Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2
град Велико Търново, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Илиан
Благоев като разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10274/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Си-Ви-Ес - Омуртаг“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Тракия“ № 1, срещу Решение № 260127 от 18.08.2020 г. по НАХД № 802/2020 г. на Районен
съд-гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №
1183/08.04.2020 г. на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ гр. София. Според касатора решението е неправилно, като
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Оплакванията му се свеждат до следното: липса на законоустановеност
на даденото предписание; липса на изискуема по закон форма за установяване на
нарушение от неизпълнение на задължително предписание – специален протокол с такава констатация; пропуск от страна на
съда да задължи жалбоподателя да представи документи, цитирани в жалбата;
служителите дали задължителните предписания нямали надлежната легитимация за
това; не било обосновано нарушение; неправилно съдът бил приел, че дружеството
е наказателно отговорно при прекратен договор за съхранение. По изложените
мотиви се иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на друго
от касационната инстанция, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира разноски за двете
инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“
гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият
състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна,
тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на
съда за този извод са следните:
С Решение № 260127
от 18.08.2020 г. по НАХД № 802/2020 г. на Районен съд-гр. Велико Търново е
потвърдено Наказателно постановление № 1183/08.04.2020 г. на Председателя на
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което
на „Си-Ви-Ес - Омуртаг“ ЕООД гр. Велико Търново на основание чл. 31, ал. 1,
предложение трето от Закона за държавните резерви и военновременните запаси /ЗДРВВЗ/
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
За да постанови съдебния
си акт, от фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за
установено от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че съгласно приложения Договор за съхранение на ДР №
5028/19.12.2011 г., между "Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД гр. Велико Търново
и ДА"ДРВВЗ", е възникнало правоотношение по силата на което
дружеството е приело за съхранение и пазене в складовете си, материали
собственост на възложителя – Държавната агенция. Срокът на договора, видно от
клаузата на чл. 4 е една година, считано от 18.07.2011 г., като при липса на
предизвестие за прекратяване, преди изтичане на срока от една от страните, се
продължава за още 12 месеца. Съгласно чл. 24 от договора действието му се
прекратява в няколко хипотези като в първата при изтичане на срока и втората, с
едномесечно, мотивирано писмено предизвестие от страна на Съхранителя. С Анекс
ДС-8/28.06.2017 г., е внесено изменение в договора по отношение стоките за
съхранение, описани в приложение № 1 от договора, като е заменено с приложение
от 2017 г. Останалите клаузи на договора са запазени непроменени.
С констативен протокол №
40-07-4212/29.11.2019 г., след извършена проверка на „Си-Ви-Ес - Омуртаг“ ЕООД
от комисия от служители на ТД"ДР" – В. Търново, са издадени задължителни
предписания дружеството-съхранител да представи протокол от изпитване от взети
проби за анализ на качествените показатели на кашкавал партида месец септември - L0250, със срок на годност
до 07.2020 г. – 299 бр. кръгли пити по 9 кг., като за изпълнението уведоми писмено
директора на ТД "ДР" В. Търново. Определен е срок за изпълнение
13.12.2019 г., като в този срок не е последвало
изпълнение.
За да потвърди НП,
въззивният съд е изложил мотиви, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Според него правоотношението между
ведомството ДА"ДРВВЗ", като възложител и "Си-Ви-Ес-Омуртаг"
ЕООД, като съхранител е надлежно възникнало по силата на сключен договор
5028/19.12.2011 г., изменен относно предмета на съхранение с анекс от
28.06.2017 г. Приел е, че в производството не са били
представени доказателства за надлежно предизвестие за прекратяване на
договора, поради което твърденията на жалбоподателя в тази насока са недоказани. Предвид съдържанието на възникналото правоотношение съдът е приел, че към момента на даване на предписанието и контрола по неговото
изпълнение, дружеството-жалбоподател е имало качеството на
"съхранител" на държавни резерви и военновременни запаси по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за условията и реда за организиране на
дейностите по държавните резерви и военновременните запаси и спрямо него
дадените предписания от страна на контролните органи при ДА"ДРВВЗ",
са били задължителни. С неизпълнението им в срок е реализиран и състава по чл. 31, ал. 1, вр. с чл. 27, ал.
3 от ЗДРВВЗ, като правилно и законъсобразно на дружеството е била наложена
имуществена санкция в предвидения по закон минимален размер. Изложени са и мотиви, че формалният характер на нарушението, засегнатите обществени отношения,
свързани с опазването и съхраняването на големи количества материали,
представляващи военновременни запаси, собственост на държавата и липсата на
други смекчаващи вината обстоятелства, не могат да определят случая като такъв
с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните от този вид, поради което случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
жалба на „Си Ви Ес-Омуртаг“ ЕООД е неоснователна, тъй като обжалваното решение е правилно.
Неоснователни са оплакванията на касатора срещу
задължителните предписания, за чието неспазване е санкциониран. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗДРВВЗ при
упражняване на контролната дейност инспекторите или упълномощените от
председателя на агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които
имат задължителен характер за търговците, предприятието и организациите
съхранители. Процесните задължителни предписания,
дадени с констативен
протокол № 40-07-4212/29.11.2019 г., са издадени именно
на основание чл. 27, ал. 3 от ЗДЗВВЗ. Същите представляват индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК /а не акт по ал. 5 на
чл. 21/, били са надлежно връчени на представляващия “Си Ви Ес Омуртаг” ЕООД и
доколкото безспорно не са били оспорени пред съда и изпълнението им не е било
спряно, същите са били задължителни за изпълнение от техния адресат. Въпросът
за тяхната законосъобразност или целесъобразност е преклудиран и не може да
бъде обсъждан в настоящото производство.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че
неизпълнението на задължителните предписания не било установено със съответен
акт – протокол. По делото е представен констативен протокол № 40-07-473/07.02.2020 г., обективиращ проверка за изпълнение на дадените
предписания с КП № 40-07-4212/29.11.2019 г. Действително този
документ не е коментиран от районния съд, но същият е посочен в мотивите на обжалваното
наказателно постановление и е приет като доказателство по делото. Според този
протокол е установено, че при направена справка в деловодството на ТД “ДР” гр.
В. Търново и Автоматизираната информационна система “Документооборот” по
отношение на процесното задължително предписание до 13.12.2019 г., както и до
датата на проверката – на 07.02.2020 г., в ТД “Държавен резерв” не е представен
протокол от изпитване
от взети проби за анализ на качествените показатели на кашкавал партида месец септември - L0250, със срок на
годност до 07.2020 г. – 299 бр. кръгли пити по 9 кг. Още повече, по делото
изобщо не е било спорно, че касаторът не е изпълнил задължението, вменено му с
дадените предписания.
Съдът намира
за неоснователно основното възражение на касатора, че към процесния период той
не може да бъде субект на санкционираното деяние, тъй като едностранно бил
прекратил Договор за съхранение на ВВЗ № 5027/19.12.2011 г., при което към
релевантния момент не е бил "съхранител" по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на НУРОДДРВВЗ, независимо от представената към касационната жалба
кореспонденция с ДАДРВВЗ.
Представените писма всъщност доказват, че до месец
05.2020 г. включително, дружеството е съхранявало стоки, представляващи ВВЗ,
идентични като вид и количество на тези по договора за съхранение и анекса. Според практиката на АСВТ правоотношенията
във връзка със съхранението на военновременни запаси се уреждат на плоскостта
на договора за влог /чл. 250 и сл. от Закона за задълженията и договорите/, като
с оглед наличието на специална нормативна уредба, това приложение е субсидиарно
и касае само въпроси, които не са уредени от специалния закон. Управлението на
военновременните запаси е дейността по тяхното планиране, създаване,
съхраняване, опазване, обновяване, поддържане, освобождаване, ползване,
отчитане, финансиране и контролиране и се регламентира със ЗДРВВЗ, като по
силата на законовата делегация е издадена и цитираната по-горе НУРОДДРВВЗ.
Съгласно чл. 19, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДРВВЗ, съответно чл. 20 и чл. 21 от
НУРОДДРВВЗ, освобождаването на държавни резерви и военновременните запаси се
извършва с решение на Министерския съвет или на упълномощен от него орган и с
последваща заповед на председателя на ДА "ДРВВЗ". Легалната дефиниция
на понятието "освобождаване на държавни резерви и военновременни
запаси" се съдържа в § 1, т. 4 от ДР на ЗДРВВЗ и съгласно нея, това е
действие по промяна на статута на съответните стоки и материали с акт на МС.
Съгласно чл. 19, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от от ЗДРВВЗ, търговците, на които са
предоставени за съхранение държавни резерви и военновременните запаси, до
освобождаването им носят отговорност за целостта и състоянието им. Специалните
норми на ЗДРВВЗ и НУРОДДРВВЗ не предвиждат изрично възможност за прекратяване
едностранно от съхранителя на договори, сключени по реда на чл. 17 и чл. 22 от
ЗДРВВЗ /в приложимите им редакции/. Действително, договорът за съхранение
предвижда, че за неуредени със същия въпроси се прилагат разпоредбите на ЗДРВВЗ
и действащото българско законодателство, а в чл. 24, т. 2 от договора е
предвидена възможност за едностранното му прекратяване с предизвестие от
съхранителя. Отправеното от касатора предизвестие за прекратяване на сключените
от него договори има своето договорно основание, но доказателствата по делото,
вкл. изявления от действащия управител на дружеството сочат, че въпросните
договорни отношения в действителност не са били прекратени. Но дори да се
приеме обратното, възникналото по силата на закона задължение на дружеството да
съхранява предоставените му държавни резерви, не е преустановено. Към
релевантния момент липсват актовете на посочените в закона органи на държавно
управление, с които да бъде прекратен режимът на блокиране на стоките и
материалите, установен по силата на ЗДРВВЗ. Ето защо и при надлежно прекратени
договорни правоотношения, с оглед на специалната нормативна уредба, за
съхранителя не е приложима възможността по чл. 255, ал. 2 от ЗЗД, а същият
продължава да е задължен да съхранява приетите ВВЗ до изричното им
освобождаване. В тази връзка съвсем основателно органите на ДА ДРВВЗ при
проверката са издали задължително предписание да бъде представен протокол за
изпитване на качеството на съхранявания кашкавал. Облигационните отношения
между дружеството и Агенцията и евентуалните дължими суми по разноски и
обезщетения не са предмет на настоящия спор. Горното не се променя от изтъкнатото
обстоятелство, че складовите помещения, в които са съхранявани ДР и процесните
ВВЗ е прехвърлена върху трето лице, /като за пълнота следва да се посочи, че за
това твърдение по делото не са представени доказателства, вкл. и към
касационната жалба/. Констатираното с НП деяние е безспорно доказано и съдържа
от обективна страна признаците на нарушение по чл. 31, ал. 1 от ЗДРВЗ,
изразяващо се в неизпълнение от съхранителя на дадени му от контролните органи
задължителни предписания. Налице е нарушение на цитираното задължително правило
за поведение, като безспорно касаторът е осъществил от обективна страна състава
на деяние, представляващо административно нарушение по смисъла на чл. 31, ал. 1
от ЗДРВЗ.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260127 от 18.08.2020 г. по НАХД № 802/2020 г. на Районен съд-гр.
Велико Търново
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :