Мотиви по НОХД № 1085/20 г. по описа на
СГС, НО, 9 състав
В СГС е внесен
обвинителен акт срещу Н.И.К. за това, че на
03.09.2019 г., около 11:00 часа, в гр. София, ж.к. „******“ пред блок 24 и в
жилище, находящо се гр. София, ж.к. „******“, блок ******,
в условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, без
надлежно разрешително направил опит, останал недовършен поради независещи от
него причини да разпространи /да продаде/ на лицето В.Ю.Б. високорискови
наркотично вещество и без надлежно разрешително държал с цел разпространение
високорисково наркотично вещество - коноп, с общо нето тегло 21,28 грама, на
стойност 127,68 /сто двадесет и седем и шестдесет и осем стотинки/, подлежащ на
контрол съгласно разпоредбите на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 вр. чл.30 ЗКНВП/, включени в Списък I „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране
на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г.
на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, както следва:
- на 03.09.2019
г., около 11:00 часа, в гр. София, ж.к. „******“ пред блок 24, в лек автомобил
марка „БМВ“, модел „X 5“, с ДК № ******, паркиран на адреса, без надлежно
разрешително направил опит да разпространи на лицето В.Ю.Б. високорисково
наркотично вещество - подлежащо на контрол съгласно разпоредбите на чл.73, ал.1
и чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73,
ал.1 вр. чл.30 ЗКНВП/, а именно опитал се да му
продаде за сумата от 30 /тридесет/ лева, коноп, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 11% - включен в Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”
- Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г. на
основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества
и прекурсорите, като деянието е останало недовършено
по независещи от дееца причини, бил задържан от служители на 04 сектор, в отдел
„ПКП“ при СДВР;
- на 03.09.2019
г., около 11:00 часа, в гр. София, ж.к. „******“ пред блок 24, в лек автомобил
марка „БМВ“, модел „X 5“, с ДК №.******, паркиран на адреса, без надлежно
разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество -
подлежащо на контрол съгласно разпоредбите на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и
чл.1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73,
ал. 1 вр. чл. 30 ЗКНВП, а именно, жълт полиетиленов плик с надпис „Tight Рас Gold”, съдържащ коноп
с нето тегло 20,47 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
11%, на стойност 122,82 /сто двадесет и два лева и осемдесет и две стотинки/ -
включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. З от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и
- на 03.09.2019
г., около 11:00 часа, в жилище находящо се гр. София,
ж.к. „******“, блок ******, без надлежно разрешително държал с цел
разпространение високорискови наркотично вещество - подлежащо на контрол
съгласно разпоредбите на чл.73, ал.1 и чл.30 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 от
Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 вр. чл.30 ЗКНВП, а именно стъклена бутилка, съдържаща коноп
с нето тегло 0,81 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
12%, на стойност 4,86 /четири лева и осемдесет и шест стотинки/ - включен в
Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
ПМС № 293 от 27.10.2011г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал. З от Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите,
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1,
пр. 4, алт. 1 и пр. 5, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
В производството
пред съда прокурорът поддържа повдигнатото
спрямо К. обвинение. Сочи, че както гласните, така и писмените доказателства,
които са били събрани в наказателно производство, установяват, че именно
подсъдимият е осъществил престъплението, за което е предаден на съд. Приема, че
както извършването му, така и авторството на деянията са установени безспорно
от извършените в хода на разследването две претърсвания от инкриминирания
автомобил и жилището на подс. К., в хода и на двете
от които са били установени и иззети инкриминираните високорискови наркотични
вещества. Счита, че действията по разследването са законосъобразно проведени, а
обстоятелствата, които обективират съответно
съставените протоколи, са подкрепени и от гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г. и Ц., които непротиворечиво и подробно
изясняват фактите, свързани с извършения опит за разпространение и държане с
цел разпространение на високорисковинаркотични
вещества. Изтъква, че именно чрез тях се установява, че на 03.09.2019 г., около
11 часа, подсъдимият, държейки обект, съдържащ инкриминираните високорискови
наркотични вещества е влязъл в лекия автомобил марка БМВ, където възприели, че
подсъдимият пуска носения обект на пода в купето на автомобила. Изяснява, че
показанията на двамата полицейски служители не се опровергават от тези на св. Б.,
който макар да не е възприел лично подсъдимият да оставя носения от него обект в
автомобила му, е категоричен, че преди срещата същият не се е намирал на
мястото от което в последствие е бил иззет. Приема, че макар поемните лица, участвали при извършването на претърсването
от л.а. на св. Б. да заявяват, че нямат спомен за присъствието си при
конкретното действие по разследването, същите са категорични, че във всеки един
случай, в който са участвали като поемни лица, са
проследявали извършените действия по разследването, прочитали са съответно съставения
протокол и написаното в него е отговаряло на действително случилото се. Отправя
искане за определяне на справедливо наказание „лишаване от свобода“ спрямо подс. К. - към минималния предвиден в закона размер, с
оглед сравнително младата му възраст и обстоятелството, че е неосъждан. С оглед
изложеното пледира да му бъде определено наказание от две години „лишаване от
свобода“, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от три
или четири години, както и наказание „глоба“ в размер близък до минималния.
Защитата на подс. К.,
осъществена от адв. Х.Х.,
изтъква, че по делото се съдържат единствено общи насоки за извършено
престъпление. Заявява, че оспорва извършването единствено на първите две деяния,
т. к. в апартамента на подсъдимия е било установено единствено минимално
количество високорискови наркотични вещества, което той сам е предоставил на
полицаите при извършеното претърсване и изземване в дома му и си е признал
вината за това. Що се касае обаче за обвинението за първите две инкриминирани
деяния, намира, че същото е останало
недоказано с необходимия стандарт за постановяване на осъдителна присъда. На
първо място приема, че показанията на двамата служители на МВР са
непоследователни и се разминават, както относно предмета на престъплението,
така и касателно действията, извършени от подсъдимия
през периода на полицейската операция. Счита, че в случая полицейските
служители са отишли на място, за да задържат подсъдимия, като включително
предварително са осигурили и присъствието на поемни
лица – курсанти от школата на МВР. Приема, че в показанията на полицейските
служители е налице субективизъм и предубеденост. При анализа на показанията на свидетеля
А.Г. акцентира, че е невъзможно да е наблюдавал случващото се в колата на св. Б.,
тъй като се касае за автомобил марка БМВ, модел „Х5“, който поради височината
си и поради затворената врата препятства възможността да бъде възприето какво
се случва вътре. На следващо място акцентира върху противоречивото описание,
което свидетелят е дал на инкриминирания обект, намерен в автомобила на св. Б.,
описан веднъж като полиетиленова свивка, а впоследствие
като непрозрачен полиетиленов плик, което обаче
според свидетелите не е попречило да възприемат, че в него се съдържа тревиста
маса. При съпоставката на показанията на св. Г. с тези на св. Ц., отново
установява противоречие относно държания от подсъдимия обект, тъй като
последният го е описал като хартиен. Сочи на добросъвестност в показанията му,
с оглед заявеното от него, че практически не е наблюдавал действията на К.
непрекъснато и единствено предполага, че е изхвърлил носения от него обект в
автомобила на Б.. Относно показанията на последния намира, че същите са
непоследователни, доколкото първоначално
е посочил, че употребява марихуана от една година, а после потвърждава, че това се е случвало в продължение на три
години. Освен това първоначално сочи, че не е видял с какво е влязъл в колата
подсъдимия, а после заявява, че е видял, че е държал полиетиленов
плик.
По-нататък
защитникът критикува законосъобразността на извършеното претърсване от
автомобила на св. Б. и съставения за това действие по разследването протокол.
Основание за това черпи от показанията на поемните
лица – курсанти в школата на МВР, чието участие възприма
като противоречащо на идеята за независимо участие на гражданите при извършване
на процесуалноследствени действия от разследващите
органи. С оглед изложеното счита, че обвиненията за първите две деяния са
останали недоказани, поради което отправя искане за оправдаване на подс. К. по тези части на обвинението. Относно въпросът за извършването
на третото деяние и неговото авторство, счита, че същото не се отрича от
подсъдимото лице, но с оглед незначителността на намереното в дома му количество
марихуана и ниската му стойност, следва да се приеме, че се касае за явна малозначителност на деянието, което обуславя приложимост на
нормата чл. 9, ал. 2 НК.
Подсъдимият К. дава
подробни обяснения за липса на съпричастност към първите две инкриминирани
деяния. В лична защита заявява пред съда, че се присъединява към изложението на
защитника си. В последната си дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.И.К.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно
образование, студент в УНСС, неосъждан, живущ ***, ЕГН **********.
В края на месец
август, 2019 г. с оглед получена в сектор 04 ОПКП при СДВР информация за
разпространение на наркотични вещества – марихуана, от лице с малко име „Н.“***
и управляващ л.а. „Мерцедес”, била извършена проверка от служители на сектор 04
при СДВР - св. А.Г. и св. Ю.Ц..
В хода на
проведената полицейска операцията свидетелите Г. и Ц. извършили наблюдение в
района на адреса на подс. К., така че да имат пряка
видимост към дома и автомобила му. Наблюдението извършвали от друг автомобил,
паркиран в близост до адреса на подсъдимия. В хода на проведеното наблюдение
забелязали, че непосредствено зад тях спрял л.а. марка БМВ, модел Х5, с рег. № ******,
в който се намирало едно лице – на шофьорското място.
Около 11.00 часа
на 03.09.2019 г. полицейските служители забелязали подс.
К. да излиза от входа на блока, в който живеел и да отключва предната дясна
(пасажерска) врата на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ******. Полицейските
служители видели, че К. взема предмет с неопределена форма от вътрешността на
автомобила, заключва го и се отправя към бл. 24 в кв. „Левски-Г”. Приближил се
до лекия автомобил „БМВ” с рег. № ******, провел разговор с водача му, качил се
в автомобила от предна дясна (пасажерска) врата. В този момент полицейските служители
предприели действия по легитимацията си и проверка на двете лица. Още при
приближаването към автомобила на св. Б., полицейските служители успели да видят,
че подс. К. пуска на предната седалка в автомобила носения
от него при качването в колата на св. Б. плик. Двете лица били задържани, като
водачът на лекия автомобил „БМВ” бил установен като св. В.Б.. Последният
обяснил пред полицейските служители, че поводът за срещата му с подс. К., бил намерението му да си закупи наркотично
вещество – марихуана в количество на стойност 30 лв. Заявил, че все още не
е закупил наркотика, поради задържането им от служителите на СДВР.
На 03.09.2019 г.
в периода от 12,35 ч. до 13,05 ч. екип от полицейски служители предприели в
условията на неотложност действие по разследването - „претърсване и изземване”
от лек автомобил „БМВ” с рег. № ******, управляван от св. В.Б.. В хода на
извършеното претърсване разследващите иззели от предна лява седалка мобилен
телефон IPhone с IMEI 353057101133778, с поставена СИМ карта на мобилния
оператор А1 със сериен номер 8935901187025716667. На предна дясна седалка на
автомобила били намерени от разследващите и иззети 1 бр. полиетиленов
плик, съдържащ топка с растителна маса, 1 бр. плик жълт на цвят тип „спейсбек“ с надпис „Tight Рас Gold” и 2 бр. сини на цвят парчета полиетилен.
В барче пред скоростния лост били установени, но не били иззети 1 бр. банкнота
от 20 лв. и 1 бр. банкнота от 10 лв. Относно намерените в автомобила му вещи св.
Б. заявил, което било отразено и в протокола за претърсване и изземване, че: „Мобилният
телефон е мой. Растителната маса е на Н., той трябваше да ми продаде част от
нея за 30 лв.“. Св. Б. подписал съставения протокол без възражения.
По същото време
- на 03.09.2019 г. в периода от 12,30 ч. до 13,05 ч. друг екип от полицейски
служители предприели в условията на неотложност действие по разследването -
„претърсване и изземване” от лек автомобил марка Мерцедес Е320 с рег. № ******.
В хода на извършеното претърсване не били иззети вещи и предмети от значение за
делото.
На 03.09.2019 г.
в периода от 13,15 ч. до 14,00 ч. екип от полицейски служители предприели в
условията на неотложност действие по разследването - „претърсване и изземване” в
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „******,
обитаван от подс. Н.К.. В хода на извършеното
претърсване била иззета растителна маса, поставена в шише с надпис „Magnesium
citrate“,
намиращо се в черна кожена чанта, иззета от гардероб в стая, ползвана от
подсъдимия К., срещу кухнята. Относно намерените в стаята му вещи подс. Н.К. заявил, което било отразено и в протокола за
претърсване и изземване, че „в жилището, което претърсихте, живея аз. Обектите,
които се намериха са мои (марихуана) и съдействах за откриването
им“. Подс. Н.К. подписал съставения протокол без
възражения.
На 03.09.2019 г. в периода от 12,10 ч. до 12,30
ч. екип от полицейски служители предприели в условията на неотложност действие
по разследването - „обиск и изземване” от св. В.Б.. В хода на извършения обиск
не били намерени и иззети вещи от значение за делото. На същата дата в периода
от 12,10 ч. до 12,20 ч. друг полицейски екип в условията на неотложност предприели
действие по разследването - „обиск и изземване” от подс.
Н.К., в хода на което действие по разследването били намерени и иззети: мобилен
телефон IPhone с IMEI 357210098885789,
с поставена СИМ карта на мобилния оператор Виваком
със сериен номер 89359032300120249388, портфейл, с намиращата се в него парична
сума – 3 бр. банкноти с номинал 50 лв, една банкнота
с номинал 20 лв, една банкнота с номинал 10 лв. и
една – с номинал 5 лв., както и метален ключ. Относно намерените вещи подс. Н.К. заявил, което било отразено и в протокола за
обиск и изземване, че „телефонът, парите, портмонето са мои. Кв. Слатина, бл.
28, вх. Б, ет. 3 (допълнителният ключ е оттам)“. Подс.
Н.К. подписал съставения протокол без възражения.
По делото била
назначена и изготвена ФХЕ № 516-Х/2019г по описа на ОЕКД – СДВР, заключението
на която установява, че иззетият при претърсването в лек автомобил БМВ с рег.№ ******
жълт полиетиленов плик с надпис „Tight Рас Gold”,
съдържа коноп с нето тегло 20,47 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол 11%, на стойност 122,82 /сто двадесет и
два лева и осемдесет и две стотинки/, а намерената и иззета зелена тревиста
маса от стъклена бутилка в дома на подс. К., съдържа
коноп с нето тегло 0,81 грама, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
12%, на стойност 4,86 /четири лева и осемдесет и шест стотинки/.
От приложения по
делото протокол за оценка на високорискови наркотични вещества се установява,
че общата стойност на намереното и иззето количество наркотични вещества -
марихуана е 127,68 лв.
От заключенията
на изготвените по делото дактилоскопни експертизи се
установява, че по иззетите при претърсването и изземването от лек автомобил БМВ
е рег.№ ****** два броя полиетиленови опаковки със
син цвят и един брой жълта полиетиленова опаковка с
надпис „Tight Рас Gold”,
върху последната са се проявили дактилоскопни следи,
които обаче са негодни за сравнително изследване. Върху иззетите при
извършеното претърсване от дома на подс. К. 1 бр. бяло
полиетиленово парче с неправилна форма и 1 бр.
стъклено шише с надпис „Magnesium
citrate“
не са се проявили дактилоскопни следи.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на обясненията
на подс. Н.К., дадени в с.з.; показанията на свидетелите А.Г. (включително и тези,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1
от НПК), Ю.Ц., В.Б. (включително и тези,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2
от НПК), както и на поемните лица, участвали при
извършеното по делото претърсване и изземване от ползвания от св. Б. л.а. марка
БМВ, модел Х5, с рег. № ******– св. Д.К. и св. Д.М.; писмените доказателства и доказателствени
средства - протокол за претърсване и изземване (л. 22-23 от досъдебното
производство), протокол за претърсване и изземване (л. 27-28 от досъдебното
производство), протокол за претърсване и изземване (л. 32-33 от досъдебното
производство); протоколи за обиск и изземване от лицата В.Б. и Н.К. (съответно
на л. 37-38 от досъдебното производство и л. 64 от досъдебното производство),
протокол за оглед на веществени доказателства, както и от останалите писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, включително протокол за оценка
на наркотични вещества и справка за съдимост на подсъдимия Н.К.; от
заключенията на приетите по делото по реда на чл. 282, ал. 3 НПК експертизи: физикохимическа експертиза (л.63-л.64
от досъдебното производство) и дактилоскопни експертизи (л. 76 от досъдебното производство)
и (л. 83 от досъдебното производство).
На първо място съдът напълно възприема
показанията на свидетелите А.Г. и св. Ю.Ц. като безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се. Свидетелите са полицейски
служители, които заявяват, че подсъдимият е бил задържан с оглед извършена
полицейска операция по получен сигнал за разпространение на наркотици от подс. Н.К.. И двамата свидетели еднопосочно, балансирано, подробно
и безпортиворечиво разказват обстоятелствата, които
са възприели непосредствено преди и по време на задържането на подс. Н.К.. От показанията на тези свидетели достоверно се
установява, че поводът за проверката на св. Б., а в последствие и на
задържането на подс. Н.К. е било именно възприетото
от двамата свидетели обстоятелство, че подсъдимият е занесъл в автомобила на
св. Б. обект с неправилна форма, който след качването на пасажерското място
започнал да отваря, а в последствие след като извършили проверка на св. Викотр Б., същият заявил, че е отишъл, за да си закупи
марихуана от подс. Н.К.. Възприятията на полицейските
служители станали повод за запазване на автомобила на св. Б. до идване на
оперативна група за извършване на претърсване на същия. Посочените гласни доказателствени средства изцяло кореспондират на
показанията на св. Б., който не отрича извършената спрямо него проверка и намарението си да закупи марихуана на стойност 30 лв. от подс. Н.К.. Св. Б. на практика не отрича и срещата си с подс. Н.К. непосредствено преди да му бъде извършена полицейска
проверка, в автомобила на Б. да бъде проведено претърсване и изземване, а на
него самия - обиск. От своя страна показанията на полицейските служители в
частта относно произхода на намерените в автомобила, управляван от св. Б. наркотични
вещества се подкрепят не само от показанията на последния, който макар
първоначално да се опита да отрече да знае дали подс.
Н.К. е носил в себе си забранени от закона вещества, впоследствие посочи не
само, че обектът, намерен в автомобила му е бил държан от подс.
Н.К., но и че непосредствено след качването му в колата, той го е извадил от
джоба си. Показанията на свидетелите Г. и Ц. се подкрепят и от писмените доказателствени средства и по-конкретно от протокола за претърсване
и изземване от управлявания от св. Б. автомобил марка БМВ, модел Х5, с рег. № ******,
в който последният собственоръчно е отразил, че „растителната маса е на Н., той
трябваше да ми продаде част от нея за 30 лв.“. Следва да се подчертае, че и
двамата полицейски служители разкриват в детайли и без противоречия мястото, от
което подс. Н.К. е взел обекта, начинът по който той е
изглеждал, включително големината му, къде го е занесъл и какво е направил с
него след като е установил, че към автомобила, в който се намирал със св. Б. се
приближават полицейските служители. Възраженията на защитата, свързани с
противоречия в показанията на свидетелите Г. и Ц. относно описанието на обекта,
в който са се намирали държаните с цел разпространение наркотични вещества от подс. Н.К. и невъзможност същите да възприемат случващото с
в л.а. марка „БМВ“, модел „Х5“ поради височината му не могат да бъдат
споделени. На първо място съдът не констатира противоречия в показанията на
полицейските служители относно начинът, по който е изглеждал носения от подс. Н.К. обект. Не само св. Г., но и св. Ц. са
категорични, че подс. Н.К. е взел от автомобила си
пакет, сгъвка, плик с големина на юмрук и именно този
обект е бил пуснат от подсъдимия в автомобила на св. Б. и впоследствие иззет
при извършеното претърсване. Нужно е да се обърне внимание на защитника, че е напълно
нормално различните свидетели да описват инкриминирания обект по различен
начин. Това се дължи не само на разликата в субективните възможности за
възприемане на обектите от заобикалящата ни действителност, но и на тази за
запаметяването им, както и на различния вербален ресурс, с който се
възпроизвежда вече възприетата информация. Или, касае се за различен словесен
изказ на субективна оценка на сетивни възприятия на двамата свидетели. В този
смисъл по отношение на съществените въпроси: за това как е изглеждал
инкриминирания обект, бил ли е той идентичен с донесения от подс.
Н.К. и с впоследствие иззетия от автомобила на св. Б., всички гласни доказателствени средства са еднопосочни. Обектът е бил с
неправилна форма, с големина около юмрук, бил е взет от подсъдимия от л.а.
марка Мерцедес и отнесен в този на св. Б., подсъдимият го е държал в ръката си
докато е забелязал идването на полицейските служители, когато го е пуснал в автомобила
на св. Б.. Двамата полицейски служители са категорични, че иззетия инкриминиран
обект е идентичен с този, който подс. Н.К. е отнесъл
малко преди това в автомобила на св. Б.. Последният от своя страна потвърждава
не само, че подс. Н.К. е донесъл марихуаната в
автомобила му, за да му продаде част от нея, но и че я е държал до момента
непосредствено предхождащ извършването на проверката от свидетелите Г. и Ц.,
както и че иззетия от автомобила му обект не се е намирал там преди идването на
подсъдимия. Не отговарят на събрания по делото доказателствен
материал и твърденията на защитата за обективна невъзможност полицейските
служители да знаят какво се е случвало в автомобила на св. Б. преди проверката,
поради неговата височина. Наистина марката и моделът на управлявания от Б.
автомобил предполагат по-голяма височина. Независимо от това съдът обръща
внимание на обстоятелството, че свидетелите Г. и Ц. са се намирали в автомобил,
паркиран в непосредствена близост до този на Б., прозорците на последния са
били отворени, като св. Ц. е категоричен, че е наблюдавал действията на двете
лица, докато се е приближавал към л.а. БМВ за извършване на проверката, а след
като се легитимирали подс. Н.К. пуснал държания от
него предмет със силна специфична миризма на марихуана. Следва да се отбележи,
че независимо в кой момент подсъдимият е пуснал носения от него предмет в
автомобила на св. Б. липсва каквото и да било съмнение относно идентичността
му. Свидетелите Г. и Ц. сочат, че през цялото време са наблюдавали действията
на двете лица, не са губили визуален контакт с носения от Н.К. обект, а мястото
от където впоследствие е бил иззет е именно това, на което е бил оставен от
подсъдимия малко преди започването на полицейската проверка.
С
оглед изложеното съдът намери, че следва да кредитира показанията на
полицейските служители Г. и Ц. като обективни и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Не са
налице за третирането им с недоверие поради пристрастност, не само поради
липсата на лични отношения с което и да е от двете лица - обект на проверката,
но и доколкото основната им служебна задача е да възпроизвеждат добросъвестно
възприетите във връзка с работата им факти.
На следващо място съдът намира, че
следва да кредитира показанията на св. В.Б., дадени в хода на съдебното
следствие и тези приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК. От същите се установява познанството
му с подс. Н.К., обстоятелството, че на
инкриминираната дата са се срещнали в близост до жилището на подсъдимия, както
и че след срещата си с подс. Н.К. е бил обект на
полицейска проверка, по време на която в автомобила му е бил установен обект,
съдържащ марихуана. От своя страна защитникът на подсъдимия констатира противоречие
в показанията на св. Б., депозирани в хода на съдебното следствие и тези дадени
в досъдебната фаза на наказателното производство в частта относно вида на инкриминирания
обект, иззет впоследствие от автомобила му и продължителността на периода, през
който Б. е употребявал марихуана. Досежно тези обстоятелства
съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на св. Б., депозирани на
досъдебната фаза на наказателното производство и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 5 от НПК. Съображенията на съда за това са следните. На първо място именно
тези показания отговарят в най-пълна степен на останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече на протокола за
претърсване и изземване от автомобила на св. Б.. Заявеното в тези показания на Б.,
че намереното в автомобила му вещество – марихуана е било поставено в златисто
жълт плик, намира подкрепа най-напред в останалите събрани по делото гласни доказателствени средства, а именно в показанията на св. Г.
и св. Ц., които също описват носения от подсъдимия обект като „сгъвка“, „плик“, „свивка“, а св. Ц. го определя като „хартиена
сгъвка“. Практически липсва противоречие в описанието
на обекта държан от подсъдимия. Непосочването на цвета на опаковката не води до
извод за противоречие или съмнение в неговата идентичност. Нещо повече, заявеното
от св. Б. в показанията му, дадени пред органите на досъдебното производство и приобщени
към останалия събран по делото доказателствен
материал на основание чл. 281, ал. 5 НПК касателно начина,
по който е изглеждал обектът, донесен от подс. Н.К. в
автомобила му, се подкрепя и от протокола за претърсване и изземване от същия. Това
писмено доказателствено средство обективира
намирането именно на: „1 бр. полиетиленов плик,
съдържащ топка с растителна маса, 1 бр. плик жълт на цвят тип „спейсбек“ с надпис „Tight Рас Gold” и 2 бр. сини на цвят парчета полиетилен“.
Практически множеството по вид и цвят опаковки рефлектират по закономерен начин
именно в показанията на св. Б., който именно в разпита си пред съда обясни, че
е видял пакетче, извадено от подс. К., което след
като било иззето и отворено вътре се намерили още „много пликове“.
Другият поставен от защитника на подс. Н.К. въпрос, свързан с това от колко време св. Б.
употребява марихуана е несъществен от гледна точка на предмета на доказване в настоящето
наказателно производство и е напълно ирелевнантно
дали се касае за период на употреба на високорискови наркотични вещества от
около 1 година или от 3-4 години, както е го е определил Б. в разпита си на
досъдебната фаза.
На следващо място съдът намира, че
следва да кредитира обясненията на подс. Н.К. с
изключение на частта, в която посочи, че няма нищо общо с намереното и иззето
от автомобила на св. Б. наркотично вещество.
По-детайлният анализ на обясненията на подс. Н.К., съдът подчини на първо място на двойнствената природа на тези гласни доказателствени
средства, които освен такива са и способ за защита в наказателното
производство. Ето защо при обстойният им прочит съдът прие, че не може да се
довери на заявеното от подс. Н.К. в посочената
по-горе част и да гради въз основа на него правните си изводи. Следва да се
посочи, че развитата от подс. К. теза, че не е
съпричастен към намерените в автомобила на Б. наркотични вещества, се опровергава
от останалия събран по делото доказателстевен
материал, в това число от показанията на свидетелите А.Г. (включително и тези,
приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК); св. Ю.Ц.
и св. В.Б. (включително и тези, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.
1, т. 1 от НПК), от писмените доказателства и доказателствени
средства и най-вече от протокола за претърсване и изземване от управлявания от Б.
л.а. марка БМВ, модел Х5, с рег. № ******и отразеното от него обстоятелство,
свързано с произхода на установените и иззети от колата му наркотични вещества.
Така от разпита на свидетелите Г., Ц. и Б. се установява, че на инкриминираната
дата на среща между св. Б. и подс. Н.К., последният е
донесъл в автомобила на Б. наркотично вещество - марихуана, а непосредствено
след започване на полицейската проверка го е пуснал в автомобила. Подобни данни
се съдържат и в показанията на св. Б., за който липсват индиции
за заинтересованост от изхода на делото (същият не отрича да употребява
марихуана, нито намерението си на инкриминираната дата да закупи наркотични
вещества от подсъдимия), който е присъствал при качването на подс. Н.К. в автомобила му, видял е държания от него обект,
който в последствие е бил иззет при претърсването в превозното средство. Нещо
повече при проведения разговор със св. Ц., св. Б. е споделил повода за срещата
му с подсъдимия, който бил именно намерението да купи марихуана от Н.К..
Твърденията за липса на съпричастност с инкриминираното вещество се
опровергават и от показанията на полицейските служители, които са възприели не
само идентичността на носения от подсъдимия обект, с последствие иззетия от
автомобила на св. Б., но и успели да видят при приближаването към автомобила,
че именно подс. Н.К. го е пуснал в превозното
средство, встрани на предната пасажерска седалка. Не на последно място би било
нелогично да се даде вяра на обясненията на К., че няма нищо общо с намерените
в л.а. БМВ наркотични вещества и да се отхвърли целия останал събран по делото доказателствен материал, сочещ тъкмо противното, при
положение, че именно същият ден, в дома на подсъдимия е било намерено и иззето
високорисково наркотично вещество, идентично по вид с това, чието държане в
автомобила на Б. се отрича. Всичко това, както и естествения стремеж на подс. Н.К. в това му процесуално качество да оневини себе
си, съзнавайки възможните неблагоприятни последици от изхода на наказателното
производство, както и факта, че спрямо подсъдимите задължението да говорят
истината, скрепено със санкцията на наказателното право е неотносима,
мотивира съда да не даде вяра на обясненията на Н.К. в обсъдените части, като
приеме, че на инкриминираната дата, в л.а. марка БМВ, модел Х5, с рег. № ******именно
той е държал с цел разпространение 20,47 грама марихуана.
От своя страна поемните
лица - свидетелите Д.К. и Д.М., дават показания относно установените и отразени
в протокола за претърсване и изземване от автомобила на св. Б. обстоятелства.
Свидетелите макар да нямаха спомен за конкретното наказателно производство бяха
единодушни, че винаги когато са участвали като поемни
лица при извършени процесуалноследствени действия, те
са били провеждани в тяхно присъствие, лично са възприемали намерените предмети,
запознавали са се със съдържанието на съставените за тези действия процесуални
документи и едва след като са се уверявали в тяхната достоверност и
обективност, са ги подписвали. Фактът, че качеството на поемни
лица свидетелите К. и М. са съвместявали с това на лица, обучаващи се в
академията на МВР, не може да доведе до автоматичен извод за компрометиране на това
писмено доказателствено средство. Действително идеята
за граждански контрол върху действията на органите на предсъдебната
фаза на наказателното производство поначало не предвижда такава фигура на
предварително подбрано поемно лице, но доколкото и
двете поемни лица потвърждават, че винаги, когато са
участвали в посочената процесуална роля са наблюдавали внимателно действията на
разследващите, запознавали са се със съставените протоколи и едва когато са се
уверявали, че съдържанието им обективно и вярно отразява проведените действия,
респ. намерените и установени вещи и предмети, са подписвали съответния
процесуалния документ, то липсва пречка за кредитирането на обсъжданите писмени
доказателствени средства. Изложеното, както и
обстоятелството, че като курсисти не са били в отношения, с академията на МВР,
които да са предполагали наличие на властнически правоотношения и
обстоятелството, че обективираното в обсъждания
протокол се подкрепя не само от показанията на св. Ц., св. Г., но и от тези на
св. Б., мотивира съда да приеме, че не са налице предпоставки за изключването
на протокола за претърсване и изземване от доказателствения
материал по делото. Нещо повече, св. К. и М. като лица, обучаващи се в
академията на МВР следва да имат най-пълен интерес да изпълняват добросъвестно
задълженията си, включително тези които са имали като поемни
лица.
Или, съдът намира, че следва да
кредитира като годно доказателствено средство протокола
за претърсване и изземване от автомобила на св. Б. и апартамента на подс. К., одобрени с определение на съдия при СГС, по реда
на чл. 161, ал. 2 от НПК. От показанията на свидетелите К. и М. се установява,
че протоколът за претърсване и изземване от лекия автомобил на св. Б. (л. 22-23
от досъдебното производство) е годно
писмено доказателствено средство по смисъла на чл.
105, ал. 1 НПК. Процесуално-следствените действия по чл. 161 от НПК са били
законосъобразно извършени. Този извод се основава на категоричните показания на
свидетелите К. и М., които заявяват, че действията по претърсването и
изземването на веществените доказателства са били извършвани пред тях, в тяхно
присъствие. Съгласно чл. 137 НПК поемните лица имат
правото да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и
закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола.
Следователно, присъствието на поемните лица при
извършването на съответното процесуално-следствено действие (в случая при
извършването на претърсването и изземването) гарантира, от една страна,
неговото законосъобразно извършване, а от друга - достоверността на отразените
в протокола обстоятелства. И двете поемни лица са
категорични, че са присъствали при претърсването на автомобила, управляван от
св. Б., както и при изземването на описаните в протокола вещи. Следователно,
налага се недвусмисленият извод, че двамата свидетели са възприели
непосредствено извършваните по време на претърсването и изземването действия от
разследващите органи. Поемните лица с категоричност
заявяват, че са присъствали при действията на полицейските служители, като
макар да нямат конкретни и ясни спомени от инкриминирания случай, заявяват, че
са възприели претърсването на автомобила, както и намирането на вещите и
описването им в протокола. Оттук и с положените впоследствие подписи са
удостоверили достоверността на обстоятелствата, отразени в протокола.
Относно протокола за претърсване и
изземване от обитаваното от подс. Н.К. жилище,
достоверността на отразеното в него не само не се отрича, но се признава от
подсъдимия и защитника му, поради което и съдът отново кредитира същия.
Така, съдът кредитира изцяло
заключенията на изготвените по делото ФХЕ и дактилоскопни
експертизи, както и протокола за оценка на наркотични вещества. Последните не
се оспорват от страните. От своя страна заключението на изготвената по делото ФХЕ,
в чиято обективност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява сочи
на вида на високорисковите наркотични вещества и растенията и тяхното количество.
Съдът кредитира изцяло и писмените
доказателства и докзателствени средства, приобщени
към доказателствения материал по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
От
правна страна:
Въз основа на събраните доказателства е
установена фактическа обстановка, която дава основание за извод, че подсъдимият
Н.К. от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК.
От обективна
страна – подс. Н.К. на 03.09.2019 г., около 11:00
часа, в гр. София, ж.к. „******“, пред блок 24 и в жилище находящо
се гр. София, ж.к. „******“, блок ****** без надлежно разрешително е държал с
цел разпространение високорисково наркотично вещество - коноп, с общо нето
тегло 21,28 грама, на стойност 127,68 /сто двадесет и седем и шестдесет и осем
стотинки/.
Инкриминираните вещи са били държани
именно от подс. К. в обитаваното от него жилище и в автомобила
на св. Б.,***, от където са били иззети при извършените по делото претърсвания
и изземвания.
Извод за това защо съдът приема, че
именно подс. К. е лицето, което е държало инкриминираните
вещества бяха изложени подробно по-горе. Тук съдът намира за нужно да посочи
единствено, че съгласно заключението на изготвените по делото експертизи,
приети от съда без възражения от страните се установява, че инкриминираните
вещества представляват високорискови наркотични вещества, подлежащи на контрол
съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от
Република България и обнародвана в ДВ, брой 87/96г., Конвенция на ООН от 1988
г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република България и
обнародвана в Д. В. брой 89/93 г. и Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1, приета с ПМС № 293/11
г. към чл. 3, т.1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30/1999 г.; изм. бр. 63 от 2000г.; бр.
74, 75 и 120 от 2002 г. и бр. 56 от 2003г./ - „растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“.
Наркотичните вещества са били държани от
подс. К., който е упражнявал фактическа власт върху тях.
Част от тях са били оставени в жилището, обитавано от подсъдимия към периода на
инкриминираната дата, а друга част са били държани от него докато се е намирал
в автомобила на св. Б., непосредствено преди започването на проверката от
органите на полицията, когато подсъдимият ги е пуснал в купето на автомобила,
на предната пасажерска седалка.
Инкриминираните наркотични вещества
подлежат на контрол, като подс. Н.К. не е имал
разрешение за държане с цел разпространение на наркотични вещества, в това
число и на инкриминираните.
Деянието е съставомерно,
извършено като върху процесните наркотични вещества
деецът упражнявал реална фактическа власт – държал е инкриминираните вещества,
иззети с протоколи за претърсване и изземване от дома, обитаван от подс. Н.К. и чието притежание той самият признава и от
автомобила на св. Б., където били оставени именно от подс.
Н.К..
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държи с
цел разпространение наркотични вещества, поставени под разрешителен режим, без
да има за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от
неговото деяние ще настъпят общественоопасни
последици, които е искал да настъпят.
На следващо място настоящият съдебен
състав намира, че е обоснован и изводът относно специфичната цел, с която са
държани намерените във владението на подс. Н.К. наркотични
вещества. От доказателствата по делото - гласни, писмени и експертизи, по
несъмнен начин се установява, че подс. Н.К. е държал в
значително количество високорискови
наркотични вещества, на различни места в дома си и в себе си докато се е
намирал в автомобила на св. Б.. Тези обстоятелства, ведно с показанията на св. Б.,
който заявява, че се е случвало нееднократно да си купува наркотични вещества
от подс. Н.К. за сумите от 20-30 лв., представляващо
само по себе си разпространение, фактът, че поводът за срещата им конкретния
ден е било именно намерението му да си закупи марихуана за сумата от тридесет
лева, както и обстоятелството, че производството по делото е било образувано
именно във връзка с получен сигнал за разпространение на наркотични вещества в
района на гр. София, ж.к. „Левски Г“, от лице с малко име „Н.“, допълнително затвърждават извода за специфичната цел на държаните от Н.К.,
наркотични вещества.
Специалната цел сочи на пряк умисъл в
действията на подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал общественоопасните
му последици, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на
същите. Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали
от неговите представи.
Тук е нужно да се отбележи, че
действително държаното в дома на подсъдимия наркотично вещество е малко като
количество и стойност, но в продължаваното престъпление отделните единични
деяния не се оценяват като самостоятелни престъпления. Съгласно задължителната
съдебна практика елемент на продължавано престъпление могат да бъдат и тези
деяния, които, откъснати едно от друго, сами за себе си, са малозначителни
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Следователно продължавано престъпление може да
има и само от малозначителни деяния, ако те,
преценени като цяло, не са малозначителни и
осъществяват основен, квалифициран или привилегирован състав на едно и също по
вид престъпление. Или, във веригата на продължаваното престъпление могат да се
включат и деяния, които поотделно, без връзка с останалите, формално
осъществяват признаците на едно престъпление, което поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а с оглед цялостната престъпна дейност е престъпление със значителни вредни
последици (Р. № 430 от 22.07.1970 г. по н. д. № 380/1970 г., I н. о.). Ето защо
настоящият състав на съда прие, че не са налице основанията за оправдаване на подс. Н.К. и за третото инкриминирано деяние от
продължаваната престъпна дейност, а именно за държаните в дома му наркотични
вещества с нето тегло 0,81 гр., на стойност 4,86 лв.
Съдът прие, че в случая е налице едно
продължавано престъпление, а не няколко отделни такива, т.к.
държането на наркотични вещества с цел тяхното разпространение на различни
места от подсъдимия, по своите характеристики от обективна и субективна страна
осъществяват състава на едно и също престъпление, като тези деяния са извършени
през непродължителен период от време – на 03.09.2019 г. Отделните деяния по
държането на наркотичните вещества с цел тяхното разпространение са извършени
при една и съща фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване
на деянията и при еднородност на вината, поради което действията на подсъдимия
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предходното такова.
Това даде основание на съда да прецени, че в случая е налице хипотезата на
чл.26, ал.1 от НК и подсъдимият следва да носи отговорност за извършването на едно
продължавано престъпление. Съдът прие, че квалифицирането на деянието като едно
продължавано престъпление, а не като няколко отделни престъпления, извършени
при условията на реална съвкупност не води до отежняване
на положението на подсъдимия, доколкото не променя правната квалификация на
деянието и поради това за подсъдимия се явява по-благоприятно да се счита
осъждан за едно продължавано престъпление, отколкото за множество отделни
престъпления извършени при условията на реална съвкупност.
От друга страна съдът прецени, че що се
отнася до повдигнатото от СГП спрямо подсъдимия обвинение за осъществен опит да
разпространи на лицето В.Ю.Б. високорисково наркотично вещество, като се опита
да му продаде за сумата от 30 /тридесет/ лева, коноп, с процентно съдържание на
тетрахидроканабинол 11%, подс.
Н.К. не е осъществил състава на това престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 НК, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдава в това на 03.09.2019 г., около 11:00 часа, в
гр. София, ж.к. „******“ пред блок 24, в лек автомобил марка „БМВ“, модел „X
5“, с ДК № ******, паркиран на адреса, без надлежно разрешително да е направил опит да разпространи на лицето В.Ю.Б.
високорисково наркотично вещество - подлежащ на контрол съгласно разпоредбите
на чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1, вр. чл.
30 ЗКНВП/, а именно да се е опитал да му продаде за сумата от 30 /тридесет/
лева, коноп, с процентно съдържание на тетрахидроканабинол
11% - включен в Списък I „Растения и вещества с висока степен на риск за
общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение № 1 към чл. 3 т.
1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС № 293 от 27.10.2011г. на основание чл. 3, ал. 2 и ал.
3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, бил
задържан от служители на 04 сектор, в отдел „ПКП“ при СДВР, както и за това
престъплението да е осъществено с общо три
деяния и по правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл.
18, ал. 1 от НК. Съображенията на съда за това са следните. По делото липсват
доказателства за това, че подс. Н.К. е направил опит
да разпространи наркотични вещества св. Б.. Действително последният твърди, че
срещата им е била именно, за да си купи марихуана за сумата от 30 лв., но по
делото остана недоказано какво именно количество подс.
Н.К. е имал намерение да разпространи като продаде на св. Б., респ. каква е
неговата експертна стойност, а не тази, договорена между подс.
Н.К. и св. Б.. Неустановено по нужния начин остана и обстоятелството дали
количество именно от държаното от подсъдимия на инкриминираната дата наркотично
вещество е планувал да продаде на св. Б.. Престъпленията по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 4 и пр. 5 от НК имат различен
предмет. Първото от тях (по пр. 4)
касае държане с цел разпространение на наркотични вещества, а престъплението по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5
НК - разпространение на такива. Предметът и на двете престъпления се
характеризира с количество, стойност и процентно съдържание на активно
действащото вещество. Поради това осъществяване на двете престъпления
при условията на идеална съвкупност е невъзможно. Деецът може да държи с цел
разпространение наркотично вещество и да разпространява друго такова, но не и
едновременно да държи с цел разпространение определено количество наркотично
вещество и да се опита да продаде неопределено количество от същото. А в случай
на установен индивидуализиран предмет на разпространение или на опит към
разпространение на наркотични вещества, то този престъпен състав ще изключи
приложението на този по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК със същия предмет. С други думи, преди да пристъпи към
разпространение на конкретно количество наркотичното вещество е възможна съставомерност на деянието единствено по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК. Ето защо и
доколкото по делото не се установява подс. Н.К. да е пристъпил
към разпространение на конкретен обект наркотично вещество (което да може да
бъде индивидуализирано като количество, стойност и процентно съдържание
на активно действащ компонент), е немислимо да се твърди (така както е
сторено от държавното обвинение), че е
осъществен и съставът на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Това е така защото, не се установява,
в обвинителния акт не е посочено, а не е могло и обективно да бъде сторено,
какво е конкретното количество високорисково наркотично вещество марихуана, което
подс. Н.К. е направил опит (според СГП) да продаде на
св. Б., респ. каква би била неговата експертна стойност. Това от своя страна
прави невъзможно във вина на подс. Н.К. да се вмени
извършването на престъплението по чл.
354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 18 НК
с предмет неустановена част от цялото
държано с цел разпространение от К. (и вече инкриминирано като предмет на
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 количество) наркотично
вещество. Именно по тези съображения, съдът прие, че доколкото се касае единствено
за държане с цел разпространение на наркотично вещество марихуана и не се
доказа дали, кога, какво по вид, количество, стойност и концентрация на активно
действащ компонент такова, подсъдимият би разпространил, е осъществен съставът само на престъплението по чл. 354а,
ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК.
Като следствие от това и съобразно
разпоредбата на чл. 26, ал. 5 от НК, доколкото деянията, за които подсъдимият
беше признат за виновен са довършени такива, а за тези, представляващи опит –
оправдан, то не са налице предпоставките за квалифициране на цялостната му престъпна
дейност като опит към престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Настоящият състав на
съда прие, че с осъждането на подс. Н.К. за довършено
престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл.
26, ал. 1 от НК не се влошава неговото положение, доколкото същият е оправдан
по обвинението за едно от деянията, за които е предаден на съд, а именно в това
да е направил опит да разпространи наркотични вещества на св. Б.. С оглед
последното и доколкото подс. К. беше признат за
виновен за извършване при условията на продължавано престъпление на две отделни
деяние, свързани с държане с цел разпространение на наркотични вещества, съдът
го оправда за това престъплението да е осъществено с общо три деяния и по
правната квалификация на деянието по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Причина за извършване на
престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
Ето защо и съдът, отчитайки разпоредбата на чл. 39, ал.1 от НК, следва да
отмери наказанието в тези рамки. При индивидуализацията му съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му
характеристични данни и ангажираността му във висше учебно заведение.
Смекчаващо отговорността обстоятелство е безукорното процесуално поведение на подсъдимия.
Като отегчаващи обстоятелства съдът
отчете високата степен на обществена опасност на деянието, сравнително голямото
количество на държаните с цел разпространение наркотични вещества, данните за
осъществявано в миналото нееднократно разпространение на наркотични вещества,
което определя по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние
в сравнение с това от съответния вид.
В заключение съдът намери, че следва да
определи наказанията при условията на чл. 54 от НК, като не намери основания за
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК- не са налице нито многобройни,
нито изключително смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото
предвидено наказание като несъразмерно тежко. Като съобрази изложеното по-горе и
в съответствие с целите на наказанието, съдът намери за справедливо да определи
същото в минималните предвидени в закона размери и счете за справедливо
налагането на наказание лишаване от свобода за срок от по 2 /две/ години и
глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, като прие, че наказанията, определени
в минималния, предвиден в закона размер биха изпълнили целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
При решаване на въпроса за изпълнението
на наказанията съдът счете, че за поправянето на дееца и за постигане целите на
наказанието не е необходимо същото да бъде изтърпяно ефективно – подсъдимият е
с добри характеристични данни и е в процес на повишаване на образователния си
ценз. Налице са и другите, предвидени в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
предпоставки, а именно-подсъдимият е неосъждан, наложеното наказание е под три
години лишаване от свобода, поради което съдът счете, че следва да отложи
изпълнението на наказанието. При определяне на изпитателния срок, съдът намери
за необходимо да го определи в средния
предвиден размер от четири години, като го счете за достатъчен за постигането на
целите на индивидуалната превенция.
По веществените
доказателства:
Съдът на основание чл.354а, ал.6 от НК,
чл. 53а, ал.2, т.1 от НК и чл. 112, ал.1 от НПК постанови да бъдат отнети в
полза на държавата веществените доказателства в тяхната неизразходвана при експертните
изследвания част, като същите следва да бъдат предадени за унищожение по реда,
предвиден в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите,
като в едномесечен срок след влизане в
сила на присъдата на основание чл. 96, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите препис от
присъдата да се изпрати на Агенция „Митници”.
По разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия Н.К. (със снета самоличност)
да заплати разноските по водене на делото, а именно сумата в размер на 245,27
(двеста четиридесет и пет лева и двадесет и седем стотинки) лева,
представляваща направени разноски за експертизи в хода на досъдебното
производство, в полза и по сметка на СДВР. На осн.
чл. 190, ал.2 от НПК съдът осъди подс. Н.К. да
заплати и държавна такса в размер на 5,00 (пет) лева при служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист по сметка на СГС.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: