№ 24
гр. Чирпан, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. Колев
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело №
20225540100652 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство по гр.д. 652/2022год. по описа на РС Чирпан, е
образувано по искова молба, подадена от Т. П. Т., ЕГН ********** , адрес: **, чрез адв. С.
Н. - вписан в АК – Пловдив, със съдебен адрес: ** против „ВИВА КРЕДИТ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ „Силвър център", ет. 2, офис 73Г, представлявано от
Десислава Страхилова Димитрова, цена на иска 783,60лв. и е с правно основание чл. 26,ал.1
от ЗЗД.
Изнася се в ИМ , че на 17.05.2021 г. е сключила с ответното дружество договор за
паричен заем №5700962, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%, годишен
процент на разходите - 49,49%. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за заем, същият следвало да
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му
доход да е в размер на 1000,00 лева и да има минимален стаж при настоящия си работодател
6 месеца ; да работи по безсрочен трудов договор; през последните 5 години да няма
кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със
статус „период на просрочие от 0 до 30 дни" да не е заемател и поръчител по друг договор за
паричен заем; ИЛИ Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора. В случай на неизпълнение от страна
на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият съгласно чл.4, ал.2 дължал
1
неустойка на кредитора в размер на 783.60 лева, и страните се уговаряли, неустойката да се
разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в
чл.2, ал.1, т.4 с дати на плащане, посочени в т.4 на същия член, като в този случай
дължимата вноска е в размер на 268.13 лева, а общото задължение по Договора ставала в
размер на 4021.95лв. Ищцата усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължала плащания за
неустойка, поради следните съображения: Считала, че посоченият в договора фиксиран
лихвен процент в размер на 40,32% не отговарял на действително приложения лихвен
процент, тъй като уговорената неустойка и такса експресно разглеждане, представлявала
добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и
стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва била
един от компонентите му, но същият не бил обявен на потребителя и не е посочен в
договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10
от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,32 %, към който
се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка и
такса експресно разглеждане, с която кредиторът допълнително се обогатявал се
нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на
потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на
добросъвестността и в негов ущърб, което водило до нищожност на договорното
съглашение. Възнаградителната лихва съставлявала цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в
облигационните отношения. Или както било прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д .
№ 4277/2008г. на БКС, IV г.о. „понятието добри нрави предполага известна еквивалентност
на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност ...." Аргументите, че договореният размер на възнаградителната
лихва противоречи на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри
по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен
процент на разходите, са следните: Съгласно договора, заемополучателят следвало да
представи обезпечение визирано в договора, като същият дължал неустойка на кредитора в
размер почти равен на заетата сума. Преценката за действителността на клауза за
неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед
претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите,
заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което било дадено разяснение, че
условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски
правоотношения.
Моли съдът да постанови решение ,с което да прогласи нищожността на клаузата,
обективирана в чл.4, ал.2 от Договора за паричен заем №5700962 сключен на 17.05.2021г с
„Вива Кредит" ООД предвиждащи заплащане на неустойка в размер на 783.60 лв. като
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и
нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание
2
на потребителските договори за кредит.
С определение от 12.10.2022год. съдът е съединил за съвместно разглеждане гр.д.№
675/2022 г. по описа на РС Чирпан с настоящото гражданско дело 652/2022год. на РС
Чирпан за общо разглеждане, като производството е продължило под общ деловоден номер,
както следва: гр.д. № 652/2022год. по описа на РС Чирпан, като на основание чл. 213 от ГПК
се е прекратило като деловоден номер гр.д.№ 675/2022 г. по описа на РС
Чирпан.Предявения иск по присъединеното гр. д. № 675/ 2022 г. също е с правно основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД.
В ИМ на което се твърди , че на 17.05.2021 г. доверителката му е сключила с
ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%,
годишен процент на разходите - 49,49% . Съгласно чл.1, ал.З от договора заемателят дължи
и такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем в размер на 1175,25 лева,
която той следвало да заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в
размера на всяка от погасителните вноски. Счита уговорката в чл.1, ал.З от договора за
нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или
избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и
получаване на становище до 20 минути след подаване на предложението за сключване на
договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означавала
заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок, заемателят е бил принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като била
направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължавал да
плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.
Таксата е във фиксиран размер - 1175.25 лв. Липсвала каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клаузата имала
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се целяло
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е била
извършена конкретна услуга, тази такса, представлявала и скрит разход по договора за
кредит, който привидно бил уговорен като такса преди отпускането и усвояването на
кредита и с нея се целяло реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Съгласно пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" били
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита бил в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Клаузата предвиждаща, че Заемателя дължал такса за експресно разглеждане на документи
3
за отпускане на паричен заем в размер на 1175.25 лева в договора /чл.1, ал.З/ противоречала
на добрите търговски практики като илюстрирала директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължавала последния при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, /чл.143, т.5 ЗЗП/. Такава
разпоредба била в пряко противоречие и с добрите нрави, поради което е и нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Този извод се формирал от естеството на договора за кредит
/потребителски с по-слаба и уязвима страна/, от съотношението на заема и таксата за
експресно разглеждане на документи.
Защитата на потребителите била въздигната в конституционен принцип в
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 Конституцията на РБ и била една от основните защитни
политики на Европейски съюз. Нормите, регламентиращи потребителската защита имала
характера на императивни и специални такива. Специалните основания за недействителност
на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК били въведени с оглед засилена защита на
потребителя по договора за предоставяне на финансови услуги, при който същият бил в
неравностойно положение, предвид характера на договора като едностранен търговски и
специфичната специализирана и сложно организирана финансова материя.
Обстоятелствата по чл. 22 ЗПК създавала висок риск за средния потребител да
претърпи вреди от недобросъвестно, непълно или подвеждащо предоставяне на информация
от търговеца, или поради липсата на достатъчна финансова грамотност на потребителя да
осмисли предоставената му информация, ако тя не е предоставена на разбираем език и
подходящ аналитичен вид.
Моли съда, да прогласи нищожността на клаузата от договора за кредит от
17.05.2021, обективирана в чл.1, ал.3 сключен с „Вива Кредит" ООД предвиждаща
заплащане на такса експресно разглеждане на документи, като противоречащи на принципа
на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит.
В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна по гр.д.652/2022
год по описа на РС Чирпан и насрещен иск с правно основание: чл.240 от ЗЗД, вр. чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Молят съдът да постанови решение с което да осъдите ответника Т. П. Т., ЕГН
**********, с адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива Кредит „ ООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Свилен Петков, СУМА В РАЗМЕР НА 1375.40 лева /хиляда
триста седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, от които: 1151.99 лева /хиляда сто
петдесет и един лева и деветдесет и девет стотинки/ - главница по Договора за паричен заем
от № 5700962 от 17.05.2021 год. 223.41 лева /двеста двадесет и три лева и четиридесет и
една стотинки /- начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем от№
5700962 от 17.05.2021 год. Претендират и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се разноски.
С определение в з.з. от 12.10.2022г. съдът е приел за съвместно разглеждане в
4
настоящото производство насрещен иск от „Вива Кредит" ООД, ЕИК: *********, със
седалище в град София и адрес на управление район Люлин, ж.к. Люлин 7, бул.
„Джавахарлал Неру" № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, офис 73Г, с ЕИК *********,
представлявано от Управителя Свилен Петков Петков, чрез пълномощника адв. А. Г. Н.,
МАК, тел. ********** срещу Т. П. Т., ЕГН **********, е адрес: **.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по насрещен иск
с който считат предявения иск за неоснователен и за недоказан в претендирания размер,
като излагат подробни съображения.
Прави се ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ, ако съдът приеме предявения
насрещен иск за главница за основателен на осн. чл.103 ал. 2 от ЗЗД, между главницата по
кредита за сумата от 223,41 лв. представляваща получена от Вива Кредит ООД договорна
лихва без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи по договор
за паричен заем, със сумата в размер на 522,40 лв. за неустойка и сумата от 753,02 лв., за
експресно разглеждане на документи.
Моли съда да присъди на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
сумата в размер на 400лв. в полза на адвокат С. К. Н..
Ответното дружество по главния иск прави възражение за прекомерност и моли то
да бъде намалено до минимума съгласно Наредба № 1/ 01.07.2004 г. ВАС за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Моли да им бъдат присъдени направените разноски по настоящото производство,
като прилага и моли съда да приеме Списък по чл. 80 ГПК относно разноските по гр.д.
652/2022 г., по описа на РС Чирпан.
От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Безспорно установено по делото е,а и не се спори между страните, че на 17.05.2021
г. ищцата по главния иск Т. П. Т. сключила с ответното дружество „ ВИВА КРЕДИТ „ ООД
договор за паричен заем №5700962, по силата на който са й предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,32%,
годишен процент на разходите - 49,49%. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за заем, същият
следва да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител,
което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер на 1000,00 лева и да има минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца ; да работи по безсрочен трудов договор; през
последните 5 години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или
да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни" да не е заемател и
поръчител по друг договор за паричен заем; ИЛИ Банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора.
В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в
договора, същият съгласно чл.4, ал.2 дължи неустойка на кредитора в размер на 783.60 лева,
и страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка
от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 с дати на плащане, посочени в т.4 на
същия член, като в този случай дължимата вноска е в размер на 268.13 лева, а общото
задължение по Договора става в размер на 4021.95лв. Не се спори,че ищцата по главния иск
е усвоила изцяло заемният ресурс.
5
Ответникът не оспорва, че размерът на неустойката не е включен към посочения в
договора ГПР.
От заключението на вещото лице по изготвената ССЕ, приета и неоспорена от
страните по делото, безспорно се установява, че по договора за кредит са непогасени сума в
размер на 1151,99 лева – главница и 223,41 лв. – договорна лихва, както и че е настъпил
падежа на всички задължения по договора.
Пак от заключението на вещото лице, се установява, а и не се спори между страните,
че Т. П. Т. е заплатила на "Вива Кредит" ООД по договора за кредит сума в размер на 239,69
лева – договорна лихва, 261,20 лв. –по клауза за неустойка по договора за кредит, 422,23
лева –по клауза такса за експресно разглеждане, 100 лева – разходи за просрочени вземания
и главница в размер на 448,01 лв..
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "Вива Кредит" ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка.
На първо място ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата
за неустойка противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на
неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г.,
II т. о. /.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора,
като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал.
1 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от
6
783,60 лева – чл. 4, ал. 2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице
още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД,
в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на
клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за кредит ** г. поради
противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на уговорената в чл.1,ал. 3 от Договора за паричен заем такса за
експресно разглеждане, съдът намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
7
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по
кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т.
10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен
процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да
тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота,
въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
В чл. 1, ал. 3 от Договора е посочено, че за извършената от кредитора допълнителна
услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем, в размер на 1175,25
лева.
Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения
падеж.
В настоящия случай, таксата за експресно разглеждане представлява действие по
усвояване на кредита във времево отношение.
Доколкото се касае за възнаграждение по усвояването на кредита, с нея реално се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват
разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора,
защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 49. 49 %
не отговаря на действителния такъв.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда
8
потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора.
С допълнителното плащане на "такса за експресно разглеждане" се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени
в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид
сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната
лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора.
Съдът намира тази клауза за нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази
разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираната клауза, предвиждаща такса за
експресно разглеждане от договора има за цел да заобиколи ограничението на чл. 10а ЗПК,
съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, клаузата за дължимостта на таксата за експресно разглеждане на
документи, противоречи на добрите нрави; представлява 73,45 % от размера на
предоставената сума /(такса 1175,25лв./ заемна сума 1600,00)*100/; води до неоснователно
обогатяване за кредитора, като предвижда допълнително възнаграждение за същия, което
обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъде включена в ГПР, като при
това положение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез нея се стига до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.
143 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща плащане на такса за експресно разглеждане на документи е
установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Доколкото противоречията между клаузата за експресно разглеждане на заявката за
паричен заем и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер
на 1175,00 лева, уговорен в договора.
По насрещния иск на ответника:
Предявени са насрещни осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Безспорно е, че по договора за кредит са останали непогасени сума в размер на на
1151,99 лева – главница и 223,41 лв. – договорна лихва, както и че е настъпил падежа на
всички задължения по договора.
9
Спорно по този иск е дали валидно е сключен договора за кредит.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да
отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
В отговора на насрещните искове са изложени обстоятелства и твърдения за
недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени
в чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 от ЗПК.
След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията
към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните
разпоредби.
Видно от договора за заем от ** г., в чл. 2, ал. 1, т. 5 е посочен фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 40 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и
доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват
условията за прилагането му, доколкото такива условия няма.
Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната
лихва, но това не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в
друга разпоредба, към която да препраща гл. "Шеста – Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи" от ЗПК. Освен това от договора става ясно
какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно
463,10 лева /разликата между общо дължима сума по договора 3238,35 лева– чл. 2, ал. 1, т. 7,
отпуснатия кредит – 1600 лева и таксата за експресно разглеждане 1175,25 лева / виж и
заключението на вещото лице /– чл. 1, ал. 3, който размер е фиксиран за целия период на
договора.
В чл. 2, ал. 1, т. 7 от Договора е посочен общият размер на всички плащания по
договора в размер на 3238,35 лева, а в т. 8 и годишния процент на разходите на заема 49. 49
% – реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Обстоятелството дали така посочения ГПР в
договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и касае действителността на
клаузите за вземания, относими към ГПР и невключени в него, което не влече след себе си
недействителност на целия договор. Също така обстоятелството дали предвидената в
договора неустойка и такса за експресно разглеждане следва да бъдат включени в ГПР е
въпрос относим към действителността на тези клаузи, а не на договора за кредит като цяло,
което е предвидено изрично в разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която е в смисъл, че
вземанията, които следва да са включени в ГПР, но не са включени и с тях ГПР ще е повече
от 50 % са недействителни. Волята на законодателя е била именно това, което се разбира и
от чл. 19, ал. 6 ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са
обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при
последващи плащания по кредита.
10
В договора са посочени взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР – чл.
2, ал. 1, т. 8.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 49. 49 %, ако в него е включена само
възнаградителната / договорната /лихва, то това по никакъв начин не заблуждава
потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него.
В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на
промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква такса се
дължи, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита.
Посочена е и дължимата неустойка и за какво се дължи, при какви обстоятелства и в какъв
размер. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота
каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения
ГПР. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно
посочен е относимо към чл. 19, ал. 4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Наред с това клауза за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви
задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от
договора, в които са предвидени вземания, които се включват ГПР, които именно клаузи
създават задължения и за които именно следва проверка, дали отговарят на изискванията на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е
посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени
всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по
вид и размер. Предмет на самостоятелна преценка е недействителността на клаузата за
неустойка.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и
изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски
кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и
разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е
недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира
това, а именно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Видно от договора за кредит в него се съдържа погасителен план, посочен е размера
на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата – чл. 2, ал. 1, т. 2, т. 3, т.
4 и чл. 4, ал. 2 от договора. Тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за
целия му срок и за всички вземания по него, последното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК- за посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми в това число главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата
разпоредба тази информация следва да се съдържа в погасителния план единствено при
наличието на различни лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
11
Видно от договора за кредит към него няма отделни Общи условия, същите са
инкорпорирани в самия договор, като всяка една от страниците на договора е подписана от
кредитополучателя, което не се оспорва.
Наред с това процесният договорът за заем е сключен в електронна форма, по ясен
и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния
ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата
стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия
договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 5 /, право
да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл. 5/, право да се
откаже от договора /чл. 5/. Посочен е и лихвен процент на ден /чл. 5 Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем.
Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите условия не
съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в договора, който е
подписан на всяка страница от ответника.
С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице не само посочените
от страна на ищеца основания за недействителност на договора за заем, а и не са налице
нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност
на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.
Наред с това съдът не открива и неравноправен характер на клаузата за
възнаградителна лихва. Същата е уговорена в договора в общ размер на 463,10 лева при
лихвен процент от 40. 32 % годишно, при необезпечен кредит.
Съдът е запознат с практиката на ВКС, която указва в кои случаи възнаградителната
лихва по договори за потребителски кредит е недействителна, а именно когато надхвърля
два пъти законната лихва при обезпечени кредити и три пъти – при необезпечени кредити.
Следва да се посочи, че тази практика е формирана преди изменението на чл. 19, ал. 4 ГПК
/в сила 23.07.2014 г. / и касае договори за кредит, сключени преди изменението.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /в сила 23.07.2014 г. / годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Безспорно елемент от ГПР е възнаградителната лихва, която единствено в случая
формира ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5
пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. В процесния
договор възнаградителната лихва е уговорено, съобразно законовия максимум – чл. 19, ал. 4
12
ЗПК.
Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-голям от
законната лихва. В случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който носи
кредитора, липсата на предоставено обезпечение, както и автономията на волята. Размерът
на договорната лихва за целия период на договора е в размер на 463,10 лева, размерът на
отпуснатия кредит е 1600 лева, кредитът е отпуснат за срок от 15 месеца – не малък период
от време, не е обезпечен, поради което съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият като небанкова
институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в случая не
противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност. Няма нарушение и на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР /в който е включен само възнаградителната лихва/ е в размер на
допустимия от закона.
Предвид всичко изложено съдът намира, че договорът за кредит е сключен валидно,
както валидно е постигната и клаузата за възнаградителна лихва, поради което искът за
присъждане на възнаградителна лихва в размер на 223,41 лв. е доказан по основание и
размер.
По възражението за прихващане на ответника:
Същото е предявено за сума от 223,41 лв. представляваща получена от Вива Кредит
ООД договорна лихва без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни
клаузи по договор за паричен заем, със сумата в размер на 522,40 лв. за неустойка и сумата
от 753,02 лв., за експресно разглеждане на документи, , с които е поискано да бъде
прихваната дължимата главница по договора, до размера на по-малкото вземане.
Съдът приема за безспорно установено, че Т. П. Т. е заплатила на "Вива Кредит"
ООД по договора за кредит сума в размер на 239,69 лева – договорна лихва, 261,20 лв. –по
клауза за неустойка по договора за кредит, 422,23 лева –по клауза такса за експресно
разглеждане, 100 лева – разходи за просрочени вземания и главница в размер на 448,01 лв..
Доколкото съдът прие, че договорът за кредит е валидно сключен, както и че
валидно е постигната клаузата за възнаградителна / договорна / лихва, то платената такава
по договора от ищцата не подлежи на връщане.
Съдът прие, че клаузата за неустойка е недействителна, поради което платената по
нея сума подлежи на връщане, съгласно чл. 34 ЗЗД, а именно сума в размер на 261,20 лева,
която ще бъде приспадната от дължимата главница в размер на 1 151,99 лева.
По отношение на платеното по клаузата за такса за експресно разглеждане съдът
приема, че същото е недължимо платено поради нищожност на клаузата уговаряща такова
плащане – чл. 1, ал. 3 от договора. Това е така, тъй като същата противоречи на добрите
нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната
13
престация на кредитора. Не са посочени какви са възможностите на потребителя, ако не
избере експресно разглеждане на документи и в какъв срок се произнася кредитодателят по
тях. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат документите
при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически оправдано
потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се посочи, че
размерът на тази такса е повече от 1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е
еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-голяма от
възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С оглед
изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави, както
и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално
да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и
с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 10а ЗПК, поради
което е нищожна.
Предвид нищожността на тази клауза платеното по нея подлежи на връщане, а
именно сумата в размер на 422,23 лева, която ще се приспадне от дължимата главница.
След извършеното прихващане дължимата главница е в размер на 468. 56 лева,
която сума ще се присъди, а за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от
1151,99 лева искът ще се отхвърли, поради извършеното прихващане.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, ще се уважи и
претенцията за присъждане на законна лихва върху нея от датата на подаване на насрещния
иск в съда –06.10.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е заявено още в
насрещния иск.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход
на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът по първоначалния иск доказа следните разноски – 100,00 лева, платена
държавна такса, която ще му се присъди изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА от адв. С. Н.. Съгласно
чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за адв. С. Н. в размер на 495,88 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената
част от претенциите, ще се присъди в пълен размер.
Ищецът по насрещните искове доказа следните разноски – 56,00 лева, платена
държавна такса, 850,00 лева. платено адвокатско възнаграждение по насрещния иск и 250,00
лв. депозит за вещо лице.Общо разноски за ищеца по НИМ е 1156,00 лева.
14
Съразмерно с уважената част от претенциите на ищеца по насрещния иск ще се
присъдят разноски в размер на 581,58 лева.
Ответникът по насрещния иск се е представлявал от адв. С. Н., като му е
предоставена безплатна правна помощ, съгласно представен договор за безплатна правна
помощ. Съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. С. Н. размер на 437,54 лева, на
основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, от което съразмерно с отхвърлената част от
претенцията ще му се присъди такова в размер на 220,13 лева.
Така мотивиран, съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожни клаузите:- за неустойка, обективирана в чл. 4, ал. 2 и за
такса експресно разглеждане на документи, обективирана в чл.1, ал.3 от Договор за кредит
** г., сключен между Т. П. Т., ЕГН ********** , адрес: ** A чрез адв. С. Н. - вписан в АК -
Пловдив,със съдебен адрес: ** и "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул. „Джавахарлал Неру" №28,
бл.АТЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Десислава Страхилова, като
противоречащи на добрите нрави.
ОСЪЖДА Т. П. Т., ЕГН ********** , адрес: ** A чрез адв. С. Н. - вписан в АК –
Пловдив, със съдебен адрес: ** ДА ЗАПЛАТИ НА "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28,
Силвър център, ет. 2, офис 73Г сумата в размер на 468. 56 лева - неплатена главница по
договор за кредит ** г. и 223,41 лв. лева – договорна възнаградителна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещния иск в съда –
06.10.2022 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 581,58 лева – разноски по
насрещния иск, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 1151,99 лева, поради погасяване на вземането чрез ПРИХВАЩАНЕ с
насрещни вземания на Т. П. Т., ЕГН ********** , адрес: ** A чрез адв. С. Н. - вписан в АК -
Пловдив,със съдебен адрес: ** срещу "Вива Кредит" ООД, ЕИК ********* в размер на
261,20 лева, недължимо платена сума по клауза за неустойка по договора за кредит ** г. и
422,23 лева, недължимо платена сума по клауза такса за експресно разглеждане по същия
договор.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ Т. П. Т., ЕГН ********** , адрес:
** A чрез адв. С. Н. - вписан в АК – Пловдив, със съдебен адрес: ** сумата в размер на
100,00лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА "Вива Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. Люлин-7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, Силвър център, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от Д. С. Д. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С. К. Н. БУЛСТАТ
**********, на основание чл. 38 ЗА, сумата в размер на 437,54 лева - адвокатско
15
възнаграждение по първоначалните искове и 220,13 лева – адвокатско възнаграждение за
защита по насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________
16