Р Е
Ш Е Н
И Е
№357 22.11.2019
год. гр. Стара
Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Ива Атанасова и с участието на прокурора
Петко Георгиев като разгледа докладваното от съдия М. Русев КАН дело №363 по
описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба
на ЦУ на НАП – София, чрез пълномощника си по делото Юрисконсулт Ц.К. против Решение №392 от 01.07.2019 год., постановено по
АНД №1071/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ №423525-F469167/28.03.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за
постановяването му в нарушение на материалния
закон. От съществено значение за случая, е че е налице
плащане, прието от служител на „Автошкола Росен Петров 2012“ЕООД, което е
документирано с квитанция към ПКО, издаден от същото дружество. Ирелевантно е
дали дружеството има или няма право да извършва такава услуга, а не е
необходимо и извършването на насрещна проверка. Не съществува законова пречка
дружеството да събира пари за трети лица, но за всяка една сума следва да
издаде и съответната касова бележка. Изразено е несъгласие и с извода на съда
за маловажност на случая. Липсата на
системност на нарушението не е основание да се приеме, че е налице маловажност
на деянието. Извършването на нарушението за първи път, е обстоятелство за тежестта
на самото нарушение, но не е и за неговата маловажност. Доколкото дружеството е
санкционирано към предвиденият закона минимален размер, то това обстоятелство е
взето в предвид при определянето на размера на санкцията. Направено е искане за
отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено
наказателното постановление.
Ответникът „Автошкола
Росен Петров 2012”ЕООД – гр. Стара Загора,
представлявано от Управителя Р.К.П., редовно призован, чрез
процесуалният си представител адв. Е. изразява становище за неоснователност на касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Споделя
мотивите на районният съд за маловажност на извършеното административно нарушение.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Районен съд Стара Загора е отменил като незаконосъобразно НП №423525-F469167/28.03.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение №F469167/29.01.2019 год., с което на ответника по касация „Автошкола Росен Петров
2012”ЕООД гр. Стара Загора, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700.00 лв.
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредбата
№Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата,
че при извършване на оперативна проверка на 21.01.2019
год. в 11.50 часа в офис – център за обучение на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС на територирята на ОО“АА“ Стара Загора,
находящ се в гр. Стара Загора, ***, стопанисван от Център за професионално
обучение „Автошкола
Росен Петров 2012”ЕООД гр. Стара Загора, е констатирано, че търговецът в
качеството си на задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата №Н-18 от
2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба
на услуги/стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки
от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на Наредбата. За извършената контролна покупка на
услуга /психологическо изследване/ - 1 брой в 11.50 часа на 21.01.2019 год. на
обща стойност 50.00 лева, платени в брой на лицето Н.М.Б. – технически
сътрудник от К.М.Б.– проверяващ, преди легитимацията не е издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство DAISY EXPERT –
KL с ИН на ФУ DY248974 и ФП №36364431 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба№Н-18 от 2006 год. за регистриране
и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, а
само ПКО №20 от 21.01.2019 год. и квитанция №20/21.01.2019 год. от кочан ПКО.
Нарушението е установено и документирано с ПИП №0407965/21.01.2019
год. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. С това си
деяние дружеството е нарушило чл.3,
ал.1 от Наредбата №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане
на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и във връзка с
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Съдът е приел, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяната на обжалваното наказателно
постановление.
За да отмени
наказателното постановление, районен съд Стара Загора е приел, че не е
установено по безспорен начин да е осъществено от обективна страна състава на
чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.1.2.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. За да се осъществи от
обективна страна съставът на чл.3 от посочената наредба, следва да се установи,
че проверяваното лице е извършило продажба на стока или усруга, но не е
регистрирало и отчело тази продажба чрез издаване на фискална касова бележка.
По делото не са събрани доказателства, от които да се установи, че наказаното
лице има право да извършва услугата психологически изследвания за водач на
таксиметров автомобил. Липсват доказателства да е налице такава психологическа
лаборатория, в която да се проведат такива изследвания. След анализа на
свидетелските показания, съдът е извел извод, че наказаното лице не е било в
състояние да извърши тази услуга, поради което и не е било налице, нито е
съществувало задължение да регистрира или отчете такава услуга. Не е изследвано
обстоятелството и дали се касае за изолиран случай, или за системност на
деянието. Доколкото е установено, че нарушението е изолиран случай и поради
обстоятелството, че сумата е приета само въз основа на изричното настояване на
проверяващото лице, районният съд е приел, че са налице предпоставките за
квалифицирането на административното нарушение като маловажно. Всичко това го е
мотивирало да отмени наказателното постановление.
Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство, независимо дали е получен друг данъчен
документ. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ,
регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която
се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с
други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация
фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за
регистрация.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за
издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на министъра на финансите от 2006
год. за регистриране и отчитане
на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства (обн. ДВ, бр. 106/2006
год., изм. бр. 79/2007 год.). Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1 от посочената наредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен
когато плащането се извършва по банков път. С оглед цитираните разпоредби и
предвид приложените към делото доказателства, безспорно е установено в
производството пред административния орган и пред първата инстанция, че е
налице нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 год. на
МФ (обн. ДВ, бр.106 от 27.12.2006 г.), във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС.
В конкретния случай е налице
плащане, и съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба №Н-18, е
задължително издаването на касова бележка – фискален бон, като ирелевантно за
случая дали наказаното лице извършва или не съответната услуга, дали притежава
лиценз за това и т.н. Водещо в случая е извършването на плащане, което в
конкретния случай представлява доставка на услуга – извършване на
психологическо изследване от трето лице. Ирелевантно за случая е също така как
са си уредили отношенията ответника по касация и третото лице, както и кога се
осъществява доставката на услугата. Що се отнася до оплакването, че плащането е
прието поради изричното настояване на проверяващото лице, съдът намира същото
за недоказано и го възприема като защитна позиция и теза на ответника по
касация. Същото се твърди единствено и само от приелият на място сумата
технически сътрудник, докато такива сведения не са дадени от страна на
проверяващото лице, актосъставител.
Съдът не намира, че са налице и
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, установеното административно нарушение да бъде
квалифицирано като маловажен случай. Нарушението е формално по своя характер,
безспорно е установено, а с оглед на засегнатите обществени отношения,
предвиждащи защита на държавният фиск от неотчитане на приходи, не може да се
приеме за такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните такива
нарушения.
Що се отнася обаче, до размера на
наложената санкция, настоящия съдебен състав, намира, че същият не е определен
при спазването на критериите заложени в чл.27 от ЗАНН. Нарушението е първо по
своя характер, размера на неотчетеният приход е нисък /50.00 лв./, няма данни
наказаното лице да е неизряден платец по дължими публични задължения, няма
данни също така за други нарушения, които да са сходни по своя характер с
констатираното такова. Ето защо, съдът
намира, че нарушението следва да санкционирано с предвиденият минимален
размер в закона. Това налага издаденото наказателно постановление да бъде
изменено, като се намали размера на санкцията от 700.00 лв. на 500.00 лв.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав
намира, че решение №392/01.07.2019 год.,
постановено по АНД №1071/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора е
постановено в противоречие с приложимия материален закон. При извършена
служебна проверка не се установиха допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, основаващи
отмяната на обжалваното съдебно решение. По делото е установена фактическата обстановка, поради
което, не е необходимо връщането на същото за ново разглеждане или събирането
на нови доказателства, поради което и следва да се постанови решение по
съществото на спора.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. второ от АПК съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №392/01.07.2019 год., постановено по АНД №1071/2019
год. по описа на Районен съд Стара Загора и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №423525-F469167/28.03.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП, като изменя наложеното административна наказание
имуществена санкция от 700.00 на 500.00 лв.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.