството-ищец е изложило и съображения за обосноваване
на правния си интерес от предявените искове по повод на указанията,дадени в
т.4-та от горното разпореждане.
С
разпореждане №262264 от 26.10.2020 г.,постановено по т.д.№613/2020 г.,ОС-П. е
уважил заявеното в горната молба искане по чл.63 от ГПК,като е продължил срока
за отстраняване недостатъците по исковата молба с още 1 месец,считано от
изтичане на предходния срок /т.е. считано от 22.10.2020 г.,като се има
предвид,че предходния определен от съда срок е изтекъл на 21.10.2020
г./.Впоследствие с молба вх.№270142 от 23.11.2020 г. /изпратена по пощата на
19.11.2020 г./,дружеството-ищец,по изложени в молбата причини,е поискало отново
/чрез синдика си М.Н./,да бъде продължен срока за отстраняване на недостатъците
на ИМ,указани му в т.1.2 и 5 от разпореждането,постановено на 24.09.2020
г.Първоинстанционният съд е уважил и тази молба на ищеца,като с определение
№260620 от 24.11.2020 г. е продължил „срока за отстраняване на
нередовности,посочени в разпореждане №261086/24.09.2020 г.“ до 15.12.2020
г.Заедно с това е указал на ищеца,че ако в дадения последен срок за внасяне на
ДТ,същата не е внесена,исковата молба ще бъде върната,а производството по
делото-прекратено.
След
постановяване на разпореждането от 24.11.2020 г.,връчено редовно на ищеца на
датата 01.12.2020 г. чрез синдика му М.Н.,до постановяване на обжалваното
определение №260816 от 30.12.2020 г.,не е постъпвала никаква молба от ищеца и
не са изпълнявани от него никакви действия във връзка с дадените му указания за
отстраняване нередовности по исковата молба.И с обжалваното
определение,констатирайки неизпълнение на указанията по разпореждането от
24.09.2020 г.,въпреки двукратното продължаване на срока за отстраняването
им,първоинстанционният съд е преценил,че са налице предпоставките на
чл.129,ал.3 от ГПК и с оглед на това е върнал като нередовна исковата молба на
„Н.П.“ЕООД-в н. ЕИК *** и е прекратил производството по делото,образувано въз
основа на същата искова молба.
Настоящата
инстанция е длъжна служебно,а и с оглед на поддържаните в частната жалба
съображения срещу обжалваното определение,да извърши преценка по въпросите
налице ли е правен интерес за ищеца от предявените по т.д.№613/2020 г. по описа
на ОС-П. искове,дължи ли се предварително ДТ по същите искове или е приложима
спрямо тях разпоредбата на чл.620,ал.5 от ТЗ и следва ли съдът да разпореди
служебно вписване на исковата молба предвид обстоятелството,че дружеството-ищец
е обявено в несъстоятелност.Наред с това,въззивният съд по повод на указанията
за отстраняване на недостатъци по ИМ,дадени на ищеца в т.1 и т.2 от
постановеното на 24.09.2020 г. разпореждане на ОС-П.,следва да извърши преценка
и за необходимостта за представяне на данъчна оценка и скици на имотите,описани
в атакувания договор за ипотека,както и за необходимостта ищецът да посочи цена
на исковете,респективно-дали тези искове са оценяеми.
От фактическа страна,с оглед на
изложените в исковата молба обстоятелства,е ясно,че имотите,предмет на
атакувания от ищеца договор за ипотека от 20.02.2013 г.,са били апортирани от „Н.“ЕООД в дружеството „П.“ЕООД преди спрямо
първото дружество да бъде открито производство по несъстоятелност с решение от
06.07.2016 г. на ОС-Ловеч,постановено по т.д.№17/2015 г. по описа на същия
съд.При такова положение действително не може да бъде прието,че същите имоти са
част от масата на несъстоятелността на „Н.“ЕООД,но това в случая не лишава
същото дружество от правен интерес за предявяване на процесния иск за нищожност
на учредената ипотека.В тази връзка следва да се отчете соченото в ИМ
обстоятелство,че „Н.“ЕООД е едноличен собственик на капитала на „П.“ЕООД,т.е.
на дружеството,в чийто капитал са внесени чрез непарична /апортна/
вноска имотите,предмет на горния договор за ипотека.С оглед на това,ако искът
за нищожност на ипотеката бъде уважен,но това би повлияло на стойността на
притежаваните от „Н.“ЕООД дружествени дялове от капитала на „П.“ЕООД,които след
извършване на съответните действия от синдика по прекратяване на участието на
длъжника в посоченото трето дружество,ще станат част от масата на
несъстоятелността и ще подлежат на осребряване по съответния ред.Дружественият
дял се включва в имуществото на дружеството с ограничена отговорност и е стойностна
величина,за която не е без значение факта дали апортираните
имоти са обременени с тежест или не.В конкретния случай следва да де отчете и
обстоятелството,че „Н.“ЕООД е едноличен собственик на капитала на „П.“ЕООД,с
оглед на което и съгласно чл.157,ал.2 от ТЗ с автоматичното прекратяване на
дейността на дружеството,като последица и по необходимост ще се трансформира и
членственото правоотношение във вземане за ликвидационен дял от чистото
имущество на дружеството,определено по балансова стойност към месеца на
прекратяването.Това вземане като част от масата на несъстоятелността може да
бъде продадено по общия ред,а доколкото същото е имуществено право,от значение
за неговата стойност е факта дали апортираните имоти
са обременени или не с тежест.По тези съображения настоящият съд намира,че е
налице пряк правен интерес за ищеца от предявяване на процесния иск за
нищожност на горния договор за ипотека.С подобни изложени в молбата си от
23.10.2020 г. дружеството-ищец е обосновало правния си интерес от същия
иск,поради което настоящият съд счита,че констатирания в т.4 от разпореждане
№261086 от 24.09.2020 г. недостатък по исковата молба е отстранен.Съответно на
това той не може да послужи като основание за връщане на исковата молба на основание
чл.129,ал.3 от ГПК.
На
следващо място,процесната искова молба несъмнено изисква вписването й съгласно
чл.11,ал.1 от Правилника за вписванията,тъй като с нея е предявен иск за
признаване нищожността на акт /по-точно на обективираната
в него ипотечна сделка/,подлежащ на вписване съгласно чл.4,б.“а“,предложение
последно от същия правилник във вр. с чл.166 от ЗЗД /т.е. това е акт,за който
изрично е предвидено в закон вписването му/.С оглед на това първоинстанционният
съд правилно е дал указание в т.5 от разпореждането си,постановено на
24.09.2020 г.,че ищецът следва да представи вписана искова молба.Това указание
не е изпълнено нито в първоначално определения срок за отстраняване
недостатъците по исковата молба,нито в допълнително дадените по реда на чл.63
от ГПК срокове.С други думи,недостатъкът по т.5-та от посоченото разпореждане е
останал неотстранен и той сам по себе си е основание за връщане на исковата
молба като нередовна.В този аспект настоящият съд взема предвид и дадените в
т.3-та от Тълкувателно решение №3/2009 г. от 29.07.2010 г. по тълк.д.№3/2009 г. на ОСГК на ВКС,съгласно което при
действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл.127 от ГПК,респ. За необходимите приложения по чл.128 ГПК и на установения принцип на
служебното начало с чл.7,ал.1 ГПК,неизпълнението на изричното указания на съда
за вписване на искова молба по чл.114 ЗС,в т.ч. и за съдебна делба,е основание
за нейното връщане на основание чл.129,ал.3 от ГПК.Настоящият съд намира,че
същите разяснения са относими и към случаите,изискващи представянето на вписана
искова молба,с която е предявен иск за нищожност на договор за ипотека.
В
частната жалба се поддържа довода,че съдът е следвало служебно да извърши
действия за вписване на исковата молба,тъй като ищецът е обявен в
несъстоятелност.Този довод е абсолютно неоснователен.Няма законово изискване
съдът да извършва служебно вписване на искови молби по каквито и да било
причини.Тук следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.8,ал.1 от Правилника
за вписванията,която предвижда,че вписването на нотариалните актове се извършва
по писмена молба на нотариуса,който ги е извършил,а на всички други актове или
преписи от тях-по писмена молба на страните,на нотариуса или на всеки,който има
интерес от вписването.Следователно,в ситуация на подадена искова
молба,подлежаща на вписване,ищецът е този,който следва да представи същата за
вписването й по надлежния ред,а не съдът да извършва служебно действия в тази
насока,дори и ищецът да има статут на обявен в несъстоятелност търговец.
Други
дадени в разпореждането от 24.09.2020 г. и неизпълнени от ищеца указания са
тези за представяне на данъчни оценки и скици на имотите,предмет на договора за
ипотека,както и посочване цена на исковете.Неизпълнението на тези указания също
е послужило като основание за връщане на ИМ и прекратяване на производството по
делото с обжалваното определение.Срещу тези указания в частната жалба не са
изложени никакви аргументи,нито пък са налице някакви данни за причините,поради
които не са изпълнени от ищеца,макар по негово искане първоинстанционният съд
да му е издал съдебни удостоверения за снабдяването с данъчна оценка на
имотите,описани в исковата молба и съответно-в атакувания договор за
ипотека.Представянето на данъчни оценки е необходимо с оглед проверка цената на
процесните искове,тъй като тя се определя именно на база такава оценка на
имотите.А посочването на цена на исковете от ищеца е задължителна част от
съдържанието на исковата молба съгласно чл.127,ал.1,т.3 от ГПК,тъй като
предявените с нея искове са оценяеми.В случая ищецът
не е посочил в исковата молба цена на исковете,погрешно определяйки ги като
неоценяеми,а и след дадените му в разпореждането от 24.09.2020 г. указания не е
посочил тяхната цена.Вярно е,че съгласно чл.70,ал.3 от ГПК,ако оценката на
даден иск представлява затруднение за ищеца в момента на предявяване на иска,тя
се определя приблизително от съда,но в случая няма данни,които да обосновават
извод за оправдано затруднение на ищеца да посочи цената на исковете към
момента на подаване на исковата молба.Единствено е налице сочената от него
субективна причина,че смята исковете за неоценяеми.Предвид изложените
съображения,настоящият съд намира,че неизпълнение на указанията по т.1 и т.2 от
разпореждането,постановено на 24.09.2020 г.,също дава основание за връщане на
ИМ и прекратяване на делото,извършено с обжалваното определение от 30.12.2020
г.
И на
следващо място,обжалваното определение е постановено и по причина,че ищецът не
е изпълнил указанието да представи доказателство за внесена по сметка на ОС-П.
държавна такса от 1 % върху цената на исковете.Ищецът-частен жалбоподател
намира,че не дължи предварително внасяне на ДТ,смятайки за приложима в случая
нормата на чл.620,ал.5 от ТЗ,тъй като /според него/ процесните искове са такива
за попълване масата на несъстоятелността.Настоящият състав не споделя това
виждане на ищеца и го намира за неоснователно.Съгласно разпоредбата на
чл.620,ал.5 от ТЗ,по дело,което се води за попълване масата на
несъстоятелността,и по отменителен иск държавна такса
не се внася предварително.С други думи,разпоредбата е приложима,ако е предявен отменителен иск,какъвто характер нямат процесните
искове,или ако е предявен иск за попълване масата на несъстоятелността.Процесните искове не попадат и в тази категория.Искове за
попълване масата на несъстоятелността са специалните такива по глава 41-ва от
ТЗ,както и всички други,които са свързани с връщането на активи в масата на
несъстоятелността или с намаляването на пасива на несъстоятелното дружество.В
случая предявените от несъстоятелния длъжник искове за прогласяване нищожността
на описания в исковата молба договор за ипотека и за установяване
несъществуването на ипотечно право в полза на ответника „К.“АД нито могат да
бъдат квалифицирани като някои от специалните искове по глава 41 от ТЗ,нито пък
при евентуалното им уважаване би се стигнало пряко до връщането на
активи на несъстоятелното дружество в масата на несъстоятелността,респективно
до пряко намаляване на пасива на дружеството.Затова не може да бъде
прието,че спрямо тези искове е приложима нормата на чл.620,ал.5 от ТЗ и поради
тази причина дружеството-ищец дължи предварително внасянето на ДТ по исковете.В
продължение на изложеното,липсата на доказателство за внасянето на дължимата ДТ
и неизпълнението от ищеца на даденото му от съда указание да представи такова
доказателство в определен срок,съставлява самостоятелно основание да бъде
върната исковата молба като нередовна на основание чл.129,ал.3 във вр. с
чл.128,т.2 от ГПК,съответно-да бъде прекратено делото,образувано въз основа на
нея.
С
оглед на горните съображения се налага крайния извод,че разгледаната частна
жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №260816/30.12.2020
г.,постановено по т.д.№613/2020 г. по описа на Окръжен съд-П.,ТО,XIII-ти състав,с което е върната като
нередовна исковата молба на „Н.П.“ЕООД-в н. ЕИК *** поради неотстранени
недостатъци по нея и е прекратено производството по делото.
Определението
подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.