№ 613
гр. Перник, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200821 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
АТСС серия К, №5417272, издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на В. К. А. с ЕГН **********, е наложена глоба в размер
600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от В. А., чрез
пълномощника му – адв. В. К., в която се излагат възражения, че не е
извършил вмененото му нарушение, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните
доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение. Моли
за отмяната му като незаконосъобразен и необоснован. Претендира
присъждане на направените разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Тази позиция пълномощникът на жалбоподателя поддържа и допълва в
съдебното производство.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 09.11.2021 г., 13.10 часа, в гр. Перник, кв. Бела вода, по път I-6, в
посока към град София, се движело МПС – л.а. “Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с рег.
№****. В района на км.75 на посочения път /срещу Кметството/, с преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
1
комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, се извършвало измерване на
скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим,
като СПУКС било насочено към гр. Радомир и обхващало приближаващите
се ППС. Разрешената скорост на движение била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1
от ЗДвП. В 13.10 часа през обсега на преносимата система за контрол на
скоростта преминал и горепосоченият автомобил, движейки се в посока към
гр. София.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-10714/10.11.2021г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 91 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 94 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ - В. К. А., поради
което на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен
фиш, серия К, №5417272, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП му била наложена глоба 600 лв. за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 24.05.2022г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, справка за нарушител /водач, разпечатка от
показанията на техническото средство – снимка №11743D0/0430021,
протокол за използване на АТСС, рег. №1158р-10714/10.11.2021г. и снимка на
разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, писмо, рег. №20-
00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за първоначална и последваща
проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и №01-С-ИСИС/05.02.2021г. на отдел
„Изпитване на средства за измерване“ към Дирекция „Изпитване на средства
за измерване, устройства и съоръжения“ на БИМ, заповед №313з-
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, писмо, изх. №11-00-
185/15.06.2022г. от директор Областно пътно управление - Перник с
приложена извадка от схема за организация на движение, както и писмо, рег.
№ 12890/22.06.2022г. от началник Сектор ПП – Перник, с приложени ЕФ,
серия К, № 5413422 и снимков материал към него.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
2
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетите удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г., протоколите за
първоначална и последваща проверка удостоверяват, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от
Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания.
Несподеляеми са възраженията за компрометиране годността на
техническото средство да измерва скорост, да запазва данните за
регистрирани нарушения, да извършва надежден пренос на същите и да
възпроизвежда изображения от тях поради липса на събрани доказателства за
това дали АТСС е с лицензиран софтуер и издаден ли е лиценз на оператора
за работа със системата. Измервателният софтуер и софтуера за обработка на
данните са част от техническите параметри на мобилното
многофункционално устройство за контрол на скоростта – преносима система
АRH САМ S1, видно от приложението за одобрен тип средство за измерване.
Следователно, надеждността на съхраняваните данни и сигурността при
преноса им е обект на проверка за съответствие на конкретното АТСС с
одобрения тип и с метрологичните изисквания, поради което не е необходимо
3
събиране на допълнителни нарочни доказателства за лицензирането на
софтуера. На следващо място, обстоятелството, че заявителят на
първоначалната и последващата проверка на средството за измерване е
„Сектрон“ ООД не означава, че това юридическо лице е ползвател на
средството за измерване. Съгласно чл.40 от Закона за измерванията
заявяването и представянето на средствата за измерване в Българския
институт по метрология или в избрано друго лице, оправомощено за
извършване на проверка, е задължение на лицата, които произвеждат или
внасят средства за измерване. Предвид означения производител в приетото
като писмено доказателство удостоверение за одобрен тип средство за
измерване, то „Сектрон“ ООД е вносител и в това качество е заявило и
представило средството за измерване за проверка. Идентичността между
номера на провереното такова, означен в протокола за последваща проверка,
и посочения в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015г. несъмнено сочи, че устройството е предоставено за ползване
именно на органите на МВР за извършване на контрол на скоростта на
моторни превозни средства, каквото е и предназначението му.
Въз основа на горното съдът приема, че АТСС, с която е установено и
заснето нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е била
технически изправна и годна да бъде използвана за установяване на
нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен
режим, режим на измерване, посока на задействане, начало и край на работа с
АТСС на посоченото място и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на
техническото средство – гр. Перник, кв. Бела вода, път I-6, км. 75, времето на
работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на
контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на движение на
контролираните МПС е Радомир - София и че същите са заснемани при
приближаване, съответстващо на снимковия материал, което напълно
кореспондира на въведените данни в издадения електронен фиш /относно
посоката на движение на автомобила и насочеността на СПУКС/. В пътния
участък към 09.11.2021г. не е било въведено различно ограничение на
скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената информация от
4
администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №11-
00-185/15.06.2022г. от директор Областно пътно управление – Перник.
Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г., издадена от
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис.. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за
изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и
за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №11743D0/0430021, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство и разстоянието на измерване. Направения запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, се наблюдава именно автомобила, визиран в
електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС, при какъвто
режим на задействане е измерена скоростта, съгласно протокола за
използване на АТСС и приложената снимка на разположението на уреда,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
5
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено
място, предвид категорията на превозното средство.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него,
съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с
който е извършеното нарушението. В. А. не е упражнил възможността в
чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно му е наложено наказание
за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец,, носи
лимитивно установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание,
поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата,
съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна,
съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания
регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени -
отразени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
Установените по делото дата на извършване на нарушението, дата на
издаване на ЕФ и на връчването му /последните установими от приетата по
делото справка за нарушител/водач/ не сочат на изтекла давност за
административнонаказателно преследване /обикновена и абсолютна/, по
отношение на който институт, по силата на препращащата норма на чл.11 от
ЗАНН, са приложими разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в
частност сроковете по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл.81, ал.3 от НК.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място описаното превозно средство, собственост на В. А., е
управлявано със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността му по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Съдебният състав не споделя възраженията за недоказаност на
6
нарушението, основани на обстоятелството, че в кратък интервал от време в
същия пътен участък, за управление на същото МПС, срещу жалбоподателя е
издаден друг електронен фиш - серия К, № 5413422 за същото нарушение.
Приетите в хода на съдебното следствие разпечатка на посочения ЕФ и
снимка на нарушението № №11743D0/0429973 установяват, че на същата дата
- 09.11.2021г., седем минути по-рано /в 13.03 часа/, в същия пътен участък и в
същата посока, е установено движение на собствения на жалбоподателя лек
автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“, с рег. №****, със скорост 93 км/ч.. С
визирания електронен фиш му е наложено наказание за нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, изразило се в превишаване на разрешената за населено място
скорост с 40 км/ч. /стойност, получена след приспадане от измерената
скорост на движение на допустимата грешка при измерването/.
Очевидно е, че тъждество между нарушенията, предмет на двата
електронни фиша няма, предвид времето на нарушението /седем минути
разлика/, стойността на измерената скорост на движение и разстоянието на
измерване. Видно е, че в 13:03:44 часа е измерена скорост на движение на
автомобила 93 км/ч. в момент, в който същият се е намирал на разстояние 96
метра от мястото, на което е било разположено АТСС, а в процесния случай -
в 13:10:57 часа е измерена скорост 94 км/ч. в момент, в който автомобилът се
е намирал на разстояние 101 метра от АТСС. Същевременно, от снимковия
материал, приложен към двата ЕФ се установява, че в момента на
заснемането камерата обхваща различна пътна обстановка - в
противоположната посока се наблюдават заснети различен брой и вид
отдалечаващи се превозни средства.
Всичко това изключва възможността жалбоподателят да е наказан два
пъти за едно и също нарушение в нарушение на принципа „nе bis in idem“.
Времето от 7 минути между двете измервания не е незначителна разлика, и
предвид характеристиките на конкретния участък от пътя, обособените
отклонения от него, видими на снимката за разположението на АТСС,
означени и в приетата извадка от схемата за организация на движението, то
възможното обяснение е, че след първоначалното преминаване на автомобила
през обсега на преносимата система за контрол на скоростта, посоката му
движение е променена, като се е отклонил от главния път, след което отново
се е включил в него преди мястото, на което е била позиционирана АТСС.
Според предоставената информация от администрацията, стопанисваща пътя
с писмо, изх. №11-00-185/15.06.2022г., на 945 м. преди км. 75+ 000 на път I-
6 се намира ПВ Батановци, което пътно съоръжение позволява такава
траектория на движение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28,
вр. чл.11 от ЗАНН, вр. чл.93, т.9 от НК /приложими към датата на
извършване на нарушението/, тъй като отсъстват наведени от страната и
установени от съда обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид. Допълнителен аргумент в тази насока може да
бъде изведен и от действащата понастоящем норма на чл.189з от ЗДвП,
според която за нарушенията по този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН.
По отношение вида и размера на наложеното административно
7
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 41 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
над 40 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 600лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на В. А. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС серия К, №5417272, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от Закона за
движението по пътищата на В. К. А. с ЕГН **********, с адрес гр. **** е
наложена глоба в размер 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8