Р
Е Ш Е Н И Е
№ 74
Гр.Оряхово,28.08.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Оряховски
районен съд, в публичното съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря
А.Бориславова, като разгледа докладваното от съдия Кънева-Санкова гр.д. № 153 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело №153/2020г. по описа на РС
Оряхово е образувано въз основа на решение № 121/05.05.2020г. по ВГД №
527/2019г. по описа на ОС Враца, с което е обезсилено решение №45/08.05.2019г.
по гр.дело № 211/2019г. по описа на РС Оряхово.
От М.Р.О.,
ЕГН ********** и Д.О.О., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си О.М.Р. ***, е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков
– Казанджията“ № 4
- 6, представлявано от Р.и.м.т. - Тодорова – управител,
за признаване за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********, че ищците не дължат сумата
от 27000.00 лева / двадесет и седем хиляди лева /, представляваща задължение по
договор за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г.,
сключен между „Банка Пиреос България„ АД, гр.София и двамата ищци, в качеството
им на кредитополучатели, от които 9597.00 лева / девет хиляди петстотин
деветдесет и седем лева / - главница и лихви в размер на 17403.00 лева /
седемнадесет хиляди четиристотин и три лева /.
В исковата
молба се твърди, че ищците не дължат
вземането на ответника по договор за предоставяне на потребителски кредит №3945
CL 2007/13.06.2007г., сключен между „Банка Пиреос България „ АД, гр.София и
двамата ищци, в качеството им на кредитополучатели, поради погасяване на
възможността за принудително изпълнение.Сочат
че провели кореспонденция с банката кредитор, като били уведомени, че кредита е
бил обявен за предсрочно изискуем през 2008г., а през 2016г. цялото задължение
на ищците е продадено на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за цесия. Тъй
като ищците периодично получавали покани
за доброволно изпълнение на задължението по кредита в размер общо на 27000.00
лева от които главница в размер на 9597.00
лева и начислена лихва в размер на 17 403.00 лева, за тях възникнал правен
интерес за признаване за установено по отношение на ответника, че не му не
дължат сумата от 27000.00 лева, представляваща задължение по договор за
предоставяне на потребителски кредит № 3945 CL 2007/13.06.2007г., сключен между
„Банка Пиреос България„ АД, гр.София, тъй като същото е погасено по
давност. Ищците също считат че
задължението не следва да фигурира в централния кредитен регистър на БНБ, тъй като е погасено по давност.
В подкрепа
на иска са представени писмени доказателства - договор
за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г.; писмо до
ищеца М.О. от „Банка Пиреос България„ АД; уведомителни писма до ищеца М.О. и Д.О.
от „Банка Пиреос България„ АД за извършено прехвърляне на вземания / цесия /;
писма до ищеца М.О. от ответника; заявление от ищеца М.О.; отговор от ответника
до ищеца М.О.; справка за кредитополучател; справки от НАП; декларации за
материално и гражданско състояние от ищците; експертно решение
№0446/10.02.2016г.; удостоверение за съпруга и родствени връзки и пълномощни.
В срока за
отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез адв.А.К. е постъпил
писмен такъв, с който оспорва
изцяло иска, като счита че същият е недопустим,
поради липсата на правен интерес от страна на ищците и евентуално, че е неоснователен. Моли да не
се приема твърдението изложено в исковата молба, че кредитът е предсрочно
изискуем, считано от 16.05.2008г., като счита, че твърдението не е подкрепено с
никакво писмено доказателство, установяващо началната дата на предсрочната изискуемост.
Излагат
се твърдения, че в случая не е налице старо задължение и, че претендирането му
по съдебен ред е преклудирано. Сочи се, че
кредитът е с краен падеж 15.06.2017г., от която дата
същият е изцяло изискуем – включващ главница и лихва. Посочено
е, че към датата на прехвърляне на вземането актуалният размер на задължението
е бил както следва – главница в размер на 9528.81 лева, договорна и мораторна
лихва в размер на 17364.50 лева и разноски в размер на 339.41 лева. Оспорва твърднието на ищците, че
задължението в цялост е погасено по давност, тъй като закона предвижда няколко
вида давност в зависимост от това, за какво вземане се прилага.Сочи се, че
главницата по договора за потребителски кредит се погасява с предвидената в
закона 5 – годишна давност, а лихвата с 3 – годишна давност / чл.110 от ЗЗД и
чл.111, б. „ В „ от ЗЗД /.
Моли
се съда да отхвърли предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан.
В с.з. ищците редовно призовани не се явяват и не се
представляват. С молба вх.№1852/13.07.2020г., заявяват че
поддържат предявения иск и молят съда да го уважи изцяло като основателен и
доказан.
В
с.з. ответника се предствалява адв. К. ***, която поддържа отговора и моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На
13.06.2007г. между „ Банка Пиреос
България „ АД, в качеството на кредитодател и ищците, в качеството им на
кредитополучатели, бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит
№3945 CL 2007. По силата
на сключения договор банката е предоставила на ищците сумата в размер
на 10000.00 лева, като усвояването на кредита е било извършено еднократно по
сметка №********** на кредитополучателя при банката, след заплащане на
дължимите такси и комисионни по кредита. В договора било уговорено, че
погасяването на кредита ще се извърши на 120 равни месечни вноски, включващи в
себе си част от главницата и начислената за съответния период лихва, като
размерът на месечната вноска за първите шест месеца е уговорена в размер на
121.27 лева, а за останалите 114 месеца, в размер на 148.01 лева, платими на предварително уговорен от страните ден от
месеца, като последната вноска е изравнителна. Уговорено
било първата вноска да бъде заплатена на 15.07.2007г., както и крайният срок за
погасяване на кредита, ведно с всички лихви, такси и комисионни, а именно –
съответното число на 120 месец от датата на усвояване на кредита. В
чл.8 от договора, били уговорени дължимите лихви, такси и комисионни, а именно
– за ползвания кредит, кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в
размер на 7,99 % за първите шест месеца от усвояването на кредита и 12,99 %, за
периода след изтичане на шестия месец от усвояването на кредита до крайния срок
за погасяване.Съгласно ал.4 на чл.8 от договора, в случай на забава на
плащането на някоя от вноските от кредитополучателя по каквато и да било
причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, банката олихвява
просрочената част от главницата с лихва в размер на договорния лихвен процент,
плюс надбавка от 10 %, като размерът на надбавката не може да надвишава
приложимия законен лихвен процент, а съгласно ал.5 на чл.8 от договора –
лихвата е дължима до пълното погасяване на сумите по кредита, включително и
след крайния погасителен срок по договора, както и при събирането им по съдебен
ред или друг начин на принудително изпълнение. В чл.9 от
договора били предвидени таксите, които кредитополучателят е следвало да
заплати, а именно – 20.00 лева при подаване на документи за кандидатстване за
кредит и еднократна такса при усвояване, в размер на 2,50% от сумата на
кредита.Съгласно чл.10 от договора, годишният процент на разходите / ГПР / по
кредита, изчислен към датата на отпускането му, е 14,19%.Съгласно чл.14 от
договора, потребителският кредит може да бъде обявен за изискуем едностранно от
банката преди края на уговорения срок, без да е необходимо уведомление или
покана от страна на банката до кредитополучателя от датата на настъпване на
поне едно от следните събития – при прекратяване на договора, независимо от
основанията за това; ако се установи, че кредитополучателят е представил
неверни или неточни сведения, послужили като основание банката да сключи
договора и да предостави искания потребителски кредит; при непогасяване, на
която и да е вноска по договора; при неизпълнение от страна на
кредитополучателя, на което и да е задължение по договора за банков кредит; при
получаване от банката на съобщение за запор, върху която и да е сметка в лева
или валута на кредитополучателя при банката, и/или принудително изпълнение
върху суми по тях; кредитополучателят изпадне в състояние на
неплатежоспособност или срещу него са предприети действия на принудително
изпълнение от страна на трети лица.
В
чл.17 от договора било уговорено, че кредитополучателят се съгласъвал, че
банката има право да прехвърли по своя преценка вземанията си по договора
спрямо кредитополучателя на трети лица по реда на чл.99-чл.100 от ЗЗД.
С
уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания / цесия / №МА
00250901/19.07.2016г. и №МА 00252190/19.07.2016г., банката уведомила
кредитополучателите, че на основание сключен договор за прехвърляне на вземания
от 30.06.2016г., между банката, в качеството й на цедент и ответникът по
настоящето дело, в качеството му на цесионер, банката е прехвърлила на
ответника изцяло вземането си към ищците, произтичащо от договор за кредит №0010016800000000237.В
така изготвените писма било посочено, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищците се
умедомяват, че кредитор по паричното вземане е „ ЕОС Матрикс „ ЕООД,
ЕИК:*********, както и, че към дата 30.06.2016г., задължението им възлиза на
26999.79 лева, включително начислена лихва за просрочие, неустойки и такси.
С
писма изх.№681235/18.01.2017г. и
№*********/23.01.2017г., ответното дружество „ ЕОС Матрикс „ ЕООД,
ЕИК:********* уведомило ищците, че като дружество, специализирано в събиране и
управление на вземания, на основание сключен на 30.06.2016г. договор за
прехвърляне на вземания между него и „ Банка Пиреос България „ АД, банката му е
прехвърлила вземания към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит,
както и, че предмет на сключения договор за цесия е и задължението на ищците,
произтичащо от договор за кредит №0010016800000000237/15.06.2007г..Ищците също
така били уведомени, че разполагат със седемдневен срок от датата на получаване
на писмата, да изплатят целия размер на неизплатеното и изискуемото им парично
задължение, произтичащо от горепосочения договор за кредит, който размер към
дата 23.01.2017г., възлиза на 26999.79 лева, включваща главница и всички
допълнително начислени лихви, такси и разноски.
В писмата е
отразено и, че в случай, че не бъдат предприети действия по изпълнение на
задължението в дадения срок, ответното дружество в качеството си на кредитор по
задължението ще пристъпи към действия по принудително събиране на вземането си,
посредством всички допустими и незабранени от закона изпълнителни способи.
Ищецът М.Р.О.
депозирал заявление до ответното дружество, с което е поискал да му бъдат
издадени заверени копия от следните документи – от договор за отпускане на
потребителски кредит от банка „ Банка Пиреос България „ АД, ведно с общите
условия към договора; от погасителния план съгласно договора; от служебна
бележка или удостоверение, на коя дата договорът е станал предсрочно изискуем,
както и информация, каква сума е внесена от подписване на договора до момента и
каква е сумата , която се дължи.
В отговор
на заявлението, ответното дружество депозирало до ищеца М.О. писмо изх.№00835/02.11.2017г.,
с което го уведомили, че има неизплатено задължение към дружеството,
произтичащо от договор за потребителски кредит
№3945 CL 2007 от 13.06.2007г., сключен между него и „ Банка Пиреос
България „ АД, цедиран в последствие на ответното дружество, като към 31.10.2017г.,
задължението е на стойност 26999.79 лева, от които главница в размер на
9528.81, изкупени лихви и мораторна лихва в размер на 17131.57 лева, и изкупени
разноски в размер на 339.41 лева.
Със същото
писмо ответното дружество е уведомило ищецът, че съгласно раздел „ Предсрочна
изискуемост „, т.14 от договора, потребителският кредит може да бъде обявен за
изискуем едностранно от банката при неизпълнение от страна на
кредитополучателя, на което и да е задължение по договора за банков кредит и
именно поради неизпълнение на задълженията си, длъжникът е изпаднал в забава и
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем.
С писмо
изх.№93/.09.01.2018г., „ Банка Пиреос България „ АД е уведомила ищецът М.О., че
с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.06.2016г.,
задължението му към банката по договор за предоставяне на потребителски кредит
от дата 13.06.2007г., е било изкупено от ответното дружесто.
С писмо
изх.№94/09.01.2018г., ответното дружество също е уведомило ищеца М.О., че има
непогасени задължения към дружеството, произтичащи от процесния договор, като
отново на ищеца е предоставен 7 дневен срок да погаси задълженията си,
произтичащи от договора.
С
писмо от дата 25.01.2018г. „ Банка Пиреос България „ АД е
уведомила ищецът М.О., че плащанията по процесния кредит са били в просрочие
над 90 дни, като в последствие с договор за цесия от 30.06.2016г., задължението
му е било прехвърлено от страна на банката към ответното дружество.
С писмо
изх.№271/07.02.2019г., съдът служебно е изискал от гражданското деловодство на
РС – Оряхово справка, от която да е видно между страните по делото, има ли
образувани други граждански дела, съответно ЧГД и ако има такива, да се
представят копия от материалите по тях.
В отговор
на изпратеното писмо от дата 01.03.2019г., се установява, че след направена
справка в САС в деловодството на РС – Оряхово, че са налични образувани дела
със страни ищците и ответното дружество, както и „ Банка Пиреос България „
АД.От приложените копия от материалите по образуваните дела се установява
следното:
По
депозирано до РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от банка „ Банка Пиреос България „ АД, в РС – Оряхово било
образувано ЧГД №643/2011г..По делото била издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, разпореждане, с което е
допуснато незабавно изпълнение на вземането и изпълнителен лист от същата
дата.Видно от съдържанието на заповедта за изпълнение, било разпоредено ищците
да заплатят солидарно на „Банка Пиреос
България“АД сума в размер на 14470.31
лева, представляваща задължение към 24.08.2011г. по
договор за кредит от 13.06.2007г., в това число главница в размер на 9528.81
лева / девет хиляди петстотив двадесет и осем лева и осемдесет и една стотинки
/, възнаградителна лихва за периода от 17.03.2008г. до
28.07.2011г. в размер на 4128.96 лева / четири хиляди
сто двадесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки /, наказателна лихва за
забава за периода от 17.03.2008г. до 23.08.2011г. в размер на 812.54 лева / осемстотин и дванадесет лева и
петдесет и четири стотинки /, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 30.08.2011г. до изплащане на вземането,
както и сумата 289.41 лева / двеста осемдесет и девет лева и четиридесет и една
стотинки / - държавна такса и 50.00 лева / петдесет лева / адвокатско
възнаграждение.
Изрично
е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства, а именно от
задълженията на кредитополучателя по договор за кредит №3945 CL
2007/13.06.2007г. в размер на 10000.31 лева.Отразено е, че кредитът е
изцяло усвоен, като задълженията на длъжника са към 24.08.2011г., както и, че
вземането произтича от извлечение от счетоводните книги, установяваще вземането
на банката.
В
издаденото разпореждане от същата дата изрично е посочено, че молбата на
банката заявител е допустима, както и, че разгледана по същество същата е
основателна, тъй като вземането се основава на документ, който е редовен от
външна страна и удостоверява вземането на кредитора спрямо длъжника.Със същото
разпореждане е било допуснато незабавно изпълнение на вземането на кредитора
спрямо солидарните длъжници и бил издаден изпълнителен лист от 30.08.2011г., с който ищците били осъдени да
заплатят на „Банка Пиреос България“ АД,
посочените в заповедта суми.
След завеждане на отрицателния установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК от ищците против ответника, по
депозирано на 13.04.2018г. в РС – Оряхово заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от ответното дружество - „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в РС – Оряхово е
образувано ЧГД №207/2018г..По делото била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №147/20.04.2018г..Видно от съдържанието на
заповедта за изпълнение, било разпоредено ищците да заплатят собидарно на
ответното дружество сума в размер на 2940.36 лева /две хиляди деветстотин и
четиридесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г.,
сключен между „Банка Пиреос България“ АД и
ищците, дължима за периода от 15.04.2013г. до
15.09.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2018г.
– датата на подаване на заявлението в съда / видно от пощенското клеймо / до
изплащане на вземането, както и сумата 58.81 лева / петдесет и осем лева и
осемдесет и една стотинки / държавна такса.
Изрично е
посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства, а именно – парични
задължения по договор за преддоставяне на потребителски кредит №3945 CL
2007/13.06.2007г., сключен между „Банка Пиреос България“
АД и ищците. Отразено е, че с договор за цесия
от 30.06.2016г., „Банка Пиреос България“ АД е прехвърлила задължението си на ответното
дружество, за което длъжниците били уведомени с уведомително писмо.
В
законоустановения срок от ищците е постъпило възражение по чл.414 от ГПК по
така издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.В същото е посочено, че
се възразява срещу издадената заповед за изпълнение поради висящо производство,
а именно настоящето ГД.Отразено е, че не са съгласни с размера на сумата, представляваща
главница, поради което се моли заявителя да я конкретизира.Сочи се, че налице е
процесуална предпоставка за спиране на производството до приключване на
настоящето ГД.
С
Разпореждане от дата 11.06.2018г., РС – Оряхово е
указал на ответното дружество в качеството му на заявител по ЧГД №№207/2018г.,
че следва да представи доказателства, че е предявил иск в едномесечен срок от
съобщението.
На
20.07.2018г. ответното дружество е
депозирало в РС – Оряхово искова молба, по която било образувано ГД №471/2018г..С
исковата молба, ответното дружество е предявил иск срещу ищците, с правно
основание чл.422 от ГПК, да се приеме за установено спрямо настоящите ищци, че
дължат на ответното дружество сума в общ размер 2940.36 лева, представляваща
главница, част от изискуема и непогасена главница в общ размер на 9528.81 лева
по договор за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г.,
сключен между „Банка Пиреос България“
АД и ищците, дължима за периода от 15.04.2013г. до
15.09.2015г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.04.2018г.
– датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, както и
сумата 58.81 лева държавна такса, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №147/20.04.2018г. по ЧГД №207/2018г. по описа на РС –
Оряхово.
С
Определение от дата 22.02.2019г., постановено по
ГД№471/2018г. по описа на ПС – Оряхово, съдът е спрял
производството по делото до влизане в сила на Решението по настоящето дело.
По искане на ответника по делото е назначена и
изготвена съдебно – счетоводна експертиза. От
заключението на същата се установява, че след запознаване с материалите по
делото и след проверка в
счетоводството на „Банка Пиреос България“ АД, и ответното дружество е
констатирано, че ищците са извършили
плащания по кредита, като последната сума е внесена е на дата 15.09.2008г., като между вноските има забава –
падежната дата за вноската е на 15 – то число на месеца.Отразено е, че това е
видно от приложение 1, което представлява извлечение от договора за кредит от
15.06.2007г. до 24.08.2011г..
Посочено е,
че договорния лихвен процент е 7,99 , а процента на
наказателната лихва е увеличен с десет пункта. Отразено
е, че общата сума на дълга към 28.11.2011г. е в размер
на 14470.31 лева, от които редовна главница в размер на 7485.90 лева,
просрочена главница – 2042.96 лева, както и, че общата сума на дължимата
главница е в размер на 9528.81 лева. Посочено
е също, че редовната лихва е в размер на 4128.96 лева, а наказателната лихва е
в размер на 812.54 лева. Мораторната
лихва за времето от 16.09.2008г. до
18.06.2018г. / датата на исковата молба / е в размер
на 7838.47 лева.Мораторната лихва от 16.09.2008г. до
18.06.2015г. е в размер на 5558.52 лева.
При така
установената фактическа обсатновка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният от ищеците срещу ответника, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим поради наличие на правен интерес.
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки
може да предяви иск, за
да възстанови правото
си, когато то е
нарушено, или за да
установи съществуването или
несъществуването на едно
правно отношение или на едно
право, когато има
интерес от това.
В конкретния случай между страните по делото не е спорно,
а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че ищците са
получили извънсъдебни покани от ответника „ЕОС Матрикс“
ЕООД, в които е посочено, че имат неизплатено
задължение към дружеството, произтичащо от договор за потребителски кредит №3945 CL 2007 от 13.06.2007г., сключен между
него и „Банка Пиреос България“ АД, цедиран в последствие на ответното
дружество, като към 31.10.2017г., задължението е на стойност 26999.79 лева, от
които главница в размер на 9528.81, изкупени лихви и мораторна лихва в размер
на 17131.57 лева, и изкупени разноски в размер на 339.41 лева. Установява се,
че със същата покана, ответникът е поискал от ищците да му заплатят в определен срок, като е изразено намерение,
че при липса на плащане, ще се прибегне до съдебно събиране на дълга.
Твърденията на ищците,
изложени в исковата
молба са, че
не дължат на
ответника посочената сума, тъй
като задължението е
погасено по давност. Под
заплахата срещу тях да бъде образуван изпълнителен процес, за ищцата съществува
интерес да установи, че правото на принудително изпълнение не съществува, тъй
като вземането е погасено по давност, без да е необходимо да е налице висящо исково
производство или производство по принудително изпълнение. В този смисъл е и
задължителната за съдилищата съдебната практика, постановена по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК – Определение №513/24.11.2016г. по ч.т.д.№ 1660/2016г., ВКС, І т.о.
Предвид горното се
налага изводът, че
между страните е
налице правен спор за дължимостта
на сумата, който подлежи на
разрешаване от съда,
което обуславя и
правния интерес на ищците от
предявяване на иска и същият е допустим.
Съдът намира, че предявения иск е основателен и следва да
бъде уважен по следните съображения:
В конкретния случай, безспорно е между страните че
между „Банка
Пиреос България“ АД и ищците е бил сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г., т.е. установява се по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между ищците и банката. Договорът е
обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните,
датата и мястото на сключването му и предмета на същия.Видно от съдържанието на
договора, в същия били уговорени начина на усвояване на отпуснатия кредит,
размерът на дължимите месечни вноски, размера на възнаградителната лихва, както
и размерът на наказателната лихва, в случай на просрочие на дължимите вноски по
договора.Не се спори между страните и относно обстоятелството, че банката е
изпълнила всичките си задължения, съгласно договора и е отпуснала уговорения
кредит на ищците за възмездно ползване, както и, че кредитът е бил изцяло
усвоен.Безспорни са и обстоятелствата, че ищците, в качеството им на
кредитополучатели били изпаднали в забава, както и, че вземането на банката
кредитор е било цедирано на ответното дружество на 30.06.2016г..
Спорно
се явява както обстоятелството, бил ли е обявен кредита за предсрочно изискуем
и кога, така и погасено ли е вземането по давност.
С
оглед горното, в настоящия случай, съдът следва да обсъди въпроса за наличието
на предпостанките за настъпване на предсрочната изискуемост на процесните
вземания.
Съгласно
чл.418, ал.3 от ГПК, когато изискуемостта на вземането е поставена в зависимост
от настъпването на определено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника
документ.Предвид цитираната разпоредба, следва, че в настоящия случай
кредиторът трябва да установи настъпването на предсрочната изискуемост на
вземането си с посочените в чл.418, ал.3 от ГПК документи.
Съобразно
т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката
изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника –
кредитополучател.Предвижда се още, че предпоставките по чл.418 от ГПК за
постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, т.е. необходимо е изрично уведомяване на
длъжника, че кредиторът упражнява преобразуващото си право да направи целия
дълг предсрочно изискуем.
С оглед
гореизложеното може да се направи извод, че предсрочната изискуемост настъпва и
има действие от получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, че
счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
като в този смисъл, изискването волеизявлението на кредитора да е достигнало до
длъжника означава същото да му е било надлежно връчено. Съгласно чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, банката може да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение
само при обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Обявяването поражда
действие спрямо длъжника с уведомяване на последния за това.
Предсрочната
изискуемост е санкция за неизправност на длъжника и последиците й следва да
включват пълно и точно изпълнение на задължението каквото съществува и в
какъвто вид се дължи при настъпване на срока, т.е. уговорения падеж – главница,
редовна / възнаградителна лихва / и обезщетение за забава.
В настоящия
случай в хода на съдебното производство се разкриха обаче обстоятелства, които
не се твърдят нито от кредитора, нито от ответното дружество, като безспорно се
установи, че поради изпадане в забава от страна на ищците в качеството им на
кредитополучатели по договора, още преди да цедира вземането на ответното
дружество, „Банка Пиреос България „ АД в
качеството си на кредитор е предприела действия за принудително събиране на
вземанията си, произтичащи от процесния договор за кредит, като на 30.08.2011г.
е депозирала до РС – Оряхово заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417 от ГПК. По
така депозираното заявление, както беше отбелязано и по – горе, било образувано
ЧГД №643/2011г..По делото била издадена Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, разпореждане, с
което е допуснато незабавно изпълнение на вземането и изпълнителен лист от
същата дата.Видно от съдържанието на заповедта за изпълнение, било разпоредено
ищците да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България“
АД сума в размер на 14470.31 лева, представляваща задължение към 24.08.2011г. по договор за кредит от 13.06.2007г., в това число главница
в размер на 9528.81 лева, възнаградителна лихва за периода от 17.03.2008г. до 28.07.2011г. в размер на 4128.96
лева, наказателна лихва за забава за периода от 17.03.2008г. до
23.08.2011г. в размер на 812.54 лева, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 30.08.2011г. до
изплащане на вземането.
Изрично
е посочено, че вземането произтича от задълженията на
кредитополучателя по договор за кредит №3945 CL 2007/13.06.2007г. Отразено
е, че кредитът е изцяло усвоен, като задълженията на длъжника са към 24.08.2011г., както и, че вземането произтича от извлечение
от счетоводните книги, установяващи вземането на банката.
В
издаденото разпореждане от същата дата изрично е посочено, че молбата на
банката заявител е допустима, както и, че разгледана по същество същата е
основателна, тъй като вземането се основава на документ, който е редовен от
външна страна и удостоверява вземането на кредитора спрямо длъжника.Със същото
разпореждане е било допуснато незабавно изпълнение на вземането на кредитора
спрямо солидарните длъжници и бил издаден изпълнителен лист от 30.08.2011г., с който ищците били осъдени да
заплатят на „Банка Пиреос България“ АД,
посочените в заповедта суми.
Съдът
намира, че датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем е преди дата 30.08.2011г., датата, на която РС – Оряхово е издал по ЧГД
№643/2011г. Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, разпореждане, с което е допуснато незабавно
изпълнение на вземането и изпълнителен лист.
По делото
не са представени каквито и да е доказателства, а и не са наведени твърдения в
насока, че след издаването на горепосочената заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителния лист са предприети действия за принудително
събиране на вземането, които да са довели до прекъсване на давността. Всъщност, следва да се отбележи, че в настоящия
процес не е поставян и не е повдиган от която и да било от страните въпросът,
относно съществуването или несъществуването на вземането, което е било предмет
на ЧГД№643/2011г. по описа на РС – Оряхово.
В
производството по чл.422 от ГПК по установяване съществуването на вземането, се
разглеждат и решават всички правни спорове, имащи отношение към издадената
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК или заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК и издавания въз основа на тези заповеди изпълнителен лист,
включително и тези за настъпила изискуемост на вземането / предсрочна или друга
/ и редовността на документа по чл.417 от ГПК от външна страна, и
удостоверителната му функция на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Не се установява по отношение на издадената заповед
за незабавна защита по чл.417 от ГПК е било депозирано в срок възражение по
чл.414 от ГПК, респективно да е иницииран исков процес по чл.422 от ГПК. Не се установява по изпълнителния лист, издаден въз
основа на заповедта за незабавно изпълнение е започнал изпълнителен процес за
принудително събиране на вземането, присъдено в заповедното производство в
полза на кредитора.
След
направена служебна проверка на материалите, съдържащи се в образуваното ЧГД
№643/2011г. по описа на РС – Оряхово,
съдът установи, че до ищците от страна на „ Банка Пиреос България“ АД до ищците, на 26.08.2010г. е изпратена покана за
изпълнение, с която същите били уведомени, че ако в срок от седем работни дни
от датата на получаване на поканата не погасят всички дължими суми съобразно
сключения договор за банков кредит, включително главница, лихви, разноски,
такси и други, банката с изпратената покана
за изпълнение обявява цялата сума по кредитната експозиция за предсрочно и
незабавно изискуема от първия ден след изтичането на предоставения срок, както
и, че ще предприеме своевременни мерки за принудителното събиране на вземането
си. Видно от приложените известия за доставяне, поканата
за доброволно изпълнение е получена от ищците на 09.09.2010г.,
т.е. налице е редовното уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита.
С
оглед гореизложеното ответникът би могъл да претендира единствено паричното
вземане, за което е била издадена и влязла в законна сила заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Това е
така, тъй като съществуването на вземането, предмет на проведеното заповедно
производство разрешава споровете относно възникването, изпълнението и
погасяването на задълженията между страните по облигационноправната връзка, като
със силата на присъдено нещо се установява съществуването на вземането на
кредитора и въз основа на него той може да пристъпи към принудително изпълнение
– в хипотезата по чл.410 от ГПК да поиска издаването на изпълнителен лист или
да продължи вече образуваното изпълнително производство в хипотезата на чл.417
от ГПК.
По
отношение на въпроса дали към настоящия момент има или няма дължимост на
съществуващото парично вземане по издадената и влязла в законна сила заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист съдът намира следното:
Към
30.08.2011г. вземанията по договора са
падежирали и ако задължението не е изпълнено или кредиторът не е пристъпил към
принудително изпълнение, същите се погасяват с изтичане на общата 5 – годишна
давност, установена в чл.110 от ЗЗД. Този срок,
считано от горепосочената дата е изтекъл на 30.08.2016г., следователно към
датата на предявяване на иска, вземанията по процесния договор са погасени по
давност, като с погасяването на главницата, се погасяват и акцесорните й вземания,
които формират сумата над главницата до пълния размер на претенцията.
Следва
да се отбележи, че възнаградителните лихви върху вноските по един кредит са
акцесорни и периодични и като такива, тяхната изискуемост е поставена в
зависимост от изтичането на даден срок и обуславящата дължимост на вноските по
главницата на получения кредит. Възнаградителните
лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за
връщане на заетата главница.Веднъж, предсрочно изискан обаче получения кредит
по отношение на главницата му, се превръща в цялостно вземане на кредитора,
което вече не се дължи разсрочено.От този момент няма как периодичното
задължение за лихви да продължи да бъде периодично, но доколкото то съществува
винаги и само като периодично, липсва по – нататъшно основание за дължимостта
му.
Вземането
за лихви, независимо от точното изпълнение на длъжника, е поставено в
зависимост от наличието на разсрочено главно вземане и щом главното вземане не
се дължи вече като разсрочено, а възнаградителните лихви са винаги едно
периодично вземане, същите не биха могли да се дължат от кредитополучателя.При
обявена предсрочна изискуемост, вземането вече е едно цяло и с променен
падеж.От момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, започва да се
дължи мораторна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД или съответно неустойка, уговорена
между страните.Предсрочната изискуемост обхваща цялата сума, дължима от
кредитополучателя, включително все още невъзникналите възнаградителни лихви.
Не се
установяват, а и не се твърдят факти и обстоятелства от ответното дружество,
които да са довели до спиране или прекъсване на давностния срок в рамките на
петгодишния период.Цесията на вземането не е такова основание, поради което
съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и размер, поради което
следва да бъде уважен.
С
оглед гореизложеното съдът приема, че не са налице доказателства за спиране и
прекъсване на давността по смисъла на чл.115 и чл.116 от ЗЗД, поради което за
вземанията на ответното дружество е изтекла предвидената в чл.110 и чл.111 от ЗЗД давност.
В случая
вземането на ответното дружество е било надлежно установено по основание и
размер с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, като след приключване
на съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането се е трансформирало в недължимо на посоченото от ищците – длъжници
основание, поради погасяване по давност.
Погасителната
давност е материалноправен институт, като изтеклата давност не води до
погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен от закона период от време, след изтичането на който се погасява
правото на иск за
защита на конкретно субективно материално право.В тези случаи вземането
продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение
– чл.118 от ЗЗД.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД, с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.Такива са и вземанията по
договор за банков кредит, за който е приложима общата петгодишна давност по
чл.110 от ЗЗД.
Съгласно
чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта
на процесното вземане е 30.08.2011г. Следователно, най – късната дата, на която
вземането по поресния договор се погасява с изтичане на петгодишната
погасителна давност е 30.08.2016г.
В конкретния случай, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест не само, че не установи, но дори и не твърди, че в
рамките на давностния срок са извършени действия, имащи за последица прекъсване
или спиране на давността.
С оглед гореизложеното и предвид липсата на твърдения от
страна на ответника за наличие на основания за спирането и прекъсването на
погасителната давност, съдът счита, че процесното вземане е погасено поради
изтичане на петгодишна давност.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че искът за
установяване на недължимост на вземането по договор за потребителски
кредит №3945 CL 2007 от 13.06.2007г., поради погасяването му по давност се явява основателен
и доказан и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.6 от ГПК на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4
- 6, представлявано от Р.и.м.т. - Тодорова – управител, следва да бъдат възложени разноските
за държавна такса за образуване на делото в размер
на 680.80 лева / шестстотин и осемдесет лева /, за които ищците са били освободени от заплащане на основание чл.83 ал.2
от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“ ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4
- 6, представлявано от Р.и.м.т. - Тодорова – управител че М.Р.О., ЕГН **********
и Д.О.О., ЕГН **********,*** не дължат, като погасена по давност сумата от 26999.79
лева, представляваща задължение по договор
за предоставяне на потребителски кредит № 3945 CL
2007/ 13.06.2007г., сключен между „Банка Пиреос България„
АД, гр.София и двамата ищци, в качеството им на съкредитополучатели,
от които главница в размер на 9528.81 лева, изкупени
лихви и мораторна лихва в размер на 17131.57 лева, и изкупени разноски в размер
на 339.41 лева.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГПК „ЕОС МАТРИКС ” ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина“ ул. „Рачо Петков –
Казанджията” № 4 - 6, представлявано от Р.и.м.т. - Тодорова – управител да заплатят по сметка на РС – Оряхово сумата в размер на 680.80 лева / шестстотин и осемдесет
лева /, представляваща дължима държавна такса за водения процес.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: