Решение по дело №556/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по подадена частна жалба от Ф. Х. М. и Е. Х. А. чрез представител по пълномощие срещу определение № 83/17.02.2015г. постановено по ч.Г.д. № 51/2015 г. по описа на Районен съд -Момчилград, с което е оставена без уважение молбата по чл.390 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на Р. Б. М.

Определението се обжалва като неправилно, необосновано и несъобразено с писмените доказателства. Излагат се подробни съображения за наличието на предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на исканото обезпечение. Иска се въззивният съд да постанови определение, с което даотмени обжалваното, вместо което да постанови друго, с което молбата по чл.390 от ГПК на молителите Ф. Х. М. и Е. Х. А. да бъде уважена и съответно – да бъде издадена обезпечителна заповед.

Кърджалийският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Видно от представените с молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск писмени доказателства: заверен препис от влязло в сила решение № 159/10.01.2014г., постановено по Г.д. № 290/2013 година по описа на РС-Момчилград, НА за собственост №19/23.10.2014г. на нот. Григор Григоров, НА за собственост № 81/21.08.2013 година на нот. Григор Григоров, заверен препис от искова молба и отговор на ИМ, се установяват следните обстоятелства: че по предявен иск по чл. 108 ЗС срещу А. А. М., ищците по иска и молители в настоящото производство Ф. Х. М. и Е. Х. А. са признати за съсобственици на съответни идеални части от НПИ в с.Загорско, О. Момчилград, ведно с построените в него сгради и ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението им; че за притежаваните идеални части от имота молителите са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост; че по време на висящността на иска по чл. 108 ЗС, ответникът по същия Мерджанов се е разпоредил с имота, предмет на спора, като го продал на лицето Райко Милушев; че сред приключване на исковото производство по чл. 108 ЗС, молителките са предявили иск за делба на съсобствения имот, като с отговора на ИМ ответникът М. направил възражение, че не е собственик на имота, а е собственост на трето лице.

С молбата за допускане на обезпечение, бъдещият иск се сочи като такъв по чл. 135 ЗЗД, с ответници – страните по договора за покупко-продажба на недвижимия имот, съгласно НА за собственост № 81/21.08.2013 година на нот. Григор Григоров А. М. и Р. М.

При тези обстоятелства по делото, молбата за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД е неоснователна. Съгласно чл.391 от ГПК, обезпечение на иска се допуска при наличието на следните предпоставки – искът да е допустим, да са представени писмени доказателства, които да налагат извода за вероятната му основателност, или бъде представена гаранция в определен от съда размер съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД, ако без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

Във връзка с преценка на предпоставките - допустимост на иска и вероятна основателност, следва да се посочи, че ищецът по иска по чл. 135 ЗЗД следва да притежава и да установи качеството си на кредитор по отношение на ответниците, тъй като лице, което няма такова качество, не е активно легитимирано да предяви такъв иск. Съдебното решение, с което на молителите е признато правото на собственост върху недвижим имот, наред с това на ответника по иска по чл. 108 ЗС, не им придава качеството на кредитори, дори след извършената продажба на имота, тъй като предаването на владението на съответните идеални части няма характера на вземане по смисъла на чл. 135 ЗЗД. Съдебната практика е непротиворечива относно това, че продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, а не поражда вещно транслативно действие, тъй като никой не може да се разпореди с права, които не притежава. Т.е., продажбата на идеалните части от имота, собствени на молителите, не е породила съответния транслативен ефект. Оттук и доводът, че ответникът по иска по чл. 108 ЗС е длъжник на молителите, като последните имат вземане /в случая-предаване на владението/, е неоснователен. Вземането може да е парично или непарично, но същото винаги следва да произтича от облигационна връзка. Такава безспорно в случая не е налице, а е налице съдебно признато право на съсобственост. Предвид изложеното, не са налице предпоставките по чл. 391 ГПК за допускане на исканото обезпечение на бъдещ иск, а именно – допустимост и вероятна основателност на иска, поради което молбата по чл. 390 ГПК, е неоснователна.

Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.

Воден от изложеното, Кърджалийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 378/20.02.2015г., подадена от Ф. Х. М. и Е. Х. А. чрез представител по пълномощие срещу определение № 83/17.02.2015г. постановено по ч.Г.д. № 51/2015 г. по описа на Районен съд -Момчилград, с което е оставена без уважение молбата по чл.390 и сл. от ГПК за допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на Р. Б. М.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.