Присъда по дело №275/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 65
Дата: 8 април 2025 г.
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200275
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 март 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 65
гр. Сливен, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
СъдебниМариана К. Митева

заседатели:Юрка Ив. Дочева
при участието на секретаря Росица Н. С.
и прокурора К. Ст. К.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело от общ характер № 20252230200275 по описа за 2025
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Т. В. – роден на ............г. в гр. к., живущ в
гр. С., ул. К.К. №...., циганин, български гражданин, с основно образование,
не работи, неженен, осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
15.08.2024г., в гр. С., в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими
вещи: 1 бр. мобилен телефон марка „Redmi 12 Midnight Black”, на стойност
220.50лв; 1 бр. силиконов гръб за мобилен телефон на стойност 8.50лв; 1 бр.
карта на мобилен оператор „Иеттел“ на стойност 9.99лв, всичко на обща
стойност 238.99лв, от владението на собственика Б. Д. Д. от гр.С., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на
основание чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от
НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
1
наказание на подсъдимия Н. Т. В. с 1/3, като същият следва да изтърпи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ОСЕМ МЕСЕЦА, при първоначален СТРОГ режим.
ОСЪЖДА подсъдимия Н. Т. В. да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 55,98 лева ( петдесет и пет лева и
деветдесет и осем стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на
ОДМВР – Сливен.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Сливен.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 65 от 08.04.2025г. по НОХД № 275/2025г. на РС-С., изготвени
на 10.04.2025г.

РП - С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н. Т. В. за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда диференцираната процедура на глава
27 от НПК- Съкратено съдебно следствие.
Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия
защитник, и след като установи, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-С. поддържа обвинението
така, както е предявено. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
след редукцията „Лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
В съдебно заседание подсъдимият В., редовно призован се явява лично,
признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава
27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Моли да му бъде
наложено наказание в минимален размер.
Защитникът на подсъдимия адв. М. от АК-С., надлежно
преупълномощен от служебния защитник адв. Р. от АК-С., не оспорва
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация,
изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на
предвидения минимум, а именно за срок от две години, което на основание чл.
58а от НК да бъде намалено с една трета.
Пострадалият Б. Д., не желае да бъде конституиран в качеството на
частен обвинител, същият предявява граждански иск, който не бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес и не бе конституиран като
граждански ищец.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
1
Пострадалият Б. Д. Д. живеел в гр. С., на ул. Б.К. №..... заедно със
семейството си-родителите му, жена му и тримата му синове. Къщата им била
двуетажна, тухлена постройка, като на първия етаж живеели в отделни стаи
родителите му, свид. Д. и неговата съпруга, а втория етаж, до който се стигало
по самостоятелно външно стълбище, бил обитаван от синовете му. Къщата не
разполагала със самостоятелен двор, а от улицата директно се влизало в дълъг
коридор към първия етаж. Вратата на къщата не се заключвала и стояла
постоянно отворена.
Свид. Б. Д. притежавал мобилен телефон марка и модел „Redmi 12
Midnight Black“, 4 GB RAM 128 GB ROM, c IMEI 867534069462760 и IMEI
867534069462778, черен на цвят, със силиконов калъф на гърба, купен на
изплащане за сумата от 250 лв.
На 15.08.2024г. около 06:00ч. свид. Д. се прибрал у дома след работа,
включил си телефона да се зарежда и го поставил върху пералнята,
разположена в ляво от входната врата на помещението, което ползвали за
спалня с жена му, след което легнал да спи. Вратата оставил отключена.
Подсъдимият В., известен в ромския квартал на гр. С. с прякора си
„Макарона“ се познавал с пострадалия свид. Д.. Знаел, че последният работел
във фирма „Фрукто“ и че разполагал с пари. Ходил му на гости преди време и
бил наясно с разположението в дома му.
На 15.08.2024г. в светлата част на денонощието подс. В. отишъл до дома
на свид. Д. и влязъл през отворената входна врата. Видял, че пострадалият
спял, установил, че нямало никой друг в къщата. Подсъдимият намерил
телефон, черен на цвят, марка „Redmi, с калъф на гърба, който бил оставен да
се зарежда върху пералнята и решил да го открадне. Взел телефона без
зарядното и излязъл от дома на пострадалия. По този начин подсъдимият
прекъснал владението на свид. Д. върху описаната вещ и установил своя
трайна фактическа власт върху отнетото. На улицата извадил от телефона
СИМ картата и я хвърлил.
Подсъдимият В. продал телефона на свид. М.И. по прякор „Бодко“ за
сумата от 60 лв, като го излъгал, че телефонът бил негов.
На 15.08.2024г. свид. М.И. имал нужда от пари, тъй като играел на
„машинки“ в игралната зала в кв. „Надежда“. Тогава свид. Илиев предоставил
телефона на друго лице от кв. Надежда- Р.Р.М., който на 15.08.2024г. в 15:46 ч.
го заложил в заложна къща „Коректив БГ“ ЕООД с адрес гр. С., кв. “Надежда“
ул.“Батак“ № 10 срещу сумата от 60 лв. Р.М. предал парите на свид. М.И..
2
На същата дата-15.08.2024г. около 18:00ч., пострадалият Д. се събудил,
потърсил телефона си и не го намерил върху пералнята, където по-рано през
деня го оставил включен към кабела на зарядното устройство. Никой от
близките му нямал информация къде е. Тогава пострадалият осъзнал, че
телефонът е изчезнал, докато е спял. При опит от негова страна да позвъни на
телефонния си номер установил, че телефонът е изключен. Не били
установени други липсващи вещи.
На 22.08.2024г. св. Д. подал сигнал за кражбата в участъка в кв.
„Надежда“, гр. С., като същият бил уведомен и за правата си на пострадал от
престъпление. По случая работили полицейски служители, сред които свид.
Ж.Ст.К., инспектор в Участък „Надежда“ при РУ-С.. При проведените
оперативно-издирвателни мероприятия бил установен извършителят на
престъплението, а именно – подсъдимият Н. Т. В..
Инкриминиранате вещи не били открити. В хода на оперативно-
издирвателните мероприятия било установено, че телефонът многократно е
бил препродаван и откупуван. Нанесената имуществена щета не била
възстановена.
По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на
отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на
деянието възлиза общо на 238.99 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното
производство писмени и и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности
и поотделно.
Съдът кредитира събраните в хода на досъдебното производство
писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред
и неоспорени от тях. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода
на досъдебното производство, а именно: свид. Б. Д. Д. (л. 14-15), свид. М.М.И.
(л. 19), свид. Ж.Ст.К. (л. 21).
Даде вяра на обясненията на подсъдимия В., дадени в хода на
досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги
приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината
си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по назначената и
3
изготвена в хода на досъдебното производство съдебно оценителна
експертиза, тъй като не беше оспорено от страните, а съдът няма основание да
се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.
Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на
досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата
по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Безспорно се установява, че подс. В. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК затова, че на 15.08.2024г. в гр. С., в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон марка
„Redmi 12 Midnight Black”, на стойност 220.50 лв.; 1 бр. силиконов гръб за
мобилен телефон на стойност 8.50 лв.; 1 бр. карта на мобилен оператор
„Иеттел“ на стойност 9.99 лв., всичко на обща стойност 238.99 лв., от
владението на собственика Б. Д. Д. от гр. С., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Безспорно установено от обективна страна е, че подс. В. с действията си
е реализирал признаците от състава на престъплението „кражба“, като е
прекъснал фактическата власт, упражнявана от свид. Б. Д. Д. върху
инкриминираните движими вещи, като е установил своя фактическа власт
върху тях, без съгласието на собственика им, като е демонстрирал
намерението си да ги присвои, разпореждайки се с тях. Подсъдимият е
съзнавал, че отнемайки инкриминираните движими вещи от владението на
собственика им- свид. Д., за последния настъпват вредни последици, но
въпреки това е извършил процесното деяние, с което е увредил пострадалия
Д..
Безспорно установено е също, че подсъдимият В. е извършил деянието в
условията на опасен рецидив, тъй като видно от приложената по ДП справка
за съдимост на лицето (л. 29-40), същият е многократно осъждан с влезли в
сила присъди за извършени умишлени престъпления. От справка за съдимост
е видно, че подс. В. е осъждан многократно за извършени от него
престъпления против собствеността. Обвинението е за деяние, извършено при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.”а” и б. „б“ от НК,
тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
4
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. В. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни
последици. Отнемането е извършено със специфично намерение - вещите да
бъдат противозаконно присвоени. Същото е било предварително обмислено и
извършено след взето осъзнато от страна на подсъдимия решение.
От субективна страна подс. В. е съзнавал също и квалифициращите
обстоятелства, а именно, че извършва престъплението след като е осъждан за
тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една
година, изпълнението на което не било отложено по чл. 66 от НК и след като е
осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени
престъпления от общ характер, след като изпълнението на поне едно от тях не
е било отложено по реда на чл. 66 от НК.
Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във
владение на подсъдимия, който се е разпоредил с тях. Имуществените вреди
не са възстановени.
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от две до десет години.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство оказаното съдействие на досъдебното
производство от страна на подс. В.. Направеното от подсъдимия
самопризнание не може да бъде отчетено от съда допълнително като
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то е условие за
разглеждане на делото по диференцираната процедура по гл. 27 от НПК. За
направеното самопризнание подсъдимият получава редукция на наказанието с
1/3, поради което съдът не може да го отчита при индивидуализация размера
на наказанието, защото това би означавало той да бъде „облагодетелстван“ два
пъти за това-веднъж при определяне на наказанието и втори път при
редукцията по чл. 58а от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете трайни
престъпни навици на подсъдимия-предходни осъждания, извън тези,
5
необходими за квалификация на деянието и лошите характеристични данни (л.
28 от ДП).
При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с
всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност
на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната
и специалната превенция.
При индивидуализацията на наказанието на подс. В. съдът прецени, че
то следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, като съдът му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца.
Предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, на основание чл.
58а от НК, съдът намали така определеното наказание на подсъдимия с 1/3,
като същият следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от
една година и осем месеца, при първоначален строг режим.
Така наложеното наказание, съдът счита за максимално справедливо,
отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието като чрез
него ще бъдат постигнати целите и задачите на наказанието, визирани в чл. 36
от НК.
Съгласно правилата на процеса, подсъдимият В. бе осъден да заплати
направените на досъдебното производство разноски в размер на 55,98 лева
(петдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) в полза на бюджета на
държавата по сметка на ОДМВР – С..
Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни