РЕШЕНИЕ
гр.
София, 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО,
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Мичева
ч.гр. дело № 12781 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Т.С.“ ЕАД –
длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ М.П., по изпълнително
дело № 20208510401591, изразяващи се в отказ да намали приетите за събиране
разноски за адвокатско възнаграждение и съответно пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ.
В жалбата се сочи, че определените от
ЧСИ П.разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни с оглед фактическата
и правна сложност на делото. Счита, че на взискателя
се дължат разноски за адвокат в размера, предвиден в чл.10 т.1 от Наредба №1 от
2004г. за минималните размери адвокатски възнаграждения за образуване на
изпълнително дело. Намира пропорционалните такси и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ
за неправилно изчислени върху размера на прекомерното адвокатско възнаграждение.
Счита, че таксата за издаване на изпълнителен лист не следва да се събира в
изпълнителното производство и че не я дължи. Моли да се намали определения по
изпълнителното дело адвокатски хонорар, както и размера на пропорционалните
такси и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски за
настоящото производство – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.
Взискателят
„Е.М.“ ЕООД оспорва жалбата. Посочва, че претендирания
и приет от ЧСИ адвокатски хонорар е изчислен съобразно минималния размер по
действащата Наредба за размера на адвокатските възнаграждения – 200лв. за
образуване на изпълнително дело и 200лв. за процесуално представителство. Счита, че процесуалният представител е
извършвал действия на процесуално представителство, като е депозирал пред ЧСИ
становища. Посочва също, че претендераната от него за
присъждане държавна такса за издаване на изпълнителен лист следва да се събере
в изпълнителното производство. В подкрепа на твърдението си посочва съдебна
практика. Моли съда да остави жалбата без уважение и да му присъди разноски в
настоящото производство.
ЧСИ
М.П. е депозирал писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 ГПК, с които изтъква
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че приетото от него
възнаграждение за адвокат на взискателя не е
прекомерно, съответства на правната и фактическа сложност на делото, а таксите
са правилно изчислени. В подкрепа на
мотивите си е посочил и многобройна съдебна практика.
Съдът, като съобрази доводите на
жалбоподателя, на ответника по жалбата, както и мотивите на ЧСИ и приложеното
изпълнително дело, установи следното:
Изпълнително дело № 20208510401591 по
описа на ЧСИ П., с рег. № 851 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по
молба на взискателя Е.М. ЕООД , чрез пълномощника
Адвокатско сдружение „Б.и П.“, срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД въз основа на
изпълнителен лист от 06.03.2020г., издаден на основание влязло в сила съдебно
решение за сумата 65,31лв. адвокатско възнаграждение и договор за цесия от
18.05.2020г. Видно от съдържанието на молбата взискателят,
чрез пълномощника си, е възложил на съдебния изпълнител да образува
изпълнително дело и да наложи запор върху движими вещи, дружествени дялове,
както и възбрана върху недвижими имоти.
Поискал е от ЧСИ да събере също сумата 6,40лв. за издаване на
изпълнителен лист и 3лв. преводна такса към ЧСИ, както и заплатеното за
изпълнението адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. Към молбата е приложено пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 400лв.
за образуване и водене на изпълнително дело, платено по банкова сметка. *** 6,40лв.
за издаване на изпълнителен лист /5лв. по сметката на съда и 1,40лв. преводна
такса/, както и вносна бележка за авансово платени на ЧСИ такси в размер на 69лв.
– 66лв. такси и 3лв. преводна такса. Представена е и вносна бележка за
заплатения адвокатски хонорар от 400лв.
С разпореждане от 28.08.2020г. ЧСИ е
образувал изпълнително дело и е разпоредил изпращане на ПДИ на длъжника.
На длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на 31.08.2020г., с
подлежащи на събиране суми общо в размер на 615,67лв., от които: 65,31
лв. главница по изпълнителния лист, 409,40лв. разноски по изпълнителното дело, 140,96лв.
такси по Тарифата към ЗЧСИ , дължими
към 10.09.2020г.
На 28.08.2020г. взискателят
е подал молба, в която е посочил, че оттегля посочените в молбата за образуване
на изпълнителното дело способи за изпълнение и определя нов способ - единствено
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.
С възражение от 08.09.2020г. длъжникът
по изпълнението е възразил по размера на приетия хонорар на процесуалния
представител на взискателя от 400лв., като е поискал
да бъде намален до 200лв. Поискал е да бъде намален размера на пропорционалните
такси и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Оспорил
е и дължимостта на сумата 9,40лв. такса за издаване
на изпълнителен лист.
С постановление от 24.09.2020г. ЧСИ е
отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение. Посочил е, че
адвокатското възнаграждение е изцяло съобразено с минималния размер адвокатско
възнаграждение по Наредба №1 за минималните размери адвокатски възнаграждения –
200лв. за образуване на изпълнително дело и 200лв. за процесуално
представителство. По таксите не се е произнесъл.
Постановлението е връчено на длъжника на
28.09.2020г.
Жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали
сумите за прието адвокатско възнаграждение и за пропорционалните такси е
подадена чрез ЧСИ до СГС на 08.10.2020г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
лице, което съобразно чл. 435 ал. 2 ГПК е активно легитимирано да обжалва, и е
срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Жалбата е подадена в
срок.
По същество жалбата е частично основателна.
Длъжникът не е задължен за всички суми,
които са приети от ЧСИ за плащане. Съгласно решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№
1891/2010г., ІVг.о., ВКС длъжникът отговаря за
дължимите от взискателя авансови такси / и да не са заплатени
предварително/ за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя
за процесуално представителство, доколкото съответстват на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Ако взискателят
е поискал и съдебният изпълнител е
извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на
търсената сума и интереса на взискателя от бързо
удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси.
Тъй като изпълнителното дело е
образувано преди плащането, то извършените от ЧСИ действия по образуване на
изпълнителното дело, връчване на поканата за доброволно изпълнение и налагане
на запор върху сметките на длъжника, събиране на данни за публични задължения
на длъжника, връчване на съобщения, са все необходими действия. Поради това и
начислените такси по т.1, т.5 , т.9 , т.3 и т.31 от ТТРЗЧСИ се дължат от
длъжника. Тези действия са извършени от ЧСИ преди извършеното плащане на
задължението .
Съгласно константната съдебна практика
разноските по издаване на изпълнителен лист се включват в разноските за
изпълнението по см. на чл.79 ал.1 от ГПК и се събират от съдебния изпълнител
извън сумите по изпълнителния лист /така и определение № 617/16.12.2013г. по
ч.гр.д.№ 6154/13г. на ВКС, І г.о./ . В този смисъл правилно ЧСИ е предприел
принудително събиране и на сумата 6,40лв. разноски за издаване на изпълнителен
лист.
Длъжникът отговаря за разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото
съответстват на действителната фактическа и правна сложност на делото. В
конкретния случай на основание издаден изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело, като в производството пред ЧСИ процесуалният представител на
взискателя е извършил едно действие – депозирал е
молба с приложен изпълнителен лист, пълномощно и доказателства за извършени
разноски по изпълнението. Други действия с цел удовлетворяване на парични
вземания не са извършвани от адвоката на взискателя. Претендираният
адвокатски хонорар от 400лв. се явява прекомерен и следва да се уважи
единствено до минимално предвидения размер за образуване на изпълнителното
дело, установен в Наредба № 1/2004 г., който е в размер на 200 лв. Дължи се
само необходимото и съответното на свършеното. Ето защо адвокатското
възнаграждение, което следва да се признае на процесуалния представител на взискателя е 200лв. процесуално представителство по изпълнителното
дело не е извършвано от процесуалния представител на взискателя.
Подадената втора молба от 28.08.2020г. само коригира подадената на 27.08.2020г.
молба за образуване на изпълнително дело в частта досежно
изпълнителния способ. Но и без нея, още на 27.08.2020г. ЧСИ е предприел
налагане на възбрана върху банковите сметки на длъжника – видно от сметката за
начислени суми за разноски, събрана е такса по т.9 от ТТРЗЧСИ.
Таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да
се намали, като се отрази намаления размер приет адвокатски хонорар. Таксата по
т.26 се начислява върху сбора от: сумата по изпълнителния лист /65,31лв./,
адвокатското възнаграждение /200лв./, разноските на взискателя
за издаване на изпълнителен лист /5лв./ и банковите такси /1,40лв../. С ДДС
таксата по т.26 е 32,60лв. Банковата такса от 3лв. начислена от ЧСИ и включена
в таксата по т.26 се отнася до авансовите такси и следователно не може да се
включи в сумата, върху която се изчислява таксата по т.26 /т.4 от забележки към
т.26 от ТТРЗЧСИ/.
Обжалваният отказ на ЧСИ да намали присъдения размер на адвокатско
възнаграждение и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се отмени.
Досежно пропорционалната такса липсва изричен отказ на ЧСИ, но такъв явно е налице видно от
мотивите му, а и спор за това между страните не съществува.
На основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се следват разноски в това
производство в размер на 123лв. - държавна такса в размер на 25лв. юрисконсултско възнаграждение 50лв. и авансови такси
48лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА
отказа на ЧСИ М.П., рег. № 851, район на действие СГС, по
изпълнително дело № № 20208510401591 да намали приетите за събиране разноски за
адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ с Постановление от 24.09.2020г. на помощник ЧСИ А.К.и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯВА
размера на приетото адвокатско възнаграждение на Адвокатско сдружение „Б.и Партньори“,
дължимо за изпълнителното дело, и
размера на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ като ги намалява както следва:
адвокатското възнаграждение от 400лв. на 200лв.
, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ от 56,97лв. с ДДС на 32,60 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 123лв.
разноски в това производство.
Решението на основание чл. 437 ал. 4 ГПК
не подлежи на обжалване .
Председател:
Членове: 1. 2.
Особено мнение на съдия
Мичева във връзка с изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в
това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните изпълнители
се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането , че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват ,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също
разноски по изпълнението. Фактът , че те не са изрично посочени в забележките
към т.26 от Тарифата не променя този им характер, нито означава, че по аргумент
на противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебния изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципа за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния изпълнител,
той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така размерът му
зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се включва в общата
сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение на съдебния
изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито основните
начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателя, нито съда биха
допуснали.
В конкретният случай таксата по т.26 от
ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху събраната сума в изпълнението – 65,31лв. по
изпълнителен лист. Всички други суми, събрани от съдебния изпълнител са
разноски по изпълнението и те не се включват в сумата, върху която се изчислява
размера на окончателната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Съгласно
т.26 от Тарифата окончателната такса е 10лв. или 12лв. с ДДС, тъй като
вземането е под 100лв. Сумата от 6,40лв. разноски по издаване на изпълнителен
лист се дължат от длъжника , но те не се включват в базата на изчисляване на
таксата по т.26, тъй като те са разноски по изпълнението. Адвокатското
възнаграждение, прието в изпълнението, също не е част от тази база.
Намирам
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в това производство за
неоснователно. Разноски в производство по спор за разноските в изпълнителното
производство не са дължими и не следва да се присъждат. Предмет на обжалване са
действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за
това не може да бъде възлагана на взискателя. Нормата
на чл.78 от ГПК не намира приложение в случая. Ето защо и молбата на взискателя за присъждане на разноски в това производство
следва да се остави без уважение.
Съдия: