№ 86
гр. Силистра, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Анелия Д. Великова
Ана Аврамова
при участието на секретаря Данаила Т. Георгиева
Сложи за разглеждане докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213400600156 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
На именното повикване в 09:00часа се явиха:
Жалбоподател – подсъдим: Н. П. Р. – редовно призован, явява се лично
и с адв.ОГНЯН ИЛИЕВ БАСАРБОЛИЕВ – АК – РУСЕ – надлежно
упълномощен и приет от съда от днес.
Страна: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – СИЛИСТРА – редовно
призовани, явява се прокурорът от Окръжна прокуратура – Силистра
ТЕОДОР ЖЕЛЕВ.
СТАНОВИЩА ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Уважаеми съдии, уважаеми господин прокурор
считам, че са налице предпоставките на закона за даване ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки. Моля да бъде даден ход на
делото.
1
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЪЩОТО:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Н.Р.,
против Присъда №28 от 18.05.2021г., постановена по НОХДело №773/2020г.,
по описа на Районен съд – Силистра. Жалбоподателят не е доволен от
постановената присъда.
Постъпили са допълнителни съображения към въззивната жалба, с вх.
№1290 от 07.10.2021г. от адв.Огнян Басарболиев, в качеството му на
защитник на Н.Р. по повод обжалваната присъда. Излагат се подробни
съображения относно твърденията, че присъдата в осъдителната част е
незаконосъобразна и необоснована, както и са допуснати съществени
процесуални нарушения на материалния закон и процесуални такива.
Развиват се пространни доводи в тази насока, поради което се иска отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която да бъде
оправдан изцяло подсъдимия Н.Р. за престъпленията, за които е бил признат
за виновен.
Алтернативно, да се отмени присъдата и делото да се върне за ново
разглеждане, съгласно посочените процесуални нарушения.
Правят се и доказателствени искания.
АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Поддържам изцяло жалбата, ведно с
изложените съображения.
ПРОКУРОРЪТ: Считаме, че депозираната въззивна жалба срещу
постановения първоинстанционен акт за процесуално допустима, но по
съществото си неоснователна. Заявяваме, че нямаме искания по хода на
делото. Доколкото видях, съдът се е произнесъл по направените искания за
събиране на доказателства от страна на защитника, така че няма да взема
отношение по този въпрос.
2
По направените доказателствени искания, същите са депозирани след
произнасяне на съда по реда на чл.327 от НПК, но след запознаване с тях
съдът не е разколебан в извода си, че не е необходимо извършването на
допълнително съдебно следствие.
Представеното с допълнителните съображения към въззивната жалба
писмено доказателство, представляващо характеристични данни на
подсъдимия Р. съдът счита, че същото е относимо към предмета на спора,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представеното с допълнителните
съображения към въззивната жалба писмено доказателство, представляващо
характеристични данни от Фирма „Иннтех“ ЕООД – Тутракан за подсъдимия
Н. П. Р..
НЕ УВАЖАВА искането за събиране на допълнителни доказателства и
провеждане на съдебно следствие.
АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Уважаеми окръжни съдии, преди даване ход на
делото по същество, искаме да се възползваме от правото на подсъдимия да
дава обяснения, включително пред въззивния съд, по реда на чл.107, ал.2 от
НПК.
Моля да допуснете изслушването му, в качеството на подсъдим по
съществото на случая, тъй като същият до сега не е давал обяснения.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам по направеното искане.
СЪДЪТ намира искането за основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит подсъдимия Н. П. Р..
3
ПОДСЪДИМ Н.Р.: На 25.02.2020г. рано сутринта, около 08:00 часа
подадох молба до РУ –Тутракан, в която моля полицията да не ме притеснява
на работното ми място за даване на различни сведения и подобни, тъй като
предния ден издават указания в полицейското управление по жалба на мой
съсед, който редовно ме клевети и нагрубява пред всякакви държавни
институции и надлежни органи, след което отидох на работа. Около 14:00
часа, на същия ден, получих телефонно обаждане, като по телефона се
извести, че е полицай Фучиджи, който желае да се срещне с мен и да
разговаря нещо по служба. Уточнихме се това да стане след работното ми
време. Т.е., след 17:30 – 18:00 часа пред моя дом. Незнайно защо, около 14:00
часа бях посетен на работното си място, по точно бях известен от моя пряк
ръководител, че полиция ме търси на портала, след което аз отидох да разбера
за какво ме търсят и какво желаят служителите на реда. Служителите на реда
ми зададоха конкретни въпроси, като: прибирал ли съм се през обедната си
почивка и какво съм правил и т.н. Казах им да се конкретизират в каква
връзка ми се задават тези въпроси, тъй като няма как да им дам някакви
отговори по съответните въпроси, без да се конкретизират, за да знам за какво
става въпрос и отказах да им дам сведения.
След като се конкретизираха, че става във връзка с подаден сигнал от
моя съсед Мирослав Миланов, аз се съгласих да дам сведения, защото така
или иначе подобни сведения ще ги давам, ако не пред тях, то пред
полицейски инспектор или разследващ полицай, което е свързано с писане и
четене на съответните сведения, които се дават. Уведомих полицаите, че ще
отида до цеха, за да си взема личната карта и очилата и да уведомя началника
си, че ще се забавя, като те по никакъв начин не реагираха и не са ме спирали
и се отправих се към цеха с бърз ход. Изминал съм, може би около 15, 20,
30м., не мога да кажа точно, след което бях застигнат от полицейския
автомобил и двама от полицаите слязоха от автомобила и казаха: „Стой!
Арестуван си!“ Тъй като не съм бил арестуван до сега, аз бях много шокиран,
бях стреснат и се подпрях на близко паркирания автомобил. Подпрях се на
покрива на този автомобил и съм се хванал за багажника. В следващия
момент един от полицаите ми закопча едната ръка и каза да си дам и другата
рака, след което получих няколко удара с юмрук в областта на бъбреците.
Инстинктивно съм се хванал за колата, защото бях изплашен, започнал съм да
викам за помощ и както съм се хванал за багажника на колата, получих удар
във врата, подсечка така да се каже и бях повелен с въпросната подсечка по
гръб. Единият от полицаите беше върху гърдите ми и ми държеше едната
ръка, а другият полицай нещо правеше с краката ми, което аз не мога да
разбера какво е, но явно се е опитвал да ме обърне. След което ме обърнаха
по лице, поставиха ми белезниците и ме отведоха в РУ – Тутракан. Това е,
което мога да кажа с моето задържане.
4
ПРОКУРОРЪТ: Преди да отидете на работа, какво ще ни кажете за
тази история със свидетеля Миланов? Вие срещали ли сте се с него преди да
отидете на работа?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Нямам повдигнато обвинение в това дело. Имаше
образувано досъдебно производство, но няма в това дело повдигнато
обвинение, относно този инцидент с този мой комшия. Него ден аз не съм
срещал този човек.
ПРОКУРОРЪТ: Това дело прекратено ли е?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Досъдебното производство е прекратено и
прокурорът е дал на съответното лице Миланов възможността да си търси по
НЧХДело правата, за телесна повреда, и на 17 другия месец има дело в
Районен съд – Тутракан, където ще се коментират тези въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Да разбирам от вашия отговор, че него ден не сте се
срещали със свидетеля Миланов, така ли?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Именно.
ПРОКУРОРЪТ: Защо тогава са ви търсили полицейските служители
на входа на предприятието, в което работите? Какви обяснения ви дадоха те?
АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Той отговори в своите обяснения, че не знае
защо са го търсили.
ПРОКУРОРЪТ: Какви обяснения ви дадоха полицейските служители?
Защо те ви търсиха?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Полицейските служители ми казаха, че ме търсят
за това, че е подаден сигнал срещу мен, че съм имал някакво стълкновение с
моя комшия. Това ми казаха. Случило се е някакво стълкновение и съм бил
свидетел на някакъв инцидент, като не се конкретизираха.
ПРОКУРОРЪТ: Вие какво им отговорихте?
5
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Казаха им, че не съм срещал този човек.
ПРОКУРОРЪТ: Влязохте ли по някакъв начин в словесен конфликт
със служителите?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Не, не съм влизал в словесен конфликт.
ПРОКУРОРЪТ: Отправили ли са ви предупреждения да спазвате
обществения ред, да изпълнявате указанията, които те ви дават?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Не. Дадоха ми разпореждане да дам свидетелски
сведения по случая. Това ми дадоха като разпореждане и съм бил длъжен да
ги дам, тъй като били охрана на обществения ред и трябва да им дам такива
сведения. Аз, понеже съм давал и друг път сведения, им казах, че ще дам
такива сведения на полицейски инспектор или на разследващ полицай по
случая, защото така или иначе пишат, независимо за инцидент който е станал
със съставяне на акт, след като има някаква телесна повреда, обида или
клевета, съответният тъжител – пострадалото лице, си подава жалба до МВР.
Знам тази процедури, защото 4, 5 години ме вкараха в ада. Конкретно
заявявам, че не съм влизал в конфликт със служителите на реда, тъй като още
повече, че се намирам на работното си място и си подронвам авторитета.
ПРОКУРОРЪТ: Те ли разпоредиха да отидете да си вземете личната си
карта или вие, по собствен почин, направихте това?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Аз ги уведомих, че ще отида да взема личната си
карта и те по никакъв начин не ме спряха и не реагираха и не ми казаха нищо
и аз се отправих, което считам за съгласие от тяхна страна. Няма как аз да
дам сведения, да прочета нещо, да разпиша нещо без очила и няма как да дам
сведения, да ми снемат самоличността без лична карта. Все пак аз се намирам
в завод и не съм задължен да нося личната си карта на територията на завода.
Тя си стои в работното ми шкафче и аз не съм отказал да си предоставя
личните документи.
ПРОКУРОРЪТ: Щом, според вас, тези хора са били съгласни, защо
тогава са тръгнали да ви преследват?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Може би, според мен, те са предположили, че може
би искам да се укрия или да избягам и заради това. Това са мои лични
разсъжденията. Не знам защо са тръгнали.
6
ПРОКУРОРЪТ: Викаха ли нещо по вас?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Направо тръгнаха. Това нещо „Спри! Стой!
Арестуван си!“ се случи до този червения автомобил, на който се бях
подпрял. Това, „Спри! Стой! Арестуван си!“, се случи до този автомобил,
където аз съм спрял.
ПРОКУРОРЪТ: Вие лично нанасяли ли сте удар, по отношение на
полицейски служител?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Не съм нанасял удар.
ПРОКУРОРЪТ: Тогава, как ще обясните наличието на тези телесни
увреждания, които са описани?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Единият служител стоеше върху гърдите ми, но
какво е правил другият с краката ми, не мога да ви обясня. Може би полицаят,
който е получил нараняването, трябва да обясни.
ПРОКУРОРЪТ: С други думи, Вие се съпротивлявахте на тази
интервенция, която се случи по отношение на вас, така ли?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Предпазвах се от ударите на полицая, който стоеше
върху гърдите ми и ми нанасяше удари. Опитвах се да се предпазя от
неговите удари, които той ми нанасяше, докато другият полицай ме
обръщаше и ме беше хванал за краката да ме обръща. Е, как са се случили
тези наранявания на полицая Фучиджи, аз не мога да кажа. Възможно е да се
е закачил за обувката ми или по някакъв друг начин.
ПРОКУРОРЪТ: Защо оказахте такава съпротива? Каква беше
причината да окажете такава интензивна съпротива по отношение на
арестуването?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Първо, не съм съгласен с техните действия. И
друго, аз не съм оказал такава интензивна съпротива. Просто бях повален.
Това са действия на полицията. По телевизията ги дават редовно, гледате, по
какъв начин ги арестуват, влачат хората, ритат ги в главите. Фактите за моята
съпротива са, че не съм съгласен. Бях уплашен, не знаех как да действам. Те
бяха върху мен и аз не знаех как да реагирам, отбранявах се.
7
ПРОКУРОРЪТ: От кога датират тези дрязги със свидетеля Миланов
или семейството му?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Това е от 2017г. с цялото ми семейство са тези
дрязги. Съседи сме по наследствен имот, майка ми има наследствен имот,
който ние не го ползваме и не можем да го ползваме заради свидетеля
Миланов, тъй като всяко едно посещение в нашия имот е свързано с
посещение от органите на реда.
Само искам да вмъкна, че на 25, при разговор със служителите на реда,
когато се мотивирах ще им дам сведения, в себе си имах постановление на
прокурор, в което как Миланов си служи с лъжесвидетели срещу заплащане
на свидетелства срещу мен и исках да го предоставя на служителите на реда.
Те отказаха да го погледнат, понеже не ги интересуват другите казуси. Те
били дошли точно по конкретен случай за съответното стълкновение на 25, а
това прокурорско постановление беше в мен, понеже трябваше да се пише
възражение и моят принтер беше повреден и исках да го принтирам на
принтера в предприятието. С това постановление са запознати и моите
началници, тъй като те редовно се интересуват защо отсъствам от работа.
СЪДЪТ: Вие все пак сте дали показния пред Районен съд – Тутракан,
но там сте пропуснали да обясните това обстоятелство, че сте се съгласили да
съдействате на полицаите и сте отишли само да уведомите началниците си и
там сте отбелязали, че веднага са се нахвърлили върху вас. Защо сте
пропуснали това обстоятелство?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Тук мога да отговоря на това, но ще засегна
прокуратурата и разследващите полицаи с този отговор.
СЪДЪТ: Слушаме ви. Разкажете. Става въпрос, че сте давали
обяснения пред първоинстанционния съд. Там сте пропуснали това
обстоятелство, като сте казали, че полицаите веднага са се нахвърлили върху
вас. Не сте споменали това, което казахте днес.
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Пред първоинстанционния съд отказах да давам
показания изобщо, във връзка със съществени разминавания в свидетелските
показания на досъдебното производство.
СЪДЪТ: Аз говоря за вашите показания пред първоинстанционния съд
и казахте, че не сте давали подробни обяснения.
8
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Точно така.
СЪДЪТ: Споменахте, че на 25, на датата на която е възникнал този
инцидент, вие сте подали молба или жалба в полицията да не ви безпокоят на
работното ви място. Това кога стана – след като ви задържаха или преди това?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Това е сутринта.
СЪДЪТ: Какъв беше поводът да подадете такава жалба?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Поводът е даването на сведения, за които аз не бях
запознат, защото предния ден аз получих призовка.
СЪДЪТ: Призовка за друг случай, така ли?
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Призовка за съвсем друг случай, отново свързан с
Миланов и дадох допълнения към тези сведения. Това стана преди да отида
на работа. Подадох тази жалба в полицията и ги помолих, ако е възможно, да
не бъда безпокоен на работното ми място. Ако е възможно, за сведения да не
ги давам, тъй като дойдоха на 21, когато бях нощна смяна и бяха влезли в
завода. Казах, че ще изляза да си получа призовката, но тогавашният портиер
ги беше пуснал вътре в цеха при машината, а бях им казал, че ще изляза след
10, 15 мин., защото машината е повредена и трябва да изчакат. Тогава бяха
изнервени. И друг път се е случвало.
ПОРУКРОРЪТ: Нямаме повече въпроси. Нямаме искания.
АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Нямаме въпроси. Нямаме други искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Уважаеми окръжни съдии, уважаеми господин
прокурор, поддържам изцяло жалбата, ведно с допълнителните съображения
9
към нея. На първо място, Ви моля да постановите оправдателна присъда по
отношение на моя подзащитен. Аргументите ми в тази насока са следните:
Така, както е конструирано обвинението и така, както е признат за
виновен, аз смятам, че въобще липсва престъпление. Съгласно разпоредбата
чл.270 престъплението се изявява в противозаконно пречене на орган на власт
да изпълни задължението си. Това е престъплението, което е визирано в този
текст.
По отношение на това, за което той е признат за виновен, на него са му
вменени задължения по чл.64 от Закона за МВР и по чл.72, свързани със
задържането му. По отношение на чл.64 така, както е конструирано
обвинението, няма задължение на органите на МВР. Това по своята същност
са техни права, които имат във връзка с изпълнение на функциите си. Би
следвало, за да има престъпление по чл.270, да бъде посочено точно с какво
той е попречил на полицаите да направят и дали те могат да му изискат
сведения. На първо място, по делото има събрани доказателства в насока, че
това са патрулни полицаи. Единият е шофьор на патрулния автомобил,
вторият е патрулен полицай, а третият полицай е бил стажант, който се
обучава. Дали тези полицаи, на първо място, могат да снемат обяснение на
лице?
Аз смятам, съгласно длъжностните им характеристики, че те нямат
такива правомощия. Това е в компетентност на полицай, след като има
образувана преписка по жалба на лицето и най – малко има разпореждане на
дежурния ОДЧ в тази насока. Доказателство в тази посока, няма. Единствено
и само са техните твърдения като казват, че са отишли да снемат обяснения.
Поставя се въпросът, дали те са имали някакви ангажименти по повод този
случай?
Още в момента, в който те са се занимавали е станало ясно, че се касае
за лека телесна повреда. Леката телесна повреда е престъпление от частен
характер. Полицаите няма как да снемат обяснения по отношение на лека
телесна повреда. Т.е., това, което те са му правили противоречи на
изискванията, които те имат, както по Закона за МВР, така и по НПК за какви
престъпления, по които те могат да работят. До тук смятам, че това не би
следвало да бъде прието, че те са изпълнявали някакви задължения по закона
и той да им пречи за това.
На второ място, се прокрадват, за съжаление което не е станало
изяснено от първоинстанционния съд и това е другото посочено основание,
част от показанията на полицейските служители са в насока, че са отишли да
връчват АУАН, по смисъла на общинската наредба.
Действително, по общинската наредба те могат да съставят актове за
нарушаване на обществения ред, но по делото е безспорно установено, че
такъв акт все още няма. Т.е., като няма акт, те няма какво да му връчват. Още
10
повече, че молбата в случая на лицето, то няма никакви задължения за
неподсъдим. На първо място, свидетелите на полицаите по отношение на
престъпление от частен характер. Дори и да приемем, че той има някакво
задължение, то трябва да кореспондира с някакъв текст от закона за МВР. В
Глава V, където са правомощията на полицейските органи никъде не е
посочено, че гражданите имат задължението да дават обяснения. Такива
обяснения не само няма в Закона за МВР, няма и в НПК, а точно обратното.
Той има право въобще да не дава обяснения. Така че, наведените доводи и те
са тръгнали да изпълняват някакви свои задължения, свързани с даването на
свидетелски показания, първо, действията на полицаите са неправомерни, на
второ място, от него няма извършено никакво неправомерно поведение, тъй
като самият той може да не дава обяснения, включително и пред тях, тъй като
няма такова задължение.
По отношение на съставянето на акта в два варианта:
Първият вариант, ако приемем, че не е съставян акт, те не са се
обозначили, че извършват някакви допълнителни действия, свързани с
издаването на АУАН. Още повече, че част от тях дори заявяват, че такъв акт
дори е бил съставен и те са отивали да го връчат. Връчването на АУАН, ако
откаже лицето, има ясна процедура, което е посочено. Сочи се от
свидетелите, че има отказ за получаване на акта и това е обстоятелство, което
е с правно значение. Така че твърденията на полицаите в насока, че отиват да
връчват акта и той е оказал несподеляне на разпореждането за връчването на
акта противоречат на закона. Те не могат да му дават точно такъв тип
разпореждания, които да имат някакви последици за неизпълнението им.
Затова бих казал, съгласно и константната практика на ВКС трябва да има
някакви негови активни действия, които пречат на полицаите те да
изпълняват своите задължения. В случая, такива задължения няма установени
те да са изпълнявали и той да е оказал някакво пречене. Самият факт, че има
издадено полицейско разпореждане, това не означава, че има пречене на орган
за изпълнение на служебните му задължения. Изразил съм подробни
съображения защо казвам, че това не е така.
По отношение на телесната повреда – аз съм направил подробен анализ
на събраните гласни доказателства – кой какво е казал по отношение на
механизма на причиняване. Представителят на прокуратурата по делото
зададе един въпрос дали има удар. По делото обаче, вещото лице е дало две,
според мен, доста различаващи се заключения, във връзка с което аз поисках
назначаване на допълнителна експертиза. По едната теза той е заявил, че
касае за удар върху пръста, това е в рамките на досъдебното производство, в
резултат на което е получено увреждане. Ако бяхте допуснали тези
доказателства би се установило, че това е невъзможно да бъде получено по
този механизъм, защото според теорията, мога да ви представя копие от
медицинска литература в тази насока, при нанасяне на толкова силен удар
11
върху пръста, че да се получи счупване на 80% от нокътя, би следвало да има,
на първо място, увреждане и върху меките тъкани, които са под пръста. На
следващо място, да има и някакви увреждания на фалангата. Такива
увреждания няма констатирани в съдебномедицинската експертиза. Така че
тези доводи, относно нанасянето на удар от страна на подсъдимия върху
пръста, в резултат на което той да е получил тези увреждания, ги няма.
По делото, в съдебно заседание, вещото лице е променило своето
становище. Там е изоставило тезата за удар, като сочи и друга два варианта, а
именно пресрещане върху твърд предмет, което е възможно и натиск и
усукване. Това са други два варианта, които той сочи, които са по –
вероятните и са логически свързани с това, което казва и самият подсъдим.
Защо е свързано? Защото той казва, че когато единият полицай е бил върху
него, другият се е опитал да му завърта крака, което става очевидно с ръце, за
да го обърне от лице по гръб, за да му сложат белезниците и според мен, при
тези негови действия най – вероятно се е получило това счупване на нокътя,
според мен, при усукване или пресрещане върху дрехите, с които той е бил
облечен.
Тук се поставя въпросът, при този механизъм дали въобще той е имал
умисъл за причиняване на телесна повреда така, както е визирано в
обвинението? Аз категорично смятам, че няма пряк умисъл в тази посока.
Защо няма пряк умисъл? Защото по начина, по който дори и свидетелите
описват, той няма никаква представа, че би могъл със свое такова
целенасочено движение да извърши действия, които да причиняват телесна
повреда. Дали би могло да се говори за телесна повреда при евентуален
умисъл, аз смятам, предвид посочената и установена от съда фактическа
обстановка, че това е невъзможно. Т.е., няма как той да има някаква
представа, че лицето, което извършва „ключ“ на крака за да го обърне, би
могло да бъде получено някакво увреждане при тези полицейски действия. До
тук смятам, че няма и евентуален умисъл за извършване на престъпление. В
крайна сметка, дори говорим за причинена в резултат на действия вреда, то тя
е при условията на непредпазливост, а леката телесна повреда при
непредпазливост, включително и квалифицираната такава по чл.131, не е
предмет на престъпление. Тук смятам, че ги няма и двете престъпления и
моля да постановите оправдателна присъда, вместо осъдителната такава.
По отношение на другите наведени доводи, ние ги поддържаме изцяло.
Делото е внесено с едно обвинение, съдът го е осъдил по по – различно
обвинение, няма оправдаване, не става ясно какво става и по отношение на
първоначалното обвинение, с което е бил предаден на съд. Смятам, че има и
неизпълнение на задълженията на съда за установяване на обективната
истина, тъй като въобще не е констатирано противоречието между
показанията на пострадалите и на останалите свидетели в досъдебното
производство и в съдебната фаза и то по много съществени моменти, а
12
именно: за какво в крайна сметка полицаите са отишли там? Дали да снемат
показания, обяснения или сведения, както те сочат в съда или че са отишли да
връчват АУАН, както са казали на досъдебното производство, а както
безспорно е установено по делото, такъв акт въобще още не е бил съставен.
Т.е., такъв акт няма.
До тук смятам, че е налице това неизпълнение на задълженията, тъй
като съдът има винаги такова да търси обективната истина, но в настоящият
случай той това не е сторил. Това се явява съществено процесуално
нарушение, тъй като води до ограничаване правата на подсъдимия и
съответно делото подлежи на връщане, ако сметнете, че не може да бъде
изправено от Вас по някакъв начин.
Същото се отнася и по отношение на липсата на мотиви. Смятам, че
няма мотиви, относно най – важното обстоятелство по делото, а именно:
какво задължение са изпълнявали полицаите и съответно той по какъв начин
им е пречил те да си изпълняват задълженията?
До тук смятам, че би следвало алтернативно ако приемете, че няма
основания за оправдаване на подсъдимия по двете обвинения, да постановите
решение, с което да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Моля за вашия съдебен акт.
ПОДСЪДИМ Н.Р.: Уважаеми съдии, нямам повече какво да добавя.
Поддържам това, което каза моят защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни съдии, на първо място, както вече
заявих в първоначалното си становище считам, че депозираната въззивна
жалба срещу постановения първоинстанционен съдебен акт за процесуално
допустима, а по съществото си неоснователна и недоказана.
Няма как да не заема по – различно становище от това на процесуалния
представител на подсъдимия и то не просто да правя обструкции на това,
което чухме в днешното съдебно заседание, защото такива са фактите
доказани с безспорни, според мен, доказателства, а и според
първоинстанционния съд, който е постановил осъдителния съдебен акт.
За разлика от защита на подсъдимия аз считам, че процесуални
нарушения нито във фазата на досъдебното производство, нито във фазата на
първоинстанционното такова са били постигнати. Постановеният осъдителен
акт би могъл да се квалифицира като достатъчно стабилен. Изложените
мотива са подробни, за разлика от становището на защитата, според нас, и
13
най – важното следва да бъдат кредитирани.
Никаква драма, според мен, няма по отношение на това какво точно са
търсили полицейските служители на инкриминираната дата на работното
място в предприятието на подсъдимия, тъй като са били изпратени, както
става ясно и по безспорен начин, от оперативния дежурен, за да вземат
отношение по сигнал, конкретно посочено и в обвинителния акт и съдебните
такива и в доказателствата по делото, за нарушение на обществения ред.
Този полицейски патрул, който безспорно е от охранителния състав,
както заяви и защитникът на подсъдимия, безспорно няма разследващи
функции до степен такава, защото да снема обяснения, да повдига обвинение
и всички процесуални действия, които да доведат евентуално до повдигане на
обвинение на подсъдимия Р., но техните задължения, конкретно в случая, са
по опазване на обществения ред. Такъв е бил сигналът и по такъв сигнал те са
тръгнали да извършват своята проверка. Сега, дали ще излезе нарушаване на
обществения ред, като административно нарушение, дали ще излезе
причиняване на средна телесна повреда – по тежко престъпление, дали ще
излезе хулиганство, в този момент те няма как да знаят. Те са изпратени по
сигнал, за да издирят подсъдимия Р., за да осигурят неговото присъствие и
най – малкото да видят какво е неговото отношение по този сигнал, който е
подаден. Всички останали факти по установяване на характера и вида на
телесното увреждане, характерът и видът на самата случка, която е била
квалифицирана от оперативния дежурен като нарушаване на обществения
ред, са станали впоследствие. В момента, в който те са били изпратени да
извършат тези действия, които са им били разпоредени от техния пряк
началник, е нямало как да им бъдат известни точно в този момент. От тази
гледна точка аз не виждам да има неизяснено във фазата, както на
досъдебното производство, така и във фазата на първоинстанционното
съдебно такова.
По отношение на твърденията и обясненията, които чухме от страна на
подсъдимия Р. днес, аз бих ги коментирал като негова лична защитна
позиция. Естествено законът му дава такова право да може да дава каквито
иска обяснения във всички фази на процеса, но трябва да имаме предвид, че
както защитна функция обясненията на подсъдимия имат и обвинителна
такава. Налице са съществени, бих ги определил, противоречия между това,
което е казано във фазата на досъдебното производство и пред
първоинстанционното такова и в днешното съдебно заседание, които
противоречия се подкрепят и от събраните останали гласни доказателства по
делото.
Не мога да се съглася по никакъв начин с твърдяното от подсъдимия за
неговата т.нар. „мирна комуникация“ с представителите на реда. Конфликтът
е започнал още на входа на предприятието, многократно е бил
предупреждаван от служителите, обяснено му е било за какво става въпрос и
14
за какво те са там. Отново казвам, в кориците на делото са налични
достатъчно доказателства в тази насока. Интензитетът на съпротивата, която е
оказал при арестуването е била изключително голяма. Пред вас стои здрав,
силен човек в активна възраст, така че причиняването на подобна телесна
повреда при установения интензитет на съпротива в никакъв случай не би
могъл да бъде квалифициран като непредпазлив или неумишлен. Ясно е, че с
подобно оказване на съпротива биха могли да настъпят подобни вредни
последици, каквито са и настъпили.
От тази гледна точка аз считам, че и от обективна и от субективна
страна обвиненията, по които е бил признат подсъдимият Н.Р. са доказани по
несъмнен начин. Всички доказателства и възражения са намерили отражение
в постановения първоинстанционен съдебен съд, като според мен, мотивите
са изложени изчерпателно.
Предвид всичко изложено, аз ще Ви моля изцяло да потвърдите
първоинстанционната присъда и оставите без уважение въззивната жалба,
като неоснователна и недоказана.
РЕПЛИКА АДВ.БАСАРБОЛИЕВ: Защо полицаите са отишли втори
път там, прокурорът неправилно интерпретира доказателствата по делото. В
свидетелските показания, дори и на пострадалия, където пише, цитирам:
„Между 14:30 и 16:00 часа реагирахме на други два сигнала. Този сигнал
остана на заден план и колективно нарядът взехме решение да посетим
индустриалния парк, където работи Р., макар че имахме уговорка това да
стане след работно време“. Т.е., няма никакво разпореждане на дежурния на
ОДЧ, както беше заявено, те да отидат там.
Второ, по отношение на задържането дали то е правомерно, в чл.72,
ал.1от Закона за МВР е казано в кои случаи може да бъде задържано едно
лице, а именно: извършено престъпление, невъзможност да се установи
самоличността му, съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба. Добре, на кои задължения тай пречи? Нито има
задължение да дава обяснение, нито има задължение да му връчват АУАН, а
ако не иска да дава обяснения, би следвало полицаите да посочат в един
рапорт, че той отказва да дава обяснения и това е. Ако не иска да му връчат
акта, би следвало в акта да бъде посочено, че лицето отказва да му бъде
връчен акт. Това са полицейските правомощия, които те имат.
Тук аз смятам и прозира, че тяхното ходене е свързано с тази жалба
подадена от него по делото, защото там има и пасажи, изразяващи несъгласие
с действията на Районното управление в гр.Тутракан и по този повод
пуснахме тази молба, която да бъде приложена по делото.
15
СЪДЪТ дава възможност за ПОСЛЕДНА ДУМА НА
ПОДСЪДИМИЯ Н.Р.: Уважаеми окръжни съдии, не съм извършил тези
престъпления. Моля да ме признаете за невиновен.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с Решение в срок.
Заседанието приключи в 09:57часа.
Протоколът е написан в съдебно заседание и изготвен на 15.10.2021г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
16