Р Е Ш Е Н И
Е №
Гр. Казанлък, 10. 03.2015 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшки районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на 24.02.2015г в състав : Председател : Дориана Минчева
При секретаря Е.Д. ,като разгледа гр.д.№ 1600 по описа за
Предявен е иск с правно основание
в чл. 59. ал. 9 от СК.
Ищецът твърди в исковата молба,че бракът му с ответницата бил прекратен с развод по взаимно съгласие.
По споразумение между двамата
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака им дете Х.
било предоставено на майката,а той се задължил да заплаща по 100 лв месечна
издръжка.Съображенията за това решение били,че детето било малко и имало по-голяма нужда от майка си. Надявал се,че
добрият тон ще бъде запазен и няма да има проблеми с контактите си с детето. За
съжаление веднага започнали да му
създават пречки,като всички срещи с детето били съпътствани със скандали. От
седем месеца ответницата била в чужбина,като детето било оставено при майка
й,която правела скандалите. След това
ответницата го обиждала по интернет.
Тя непрекъснато се оплаквала от него пред различни инстанции, а не
изпълнявала основното си задължение да
отглежда детето им.Грижите за него предоставяла на своята майка,на
майката на приятеля си или на самия ищец. През 2014г той се грижил за детето,тъй
като майката отсъствала от страната. През
февруари ответницата отказала да му даде документи за записване на детето в предучилищна група в детска градина. Всеки
път когато вземал детето му правело впечатление,че то е със занижена хигиена
.Наложило се да го заведе на зъболекар. Детето не поддържало контакти с други
деца,било стресирано и му споделило,че
пред него говорят лоши неща за баща му. Мъжът,с който майката
живеела бил удрял детето неведнъж в
корема, а майка му го биела през лицето и го разтърсвала. През годината ответницата за кратко дошла в
Казанлък, сменила местожителството си в гр. Карнобат и четири дни след това
завела дело по чл.127 а от СК. Той самият живеел с друга жена,която имала
осемгодишен син. Детето се чувствало спокойно в тяхна среда и само търсело
контакти с тях. Считал,че поведението на
ответницата представлява опасност за детето им още повече,че тя не го
отглеждала сама и не му осигурявала
необходимите социално-битови условия.
Моли съда да постанови решение,с
което да измени постановените мерки за
упражняване на родителските права,като предостави упражняването им на него ,да
постанови детето да живее при него,като определи режим на лични отношения между ответницата и детето и я осъди да
заплаща чрез него месечна издръжка в размер
на 100 лв.Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата не признава иска. Твърди,че
при развода с ищеца се споразумели семейното жилище да остане за него, а той да няма претенции за
родителски права. Макар след раздялата
да живеели в съседство, ищецът се
дезинтересирал от детето .Твърди,че не само не му била създавала пречки да го вижда, ами той отказвал
да го взема под предлог,че няма време, че е наряд През
месец юли 2011г съгласно споразумението той взел детето за един месец и
отказал да плати издръжката за това
време. Това я принудило да се снабди с
изпълнителен лист . В периода от 01.0.2011г до 07.07.2011г ищецът не
позволил да се осъществи връзка между
нея и детето. При посещението й в дома му той отказал срещата и та потърсила помощ от полицията. Подала жалба и до военна
прокуратура Пловдив. В края на 2011г тя
заживяла с приятеля си в гр. Карнобат и детето било при тях. През този период
ищецът почти прекъснал контактите си с детето. През месец февруари 2014г тя и
приятелят й заминали за Великобритания да търсят работа и жилище,а детето
останало при баща си.Когато целта им била постигната се върнала в
България,взела детето и поискала от ищеца да подпише декларация за
съгласие за извеждането на детето извън
страната. Ищецът отказал .Завела дело по чл.127а от СК,но съдът отхвърлил
молбата й. Когато се прибрала в България установила,че след посещенията при
баща си детето се връща със синини и
рани,поради което подала сигнал до ДСП и до военна прокуратура.След изхода на
делото детето било записано на училище в
гр. Казанлък. Твърди,че поведението й не представлява опасност за живота и
здравето на сина й Ищецът бил кадрови военослужащ с място на работа в гр. Карлово,което
обективно щяло да го затруднява в полагането на грижи за детето. Той не бил в
състояние да изгради в него морални ценности. В интерес на детето било да живее
при нея във Великобритания и в тази връзка следвало да се промени режима
на лични отношения между него и баща му.
Предявява насрещен иск като моли съда да постанови местоживеенето на детето да се определи да
бъде при нея на адреса й във
Великобритания ,да бъде изменен режима на лични контакти и да бъде увеличена
издръжката на детето на 150 лв,считано от подаване на исковата молба.
Претендира да й бъдат присъдени съдебните разноски.
ДСП-Мъглиж и ДСП –Карнобат не изпращат
представител,не представя социален
доклад.
ДСПІ Казанлък не изпраща представител,но
представя социален доклад.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното:
Страните
по делото са родители на детето Х.Х.Н. ,родено на ***г. С решение №534/21.10.2010г
по Гр.д 2729/2010г по описа на РС Казанлък, бракът между страните
бил прекратен с развод по взаимно съгласие,като упражняването на родителските
права спрямо малолетното дете Х. било
предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и размера на издръжка,която той да заплаща.
Не е спорно,че след развода
детето е заживяло с майка си.Не е спорно и това,че бащата е изплащал
присъдената издръжка.
От показанията на св. Н. се
установява,че в началото на 2014 година
тя започнала да ходи с ищеца при вземане
на детето в определения му режим.Това се наложило,тъй като когато вземал детето
от майката на ответницата,тя създавала проблеми,всяко посещение било
съпътствано с кавги и обиди от страна на бабата. Тя се грижела за детето,тъй
като майката била в Англия.Детето било стресирано и винаги болно, а ищецът при
връщането му получавал упреци,че го е разболял. Детето не знаело как да държи
приборите за хранене, идвало при баща си в неугледен вид,при споменаване на
името си се стягало,но след това се отпускало. Било много слабо,но
напоследък бабата го хранела много и то
било напълняло. Споделило,че приятелят
на майка му го бил удрял в корема .Не се притеснявало от баща си и се чувствало
добре с него.
Св. Н. / брат на ищеца/ твърди в показанията си,че детето живее при
майката на ответницата. Той ходел с брат си при вземането,за да не е
сам,защото постоянно се вдигали
скандали,на които в повечето случаи детето присъствало. Ответницата решавала кога ще пусне детето и кога не.
Хигиената на детето била нулева, то било забравило навиците си,,които имало преди развода на
родителите си. Имало промяна и в характера му- когато го вземали детето било
свито ,не общувало,не искало да гледа телевизия и му било необходимо време да
се отпусне .Казвало,че майка му не му давала да говори. Когато детето било в
Карнобат с майка си,срещите му с бащата се осъществявали на бензиностанция ,тъй
като ответницата не ги допускала до жилището,в което живее. С други деца детето се държало плахо ,не
смеело да играе с тях. Сега за него се
грижела майката на ответницата. В продължение на един месец детето било при
баща си ,докато майката било в Англия да си търси работа.
Св. Д. / съжителстваща с ищеца/
установява,че от две години двамата живеят заедно и оттогава познава и детето. Първоначално детето
било изпращано при баща си в големи нокти,без багаж. Било му
трудно да се адаптира и гледало със страх.През лятото му била необходима седмица,за да се отпусне.
По време на престоя на детето в
Карнобат ищецът не знаел адреса на
ответницата и се свързвал с нея по телефон,като
бил заплашван,че няма да види детето,че животът му ще стане черен.
Детето било споделило,че пред него баща му бил наричан с обидни думи.
Свидетелката имала дете,с което Х. се разбирал ,играели заедно.Когато детето не
искало да си тръгва и се обаждали на майката,че ще закъснее,тя нареждала да се прибира веднага.Ответницата
често се прибирала в Казанлък,за което научавали
от детето. Тя непрекъснато се оплаквала от ищеца,който трябвало да дава
обяснения. Твърди,че след като на 04.01.2015г детето било върнато на майката,тя и приятелят й направили скандал
на ищеца, а самото дете било притеснено.
Няколко пъти ищецът се опитвал да се разбере с ответницата,но не успял, като тя
заминала на 13.02.2015г и сега детето било при баща си. Сега Х. бил по-добре и по мнение на
учителката напредвал макар и бавно. Спрели го от английски по препоръка на учителката,тъй
като му било трудно и трябвало да
научи преди всички българския език.
Всяка вечер детето контактувало с майка
си по скайп,но било неспокойно по време на разговорите.Веднъж тя му се
разкрещяла по телефона,защото не било вдигнало когато му звъняла и било необходимо
много време детето да бъде успокоено.
Св. Н. / съжителстващ с
ответницата/ твърди,че двамата се познават от четири години, а заедно живеят от
2011г. и смятали да сключват
брак,но чак когато детето можело да излезе с тях в чужбина.В
Карнобат живеели в жилището на неговата майка,той подготвил и записал детето на
детска градина преди ответницата със сина си да отиде да живее при него.
Когато тя била заета той ходел да прибира детето.В негово присъствие детето се
чувствало добре,не бил го наказвал ,защото не му бил баща,но го обичал като
свое дете.Майката се грижела за него,поддържала хигиената му,редовно го водела
на зъболекар. Детето имало приятели в Карнобат. Към датата на съдебното
заседание той бил в Лондон,но пристигнал за детето. Детето било при баба си в
Казанлък от няколко месеца.В Лондон имали къща,в която за детето имало отделна
стая.Ответницата също започнала работа във фирма за почистване на офиси,но
веднъж на две седмици се връщала в България ,за да вижда детето. Не можела
да има постоянни клиенти,тъй като при отсъствие,за да си идва в България
трябвало да намери свой заместник.Казвала,че ако детето не е с тях,ще се върне
в България.
Св. Б. твърди,че е приятел на св.
Н. и живее в Карнобат. Докато било там детето посещавало детска градина ,където
го водели майката,приятелят й или двамата заедно. Детето било щастливо
,наричало С. „бате С.”. С. не му бил повишавал тон ,не му се бил карал.Не знаел
за проблеми между ответницата и бившия й съпруг,както и къде са се виждали
детето и баща му.
Св. С. /сестра на
ответницата/ твърди,че след развода ответницата и детето живеели при родителите
им Две или три години двамата живели в Карнобат,където с детето се
отнасяли много добре.То обожавало С.. Коренно се променяло поведението му когато се прибирал от баща си-
детето стояло отделно,не искало да говори,споделяло,че баща му му е удрял
шамари,но самата тя не била виждала следи.сестра й искала да бъде с детето,затова
се връщала често от Англия и твърдяла,че ако детето е тук и тя ще живее
тук.Когато били в Карнобат бащата не бил ходил при тях. Един месец детето било при баща си,но споделяло,че не желае да
ходи при него. Сестра й не го наказвала,камо ли да го бие и разтърсва.
Св. Н. твърди,че по Нова година
ищецът й се обадил да отидат заедно да вземат детето от майка му.
При вземането детето било мълчаливо и стресирано,но след това се
отпуснало. Когато го върнал,майката
казала ,че детето е със счупен нос и това било установено от лекар.При
наближаване на жилището на майката детето започнало да диша учестено,да се
притеснява.От 14.02.2015г ответницата била отново в Англия и детето било при
баща си,защото нямало кой да го гледа.
От представените и приети по делото писмени доказателства –
постановления за отказ за образуване на досъдебно
производство,жалби до отдел „Закрила на детето” и гр. д. № 326/2014г се
установява,че страните се намират в непрекъсната битка помежду си,използвайки
детето като повод и ангажирайки различни институции в т.ч. и по време на
настоящия процес.
От приетия по делото социален доклад, изготвен
от ДСП – Казанлък се установява,че отношенията между родителите на Х. са
влошени до крайност след развода.Всеки от тях
упреква другия в липса на качества за отглеждане на детето. В същото
време самото дете обича и двамата си родители, познава техните
настоящи партньори и ги харесва. Споделя,че
майка му говори лоши неща за баща му”че е лъжец и че ако отиде да живее при
него няма да му бъде позволено да вижда
майка си”.Въпреки това детето не било негативно настроено срещу
ищеца,заявява че обича да ходи при него и ако
е необходимо ще живее при него при условие,че може да вижда майка си.Обича
да ходи при баща си и да играе с детето на съжителката му,която била добра към
него и не му се карала. Не е налице отчуждение към някой от родителите.Като
свидетел на скандалите между двамата детето е объркано и податливо на внушение.
С влязло в сила решение № 164/04.08.2014г
по гр.д. № 326/2014г по описа на Карнобатския районен съд ,потвърдено с решение
№ 157/11.12.2014г по в.гр.д. № 1876/2014г по описа на Бургаски окръжен съд
предявеният от ответницата иск с правно
основание в чл.127 а от СК е бил отхвърлен.В мотивите си съдът е преценил,че не
е в интерес на детето да промени
местоживеенето си при майката в във
Великобритания,тъй като това би довело до колизия с установения режим на лични
отношения на бащата с детето.
По време на бракоразводното дело страните са
се разбрали детето да остане при майката
с оглед ниската му възраст/ 3 години/. Установеният режим на лични отношения на детето с бащата не е бил спазван поради
поведението на майката – заминала в друг град,без да уведоми
бащата за адреса си, ограничаване на времето на срещите му с детето и провеждането им на неподходящо
място,непрекъснато създаване на напрежение и повод за кавги и жалби по
повод срещите на двамата.Тя е
настройвала детето срещу бащата,говорейки му обидни неща за ищеца. Такова
поведение в никакъв случай не може да се приеме,че е в интерес на детето. Не
случайно свидетелите установяват,че то е
било стресирано както когато бащата го
вземал,така и когато го връщал, тъй като се е страхувало от поредния скандал
между двамата. Майката е нарушила и правото на бащата да
взема детето по един месец ,като е настоявала да го вижда всеки ден, а когато
не е била удовлетворена от това е пуснала жалба срещу ищеца.Не може да се
приеме за особено укоримо искането на
ищеца през този месец да не заплаща издръжка,тъй като
издръжката следва детето,тя се осигурява
за неговите ежедневни нужди , а през месеца,през който детето и е било при баща
си тези нужди са били осигурявани от него.
Към настоящия момент е настъпила промяна в обстоятелствата в няколко посоки.Детето е по-голямо
и бащата е доказал,че може да се
грижи за него пълноценно.Притежава необходимите битови условия и е осигурил спокойна среда,в която детето се
чувства добре. Ищецът не препятства
контактите на детето с майката и по този начин избягва настъпване на отчуждение между тях. Той
притежава необходимите родителски качества да отглежда и възпитава детето.
Настъпилото успокоение в детето и напредъка му в училище сочат именно на
умение и правилен подход от страна на бащата.
Ответницата сама фактически признава родителските качества на бащата
след като оставя детето при него при заминаването си извън страната. От друга
страна ответницата е променила местоживеенето си, установила се е в друга
държава с непостоянни доходи. Поведението й спрямо детето сочи на липса на необходимите
родителски качества за отглеждането и
възпитанието му- вместо да способства то
да преодолее раздялата на родителите си
и да запази връзката родител -
дете,тя го настройва срещу бащата.Освен
това с оглед устройването си във Великобритания тя е оставяла детето за
отглеждане при своята майка в гр.
Казанлък .
Налице са основания за промяна на родителските
права,като това е в изключителен интерес на детето.
Предявеният иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен. Детето следва да живее при бащата ,на него да се предостави
упражняването на родителските права,на майката следва да се определи режим на
лични отношение с детето и тя да бъде
осъдена да заплаща месечна издръжка.
На майката следва да бъде
определен режим на лични контакти. Тя следва да има право да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9.00 ч в събота до
17 ч в неделя с преспиване ,както и по 30 дни през лятото,когато това не
съвпада с отпуск на бащата.
При постановяване на решението за
прекратяване на брака и определяне на
издръжката Х. е бил на 3г и
Ответницата следва да заплати по сметка на КРС 144 лв държавна такса.
Тя следва да заплати на ищеца
направените от него съдебни и деловодни разноски в размер на 656 лв съгласно
приложен списък
С оглед на произнасянето по основния иск съдът намира,че насрещния иск е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Водим
от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Изменя постановените с
решение № 534/21.10.2010г по гр.д. № 2729/2010г по описа на Казанлъшки районен съд мерки като:
Постановява детето Х.Х.Н. ЕГН ********** да живее при бащата Х.Н.Н. ЕГН ********** на адреса му в гр.Казанлък.
Предоставя упражняването на
родителските права спрямо детето Х.Х.Н. на
бащата Х.Н.Н..
Дава възможност на майката М.Р.С.
да вижда и взема детето Х. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч в събота до 17.00 ч в неделя с
преспиване и по 30 дни през
лятото,когато това време не съвпада с отпуск на бащата.
Прекратява производството
по присъдената по Гр.д 2729/2010г по описа на КРС издръжка дължима за детето Х.Х.Н.
ЕГН от бащата Х.Н.Н..
Осъжда
М.Р.С. ЕГН ********** *** / съдебен адрес гр. Стара Загора, /да заплаща чрез Х.Н.Н. ЕГН ********** месечна издръжка на детето Х.Х.Н. ЕГН ********** в размер на 100 лв,считано от 14.08.2014 г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване,в едно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска.
Отхвърля предявения от М.Р.С. против Х.Н.Н. иск за определяне местоживеенето на детето Х.Х.Н. при
майка му М.Р.С. на адреса й във Великобритания, за изменение режима на лични отношения между детето и бащата Х.Н.Н. и за изменение
на издръжката като бъде увеличена от 100 лв на 150 лв,считано от завеждане на
иска като неоснователен.
Осъжда М.Р.С. да заплати на Х.Н.Н. 656 лв съдебни и деловодни разноски.
Осъжда М.Р.С. да заплати по сметка на Казанлъшки районен
съд 144 лв държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на
страните.
Районен съдия: