Р Е Ш Е Н И Е
№ 06.07.2021год. гр.Балчик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На десети юни
, две хиляди и
двадесет и първа година
В публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ИГНАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Секретар: СНЕЖАНКА ДЖАМБАЗОВА
Прокурор: БЕЗ
ПРЕДСТАВИТЕЛ В С.З.
като разгледа, докладвано от районен съдия Даниела
Игнатова
АНХ дело № 284
по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е образувано по Жалба на М.К.М. с ЕГН********** ***,срещу Наказателно
Постановление №23-0000591/15.06.2020г. на и.д.Директор на РД“Автомобилна
Администрация“-Варна, с което му е наложено административно наказание ”Глоба”в
размер на 1500,00/хиляда и петстотин /лева ,на осн.чл.93в,ал.23,предл.1 от
ЗАвтП ,за административно нарушение по чл.3,§.1 от Регламент /ЕС/№165/2014.
Жалбоподателя,редовно
призован, се явява лично в с.з.и се представлява се от адв.А. *** . В жалбата
си до съда моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.Не оспорва
факта,че камиона е бил натоварен с пръст. Оспорва изводите на наказващият
орган,че е извършвал обществен превоз на пътници,т.к. процесният товар е бил за
лични цели-изравняване на собствен терен в с.Оброчище.Оспорва качеството си на
водач ,който извършва обществен превоз на товари.Навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения при съставяне
и връчване на АУАН,-не бил надлежно връчен,както и че бил подписал два акта а
му били връчени четири НП.
В с.з. се
претендират разноски.
Въззиваемата
страна-РД“АА“-Варна,редовно призована ,не се представлява в с.з.
Чрез придружаващото
Жалбата писмо е изразила становище,с което оспорват доводите в жалбата,като
считат че правилно М. е санкциониран .Моли се съдът да потвърди НП,както и
присъждане на деловодни разноски за юр.к.възнаграждение.
По делото са
призовани и разпитани Актосъставителя К., св.Ю. и Р. .
Жалбата е подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН,от надлежна страна,поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът я намира за неоснователна.
Съдът, като
разгледа жалбата,изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 14.05.2020г.
около 12,15ч.,жалбоподателя управлявал т.а.“Камаз“ от катег.N3 ,с рег.№В...КН,движейки се по
път отворен за обществено ползване в КК“Албена“,общ.Балчик ,от пожарната в
посока хотел „Орхидея“,като в близост до хотел „Орхидея парк“ бил спрян за
проверка от служители на РУ на МВР-Албена.Пол.служители установили,че
автомобила извършва превоз на инертни материали-10т.пръст ,като това се
извършвал за сметка на “Техно-инвест“ЕООД, по маршрут от хотел „Амелия“ в
КК“Албена“,до мястото за разтоварване в Депо ,в рамките на КК.
Предвид на това,че
се касае за превоз на товари ,бил повикан екип на РД“АА“-Варна,в лицето на св.К.
и св.Ю.-на длъжности инспектор към РД“АА“-Варна ,които при пристигане в РУ на
МВР-Албена констатирали,че процесният т.а. се намира пред районното
управление.Последвало извършване на проверка,в която установили,че МПС няма
монтиран тахограф.
За констатираното
нарушение св.К. съставил АУАН,СЕР.А.2019,№271987/14.05.2020г.
АУАН бил съставен в
присъствието на един свидетел и връчен на М. .В графата „възражения“ ,не е отбелязано М. да е
направил такива.
Съдът не приема
възраженията на защитата и на самия жалбоподател,че АУАН не е бил връчван,т.к.
видно върху написаното в него се установява,че М. е получил препис от АУАН на 14.05.2020г.
Свидетелят К. в
с.з. заяви,че на жалбоподателя е съставил два АУАН и му ги връчил,ако
последният е бил отказал връчване,то е щял да ги изготви при отказ с подписа на
един свидетел
В рамките на срока
по чл.44,ал.1 от ЗАНН не са направени писмени възражения по АУАН.
Въз основа на АУАН
,наказващият орган,в лицето на и.д.Директор на РД“АА“-Варна е издал процесното
НП.
НП е връчено на
20.10.2020г.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и св.Ю.
,както и от приетите съгл. чл. 283
от НПК писмени доказателства.
Показанията на свидетелите К. и Ю. следва да
се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се
потвърждават от останалите събрани доказателства.
Свидетелите са повече от категорични ,че в
превозното средство /т.а.“Камаз“/,управлявано на 14.05.2020г. около 12,15ч. в
КК“Албена“ от жалбоподателя не е имало монтиран тахограф.
Свидетелите бяха категорични при разпита си в
с.з. ,че жалбоподателя в тяхно присъствие е заявил,че извършва превоз на товари
,като по този начин щял да получи доходи за изплащане на МПС,което взел на
изплащане. Свидетелстват и относно факта,че МПС не било регистрирано на името
на жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Производството е от административно-
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно.
Предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно -наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
При така установената фактическа обстановка,
съдът установи, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на последното.
Нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно,
както в акта, така и в наказателното постановление, поради което съдът счита,
че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Отразената в акта за
установяване на административно нарушение и в наказателното постановление
фактическа обстановка се потвърждава по безспорен начин от разпита на свидетелите
и от приложените писмени такива.
Според съда ,вмененото у М. нарушение е
индивидуализирано в степен,позволяваща му да разбере в какво се изразява
административното нарушение,поради което съдът приема,че не е нарушено правото
му на защита.
Императивната разпоредба на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014 предвижда, че тахографите се монтират и използват в
превозни средства, регистрирани в държави – членки, които се използват за
автомобилен превоз на пътници и товари и за които се прилага Регламент № 561/ 06.
Приложното поле на Регламент № 561/ 06 е очертан в разпоредбата на чл. 2, § 1, буква "а" от същия
този нормативен акт, която норма предвижда, че Регламентът се прилага за
автомобилен превоз на стоки, когато максималната допустима маса на превозното
средство, включително всяко ремарке или полуремарке, надхвърля 3, 5 тона.
Не се спори между страните, че
товарния автомобил марка "Камаз", управляван на 14.05.2020 г. от
жалбоподателя е от категория N3, съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3, буква "а" от Закона за
движение по пътищата, т.е. неговата
маса е над 12 тона – факт, който може спокойно да се прецени от приложения към
административно – наказателната преписка снимков материал. При това положение
се налага един единствен възможен обоснован извод, а именно, че Регламент № 561/ 06 е приложим за извършвания от жалбоподателя превоз, респ. е необходимо
в превозното средство, с което бива извършван превоза, да бъде монтиран
тахограф. Осъществявайки превоз на инертни материали-пръст жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 3, § 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което и съвсем правилно е била ангажирана
неговата административно – наказателна отговорност.
В настоящия случай категорично се
установява от данните по делото,че М. е извършвал обществен превоз на товари в
противоречие с установения режим за този вид дейност и отчитане, проследяване и
контрол на работата му, поради неизпълнение на задължението от страна на същия,
да бъде монтирано регистриращо оборудване - тахограф. Поведението му е укоримо,
тъй като е довело до неспазване на конкретно вменени задължения на водача.
Отделно от това по делото не се доказа по
категоричен начин,товара да е бил за
лични цели и от там М. да е извършвал превоз за собствена сметка .Разпитаните свидетели категорично
заявиха,че пред тях жалбоподателя е
заявил че извършва превоз на товари ,с цел да изкара пари,необходими му за
изплащане на камиона.Твърденията му,че извозваната пръст е била за лични цели
,за заравняване на терен в с.Оброчище,съдът приема като защитна позиция ,имаща
за цел снемане на административно наказателната отговорност.Следва да бъде
посочено,че в обясненията,дадени пред полицейски служители същият е посочил че
извършва услуга ,закупил е камиона,но нотариална сделка не е имало,щял да го
изплаща на вноски.
Разпоредбата на чл. 93в, ал. 23, предл. 1 от Закона за
автомобилните превози предвижда, че
водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари с моторни превозни средства, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) № 165/2014 или на AETR, които не са оборудвани с тахограф се
наказва с глоба 1500,00 лева.
В конкретния случай размерът на санкцията е
строго фиксиран в законовата разпоредба, административно – наказващият орган
изцяло се е съобразил с вида и размера на наложеното наказание, поради което и
пред съда не е поставен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ.
несправедливост.
Настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
в конкретния казус. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН
и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно
постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си,
че случаят не е маловажен. Съобразно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на
ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН
са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката на съда е относно материалната законосъобразност на наказателното
постановление от гледище на нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция
намира, че не е налице хипотезата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, касаеща маловажност на деянието. Преценката за
маловажност следва да се прави на базата на всички установени по делото факти,
касаещи вида на нарушението, начина на извършване и други, които от своя страна
обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В случая не са
налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
същия вид.
С деянието, обявено
за наказуемо се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания
ред за извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари и който ред предвид завишените изисквания при осъществяването му и
предвидените за нарушаването му
санкции се ползва с висока степен на
защита.
Освен това, деянието
не е резултатно - не е свързано с настъпване на вреди, за да е възможно тяхната
липса или незначителност да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо съдът
счита, че административно-наказателното производство е протекло при липса на
съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, актът
за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,
притежава изискуемите, съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53-57 от
ЗАНН,поради което настоящият състав
на съда счита,че не е налице допуснато съществено процесуално нарушение ,довело
до ограничаване възможността
жалбоподателя да разбери в извършването на точно какво нарушение е
обвинен/санкциониран. Налице е съставомерно деяние,за което според съда
правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност.
В тази връзка, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова- следва да бъде потвърдено, а жалбата- като
неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.
По същество ,показанията на св.Р. не допринесоха за изясняване на фактите по делото,с изкл.на това,че същият е имал договорни отношения с Албена АД относно СМР.
По
направеното искане за присъждане на разноски:
При
този ход на делото ,не следва да се присъждат разноски в полза на М.,а поради
това,че наказващият орган не се е представлявал в.с. такива съдът счита,че също
не му се дължат.
В
същото време по делото са направени деловодни разноски за изплащане на пътни
разноски на св.К. в размер на 10,00лева,платени от бюджета на съдебната
власт.За тези разноски жалбоподателя следва да бъде осъден да ги заплати в
полза на бюджета на съдебната власт.Отделно следва да бъде осъден да заплати и
ДТ в размер на 5,00 лева ,в случай,че следва служебно да се издаде изпълнителен
лист .
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът ,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №23-0000591/15.06.2020г. на и.д.Директор на
РД“Автомобилна администрация“-Варна, с което
на М.К.М. с ЕГН********** *** е наложено административно наказание
”Глоба”в размер на 1500,00/хиляда и петстотин /лева ,на осн.чл.93в,ал.23,предл.1
от ЗАвтП ,за административно нарушение по чл.3,§.1 от Регламент /ЕС/№165/2014, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт,по сметка на ВСС-София,сумата в
размер на 10,00/десет/лева,представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.К.М. с ЕГН********** ***,ДА ЗАПЛАТИ в полза на органа на съдебната
властта,а именно на Районен съд-Балчик сумата от 5,00 /пет/лева,представляваща
Държавна такса,в случай на служебно издаване на изпълнителен лист!
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд –Добрич, в 14-дневен срок от
съобщаване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: