Р Е Ш Е Н И Е
№ 1428
гр.Перник, 17.10.2019
г.
РАЙОНЕН
СЪД - ПЕРНИК ХІ-ти състав, гражданско отделение в открито съдебно
заседание проведеното двадесети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на секретаря ЛИЛИ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3569 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявена искова молба
ОТ И.Б.И., с ЕГН **********
адрес ***
ПРОТИВ
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
на дейността град Перник, кв.“Мошино“ ТЕЦ „Република“,
с искане да бъде установено спрямо ответника, че И.Б.И., с ЕГН
********** адрес *** не дължи сумата в общ
размер на 2 978,94 лв.,
/ две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и 94 ст./, представляващи сбор от сумите за главница в размер от 2336,67
лв., за периода 01.09.1997г.-30.09.2003г., и законна лихва за забава на
месечните плащания за сумата в размер на 602,87 лв. за периода от
14.11.1997-15.12.2003г., представляваща стоиността на доставена топлинна
енергия до топлофициран имот находящ ***, с абонатен № ***; ведно със законна лихва върху главницата от
2336,67лв., считано от 19.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 39,40 лв., направени съдебни разноски, като погасена давност към
датата на завеждане на исковата молба.
Ответникът в
законоустановения срок по чл.131 ГПК, е депозирал отговор, с който оспорва
допустимостта на така предявената искова претенция при подробно изложени
съображения. Алтернативно сочи, че ако съдът приеме за разглеждане исковата
претенция, счита същата за неоснователна въз основа на изложените доводи във
връзка с допустимостта на исковата претенция.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез
процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени
направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител
оспорва изцяло така депозираната искова претенция, като моли да бъде отхвърлена
изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
Видно
от представените по делото писмени доказателства срещу ищеца е бил издаден изпълнителен
лист от 22.12.2003г. по ч.гр.д. № *** / ***
по описа на Пернишки районен съд, на основание чл. 237 и чл.242 - 249 от ГПК , с
който е осъден И.Б.И., с ЕГН ********** адрес *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД,
сумата от 2336,67 лв., за периода 01.09.1997г.-30.09.2003г., и законна лихва за
забава на месечните плащания за сумата в размер на 602,87 лв. за периода от 14.11.1997-15.12.2003г., ведно със законна лихва върху главницата от
2336,67лв., считано от 19.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както
и да заплати направените по делото разноски в размер на 39,40 лв.
На
гърба на представеното по делото копие от изпълнителен лист от 22.12.2003г. по ч.гр.д. № 819 / 2003 по описа
на Пернишки районен съд, е отпечатано постановление от 03.11.2011г. на ДСИ при
Пернишки районен съд, с които е прекратено изп. д. № 433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй
като последното изпълнително действие е било на 23.11.2006г.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 439 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника,
че ищеца не дължи посочените суми предвид настъпването на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
както и установяване недължимостта на присъдени в полза на ответника вземания
за доставена топлинна енергия, за които последния се е снабдил с изпълнителен
лист по реда на чл.237 ГПК(отм.).
Разпоредбата на чл.439 ал.1 ГПК предвижда
защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни
действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на отрицателния
установителен иск по чл.439 ал.1 ГПК е обусловена от изискването искът да се
основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание (арг. от чл.439
ал.2 ГПК). В т. см. е Определение N
233/17.04.2009г. на ВКС по ч. т. д. N 239/09г., II т. о., ТК.
С даденото по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК разрешение се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК отм. не представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.
„в” ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по
ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се
започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на
принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право.
Едва след като - правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването
на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение.
Доколкото предявяването на иска не е обвързано със срок, а правният интерес за
ищеца е обусловен от предприетите от ДСИ при ПРС изпълнителни действия и
липсата на друг ред за защита след влизане в сила на новия ГПК от 01.03.2008
г., с който се стесни значително кръга на подлежащите на обжалване действия на
съдебните изпълнители, така предявения иск се явява допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В мотивите на задължителното за
съобразяване и прилагане ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е посочено, че за разлика от
исковия процес, където давността за вземането се прекъсва еднократно - в
началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
- с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение,
като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на
решение, независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия.
Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той
съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да поддържа висящността
на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава
давност не тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна
възможност да го стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не
спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да
не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от
цитираното тълкувателно решение се прие, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Каквото и
да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение
на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС
№ 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Предвид изложеното за да се
произнесе съдът по направеното възражение за настъпила погасителна давност по
смисъла на чл. 111 от ЗЗД, взе предвид следното: Вземането на ответника
произтича от задължението за заплащане
на топлинната енергия възникващо за потребителя по смисъла на § 1, т.42 от
Закона за енергетиката - физическо лице – собственик или ползвател на имот, ползващ
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Тази сума, обаче, не се дължи еднократно, а ежемесечно, т.е.
през определен период от време. Това означава, че за абоната задължението за
плащане възниква с настъпване на уговорения в договора падеж за всеки месец
поотделно. Предвид на това, следва да се приеме, че е налице периодично
задължение. В самия закон не е определено точно понятието периодично задължение,
затова Върховен касационен съд с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 на ОС на ГТК даде
тълкувание на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви.
При договора за доставка на топлинна енергия,
не се касае за еднократно уговорено възнаграждение на ответното дружество, а за
задължение, което следва да се изпълнява с настъпването на падежа всеки месец.
Поради това следва да се приеме, че се касае за периодично задължение,
периодичността на което произтича именно от уговорката между страните по
договора. Задължението за заплащане на услугата не е задължение за
продължително изпълнение, тъй като подобно задължение следва да бъде
изпълнявано не през определен период от време, а през цялото време на
действието на договора, без да е налице прекъсване във времето. С оглед на
това, задължението за заплащане на услугата не е такова с еднократно изпълнение
при сключването на договора, нито е такова с продължително изпълнение, а е
периодично като следва да се изпълнява през определен период през цялото време
на действието на договора. Поради тази причина същото следва да се счете за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. “в” от ЗЗД. С оглед на това,
приложение в случая следва да намери тригодишната давност, уредена в
разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, а не общата давност по чл. 110 от ЗЗД.
С оглед на приетото по-горе
приложение на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, към момента на подаването на исковата молбата 05.06.2019г. е била изтекла
давността за периода преди 05.06.2016г.. С оглед на това, направеното
възражение за изтекла погасителна давност е основателно за посочения период с
оглед характера на производството по чл. 242 от ГПК /отм.,/, където постановеното
от съда определение няма характера на съдебно решение и не се ползва със сила
на присъдено нещо и 3-годишната давност не се трансформира в 5-годишна такава,
поради което и на това основание искова претенция се явява основателна, и
следва да бъде уважена.
С оглед
на всичко изложено, така предявеният отрицателен установителен иск за главница
и лихви за забава се явява основателен и следва да бъде оставен признато за установено спрямо ответника, че
ищеца не дължи, посочените в исковата молба суми главница в размер от 2336,67
лв., за периода 01.09.1997г.-30.09.2003г., и законна лихва за забава на
месечните плащания за сумата в размер на 602,87 лв. за периода от
14.11.1997-15.12.2003г., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия до топлофициран имот находящ ***, с абонатен № ***; ведно със законна лихва върху главницата от
2336,67лв., считано от 19.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 39,40 лв., направени съдебни разноски, като погасена давност, към
датата на завеждане на исковата молба.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направени разноски по делото. Видно от представените
доказателства ищеца е направил разноски
в размер на 450.00 лв., платено възнаградения за един адвокат виж дог.
за правна защита и съдействие от 05.01.2019г. / л.4/, както и платена държавна
такса в размер на 119.15лв. по отношение на искането за присъждане на други разноски
в размер на 1. 95 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК от
процесуалния представител на ищеца, с оглед представения касов бон от
23.05.2019г. съдът счита, че са действително
извършени и следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 124 във вр с чл. 439 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* Гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор Любомир
Спасов, че И.Б.И., с ЕГН ********** адрес *** НЕ
ДЪЛЖИ сумата в общ размер на 2 978,94 лв.,
/ две хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и 94 ст./, представляващи сбор от сумите за главница в размер от
2336,67 лв., за периода 01.09.1997г.-30.09.2003г., и законна лихва за забава на
месечните плащания за сумата в размер на 602,87 лв. за периода от
14.11.1997-15.12.2003г., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия до топлофициран имот находящ ***, с абонатен № ***; ведно със законна лихва върху главницата от
2336,67лв., считано от 19.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 39,40 лв., направени съдебни разноски, като погасена давност към
датата на завеждане на исковата молба, а именно 05.06.2019г.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
********* Гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор инж. Кремен Георгиев ДА ЗАПЛАТИ на ПЛАМЕН ВЕРГИЛОВ
ПАУНОВ, с ЕГН: ********** ***, сумата от 571.10
лв. / петстотин седемдесет и един лева и 10ст./ направени съдебно деловодни
разноски в настоящото производство..
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: