Присъда по дело №1254/2016 на Районен съд - Стара Загора

 

                                М   О   Т   И   В   И

 

             Обвинението срещу        подс С.К.С. е по чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК за това, че на 09.12.2015г., в гр.Стара Загора, е отнел чужди движими вещи: дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 16,00 лв., дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15,00 лв., дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 4,00 лв.,  мобилен телефон марка „Нокия“ с неустановен модел на стойност 9,00 лв., сумата от 95,00 лв. и 50,00 евро - с паричен еквивалент в размер на 97,79 лв., всички вещи на обща стойност 236,79 лв., от владението на собственика Р.Б.Х., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена при условията на опасен рецидив.

 

            Подсъдимият в с.з. се признава за виновен.Защитникът му – адв. А.– пледира за налагане на минимално наказание.

            Представителят на Районна прокуратура Ст. Загора в с.з. поддържа обвинението срещу подсъдимия.

             Граждански иск не е предявен.

     

             Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК – съкратено съдебно следствие.

 

            От направеното самопризнание на подсъдимия в с.з. и събраните на досъдебното производство доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, експертното заключение – преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :      

 

       ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.

 

 

      

 

          Около 01,40 часа на 09.12.2015г., подс. С.К.С. ***. Същият имал за цел да извърши кражба на движими вещи, като по този начин се сдобие с парични средства. Възползвайки се от незаключена входна врата подсъдимият влязъл във вход *************************“ в гр.Стара Загора.Изкачил се  по стълбището до втория етаж на входа и с ръка натиснал дръжката на входната врата на апартамент * Вратата не била заключена,  отворил я и влязъл във вътрешността на апартамента, като се движел внимателно и тихо. След като преминал по коридора влязъл в хола на жилището. След като се убедил, че в посочената стая няма никой подсъдимият се огледал и видял, че на дивана е поставена дамска чанта. Веднага след това взел чантата, в едно с находящите се в нея дамско портмоне от естествена кожа, дамско портмоне от изкуствена кожа,  мобилен телефон марка „Нокия“ с неустановен модел, сума в размер на 95,00 лв. /български банкноти с различен номинал на обща стойност 95,00 лв./ и банкнота от 50,00 евро, след което напуснал апартамента, носейки в ръка отнетите вещи. При излизането си от жилището съборил на земята ключовете, които били поставени от вътрешната страна на входната врата, при което същите издали шум при падането си и контакта с повърхността на коридора. Този шум бил чут от св**** – син на собственичката на отнетите вещи св.Р.Б.Х., и от негов приятел – св.****. По време на извършване на престъплението пострадалата св.Р.Х. спяла в спалнята на апартамента. Двамата свидетели – св.*******, разбрали че се случва нещо нередно и веднага излезли от кухнята, в която до този момент седели и си говорили. Същите видели, че входната врата на жилището е отворена и излезли на площадката пред апартамента. Междувременно подсъдимият се бил спрял в края на площадката на втория етаж – извън процесното жилище, и пребърквал с ръка отнетата дамска чанта. Взел и поставил в джоба си българските банкноти с различен номинал на обща стойност 95,00 лв. и банкнотата от 50,00 евро, а останалите вещи изхвърлил на самата площадка на етажа. В този момент, след като подсъдимият вече бил изхвърлил вещите, които преценил като ненужни му, на етажната площадка излезли х и в. Осветлението във входа било включено. Подс. С. веднага хукнал да бяга, а двамата свидетели се опитали до го хванат. Въпреки че не успали да го заловят х и в успели да възприемат лично и непосредствено чертите на лицето и фигурата му от сравнително близко разстояние. След като избягал от местопроизшествието подс. С. изразходвал описаните парични средства за лични нужди.

 

Описаната фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подс. С. в с.з.,които се подкрепят от доказателствата установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите Р.Х., М.х , м.а, фото-снимки във фото албум, протоколи за разпознаване на лица, протокол за оглед на местопроизшествие, експертнто заключение на съдебно-икономическа експертиза, свидетелство за съдимост, справка от ГД „ ИН” към МП.

        Видно от заключенията на назначените по делото съдебно–оценителна и допълнителна съдебно–оценителна експертизи /л.36-41; л.47-49/, към инкриминирания момент стойността на отнетите движими вещи, собственост на св.Р.Б.Х., е била в размер на: 1 бр. дамска чанта от изкуствена кожа на стойност 16,00 лв., 1 бр. дамско портмоне от естествена кожа на стойност 15,00 лв., 1 бр. дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 4,00 лв.,  1 бр. мобилен телефон марка „Нокия“ с неустановен модел на стойност 9,00 лв., български банкноти с различен номинал на обща стойност 95,00 лв. и 1 бр. банкнота от 50,00 евро с паричен еквивалент в размер на 97,79 лв., всички вещи на обща стойност 236,79 лв.

 

        Следователно цитраните до тук доказателствени средства дават основание на съда да направи единствено възможният извод относно главният факт в процеса – има ли извършено престъпление и кой е неговият автор – подс. С. е автор на процесното деяние, което мотивира съда да приеме, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

 

       Имайки предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „  и б. „ Б „ НК.

 

          ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.       

 

 

       Подс. С. е осъществил изпълнителното деяние отнемане в двете му части –прекратил е фактическата власт на собственика  върху вещите предмет на престъплението/ изнесъл е чантата с намиращите се в нея вещи от домът на пострадалия / и е установил трайна фактическа власт върху тях / имал е възможност да се разпорежда с отнетата вещ като със своя така както намери за добре, което е  и направил/.

 

Видно от свидетелството за съдимост подсъдимият към момента на дянието е бил осъждан с Присъда № 33/15.02.2012г., по НОХД № 1830/2011г. по описа на РС гр.Ямбол, в сила от 02.03.2012г., е осъден на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 2 /две/ години, при първоначален "СТРОГ" режим в ЗОЗТ /деянието е било извършено на 10.07.2011г./, а с Присъда № 180/24.09.2009г., по НОХД № 1474/2009г. по описа на РС гр.Стара Загора, в сила от 10.10.2009г., е осъден на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от 1 /една/ година и 11 /единадесет/ месеца, при първоначален "СТРОГ" режим в ЗОЗТ /деянието е било извършено в периода 16.05.2009г. – 11.06.2009г., а наказанието по това осъждане е изтърпяно на 11.12.2010г./. Към момента на извършване на деянието– 09.12.2015г., предмет на настоящото наказателно производство, не е бил изтекъл 5-годишният срок по чл.30 ал.1 от НК относно изтърпяване на наказанията по горепосочените осъждания.

Следователно престъплението е извършно при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК и следва да се квалифицира и по чл. 196, ал. 1 т.1 НК.

 

       От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия следва извода, че към момента на деянието е действал с пряк умисъл.

 

       Подс. С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал всички обективни признаци от състава на престъплението, преследвал е една конкретна пряка цел, която със свои целенасочени и координирани отделни действия е успял да реализира.

        Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 196, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1 б. „ А „ и б. „ Б „ от НК съдът намира, че подс. С. следва да бъде признат за виновен и наказан.

 

          ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА

 

              При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства – оказанато съдействие на органите на досъдебното производство и в с.з. за разкриване на обективната истина и критичното отношение към извършеното деяние, ниската стойност на предмета на престъплението, имотното състояние станало и мотив за извършването на престъплението,  а като отегчаващи – многобройните осъждания извън необходимите за приложение на чл. 29 НК / чл. 56 НК/, изключително високата степен на обществено опасния характер на деянието и дееца– престъплението предмет на настоящото дело е извършено нощем, влизано е в чуждо жилище, недобри характеристични данни.

 

         Следователно на подсъдимия следва да се наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства,  съответно на извършеното престъпление  и с оглед постигане целите на чл. 36 НК – ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да се изтърпи в затворническо общежите закрит тип.

          Предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства няма никакво основание за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.

           Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 370, ал. 1 НПК / съкратено съдебно следствие/ и на основание чл. 372, ал. 2 във вр. с чл. 58 А, ал. 1 от НК съдът няма алтернатива и определеното наказание в размер на 3 години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и да се определи за изтърпяване наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежинтие закрит тип.

 

                 РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ

 

       На основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски в размер на 117,74 лева / възнаграждение за вещите лица / следва да се заплатят на РС – Ст. Загора от подс. С..

       Причини – Стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин и утвърдени престъпни навици.

       Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

      

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ