Решение по дело №175/2020 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 137

гр. Видин, 29.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

втори административен състав

в публично заседание на

Двадесет и осми юли

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

175

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Делото е образувано по жалба на „Ст.“ АД гр.Сливен, представлявано от изпълнителния директор С. И. С., чрез гл.юрисконсулт, против Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E79) „Видин-Ботевград“ от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1) = 58+128.47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 3+757 до км 34+032.68, на територията на общините Видин и Грамада, област Видин, в частта относно определеното обезщетение за отчуждени части от земеделски имоти както следва: имот вписан в решението под № 57 /идентификатор 24061.30.120/ в землището на гр.Дунавци, имот вписан в решението под № 193 /идентификатор 24061.119.19/ в землището на гр.Дунавци и имот вписан в решението под № 193 /идентификатор 17645.283.59/ в землището на гр.Грамада, собственост на жалбоподателя.

В жалбата се посочва, че определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от собствените му поземлени имоти е занижено в оспорената част на оспореното решение на МС и същото не съответства на действителните пазарни цени.

Иска се от Съда да отмени решението на МС в обжалваната част, като Съдът постанови решение, с което да присъди равностойно парично обезщетение за отчуждената част от имотите на жалбоподателя. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, чрез процесуалния си представител е оспорил жалбата и е изложил подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в писмено становище вх.№ 1502 от 16.07.2020г. оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на финансите – в писмено становище вх.№ 1448 от 15.07.2020г. оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част, за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура"-София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност и законосъобразност на Решението на МС в атакуваната му част и се иска от съда да отхвърли жалбата и потвърди Решението на МС в атакуваната част като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл.168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

С Решение № 325 от 19.05.2011г. на Министерски съвет републиканският път „Видин-Монтана“ е обявен за обект с национално значение по смисъла на §.5,т.62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на §.1 от ДР на ЗДС. За обекта е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план със Заповед № РД-02-15-173/19.09.2019г. и Заповед № РД-02-15-174/19.09.2019г. на Зам.министъра на регионалното развитие и благоустройство, влезли в сила, на които е било допуснато и предварително изпълнение. Във връзка с горното от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправило искане до Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите с вх.№90-03-590/28.05.2020г. за одобряване на искането им и за предлагане на МС да вземе решение за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на Обект "Модернизация на участък от път I-1(E-79) „Видин – Ботевград“ от км. 3+ 757 до км 61+750(километраж по съществуващ път I-1)=58+128,47(километраж по проект), попадащ в обхвата от км. 3+ 757 до км 34+032,68, на териториите на общините Видин и Грамада. Към искането са приложили одобрена проектната документация, данни за характеристика, вид, местонахождение, размер на имотите, данни за собствениците и документи за собственост, както и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти и финансова обосновка на предложението за отчуждаване, всички приложени по делото. Двамата министри от своя страна са направили мотивирано искане до МС за приемане на решение за отчуждаване на имотите - частна собственост, засегнати от изграждането на обекта, находящи се в землищата на гр.Видин, с.Новоселци, с.Слана бара, гр.Дунавци, с.Търняне, с.Синаговци, с.Жеглица и с.Ивановци. Към искането е приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.34 от ЗДС.

След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а от ЗДС Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 410/19.06.2020г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици.

Предмет на отчуждаването са и части от процесните поземлени имоти с идентификатори 24061.30.120 и 24061.119.19, в землището на гр.Дунавци и 17645.283.59, в землището на гр.Грамада, собственост на жалбоподателя.

С оспореното решение, което се обжалва относно размера на опреденото обезщетение за имотите, за отчуждените части от имотите на жалбоподателите е определено равностойното парично обезщетение, както следва:

-за отчуждената част от имот с идентификатор 24061.30.120 - 1890 лева,

-за отчуждената част от имот с идентификатор 24061.119.19 - 415 лева,

-за отчуждената част от имот с идентификатор 17645.283.59 - 887 лева,

Същото е определено в съответствие с предСт.ия оценителски доклад, изготвен от „Сървей груп“ ЕООД гр.София, въз основа на възлагателно писмо изх.№ 53-00-11563/20.11.2019г. на Агенция „Пътна инфраструктура“ и сключения от същата дата договор.

По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителска експертиза, по която вещото лице е дало заключение за размера на дължимото обезщетение като по отношение на землището на гр.Дунавци е използвало два броя пазарни аналози - 2 документа /НА/, обективиращи покупко-продажбата на 3 броя ПИ, а по отношение на землището на гр.Грамада е използвало двадесет броя пазарни аналози - 20 документа /НА/, обективиращи покупко-продажбата на 20 броя ПИ.

Видно от заключението и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, както по отношение на землището на гр.Дунавци, така по отношение на землището на гр.Грамада  вещото лице е използвало същите пазарни аналози, използвани от административния орган,  а именно: за землището на гр.Дунавци - 2 на брой, като изведената осреднената единична пазарна цена за дка съответства на определената от административния орган, а именно: 724,78 лева за дка, а за землището на гр.Грамада - 20 на брой, като изведената осреднената единична пазарна цена за дка съответства на определената от административния орган, а именно: 1138,09 лева за дка.

Изрично в с.з. вещото лице е пояснило че за землището на гр.Грамада са ползвани последните 20 вписани сделки, в съответствие с изискването на §1а, т.2 от ДР на ЗДС.

Жалбоподателят не е оспорил заключението, което не е оспорено и от другите страни, както и не е представил други доказателства.

При така установената фактическа обстановка Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, от надлежна страна - собственик на имотите, предмет на оспореното решение, чиито права и законни интереси са засегнати.

С определение от 13.07.2020 г. Съдът е задължил заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София да представи доказателства за връчване на атакувания административен акт на дружеството-жалбоподател, което не е изпълнено, поради което Съдът приема жалбата за подадена в срок.

Предвид изложеното по-горе Съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган съгласно чл.34а, ал.1 от ЗДС, а именно Министерски съвет на РБ.

Същото е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

ПредСт.ите в административната преписка доказателства установяват, че е изпълнена изцяло предвидената в чл. 34а и чл. 34б ЗДС процедура по издаване на решението на Министерския съвет на РБ.

Решението съдържа всички реквизити по чл. 34б от ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на имотите.

Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план, одобрен със заповед на зам-министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което са изпълнени изискванията на чл.33, ал.2 от ЗДС.

Отчуждени са части от имоти, собственост на жалбоподателя - земеделски земи по предназначение преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение. Стойността на обезщетението му е определена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС.

Съгласно чл.32, ал.1 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като съгласно ал.2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Пазарни цени" по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот.

С оглед определяне размера на равностойното парично обезщетение следва да се вземат предвид пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания, а съгласно §.1а, т.4 от ДР на ЗДС имоти в близост до отчуждавания за земеделските територии са имотите, разположени в едно и също землище.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице досежно осреднената единична пазарна цена за землищата на гр.Дунавци и гр.Грамада, като обезщетението определено от вещото лице за процесните имоти съответства на обезщетението, определено и от административния орган, при приложението на чл.32, ал.2 от ЗДС – при наличието на сключени най-малко две сделки, отговарящи на изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС.

Вещото лице е дало заключение след като е извършило преглед на всички вписани в съответната служба по вписвания актове и е приело като годни пазарни аналози по смисъла на посочените разпоредби ползваните пазарни аналози от административния орган, които за землището на гр.Дунавци – са два на брой, а за землището на гр.Грамада – 20 на брой и то последните двадесет за относимия период - 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, който период в случая е 20.11.2018 г. - 20.11.2019г., като законовата разпоредба  на § 1а, т. 2 ДР от ЗДС в случая е категорична

Ползваните в оценката на административния орган пазарни аналози не са оспорени от страните, ползвани са и от вещото лице, а за нови такива, относими към процесния период, не са ангажирани доказателства от жалбоподателя.

Предвид горното оспорващият не е установил съществуването на предпоставки за определяне на по-висок размер на обезщетението. Дължимите като обезщетение суми са правилно определени от административния орган, съобразно метода на оценка, възприет от законодателя. Този извод следва дори и от назначената по делото експертиза.

В тежест на жалбоподателя е да установи, че равностойното парично обезщетение е в по-висок размер. От същия не се твърди, че има други, неизследвани от органа релевантни пазарни аналози на имотите, или че наличните са неправилно интерпретирани. Използваните пазарни аналози не са оспорени като такива.

Предвид горното доводите на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е неправилно изчислен, е неоснователен.

Оценката е определена в съответствие с §.1а, т.2 и т.4, б.“в“ от ДР ЗДС, като доказателства, които да опровергават приложените по делото такива не са ангажирани.

Предвид изложеното Съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение в обжалваната част, а именно в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждените части от имоти на жалбоподателя както следва: за имот с идентификатор идентификатор 24061.30.120 - 1890 лева в землището на гр.Дунавци, за имот с идентификатор 24061.119.19 - 415 лева, в землището на гр.Дунавци и за имот с идентификатор 17645.283.59 - 887 лева в землището на гр.Грамада, за законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, в съответствие с административно - производствените правила и материалния закон.

Съобразно изхода от спора на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответната страна – Министерски съвет на Р България и заинтересованите лица Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София следва да бъде присъдено поисканото ю.к. възнаграждение, което следва да бъде определено в размер на по 100 /сто/ лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ст.“ АД гр.Сливен, представлявано от изпълнителния директор С. И. С., чрез гл.юрисконсулт, против Решение № 410/19.06.2020г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Модернизация на участък от път I-1 (E79) „Видин-Ботевград“ от км 3+757 до км 61+750 (километраж по съществуващ път I-1) = 58+128.47 (километраж по проект), попадащи в обхвата от км 3+757 до км 34+032.68, на територията на общините Видин и Грамада, област Видин, в частта относно определеното обезщетение за отчуждени части от земеделски имоти както следва: имот вписан в решението под № 57 /идентификатор 24061.30.120/ в землището на гр.Дунавци, имот вписан в решението под № 193 /идентификатор 24061.119.19/ в землището на гр.Дунавци и имот вписан в решението под № 193 /идентификатор 17645.283.59/ в землището на гр.Грамада, собственост на жалбоподателя, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА „Ст.“ АД гр.Сливен, представлявано от изпълнителния директор С. И. С. да заплати на Администрацията на Министерски съвет разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „Ст.“ АД гр.Сливен, представлявано от изпълнителния директор С. И. С. да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

ОСЪЖДА „Ст.“ АД гр.Сливен, представлявано от изпълнителния директор С. И. С. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е постановено с участието на заинтересованите страни Агенция „Пътна инфраструктура“, Министъра на регионалното развитие и благоустройство и Министъра на финансите.

Решението е окончателно, на основание чл.38, ал.8 от ЗДС.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: