№ 731
гр. Варна , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500129 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от Н. В. В.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ЖК „Владиславово“ бл. 406 ап.14, чрез
процесуален представител адв. С.Т., срещу Решение №261446/30.11.2020г. по
гр.д. № 19164/20г. по описа на ВРС, 46-ти с-в, в частта, с която е допуснато
изменение на определената в полза на детето В. Н. В., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител Я. А. Я.,
ЕГН **********, издръжка, дължима от въззивника Н.В., чрез увеличението
й от 220 лв. на 320 лв. месечно, с падеж 1-во число на месеца, считано от
датата на исковата молба 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, както и е изменена дължимата от Н.В. в полза на детето Д. Н.
В., ЕГН ********** чрез увеличението й от 220 лева на 280 лева месечно, с
падеж 1-во число на месеца, считано от датата на исковата молба 21.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване и е осъден въззивника да
заплати разноски в производството, както в полза на ВРС, така и на
въззиваемите. В жалбата се излага, че решението на съда е
незаконосъобразно, тъй като необосновани за изводите на ВРС, че е налице
1
изменение на потребностите на децата от увеличение на издръжката. Твърди
се, че е изминал кратък период от две години, през който изменение не е
налице. Освен това се излага, че не е във възможностите на бащата да дава
така определената издръжка, тъй като доходите му не са достатъчни. Към
момента още преди заседанието, в което е даден ход по същество пред ВРС,
въззивникът е започнал да полага труд по трудов договор с възнаграждение
от 305 лв. месечно. Излага, че не е вярно обстоятелството, че доходите на
въззивника са постоянни през времето, през което работи на корабите.
Доходът от 900 щ.д. не е постоянен. Излага, че не е вярно и обстоятелството,
че не дава други суми и подаръци на децата си. Сочи, че е бил закупен лаптоп
за дистанционното обучение на децата. Излага се, че майката на децата е
контактувала с последния по време на първоинстанционното производство,
но умишлено не го е уведомила за процеса. Променила е адреса си заедно с
децата и въззивникът няма връзка с тях. Тези сведения особеният
представител излага, че са получени лично от доверителя му след
постановяване на съдебното решение. Моли се за отмяна на постановеното
решение в атакуваната част и постановяване на ново, с което исковете за
изменение на издръжката да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемите В. Н. В. и
Д. Н. В. чрез законния им представител Я. А. Я.. С отговора въззивната
жалба се оспорва, както и се излага, че решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила
становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения
от страните:
В исковата молба ищцата Я.Я. излага, че ответникът Н.В. е баща на
децата В. Н. В., род. на 22.07.2005г. и Д. Н. В., род. на 18.07.2009г. С влязло в
сила на 02.02.2018г. решение по гр.д. №13768/17г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви
с-в, е утвърдено споразумение, с което упражняването на родителските права
2
по отношение на децата е предоставено на майката Я. А. Я., а бащата е осъден
да заплаща в полза на всяко от децата издръжка в размер на 220 лв. месечно.
Сочи се, че след определяне първоначалния размер на издръжката са
настъпили обстоятелства, довели до увеличаване потребностите на децата-
изминали са две години, децата са пораснали, респективно нуждите им от
закупуване на двехи, училищни пособия- също. Твърди се, че разходите по
издръжката на децата се поемат изцяло от майката, която закупува
необходимите им учебни материали.
Твърди се, че ответникът реализира доходи и няма задължения за
издръжката към други лица.
С гореизложеното се мотивира интерес от иска за увеличение на
присъдената издръжка на 400 лева месечно за всеки от ищците.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника Н.В. чрез назначения му особен представител, с който се оспорва
иска. Оспорва да са настъпили обстоятелства, които обуславят увеличение
размера на издръжката. Евентуално се сочи, че претендираният размер не е
съобразен с нуждите на децата и възможностите на ответника.
Контролиращата страна Дирекция социално подпомагане –гр.Варна е
изразила становище, че ако е налице увеличаване в нуждите на децата следва
да бъде допуснато увеличение и на размера на издръжката. По отношение на
размера не изразяват становище.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и видно от приложението удостоверения
за раждане е, че ответникът Н. В. В. е баща на децата В. Н. В., и Д. Н. В..
С влязло в сила на 02.02.2018г. решение по гр.д. №13768/2017г. на ВРС в
полза на В. и Д.В.и е присъдена издръжка в размер на по 220 лева за всяко
дете.
3
Видно от справка от ТД на НАП Варна е, че за периода от 06.2019г. до
07.2020г. Я.Я. е реализирала доходи в размер на средно 750 лв. бруто.
Същевременно от удостоверение за получени възнаграждения изх.
№676/17.09.2019г., издадено от Домашен социален патронаж Я. А. Я. за
шестмесечения период от март 2019г. до август 2019г. е получила нетно
възнаграждение в размер на 1450,29 лева, тоест 241,72 лева месечно.
Видно от служебна бележка изх. №475/20.10.2020г.(л. 82), издадена от
“Зодиак Меритайм” Н. В. В. работи на товарни кораби, оперирани от
дружеството на длъжност стюард. През последната година е получавал
месечно 900 USD.
Пред настоящата инстанция е представен трудов договор №14/03.12.2020г., от
който се установява, че въззивникът В. е започнал работа като общ работник
в „Джъз-бъз Месни продукти“ ООД при месечно възнаграждение от 305 лв. В
открито съдебно заседание въззивникът е признал неизгоден факт, като е
заявил, че възнаграждението му е около 800-850 лв. средно.Наред с това
излага, че е преустановил да пътува с корабите и да работи като стюард, тъй
като се е наложило да остане да гледа майка си.
От показанията на свидетеля Димитричка Я. се установява, че
понастоящем децата живеят с майка си и свидетелката- тяхна баба в едно
домакинство. В. учи в Морската гимназия в Аспарухово, а Д. в Първо
основно учлище във Владиславово. Освен от дрехи, обувки и храна, децата
имат нужда от учебници и помощни материали, които не са безплатни.
Децата имат нужда от електронни устройства за осъществяване на
дистанционно обучение. Голямото дете се обучава през телефона.
От показанията на свидетеля Т.Б. се установява, че майката е тази, която
осъществява преки и непосредствени грижи за децата. Бащата не полага
грижи и не предоставя допълнителни средства извън определената от съда
издръжка. Обещал е да купи компютър на децата, но не изпълнил това си
обещание. Св. Б. изнася, че голямото дете сменя два автобуса до училище,
обядва навън. Отделно униформите за детето струват 200 лева на година.
Споделя, че Д. желае да тренира футбол, но майка му не може да му осигури
нужните средства. Свидетелката знае, че малкото дете е имало нужда от
лечение на краката, поради гъбична инфекция. Горното се установява и от
4
приложеното по делото медицинско направление, издадено от д-р К..
При така установеното от фактическа страна, съдът стигна до
следните правни изводи:
Нормата на чл.150 СК, в която намира правното си основание
предявеният иск, предвижда, че при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена. Затова и ако при определяне на необходимия размер от издръжка
на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и
възможностите на родителите, то при иск за изменение на определена вече от
съда издръжка следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите
на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В конкретния случай по главния предявен иск се твърди трайно
изменение в нуждите на децата, тъй като същите са пораснали, нуждите им за
закупуване на дрехи, обувки, учебни материали и пособия са се увеличили,
нуждите им участие в извънкласни занимания също са се увеличили. Съдът
намира, че от определяне на първоначалната издръжка до настоящия момент
са изминали три години. Детето Д. е било на осем години, във втори клас.
Детето В. е било на 12 години, респективно в шести клас. Понастоящем Д. е
вече пети клас, а В. – девети клас.
С преминаване в по-горен етап по образователната стълбица се
увеличава както броят на изучаваните от децата предмети, така и броят на
необходимите учебни пособия. И докато в предходния период, в който е
определена издръжката, детето В. е получавало учебниците безплатно, тъй
като е било шести клас, то след преминаването в осми клас, не само учебните
пособия, но и учебниците са заплащат. Ноторна е цената им. Няма спор, че
детето вече е ученик в специален техникум, където задължително се изисква
униформа. Местонахождението на гимназията, съобразена с
местожителството на детето, води до извода, че същото следва да ползва
обществен транспорт, четири пъти на ден- два транспорта на отиване и два на
5
връщане. Дори и детето да се ползва от намаление за закупуване на
ученическа карта, то цената на картата за две линии в гр. Варна, видно от
официалния сайт на „Градски транспорт“ АД, възлиза на 42 лв. Наред с това
следва да се съобрази, че детето е във възраст, характеризираща се с бърз
растеж, обуславяща необходимост от честа подмяна на облекло и обувки.
Същото следва да се приеме по отношение на детето Д.. Освен
преминаването в по-горните класове, което налага закупуване на повече
учебни пособия и помагала, следва да се отчете и необходимостта от
допълнително обучение, свързано със завършване на прогимназиалния курс и
евентуално кандидатстване в друго учебно заведение. Следва да се съобрази
и установеното от свидетелските показания, че детето има желание и за
извънкласни занимания, спорт, но същите не могат да бъдат задоволени,
поради липса на средства.
Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че при така
установената епидемична обстановка учениците от 5-ти до 12-ти клас / в
който диапазон попадат и двете деца/ са тези, които най-често учат
дистанционно, поради което и именно те се нуждаят от съответните
мултимедийни съоръжения- лаптоп, телефон, компютър. Необходима е и
бърза интернет връзка в дома им. И доколкото децата са отглеждани от своята
майка, която полага преките и непосредствени грижи за тях, то и
задоволяването на тези потребности, също е поето от нея като постоянен
консуматив.
По всички изложени съображения съдът намира, че е налице
съществено и трайно увеличение на нуждите и на двете деца. Необходимата
за детето В. издръжка следва да бъде определена на 500 лв., от които бащата
следва да заплаща 320 лв., а майката да поеме разликата, както и преките и
непосредствени грижи по отглеждане на детето. Съответно в полза на детето
Д. следва да бъде определена издръжка общо в размер на 400 лв., от които
бащата да заплаща 280 лв., а майката разликата от 120 лв. Възраженията, че
бащата ще бъде в затруднение да заплаща такава издръжка, съдът намира за
неоснователни. Фактът, че бащата към момента реализира доходи в размер на
850 лв., не е константен. До лятото на 2020г. бащата е работил и получавал по
900 щ.д. месечно. Отказът да полага труд бащата обяснява не с някакви
обективни пречки, а с временни проблеми при осъществяване на курсовете и
6
намаленото заплащане. Затова и съставът приема, че доходите на въззивника
не са трайно намалени. Същият не е възпрепятстван при желание и налична
възможност отново да полага труд в посочената сфера, както и да реализира
доходи с идентичен поне размер. Здравословното му състояние и възрастта
също предполагат възможност същият да полага труд и да реализира поне
средната за страната работна заплата.
Затова и исковете с правно основание чл.150 СК следва да бъдат
уважени като издръжката в полза на детето В. бъде увеличена от 220 лв. на
320 лв., а издръжката в полза на детето Д. бъде увеличена от 220 лв. на 280
лв., които суми следва да бъдат заплащани от въззивника на първо число от
месеца, за който се дължат. Дължима е и законната лихва от подаване на иска
за изменение на издръжката- 21.11.2019г. до окончателното изплащане.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноските,
направени пред настоящата инстанция. Съобразно приложения списък те
възлизат на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ и съдействие, сключен от въззиваемия на 12.01.2021г.
Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски
хонорар във въззивната жалба. Съдът намира същото за неоснователно, тъй
като правна защита и съдействие е окозвана в полза на две лица, като не е
налице пълна идентичност на фактите и обстоятелствата, които подлежат на
установяване по двата субективно съединени иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261446/30.11.2020г. по гр.д. № 19164/20г.
по описа на ВРС, 46-ти с-в, в частта, с която е допуснато изменение на
определената в полза на детето В. Н. В., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка и законен представител Я. А. Я., ЕГН **********,
7
издръжка, дължима от Н. В. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ЖК
„Владиславово“ бл. 406 ап.14, чрез увеличението й от 220 лв. на 320 лв.
месечно, с падеж 1-во число на месеца, считано от датата на исковата молба
21.11.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, както и е
изменена дължимата от Н.В. в полза на детето Д. Н. В., ЕГН ********** чрез
увеличението й от 220 лева на 280 лева месечно, с падеж 1-во число на
месеца, считано от датата на исковата молба 21.11.2019г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване и е осъден Н.В. да заплати разноски.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН **********, от гр. Варна, ЖК „Владиславово“
бл. 406 ап.14, да заплати на Я. А. Я., ЕГН **********, сумата от 600
/шестстотин лева/, представляваща сторени в производството разноски,
представляваща заплатен адвокатски хонорар съобразно уважената част от
иска, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8