№ 10494
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110148301 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Р.
И. И., ЕГН **********, като собственик на топлоснабден обект- Апартамент
№ **, находящ се в /адрес/ в качеството й на законен наследник на Е. А. П.-
бивш собственик, с абонатен № ******, да заплати следните суми - сумата от
1752,29 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
377,62 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
09.08.2023 г., сумата в размер на 25,69 лв., представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане
на вземането, и сумата в размер на 6,95 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че
ответникът е собственик на топлоснабдения имот в качеството му на
наследник на Е. А. П., с оглед което има и качеството на потребител на
топлинна енергия, доставяна от ищеца. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. И. И. не е подала отговор на
искова молба, не е направила доказателствени искания, нито възражения.
Третото лице помагач /фирма/ /с предишно наименование /фирма// в
хода на производството представя писмени доказателства, за които е
задължено на осн. чл. 190 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ
вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната
преценка на писмените доказателства по делото /удостоверение за
наследници на Е. А. П., съгласно което същата е починала на 14.08.2015 г. и е
оставила единствен наследник по закон Р. И., декларация по чл. 14 ЗМДТ,
списък на етажните собственици/, че страните са обвързани от договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия за
процесния топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, както и че до процесния
топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество топлинна
енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба
стойност /видно от представения главен отчет от 01.07.2020 г. и констативен
протокол за неосигурен достъп от 21.06.2021 г. и 25.06.2021 г. и
изравнителни сметки/. Не се спори, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на процесните задължения.
2
Съгласно изявление на процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание от 21.05.2024 г., същият заявява, че на 16.05.2024 г. е постъпило
плащане в размер на 2429,63 лева, с което е погасено всичко – главници,
лихви и съдебни разноски. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, следва да
бъде съобразен като такъв факт настъпилото след завеждане на делото
плащане от ответника на исковите суми, предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени поради плащане в хода на процеса, осъществено
след завеждане на исковата молба в съда.
По разноските:
Предвид изхода на спора и като съобрази, че искът е отхвърлен поради
извършено от ответника плащане в хода на процеса, намира, че разноските
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Предвид изявлението на
ищеца, че претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че следва да бъде присъдено в полза на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК за
исково производство.
При горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца /фирма/, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: /адрес/ осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответницата Р. И. И., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/
сумата от 1752,29 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден обект: апартамент № **,
находящ се в /адрес/, с абонатен № ****** за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата в размер на 377,62 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2020 г. до 09.08.2023 г., сумата в размер на 25,69 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата в
размер на 6,95 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 09.08.2023 г. поради постъпило плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Р. И. И., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ сумата от 50
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4