Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно
заседание на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при участието на
секретаря Пенка Цанкова, в присъствието на прокурора Сашо Тотев, след като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 1964 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 19.11.2019 г., постановена по нохд
№17700/18г. на СРС, НО, 10 състав е признал подсъдимия П.Д.Ц. за виновен в
това, че на 08.07.2014 г., около 09.00 часа в гр. София, ж.к. „Лев Толстой”, се
заканил с престъпление против личността, а именно с убийство на И.Т.И., като
извадил, заредил и насочил срещу главата му пистолет и това заканване е
възбудило у И.Т.И. основателен страх от осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.2, б.
„б“, НК го осъдил на наказание „пробация” при следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично
за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. В
тежест на подсъдимия са възложени и
направените по делото разноски.
Недоволен от така
постановената присъда е останал подсъдимият Ц., който в законоустановения срок
я обжалва. Във въззивната жалба и допълнението към нея се оспорва правилността
на първоинстанционния съдебен акт поради недоказаност на така вмененото
престъпление. Акцентира се върху агресивно и противоправно поведение на свидетеля И., който нападнал подсъдимия. В
резултат на това се твърди, че последният извадил инкриминирания пистолет и е
използвал същия за да се защити срещу противоправното нападение срещу него. Въз
основа на тези аргументи защитникът на подсъдимия обосновава тезата, че е
налице неизбежна отбрана, поради което деянието на подсъдимия не е
общественоопасно. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия Ц..
В открито съдебно
заседание защитникът на подсъдимия моли
атакуваната присъда да бъде отменена въз основа на съображенията, изложени в
жалбата и допълнението към същата. Акцентира върху обстоятелството, че в случая
е налице неизбежна отбрана по отношение действията на подсъдимия, поради което
същият следва да бъде оправдан.
Частният обвинител И.
редовно призован не се явява.Повереника му оспорва подадената жалба и
допълнението към нея. Моли тя да бъде отхвърлена, а присъдата да бъде
потвърдена като правилна.
Представителят на
държавното обвинение пледира за потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт, като излага съображения, че е направена правила оценка на доказателствения
материал, въз основа на което съдът е достигнал до правилни фактически и правни
изводи.
В правото си на последна
дума подсъдимият Ц. твърди, че не е извършил престъпление и посочва, че има 12
коронаграфии за две години и не може да ходи.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства, изложеното във въззивните жалба, както и доводите и
възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното:
След надлежна служебна
проверка на атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира
първоинстанционната присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа
обстановка. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно
виновността на подсъдимия Ц.. При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият П.Д.Ц. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан /реабилитиран/,
вдовец, със средно образование, пенсионер по болест, с адрес : гр. София, ж.к.
„*********, с ЕГН **********.
В същия жилищен блок в
гр. София, ж.к. „*********на етаж 3, към 2014 г. живеел и частният обвинител И.Т.И..
Около блока се намирали гаражните клетки на подсъдимия и на частния обвинител.
Гаражът на подсъдимия Ц. бил зад блока, а този на И. бил успоредно на блока,
като от него свидетелят И. имал пряка
видимост към гаражната клетка на подсъдимия.
На неустановена дата по
делото, няколко дни преди инкриминираната, свидетелят И. заедно със свидетеля К.
и други техни приятели се качили на покрива на гаража на подсъдимия, за да
берат джанки от дървото. В този момент подсъдимият Ц. ги забелязал от прозореца
на общото стълбище в блока и започнал да крещи, да псува, както и да заплашва
момчетата, че ще отиде при тях. В изпълнение на изреченото подсъдимият Ц.
слязъл при гаража и започнал да обижда свидетеля И., отправяйки към него
неприлични думи за майка му и го заплашвал с бой. Частният обвинител отвърнал
на Ц., като му казал да си върви по пътя, тъй като не му отива на годините да
се държи по този начин. Подсъдимият Ц. се обърнал към И. с думите, че майка му
ще го целува студен, което направило силно впечатление на частния обвинител,
тъй като имал починал брат. Продължавайки да обижда момчетата, подсъдимият Ц.
отключил гаража си и взел от вътре метална тръба с дължина около половин метър,
с която посегнал да удари по главата И.И., но последният се отдръпнал. Ц.
отново влязъл в гаража си и изкарал инструмент – тип „кози крак“, с който
замахнал един път към главата на И., след което и към корема му, но не успял да
го нарани. И. от своя страна бутнал Ц. и напуснал мястото на конфликта.
На 08.07.2014 г. около
09:00 часа свидетелят И. отивал на работа при дядо си – свидетеля Й., като за
целта отишъл до гаража да извади скутера си, с който се придвижвал. По същото
това време подсъдимият Ц. се намирал в своя гараж и виждайки частния обвинител,
го извикал, поради което И. отишъл към гаража на Ц.. В този момент подсъдимият влязъл
вътре и излязъл пред гаража, държейки инструмент – тип „кози крак“. С него Ц.
ударил И. по вътрешната част на бедрото. Свидетелят И. успял да хване „козия
крак“ и го хвърлил на земята. Тогава подсъдимият Ц. му казал „Ей, сега ще видиш
аз какво имам“. Двамата взели да се дърпат и навлезли в гаража на П.Ц..
Подсъдимият бръкнал в чантата през рамо, която носел на себе си, извадил,
заредил и насочи към главата на И. пистолет на разстояние около половин метър.
Свидетелят И. бил стъписан, шокиран, изпитал страх и паника, но въпреки това
успял да избута с лявата ръка оръжието на подсъдимия настрани /да не му е пред
главата/, а с дясната си ръка го ударил по лицето, след което избягал.
Около 09:12 часа,
тичайки, свидетелят И. набрал телефон 112 и съобщил за случилото се. По
подадения сигнал били изпратени полицейските служители свидетелите Ц.и М.,
които пристигнали на място около 09:15 часа. Те установили лицето, подало
сигнала, а подсъдимият Ц. бил задържан за 24 часа със Заповед за задържане на
лице от 08.07.2014г.
С Протокол за доброволно
предаване от 08.07.2014г. подсъдимият Ц. предал боен пистолет „Макаров“ № КО -
391814, пълнител за пистолет „Макаров“ № 1814 - 1 и бойни патрони калибър
9x18м.
На 09.07.2014г. свидетелят
И. посетил специалист по съдебна медицина, който го прегледал и му издал
съдебномедицинско удостоверение № I-188/2014г. за установено кръвонасядане на
лявото бедро с характерна форма, което е в резултат от удар с твърд тъп
предмет, имащ изпъкнали елементи в контактната си въздействаща част. В комплекс
установените увреждания могат да се получат по начин и време, както се съобщава
в предварителните сведения. Получените от пострадалия увреждания са му причинили
и се отнасят към медико-биологичната характеристика болка и страдание.
След процесната случка поради
страх да живее в съседство с подсъдимия в ж.к. „*********, свидетелят И.
заживял при баба си, дядо си и баща си в с.
Казичене.
От заключението на
комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза (лист 25-31 от ДП)
се установява, че И.Т.И. е психично здрав, нивото на развитие и функциониране
на когнитивните процеси позволява, въпреки възрастовото непълнолетие,
достатъчно адекватно с оглед естеството на деянието да възприема, осмисля и
възпроизвежда фактите и взаимовръзките им в реалността. Вещите лица считат, че
при И. е налице психична годност да възприема явленията, които имат отношение
към извършеното деяние, както и годността да дава показания, ако желае, които
вярно отразяват обективната действителност. При И.И. е налице психична годност
да дава свидетелски показания. Според експертите възприетото от И. е възбудило
преживяване на уплаха и страх относно живота му. Същият е съобщил за чувство за
витална застрашеност със съответните вегетативни симптоми, повишена бдителност
и неспокойство.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза (лист 202- 211 ) се установява, че Р.С.К. не
страда от същинско психично заболяване — психоза, което може да се приравни към
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Няма данни той да е
страдал от такова разстройство и в миналото, включително и към инкриминирания
период. Интелектът му е в границите на нормата. Няма данни за вроден или
придобит интелектуален дефицит.
Настоящата съдебна
инстанция изцяло подкрепя направения от
първостепенния съд анализ на доказателствата по делото и се солидаризира с
фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното
престъпление и на неговото авторство. Прегледът на доказателствената съвкупност
не дава повод да се стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху
неправилно формиране на съдебната воля, тъй като в хода на първоинстанционното
съдебно следствие е събран доказателствен материал в необходим обем за
разкриване на обективната истина. Изготвените мотиви към атакуваната присъда
съдържат изчерпателен анализ на събраната доказателствена съвкупност, въз
основа на който може да се проследи процеса на формиране на вътрешното
убеждение на съда. В изпълнение на императивно установените си задължения
първата инстанция е дала отговор на кои доказателства дава вяра и на кои не се е доверила при формиране на
фактическите си и правни изводи и в дейността на първостепенния съд по оценка
на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения.
Това е така, тъй като районният съд не е надценил едни доказателства за сметка
на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните
доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на
доказателствения обем е според действителното му съдържание. Същите са обсъдени
по отделно и в своята съвкупност, като не е налице превратно тълкуване на
обективните находки по делото. Изводите за релевантните обстоятелства и факти
са формирани в точно съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници,
като не е допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или
едностранчивост в подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда
съдържат подробна и аналитична аргументация на доказателствената обезпеченост
на обвинението срещу подсъдимия. Изложеното мотивира съдът да приеме, че
вътрешното убеждение на първата инстанция е формирано при стриктно спазване на
процесуалните разпоредби.
Без да бъдат преповтаряни изводите на контролирания съд,
настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и
възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово
вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в
цялост, да посочи следното:
Обосновано
първоинстанционният съд е поставил в основата на своите фактически и правни
изводи показанията на свидетеля И., които се явяват единствен източник на преки
доказателства досежно инкриминираното деяние. Въпреки че последният е
конституиран в процесуалното качество на частен обвинител поради обстоятелството,
че се явява пострадало лице от извършеното деяние, неговите показания се
отличават с вътрешна последователност, логичност и обективност.
Първоинстанционният съд е анализирал задълбочено изложеното от свидетеля, като
е достигнал до правилния извод, че въпреки евентуалната заинтересованост на
свидетеля от изхода на делото, неговите показания не са тенденциозни.
Настоящата инстанция споделя тези изводи, като от своя страна намира, че
показанията на пострадалия са високо информативни, достатъчно подробни и
описателни относно темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото
спрямо него посегателство. С оглед на това съдът намира, че изложеното от
свидетеля кореспондира с обективната истина по делото и отразява реално
възприетите и добросъвестно възпроизведени от него факти. Същевременно частният
обвинител И. е обективен и досежно предходния конфликт с подсъдимия Ц., като не
се опитва да прикрие фактите относно качването върху гаража и брането на
джанки, в резултат на което е възникнало конфликт между него и подсъдимия Ц..
Тук е мястото да бъде отбелязано, че частният обвинител И., разпитван
значително време след деянието, е съхранил точни, ясни и конкретни спомени
относно инкриминираното деяние, с изключение на дата, час, по кой крак е бил
ударен, какъв цвят е бил пистолетът и на какво разстояние се е намирало
оръжието от главата му. Липсата на спомени относно посочените обстоятелства е
обяснима предвид дългия период, изминал от инкриминираното деяние до разпита му
пред първоинстанционния съд, поради което резонно и надлежно частично са
приобщени показанията му, дадени в предходна фаза на процеса и на които съдът
изцяло се довери.
Показанията на свидетеля И.
освен че са вътрешно непротиворечиви, устойчиви във времето и логични, намират
подкрепа и в останалия доказателствен материал по делото. Изложеното от него
изцяло кореспондира с показанията на свидетелите М. и Ц.– полицейските
служители, които първи са се отзовали на подадения сигнал. Предвид изминалия
период от време и служебните ангажименти на служителите житейски правдива се
явява заявената липса на спомени и от двамата. Това обстоятелство е дало
основание показанията им, снети в хода на досъдебното производство, да бъдат
приобщени на основание чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, които те напълно
подкрепят пред първоинстанционния съд. От показанията на свидетелите М. и Ц.се
установява кои лица са били установени на местопроизшествието, а именно
пострадалия И., който подал сигнал на тел. 112 и посрещнал органите на реда на
местопроизшествието, и подсъдимия Ц., който не отрекъл пред полицейските
служители, че е използвал оръжие. Макар и източник на производни доказателства
изложеното от М. и Ц.се намира в логическо единство със заявеното от И..
Съвкупно разгледани показанията на тримата свидетели кореспондират и с
подадения сигнал до тел. 112. Видно от разпечатките, приложени на л. 241-242 по
НОХД № 17700/2018 по описа на СРС, сигналът е подаден от свидетеля И., отчетен
като приет на 08.07.2014 г. в 09:12 часа. Като съдържание на самия сигнал е
записано, че познат за И. мъж го заплашва със саморазправа с оръжие – пистолет,
което се потвърждава от самия запис на разговора, изслушан в съдебно заседание.
Обстоятелството, че подсъдимият Ц. е насочил оръжието си срещу главата на
частния обвинител И., се установява не само от показанията на пострадалия и
полицейските служители, но и самият Ц. не отрича, че е изваждал оръжието си. Косвено
това обстоятелство се потвърждава от протокола за доброволно предаване от
08.07.2014г., с който подсъдимият Ц. предал един брой пистолет „Макаров“
№КО-391814, един брой пълнител за пистолет „Макаров“ №1814-1 и 8 броя бойни
патрони калибър 9х18м. Във връзка с пистолета, използван от подсъдимия,
свидетелят И. е категоричен, че е бил сив на цвят, каквото е инкриминираното
оръжие. Същото е било предявено в съдебно заседание и съответствието на цвета е
поредно косвено доказателство, че подсъдимият е извадил и насочил пистолет
срещу частния обвинител И.. Отделно от това, както правилно отбелязва и
контролираният съд, няма как И. да знае за процесното оръжие и да даде
съответното описание, освен ако не го е видял в инкриминирания ден.
На следващо място,
показанията на свидетеля И. намират подкрепа в изложеното от свидетеля Й.. В
действителност последният не е пряк очевидец на инкриминираното деяние, поради
което неговите показания са източник на производни и косвени данни. Но
доколкото изложеното от него е в пълно съответствие с показанията на И., М. и Ц.правилно
контролираният съд е кредитирал неговите показания. Следва да се отбележи, че в
частта в която свидетелят споделя относно емоционалното състояние на И. той възпроизвежда
и лични възприятия. Твърденията му относно дълбокия страх, изпитван от
пострадалия, кореспондират изцяло с изготвената съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на частния обвинител.
Предвид гореизложения
анализ настоящата инстанция намира, че в процесния случай са събрани преки
доказателства относно главния предмет на доказване, изводими от показанията на
частния обвинител И.. От посочения гласен доказателствен източни се извеждат
преки данни досежно времето и мястото на инкриминираното деяние, авторството,
причината, поради която И. отишъл в гаража на подсъдимия Ц., относно удара от
подсъдимия с „кози крак“ в областта на лявото бедро от вътрешната страна на
свидетеля И., последващото хващане на инструмента от частния обвинител и
издърпването му от ръцете на подсъдимия, както и относно последващото изваждане
от страна на подсъдимия на оръжието от чантичката му, зареждането му и
насочването му към главата на И., което И. се опитал да избута настрани,
последвано от удар от страна на частния обвинител с ръка в областта на лицето
на подсъдимия Ц.. Показанията търпят надлежна проверка с останалия
доказателствен материал и намират подкрепа в редица косвени и производни
доказателства. Така събрания, проверен и анализиран по-горе доказателствен
материал в своята съвкупност по един категоричен начин доказва вмененото на
подсъдимия Ц. деяние. В този смисъл възраженията на защитата, че по делото са
събрани единствено косвени доказателства не кореспондира с обективните находки
по делото, поради което следва да се разглежда като неоснователно.
По-нататък настоящата
инстанция споделя доказателствения анализ на районния съд на показанията на Р.
и на К.. Показанията на Р. са вътрешно противоречиви и непоследователни. Същият
смесва в показанията си събитията от инкриминирания ден с тези, случили се
около седмица по-рано. Твърдението, че на инкриминираният ден в близост до
гаража на подсъдимия е имало група младежи остава изолирано.
Първоинстанционният съд подробно е изследвал вътрешните противоречия в
показанията на Р., които се отнасят до местоположението на подсъдимия Ц. (вътре
или пред гаража), а отделно в показанията, дадени пред друг състав на СРС и приобщени
по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, свидетелят твърди, че въобще не е видял
подсъдимия Ц.. По-нататък свидетелят Р. първоначално твърди, че не е виждал
никого да бъде удрян с инструмента „кози крак“, а единствено свидетелят И. да
го държи, а впоследствие се появяват твърдения, че свидетелят И. е нападал
подсъдимия с щанга. Най-сетне свидетелят
Р. посочва, че не е видял какво се е случвало вътре в гаража, а само пред него.
Следователно неговите показания не съдържат преки данни относно това, дали
подсъдимият или свидетелят И. пръв е ударил другия, дали е имало извадено и
насочено оръжие. Същият се появява в един последващ момент, когато И. вече
излиза от гаража и побягва. Това е така, тъй като видно от показанията му той е
видял мотопеда на свидетеля И. паркиран до съседния гараж (а не пред този на
подсъдимия, както Ц. твърди), и е чул разправия. Следователно И. вече е бил в
гаража на Ц., където събитията са се развили бързо. Твърдението му, че именно
той е избутал свидетеля И. с цел да тръгне, за да не стане „някаква беля“ също остава
изолирано и житейски нелогично. Както правилно е отбелязал и районният съд
свидетелят Р. не е видял какво се случва в гаража, само е чул някаква
разправия, поради което не е ясно защо е решил, че трябва да бъде изблъскан
именно И., а не Ц.. Поради изложеното обосновано районният съд не е кредитирал
показанията на Р..
Подобни са съображенията
и относно показанията на свидетеля К., които също са вътрешно противоречиви. Той
е непоследователен относно момента кога точно е видял младо момче и възрастен
мъж пред гаража на подсъдимия – преди да отиде до магазинчето за кафе или след
това. По-нататък свидетелят посочва, че е чул някакви заплахи и е бил на 10-20
метра от гаража, когато видял подсъдимия Ц. да излиза от него и в този момент
го попитал какво се случва, а подсъдимият му отвърнал, че идва патрулка. За въззивния
съд остава неясно как от 10-20 метра К. и Ц. са провели този разговор, както и
къде точно се е намирал К. в момента на пристигане на патрулката (посочва, че
бил единствено на около 20 метра) и защо след като са били отправяни заплахи
към негов близък роднина не се е намесил и не е разговарял и с органите на реда
относно чутото от него. След това същият посочва, че към полицейските служители
се насочил единствено подсъдимия Ц., а свидетелят И. ***. Така изложеното от
него противоречи изцяло на показанията на М. и Ц., които като единствените незаинтересовани
от изхода на делото лица ясно и категорично в показанията си посочват, че на
местопроизшествието били посрещнати от свидетеля И., а не от подсъдимия Ц.. Ето
защо, подобно на районния съд и настоящата инстанция не намира показанията на
свидетеля К. за достоверни и отговарящи на обективната истина.
Както свидетелят Р., така
и свидетелят К. не са преки очевидци на събитията вътре в гаража, които са
инкриминирани, респективно съставамерни, поради което твърденията относно
нанесени удари от страна на частния обвинител И. към подсъдимия Ц. в областта
на носа или корема са производни (относно преразказ на споделеното от
подсъдимия), респективно косвени (относно правените предположения за удари, тъй
като подсъдимият се държал за корема и имал кърпичка на носа) данни. Съдебната
практика е константна в разбирането си, че когато преки доказателства са
събрани по конкретното дело те не могат да бъдат заместени, респективно
подменени нито от производни, нито от косвени такива. От друга страна, обстоятелството,
че показанията на пряк очевидец, съответно обяснения на подсъдим не са
кредитирани от решаващия съд, а са преценени като недостоверни доказателствени
средства, води до некредитиране и на източниците на производни доказателства,
възпроизвеждащи информация от този източници на преки данни. Ръководейки се
именно от тези принципни постановки и с оглед изложения доказателствен анализ
настоящата инстанция не се довери на изложеното от свидетелите Р. и К. относно
нанесените удари от свидетеля И..
Съобразявайки се с
правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на
формалната логика, правилно контролираният съд е анализирал и обясненията на
подсъдимия Ц., разглеждайки ги през призмата на тяхната двойствена природа. Обосновано
в частта относно споделената информация досежно предходния случай с качването
върху гаража и брането на джанки от дървото обясненията са ценени като годни
доказателствени средства. Посочените обстоятелства не само че не се
опровергават от събрания и проверен по делото доказателствен материал, но и
намират подкрепа в показанията на останалите свидетели, разпитани по делото. Достоверни
и житейски правдиви са обясненията досежно обстоятелството, че е имал уговорка
да пътува със свой братовчед, поради което взел и оръжието си. По-нататък
изложеното от подсъдимия Ц. досежно извършено нападение от страна на свидетеля И.,
който първо го ударил в корема, а после в носа, в резултат на което той извадил
оръжието си, за да се защити, правилно са ценени като защитна версия на
подсъдимия. На първо място, посоченото от него, че свидетелят И. спрял своя
мотопед пред вратата на неговия гараж се опровергава от показанията на Р. и на К..
Р. посочва, че мотопедът на И. е бил спрян до съседния гараж, а не пред този на
подсъдимия. В подобен смисъл са и показанията на К.. Твърдението, че свидетелят
И. безпричинно е отишъл в гаража взел инструмента „кози крак“ и ударил
подсъдимия в корема се опровергават от показаният на И.. Житейски нелогично е,
след като свидетелят И. е бил пред своя гараж и е извадил мотопеда си пред него
безпричинно да е тръгнал към гаража на подсъдимия Ц.. Поради това съдът се
довери именно на изложеното от свидетеля, че именно подсъдимият го извикал,
след което влязъл вътре в гаража, взел инструмента „кози крак“ и ударил
свидетеля И. в областта на лявото бедро от вътрешната страна. Така изложеното
намира подкрепа в съдебномедицинското удостоверение от 09.07.2014 г., т.е. от
деня следващ инкриминирания, според което при прегледа на И. са установени
кръвонасядане на лявото бедро с характерна форма, което е в резултат на удар с
твърд тъп предмет, имащ изпъкнали елементи в контактната си въздействала част.
Установено е, че травматичното увреждане може да възникне по начин, посочен от
пострадалия, а именно от удар с инструмент „кози крак“. Разгледани съвкупно
показанията на И. и съдебномедицинското удостоверение опровергават твърдението
на подсъдимия Ц., че частният обвинител пръв го е нападнал, както и обясненията,
че синините му били от катеренето по гаража. Твърденията, че е бил ударен в
корема и в носа, от където започнало да му тече кръв, косвено се опровергават и
от показанията на полицейските служители, които първи пристигнали на
местопроизшествието. Непосредствено след извършеното деяние те задържали
подсъдимия Ц., като нито М., нито Ц. посочват да е имало видими следи в
областта на носа на подсъдимия от някакъв вид удар или кръв, нито подсъдимият
се е оплаквал от болки в корема. Резонни са аргументите на районния съд, че
предвид здравословното състояние на подсъдимия същият не е предприел каквито и
да е било действия в инкриминирания ден, с които да бъде проверено така
твърденият нанесен удар от пострадалия И. дали е допринесъл за болките в корема
или до някакви други усложнения, а в декларацията, приложена на л. 9б от ДП същият
не е пожелал и преглед от лекар. При прецизния анализ на обясненията на
подсъдимия районният съд е отбелязал и вътрешните противоречия отнасящи се до
местоположението на свидетеля И. в момента, когато подсъдимият е извадил
оръжието. Първоначално твърди, че свидетелят И. е бил на около три метра пред
гаража, поради което няма как да види цвета на пистолета, а впоследствие
посочва, че двамата се намирали в гаража на разстояние около 50 см, което
напълно съответства на показанията на И.. С оглед гореизложеното подобно на
контролирания съд и настоящата инстанция кредитира частично обясненията на
подсъдимия Ц. единствено в частите, които не се опровергават от останалия
събран и проверен по делото доказателствен материал.
На следващо място, неоснователни
се явяват и възраженията на защитата, че подсъдимият Ц. се е опитвал да се
защити от агресивното поведение на свидетеля И.. По делото липсват каквито и да
е било данни, че частният обвинител И. в инкриминирания ден се е държал
агресивно спрямо подсъдимия Ц.. В действителност двамата са имали конфликт
помежду си, предизвикан от катерене по гаража на подсъдимия, но това се е
случило дни по-рано. Данни за агресивно поведение на свидетеля И. не се
съдържат и в показанията на П.. Същият говори общо за децата, които се събирали
зад блок № **в ж.к. „Лев Толстой“, които замърсявали, пушели, подпалвали
хартии, по повод на които той сигнализирал органите на реда. Посочва, че сред
тях е бил и свидетелят И., но в неговите показания не се съдържат конкретни
данни, че частният обвинител се е държал грубо, агресивно или предизвикателно.
Настоящата инстанция не
намери за необходимо да подлага на задълбочен анализ показанията на свидетелите
К. и П., на какъвто са били подложени от районния съд. Свидетелят К. дори и
след приобщаване на показанията му, депозирани в хода на досъдебното
производство, твърди, че не си спомня добре случая, че не това е казал пред
разследващите органи, поради което неговите показания не могат да спомогнат за
разкриване на обективната истина досежно инкриминираното деяние. Свидетелят П.,
от своя страна, не е бил очевидец на деянието, като показанията са му отново
източник на производни доказателства, които не могат да подменят преките такива
по делото. Съдът цени единствено изложеното от П. досежно обстоятелството, че
след процесната случка свидетелят И. вече не живеел на този адрес.
С оглед на всичко
изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на
проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
Въззивната инстанция намира,
че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, първостепенният съд е направил и правилни
правни изводи досежно съставомерността на поведението на подсъдимия както от
обективна, така и от субективна страна именно по реда на чл. 144 ал. 3 вр. ал.
1 от НК.
В конкретният случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава
единствения възможен и правилен извод, че подсъдимият Ц. на 08.07.2014 г. около 09:00 часа в гр. София,
ж.к. „Лев Толстой”, се заканил с престъпление против личността, а именно с
убийство на И.Т.И., като извадил, заредил и насочил срещу главата му пистолет и
това заканване е възбудило у И.Т.И. основателен страх от осъществяването му.
Авторството в лицето на
подсъдимия Ц. безспорно се установява от събрания доказателствен материал и
предимно от показанията на свидетелите И., М. и Ц..
От обективна страна
времето и мястото на инкриминираното деяние, а именно 08.07.2014 г. около 09:00
часа в гр. София, ж.к. „Лев Толстой”, се установяват по категоричен и
непротиворечив начин както от показанията на свидетелите, разпитани по делото,
от обясненията на подсъдимия, така и от писмените доказателства по делото –
заповед за задържане на лице от 08.07.2014г.; протокол за доброволно предаване
от 08.07.2014г.; протокол за предупреждение от 08.07.2014г.; извадка от
системата на телефон 112 за получен сигнал (лист 241-242 от НОХД № 17700/2018г.
по описа на СРС, НО, 10 състав).
За съставомерността на
деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК е необходимо деецът да се е заканил
с убийство на другиго, като заканата е могла да възбуди основателен страх за
осъществяването ѝ. По делото са събрани преки доказателства, изводими от
показанията на частния обвинител И., подкрепени с редица косвени такива, за
които бяха изложени съображения по-горе, че подсъдимият Ц. на инкриминираната
сутрин в собствения си гараж е извадил пистолет „Макаров“ № КО - 391814,
заредил го е и го е насочил от около половин метър към главата на свидетеля И..
Насочването на огнестрелно оръжие от непосредствена близост към жизненоважни
органи на човешкото тяло, каквото се явява главата, непротиворечиво се приема
от практиката като действие пряко застрашаващо живота на конкретната личност.
По този начин подсъдимият Ц. е отправил закана за убийство с конкретен адресат
– частния обвинител И..
По-нататък съобразявайки
предходните отношения между подсъдимия Ц. и свидетеля И. – възникналия конфликт
дни по-рано по повод качването върху гаража на подсъдимия и брането на джанки
от дървото, което както обосновано отбелязва и контролираният съд, е създало у
подсъдимия Ц. дълбоко чувство на неприязън и непоносимост към частния
обвинител, налага извод за влошени отношения между подсъдимия Ц. и свидетеля И..
Предходните им взаимоотношения разгледани съвкупно с действията от
инкриминирания ден – първоначално удар с „кози крак“ в областта на лявото бедрото,
от вътрешната страна, на пострадалия, както и с оглед възрастта на частния
обвинител (17 години) към инкриминирания ден
водят до извода, че насочването на зареден пистолет към главата на И. е такава
закана за убийство, която би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването ѝ. В тази връзка първоинстанционният съд, съобразявайки
задължителната тълкувателна практика на ВКС, правилно е отчел, че за
съставомерността на деянието не е необходимо лицето действително да се е
уплашило за живота си, въпреки че в конкретния случай се доказва възбуден
основателен страх у свидетеля И.. Показателно за това е обстоятелството, че
след инкриминирания случай частният обвинител се е преместил да живее на друго
място под страх, че подсъдимият би могъл да му посегне. Това обстоятелство
обаче следва да се преценява на плоскостта на отегчаващите вината
обстоятелства.
На следващо място,
обосновано съдът е приел, че деянието е довършено с насочването на пистолета
към главата на пострадалия. Съгласно константната съдебна практика при осъществяване на закана с
убийство не е необходимо деецът изначално да е формирал решение да реализира същата,
поради което деянието е довършено с насочването на пистолета.
Съдът се солидаризира и с
са изложените доводи относно субективната страна на деянието, което е извършено
при условията на пряк умисъл. Подсъдимият Ц. е осъзнавал, че насочвайки законно
притежаваното от него огнестрелно оръжие от непосредствена близост към главата
на частния обвинител И., отправя закана за убийство, която е от естеството да
възбуди основателен страх у пострадалия. Предхождащият конфликт по повод
качването върху гаража обуславят желанието на Ц. за настъпване на
общественоопасните последици от така извършеното деяние.
Предвид изложеното съдът
намира за неоснователни възраженията на защитата, че деянието е осъществено от
подсъдимия Ц. при условията на неизбежна отбрана. Същите възражения са били
отправени и пред първоинстанционния съд, който е отговорил изчерпателно на тях
и с които аргументи въззивната инстанция напълно се солидаризира. В конкретния
случай, за да има неизбежна отбрана е необходимо срещу подсъдимия Ц. да е имало
пряко и непосредствено нападение от свидетеля И.. Както първата, така и
настоящата инстанция не приемат, че свидетелят И. безпричинно е отишъл в гаража
на подсъдимия Ц. и го нападнал, в резултат на което последният да е трябвало да
се защитава. Напротив, подсъдимият е извикал частният обвинител, вследствие на
което първо го ударил с инструмента „кози крак“, след което извадил от чантичката си оръжието,
заредил го и го насочил към главата на пострадалия. При така приетата
фактическа обстановка е невъзможно подсъдимият да е действал в условията на
неизбежна отбрана, тъй като същият е провокирал с поведението последващите
действия на пострадалия. Съобразявайки задължителната практика, обективирана в
ППВС № 12/1973 г., първоинстанционният съд резонно е приел, че този, който
провокира нападението с цел да нанесе телесна повреда, не може да се позовава
на неизбежна отбрана. Видно от обстоятелствата по делото пръв е бил нападнат
свидетеля И., поради което именно той би могъл да се отбранява от
неправомерните действия на подсъдимия Ц. и евентуално да се позовава на
института на неизбежната отбрана. Подсъдимият пръв е нанесъл удар в лявото
бедро на И., причинявайки му лека телесна повреда и след като „козият крак“ бил
издърпан от ръцете му, той взел пистолета си, за да продължи нападението. В
този ред на мисли е невъзможно действията на подсъдимия да бъдат окачествени
като предприети в условията на неизбежна отбрана. Неоснователни са и възраженията
на защитата, че подсъдимият Ц. е значително по-възрастен и с влошено
здравословно състояние, поради което не е логично да търси конфликт или
физически сблъсък с младо момче, какъвто е бил свидетелят И. към инкриминирания
момент. Видно от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на
останалите свидетели предхождащият деянието конфликт дълбоко е засегнал
подсъдимия Ц., което е провокирало неговото поведение въпреки възрастта и
здравословното му състояние. По делото са налични достатъчни по обем
доказателства, въз основа на които може да се направи единствен и
непротиворечив извод, че именно той е започнал физическия сблъсък, удряйки
пострадалия с „кози крак“. При това положение в процесния случай не е налице
неизбежна отбрана. Поради това съдът не намира за необходимо да обсъжда дали
така твърдяната неизбежна отбрана съответства на нападението или са използвани
средства, които превишават пределите ѝ.
Въззивната инстанция се
солидаризира и с изводите на първоинстанционния съд относно наложеното
наказание и неговата индивидуализация.
Контролираният съд е
обсъдил изведените от практиката на ЕСПЧ критерии – сложност на делото
поведение на подсъдимия и на държавните органи, въз основа на които правилно е
заключил, че правото на подсъдимия Ц. делото да бъде разгледано в разумен срок
е нарушено. Процесният случай нито се отличава с фактическа, нито с правна
сложност, подсъдимият не е ставал причина делото да бъде забавяно, като въпреки
това от инкриминираната дата до настоящият момент са изминали около 6 години. Въпреки
че прокуратурата още през 2014 година е внесла обвинителния акт срещу
подсъдимия Ц., съдебното производство е продължило значително по-дълго. Същевременно
настоящата инстанция констатира, че при първото разглеждане на делото от СРС
изготвянето на мотивите към присъдата (около година по-късно от обявяване на
присъдата) неоснователно е забавено. Поради бездействието на съда в толкова
дълъг период от време е нарушен принципът, закрепен в чл. 22 от НПК и чл. 6,
пар. 1 от ЕКЗПОЧОС, поради което подсъдимият следвало да бъде компенсиран, като
наказанието бъде определено по реда на чл. 55 от НК.
За престъплението по чл.
144, ал. 3 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до шест години.
След като в особената част в санкцията на състава не е предвиден законов
минимум на наказанието, правилно контролираният съд е заменил наказанието
„лишаване от свобода“ с „пробация“ съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
Настоящата инстанция се
солидаризира с отчетените смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи такива по отношение на подсъдимия Ц. се явяват чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, усложненото му здравословно състояние,
както и възрастта му, а като отегчаващи – възрастта на пострадалия, реално
възбудения страх, нанесените удари с метален инструмент „кози крак“ в областта
на бедрото на свидетеля Илев, както и предхождащото поведение на подсъдимия.
При така отчетения относителен баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
съдът намира, че определените две задължителни пробационни мерки като част от
наказанието „пробация“ – „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и
„задължителни срещи с пробационен служител“ в размер към средния – 1 година и 6
месеца, са справедливи. Така определеното наказание е съответно на обществената
опасност на извършеното деяние и на личната опасност на дееца. Същото е от
характер да постигне както индивидуалната превенция, така и генералната такава.
Наложените пробационни мерки ще спомогнат за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия Ц. към спазване на установения ред в страната. От друга страна, така
индивидуализираното наказание би
послужило за коректив на евентуални нагласи за престъпно поведение и в останалите
членове на обществото.
Въззивната инстанция
намира, че присъдата следва да бъде потвърдена и в частта относно произнасянето
за веществените доказателства и направените разноски. Доколкото оръжието,
доброволно предадено от подсъдимия Ц., е средството, с което същият е извършил
процесното деяние, то законосъобразно същото е отнето на основание чл. 53, ал.
1, б. „а“ от НК. А с оглед изхода на делото и осъждането на подсъдимия Ц., то
правилно въз основа на чл. 189, ал. 3 от НПК разноските са възложени в негова
тежест.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост ,
въззивният съд счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,поради
което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.11.2019 г., постановена по нохд №17700/2018г.
по описа на СРС, НО, 10 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.