№ 332
гр. Варна, 06.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно
гражданско дело № 20233100502130 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивницата П. С. М., редовно призована, не се явява, представлява се от адв.К.
А., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата страна „В И М“ ООД, редовно призована, представлява се от адв.К.
Т., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Вещото лице Р. Х. С., редовно призован, не се явява. Не е депозирал заключение.
АДВ.А.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.
№ 64888/01.09.2023г. по описа на ВРС на П. С. М., ЕГН ********** от гр. Варна, със
съдебен адресат адв. В. С. Д., гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир” № 8, ет. 5, срещу
решение № 2603 от 13.07.2023г., постановено по гр. дело № 9526/2022г. на Варненския
районен съд, ХLVIII-ми състав, с което е пирето за установено, че въззивницата дължи на
1
„ВИМ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна сумата от 5630 лв. – главница,
представляваща получена без правно основание сума, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.03.2022г. до
окончателното плащане на задължението на осн.чл.422 от ГПК вр. с чл.55,ал.1, предл. 1 от
ЗЗД, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3894/2022г. по описа на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и при
неправилно изследване и тълкуване на доказатествата по делото. Сочи, че
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е
произнесъл по същество за наличието на компенсационно право на прихващане до размера
на дължимото трудово възнаграждение, наведено в отговора на исковата молба. Освен това,
районният съд не е разгледал и не е обсъдил всички обстоятелства по делото, както и не е
извършил всестранна преценка на събраните доказателства, което е довело до достигане на
неправилни и необоснновани фактически и правни изводи. Сочи, че всички действия по
разпореждане с банковата сметка на дружеството и превеждането на парични суми от
сметка на дружеството по нейна сметка са били извършени само в качеството на управител
на въззиваемото дружество. Излага, че процесните суми са получени на валидно правно
основание – за дължимата заплата и за заплащане на суми, дължими към контрагенти на
дружеството. Сочи, че дружеството не е предоставило заем и сумата от 24 130 лева
съставлява единствено дължими възнаграждения за работна заплата по подписаното
допълнително споразумение на 30.07.2021 г. към трудов договор №69 от 20.12.2010г.
Оспорва извода на съда, че подписаното допълнитено споразумение не е произвело
действие защото не е осчетоводено в счетоводството на ищцовото дружество, доколкото
счетоводяването е следвало да се извърши от управителя Николай Момчев. Представеният
по делото оригинал на документ не е бил надлежно оспорен от ищцовота страна и отразява
валидно възникналото между страните изменение на трудовото възнаграждание на
служителя. Моли за отмяна на решението в обжалваните части. Претендират се и
направените съдебни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страни по жалбата,
в който е изразено становище за нейната неоснователност. Намират направеното оплакване
срещу неприемането на възражението за прихващане за неоснователно. Сочи, че ищцата
сама е признала неизгодния за нея факт, че е получила 50% от възнаграждение в размер на
4000 лв. Оспорва възраженията на въззивницата, че получените суми са за дължими
възнаграждения и обезщетения. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
направените разноски пред въззивната инстанция.
АДВ.А.: Запозната съм с доклада. Поддържам жалбата.
АДВ.Т.: Запозната съм с доклада. Поддържам отговора.
2
СЪДЪТ докладва молба вх.№ 5268/28.02.2024г. от вещото лице Р. С., в която
заявява, че не може да депозира заключение по допусната експертиза в днешно съдебно
заседание, тъй като все още не е получил исканите от ТД на НАП – Варна документи.
АДВ.А.: Държим на експертизата.
АДВ.Т.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
За събиране на допуснатите в закрито съдебно заседание доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в съдебно
заседание на 26.03.2024 година от 13:30 часа, за която дата и час страните са уведомени. Да
се призове вещото лице.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключение по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза и представи същото в срока по чл.199 от ГПК, /най–малко една
седмица преди следващото съдебно заседание/.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3