Р Е Ш Е Н И Е
№……
Димитровград, 19.02.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар С.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1436 по описа
за 2017г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са иск с
правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД- за неизпълнено задължение по Договор за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, както и за плащане на обезщетение за забава на горепосоченото
задължение.
Ищецът ДФ“З.“
поддържа в искова молба, че на 28.10.2010г. до него било подадено заявление за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти през 2010г. от В.Г.Г. ***. Във връзка с това заявление ищецът сключил
с В.Г. на 30.11.2010г. Договор №26175087 за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, съгласно който
му предоставил кредит в размер на 16500 лева. Този кредит трябвало да бъде
върнат на кредитора с лихва от 3% до 07.12.2012г. На 07.11.2010г. сумата от
16500 лева била преведена по сметка на кредитополучателя. Със Заявление от
29.11.2011г. В.Г. поискал разсрочване на задължението за връщане на кредита,
като това искане било одобрено и срока за връщане на кредита бил продължен до
26.11.2012г. Видно от Удостоверение за наследници изх.№059/14.05.2014г. В.Г.
починал на 13.04.2012г., като негов единствен наследник бил малолетния тогава Д.В.Г..
Съгласно Определение от 22.0.2012г. на РС-Димитровград, Д.Г. приел оставеното
от В.Г. наследство по опис. С Договор за продажба на наследство от 04.04.2013г.
Д.Г. продал наследството, останало от неговия баща, на Г.Г.Г.. По този начин
задължението към ищеца за плащане на сумата от 16500 лева ведно с договорна
лихва, преминало в тежест на последния. На ****. Г.Г. починал, като оставил за
свой единствен наследник ответника Д.Г.Г., тогава непълнолетна. С Определение
№799/31.10.2016г. по ч.гр.д.№1170/2014г. на РС-Димитровград било разпоредено
вписването в особената книга на съда на приемането по опис на наследството,
оставено от Г.Г.Г. от ответника. Доколкото приемането на наследството водело до
съвкупното правоприемство от наследника не само на активите, но и на пасивите в
наследствената маса, то задължението към ДФ“З.“ по горепосочения договор,
преминавало в тежест на приелата наследството Д.Г.. С оглед на това, че тя не
изпълнила задължението си, въпреки изпратената до нея нотариална покана от
29.03.2017г., ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му плати сумата от 16500 лева главница, 957 лева договорна лихва
за периода от 08.12.2011г. до 26.11.2012г., 8007,80 лева законна лихва за
забава за периода от 27.11.2012г. до 04.09.2017г., по Договор №26175087 за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти от 30.11.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на исковата молба в съда- 05.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението. Претендира присъждане и на направените деловодни
разноски.
Ответникът Д.Г.Г. депозира
отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен
и оспорва същия по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност,
считано от смъртта на кредитополучателя-13.04.2012г., до датата на предявяване
на исковата претенция в съда- 05.09.2017г. Поддържа, че договорът е бил сключен
от В.Г., като тя не можела да встъпи в неговите права, а по неволя наследявала
задълженията му. Счита, че договора се прекратявал със смъртта на В.Г., тъй
като той бил сключен именно с оглед на неговото лично качество на земеделски
производител. Поддържа, че поради настъпилата смърт на последния, задължението
по договора станало изискуемо от 13.04.2012г. като 5-годишната погасителна
давност била изтекла преди предявяване на претенцията в съда. Заявява, че
кредиторът не бил извършил действия по чл.116 от ЗЗД, с които да прекъсне
давността. На ответника била изпратена нотариална покана, която не била сред
посочените действия, прекъсващи давността. Наред с това, тя била приела
наследството по опис, поради което отговорността й е ограничена до размера на
полученото наследство. От друга страна, приемането на наследството по опис била
единствена за нея възможност, тъй като към този момент била непълнолетна. След
навършване на пълнолетие, тя направила отказ от наследството на наследодателя
си Г.Г.Г.. Моли съдът да отхвърли предявения срещу нея иск, като претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство
по делото Договор №26175087/30.11.2010г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, Д.Ф.„З.“
предоставил на В.Г.Г., наричан за краткост в договора „Земеделски
производител““, на основание чл.12 ал.1 т.2 и ал.2 т.1 б.“б“ от Закона за
подпомагане на земеделските производители, кредит за закупуване на фураж и/или
фуражни компоненти в размер на 16500 лева. От своя страна кредитополучателят се
задължил да върне кредита в срок до 07.12.2011г., както и да заплати на падежа
лихва в размер на 3% годишно върху получената сума. Въпросният кредит в размер
на 16500 лева бил преведен по сметка на В.Г. на 26.11.2010г.
Съгласно представения с исковата
молба Анекс №1/01.12.2011г., страните по горепосочения Договор се договорили В.Г.
да възстанови на ищеца предоставения кредит в срок до 26.11.2012г. Лихвата по
разсрочването с анекса била определена в размер на 6%, считано от 08.12.2011г.
От приетото като доказателство по
делото Удостоверение за наследници на В.Г.Г., издадено на 14.05.2014г. от
Кметство-с.К., община Димитровград, се установява, че кредитополучателят е
починал на 13.04.2012г., като е оставил един наследник по закон, а именно
малолетния си син Д.В.Г..
С Договор за продажба на наследство
от 04.04.2013г. М.П.Д., като пълномощник на Д.В.Г., действащ със съгласието на
майка си Т.М. Г., продала на Г.Г.Г. цялото наследство, като съвкупност от права
и задължения, останали й от покойния баща В.Г.Г., за сумата от 1000 лева. С
подписването на договора Г.Г. придобил собствеността и владението върху всички
недвижими имоти, движими вещи и животни, права, задължения и вземания, останали
в наследство от В.Г..
Видно от Удостоверение за
наследници, издадено на 16.11.2015г. от Кметство-с.К., община Димитровград, Г.Г.Г.
е починал на ****., като е оставил един наследник по закон- дъщеря си Д.Г.Г., с
ЕГН **********.
Съгласно Определение №799/31.10.2016г. по ч.гр.д.№1170/2014г. на РС-Димитровград, на основание чл.61 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.49 ал.1 от ЗН, съдът разпоредил да се впише в особената за това книга приемането по опис от непълнолетната Д.Г.Г., действаща със съгласието на своята майка Ж.Д.Д., на останалото от починалия й баща Г.Г.Г. наследство, включващо изчерпателно посочени недвижими имоти и движими вещи, а именно:
1.УПИ ІХ-524 с площ 1232 кв.м., в кв.70 по плана на с.К., община Димитровград, ведно с построените в същия имот къща, гараж и две стопански постройки, адрес в с.К., ул.”***, при граници на целия имот: от две страни улица, УПИ Х-744 и УПИ VІІІ-525. Върху ½ ид.ч. от имота е учредено право на ползване.
2. Сграда-Животновъдна ферма, „о.”, с площ 500 кв.м., находяща се в ПИ №000530, с площ 33,074 дка, в землището на с.К., община Димитровград, местността ”Стенето”, попадащ в новообразуван имот №001207, с площ 12,814 дка, при граници и съседи: №001206- друг селскостопански път на Община Димитровград, №531006-стр.материали на „***, №000401- път ІV кл. а Община Димитровград, №000529-широколистна гора на МЗГ-ДЛ/ДДС.
3. ½.ид.ч. от Нива с площ 0,564 дка, представляваща имот №007014 по плана за земеразделяне на с.К., община Димитровград, в местността „Еф.лозе”, при граници и съседи: №007040 храсти- земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, №007012- нива на В.П.З., №007016- нива на насл.на Л.Д.Т., №007023- нива на насл.на А.Г.И..
4. Лек автомобил „Мицубиши Паджеро” с ДКН Х ****.
По същото дело е била изготвена
съдебно-оценителна експертиза, съгласно която пазарната стойност на описания в
т.1 недвижим имот е 36000 лева; пазарната стойност на описания в т.2 недвижим
имот е 31300 лева; пазарната стойност на описания в т.3 недвижим имот е 160
лева; пазарната стойност на описания в т.4 лек автомобил е 6100 лева. Общата
стойност на оставеното в наследство от Г.Г.Г. имущество възлиза според
изготвената по делото оценителна експертиза на 73560 лева.
От представеното с исковата молба
Извлечение от задължението по партида на длъжник на ДФ“З.“, изготвено на
23.08.2017г. от изпълнителния директор на ДФЗ, се установява, че Д.Г.Г.,
действаща със съгласието на своята майка Ж.Д.Д., като наследник на Г.Г.Г.,
дължи на ДФЗ сумата в размер на общо 25464,80 лева по Договор
№26175087/30.11.2010г. и Анекс №1/01.12.2011г. към него. В тази сума са
включени главница- 16500 лева, годишна лихва от 6% върху размера на кредита за
периода от 08.12.2011г. до 26.11.2012г. в размер на 957 лева, както и лихва за
забава за периода от 27.11.2012г. до 04.09.2017г. в размер на 8007,80 лева.
С Нотариална покана за доброволно
изпълнение ДФЗ е поканил Д.Г.Г., като наследник на Г.Г.Г. и действаща със
съгласието на своята майка Ж.Д.Д. задълженията по Договор №26175087/30.10.2010г.
за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти и Анекс №1/01.12.2011г. към него. Нотариалната покана е била връчена
на майката на ответника Д.Г. на 06.04.2017г.
Видно от приетото като доказателство
по делото Удостоверение изх.№3660/09.10.2017г., издадено от РС-Димитровград, Д.Г.Г.
се е отказала от наследството на Г.Г.Г., който отказ е бил допуснат с
определение от 09.10.2017г. на РС-Димитровград и вписан в специалната книга за
откази от наследство на съда.
За изясняване на обстоятелствата по
делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С.Ж.. Съгласно експертното заключение,
договорната лихва по процесния договор и анекс към него за периода от
08.12.2011г. до 26.11.2012г. е в размер на 976,25 лева. Лихвата за забава върху
сумата от 16.500 лева за периода от 27.11.2012г. до 04.09.2017г. е в размер на
8007,80 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Безспорно по делото
се установи, че на 30.11.2010г. ищецът е подписал с В.Г.Г. Договор №26175087 за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти, като договорената сума от 16500 лева е била предоставена на
кредитополучателя Г.. Няма спор и относно обстоятелството, че на 01.12.2011г.
страните по Договора са подписали Анекс №1 към него, като се договорили
предоставения кредит да бъде възстановен на кредитора в срок до 26.11.2012г. Не
се спори между страните, че кредитополучателя В.Г.Г. е починал на 13.04.2012г.,
като за свой наследник по закон е оставил единствено сина си –малолетния Д.В.Г..
Безспорно установено е също така, че на 04.04.2013г. последния е продал
наследството, като съвкупност от права и задължения, оставени от баща му, на Г.Г.Г..
Няма спор и относно това, че Г.Г.Г. починал на ****., като оставил за свой
единствен наследник по закон непълнолетната си дъщеря Д.Г.Г., която от своя
страна приела наследството от баща си по опис.
Спорно по делото е погасено
ли е задължението по процесния Договор за кредит по давност и започва ли тази
давност да тече от смъртта на кредитополучателя -13.04.2012г. Прекратява ли се
договора със смъртта на кредитополучателя, поради сключването му с оглед на
негово лично качество- земеделски производител. Налице ли е валидно направен
отказ от наследството на Г.Г. направен от страна на наследника му Д.Г., след
навършване на пълнолетие от нея на 06.10.2017г.
Съгласно
разпоредбата на чл.61 ал.2 от ЗН, недееспособните, държавата и обществените
организации приемат наследството само по опис.
Недееспособните,
каквато се е явявала ответника, която към момента на откриване на наследството,
както и към момента на депозиране на исковата молба в съда е била непълнолетна,
са защитени от закона, който въвежда изискването те да приемат наследството
само по опис.
В конкретния случай,
ответникът Д.Г. *** молба за приемане на оставеното от нейния баща Г.Г.Г.
наследство по опис, съобразно изискването на чл.61 ал.2 от ЗН. Молбата е
подадена на 14.10.2014г. т.е. непосредствено след изтичане на тримесечния срок
от ****., когато е починал наследодателя. Доколкото обаче Д.Г. е била
непълнолетна, то тя се явява защитена по смисъла на закона и този 3-месечен срок
не се отнася до нея. Пропускането на срока в случая не я лишава от възможността
по-късно да приеме наследството по опис. Приемането на наследството по опис има
защитна функция, а именно - да се определи наследственото имущество, за да се
ограничи само до неговия размер отговорността на наследника за задълженията на
наследодателя.
От приобщените към
настоящото производство материали, съдържащи се в ч.гр.д.№1170/2014г. по описа
на РС-Димитровград се установява, че по молба на ответника Д.Г.Г., действаща
със съгласието на своята майка Ж.Д.Д., съдът е извършил опис на посоченото от
нея наследствено имущество оставено от наследодателя Г.Г.Г. и е приел
оценителна експертиза, която е дала заключение за неговата пазарна стойност. С
Определение №799/31.10.2016г. съдът е разпоредил да се впише в особената за
това книга приемането по опис от непълнолетната Д.Г.Г. на останалото от
починалия й баща Г.Г.Г. наследство, включващо подробно описани недвижими имоти
и движими вещи, чиято обща пазарна стойност, съобразно изготвената по делото
оценителна експертиза е в размер на 73560
лева.
В производството по
настоящото дело ищецът не направи възражения досежно посочените в извършения
опис недвижими имоти и движими вещи, като не представи доказателства за
наличието на други такива невключени в наследствената маса и съответно в описа.
От друга страна, ищецът не възрази и срещу изготвената от вещо лице по
ч.гр.д.№1170/2014г. по описа на РС-Димитровград оценителна експертиза за
определяне пазарната стойност на включеното в наследствената маса имущество.
Същевременно в хода
на настоящото производство ответникът, която след депозиране на исковата молба
в съда навърши 18-годишна възраст, не направи възражения и не ангажира
доказателства, че въпросното наследствено имущество е обременено с други
задължения, които съответно са намалили общата стойност на наследствената маса,
определена от заключението на горепосочената съдебно-оценителна експертиза.
Направените от
страна на ответника с отговора на исковата молба възражения съдът намира за
неоснователни. На първо място, исковата претенция не е погасена по давност.
Видно от сключените между ищеца и В.Г.Г. Договор №26175087 от 30.11.2010г. и
Анекс №101.12.2011г. е, че задължението е следвало да бъде платено от
кредитополучателя до 26.11.2012г. В този смисъл, при неизпълнение на
задължението, давността започва да тече от 27.11.2012г., когато вземането е
станало изискуемо, като давностния срок е 5 години и изтича на 26.11.2017г.
Действително кредитополучателят В.Г. е починал на 13.04.2012г., но това
обстоятелство не води до извод, че задължението му става изискуемо от тази
дата. Налице в случая е извършено приемане на наследството от страна на
наследника на Г., като в него освен права са били включени и задълженията на
наследодателя в т.ч. и задължението му по процесните договор и анекс към ищеца.
В следствие на това, със самото приемане на наследството наследника на В.Г. е
приел и задължението му към ДФ“З.“. По същия начин, задължението е било в
последствие прието от закупилия въпросното наследство, като съвкупност от права
и задължения Г.Г., а накрая и от приелата го по опис негова наследница Д.Г..
Исковата молба по настоящото дело е депозирана в съда на 05.09.2017г., т.е.
преди изтичане на 5- годишния давностен срок, считано от датата, на която
вземането е станало изискуемо -27.11.2012г.
На следващо място,
неоснователно е възражението на ответника, че след като е навършила пълнолетие
тя се била отказала от наследството на своя наследодател. Действително от
представеното с отговора на исковата молба съдебно удостоверение
изх.№3660/09.10.2017г., издадено по ч.гр.д.№1632/2017г. по описа на
РС-Димитровград се установява, че Д.Г.Г. се е отказала от наследството на Г.Г.Г.,
като този отказ е бил допуснат с определение на съда от 09.10.2017г. и вписан в специалната книга за откази от
наследство на РС-Димитровград. Следва да се има предвид обаче, че към този
момент Д.Г. е била вече приела по опис наследството от своя баща, за което
съдът е издал и нарочно Определение №799/31.10.2016г. по ч.гр.д.№1170/2014г. С
оглед на това, последвалия отказ от това наследство, направен от нея след
навършване на пълнолетие се явява недопустимо и без правно значение, доколкото
въпросното наследство вече е било прието от ответника.
На последно място, неоснователно
е и възражението на Д.Г., че процесните Договор и Анекс към него били сключени
от В.Г. в качеството му на земеделски производител, поради което тя не можела
да встъпи в правата му по тях, тъй като били сключени с кредитополучателя в
негово лично качество. Предмет на процесните Договор и Анекс към него е
предоставянето на паричен кредит в размер на 16500 лева на В.Г.Г.. Действително
към този момент той е действал като земеделски производител, но това му
качество е дало възможност единствено да получи кредита при преференциални
условия. Същевременно, съгласно договорените с кредитора условия, Г. е следвало
да му върне парична сума в размер на 16500 лева главница и договорна лихва,
която първоначално е била в размер на 3%, а в последствие е изменена на 6%.
Изпълнението на това парично задължение от кредитополучателя по никакъв начин
не е свързано с качеството му на земеделски производител, още по-малко пък
изисква някакви специфични умения или способности. Поради това, съдът счита, че
въпросните договор и анекс не са сключени с оглед личността на
кредитополучателя, доколкото техен предмет е връщането на получена парична
сума, а не извършването на лично действие, като съответно не се прекратяват със
смъртта на В.Г..
От събраните по
делото безспорно се установи, че съгласно подписания на 30.11.2010г. между
ищеца и В.Г.Г. Договор №26175087 за предоставяне на кредит на животновъдите за
закупуване на фураж и/или фуражни компоненти, на последния е бил предоставен
кредит от 16500 лева , който той е трябвало да върне в срок до 26.11.2012г.
След смъртта на кредитополучателя на 13.04.2012г., неговия единствен наследник
-малолетния Д.В.Г., на 04.04.2013г. е продал наследството, като съвкупност от
права и задължения, оставени от баща му, на Г.Г.Г.. След смъртта на Г.Г. на ****.,
неговия единствен наследник по закон непълнолетната му дъщеря Д.Г.Г., приела
оставеното от баща си наследство по опис. Наследството само по себе си
представлява съвкупност от права и задължения оставени от наследодателя.
Приемайки наследството, наследодателя не може да поставя срокове или условия,
като освен имуществени права придобива наследството и с всички тежести, които
съществуват към момента на неговото откриване. В този смисъл, след смъртта на
кредитополучателя В.Г., оставеното от него наследство е било прието от наследника
му Д.В.Г., ведно със задължението към ищеца по процесните Договор и Анекс. По
същият начин това задължение е било прехвърлено на Г.Г.Г. след извършената от Д.Г.
продажба на наследство, като неразделна част от същото. Процесното задължение
по Договор №26175087 за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване
на фураж и/или фуражни компоненти от 30.11.2010г. се явява и част от
наследството, оставено от Г.Г. което неговата непълнолетна дъщеря Д.Г.Г. е
приела по опис. В този смисъл и доколкото по делото безспорно се установи, че
задължението по горепосочения Договор не е било погасено към момента, то
плащането по него се дължи от ответника Д.Г., която е приела наследството от
своя баща, като съвкупност от права и задължения. Приемането на наследството по
опис от нея има защитна функция, а именно - да се определи наследственото
имущество, за да се ограничи само до неговия размер отговорността на наследника
за задълженията на наследодателя. Съгласно Определение №799/31.10.2016г. на
РС-Димитровград по ч.гр.д.№1170/2014г. в особената за това книга на съда е
вписано приемането по опис от непълнолетната Д.Г.Г. на останалото от починалия
й баща Г.Г.Г. наследство, като са описани недвижими имоти и движими вещи, чиято
обща пазарна стойност, съобразно изготвената по делото оценителна експертиза е
в размер на 73560 лева. Стойността на
така оставеното от наследодателя на ответника наследство не беше оспорена от
страните. От Д.Г.Г. не бяха направени възражения, че въпросното наследство е
обременено с други задължения, довели до намаляване на неговата стойност.
Поради това и доколкото пазарната стойност на приетото от ответника наследство
надвишава размера на задължението по Договор №26175087 за предоставяне на кредит
на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни компоненти от
30.11.2010г., то предявения от ищеца иск за плащане на задълженията по него се
явява изцяло основателен и доказан.
Предвид изложеното,
ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по Договор №26175087 за
предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж и/или фуражни
компоненти от 30.11.2010г. сумата от 25464,80 лева, от които 16500 лева
главница, 957 лева договорна лихва за периода от 08.12.2011г. до 26.11.2012г.,
8007,80 лева законна лихва за забава за периода от 27.11.2012г. до
04.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране
на исковата молба в съда- 05.09.2017г., до окончателното изплащане на
задължението.
По направеното от
ищеца особено искане, на основание чл.66 от ЗН да се определи реда, по който
наследника да изпълни задължението си към ДФ“З.“, съдът намира, че не следва да
се произнася, доколкото към този момент решението не е влязло в сила, нито е
известно има ли други кредитори, които следва да бъдат удовлетворени от
приетото по опис наследство, както и какъв е размера на техните вземания.
При този изход на
делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
направените деловодни разноски за платена държавна такса- 1018,59 лева,
юрисконсултско възнаграждение- 300 лева и възнаграждение за вещо лице- 150
лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, като
наследник на Г.Г.Г., бивш жител ***, починал на ****., да заплати на Д.Ф.„З.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“***,
представляван от Ж.Ж.–изпълнителен директор, сумата от 16500 /шестнадесет хиляди и петстотин/ лева главница, неизплатено задължение по Договор
№26175087 за предоставяне на кредит на животновъдите за закупуване на фураж
и/или фуражни компоненти от 30.11.2010г. и Анекс №1/01.12.2011г. към него, 957 /деветстотин петдесет и седем/ лева договорна лихва за периода от
08.12.2011г. до 26.11.2012г., 8007,80 лева /осем хиляди и седем лева и осемдесет стотинки/ законна лихва за забава за периода от
27.11.2012г. до 04.09.2017г., , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба в съда- 05.09.2017г., до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на ДФ „З.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.“***, представляван от Ж.Ж.–изпълнителен директор,
направените по делото разноски в размер на 1468,59 лева /хиляда четиристотин
шестдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано
пред Хасковски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: