О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№260216/11.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 11.12.2020г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. гр. д. № по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
С решение № 191/04.12.2020 год по гр.д. № 920/2020 год на
ВКС на РБ, III г.о. е отменено решение № 148/12.12.2019 год по в.гр.д. № 475/2019 год на
Апелативен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
въззивната жалба, подадена от С.И.Х. срещу решение № 80/03.07.2019 год по гр.д.
№ 161/2018 год на Окръжен съд Силистра, в осъдителната спрямо нея част, в
качеството й на лице по чл. 63 ал.2 т.5 от ЗОПДНПИ (отм)
Решението не е обжалвано в частите, с които е уважен иска
срещу първия ответник Д.Д.Д. и е отнето имуществото му, както и в частта, с
която е осъден за разноски. С определение № 635/09.10.2019 год по в.гр.д. №
475/2019 год същият е конституиран като стана във въззивното производство в
качеството му на задължителен необходим другар на въззивницата С.И.Х..
Във въззивната жалба наред с доводите относно характера
на срока за предявяване на иска (по неоснователността на които е налице
произнасяне от ВКС на РБ), се изтъкват и съображения по същество, а именно:
Според въззивницата отнемането на имущество е допустимо
само по отношение на лице което попада в кръга, очертан в чл. 22-24, респ. 63
ал.2 от ЗОПДНПИ, отменен с влизане в сила на ЗПКОНПИ, обн. В ДВ бр.7/19.01.2018
год, изм. и доп. с ДВ бр.1/03.01.2019 год. С изменението е създадена нова ал. 2
на §5, съгласно която неприключилите проверки и производства пред съда по
отменения ЗОПДНПИ се довършват по реда на новия закон. Въззивницата счита, че
тази разпоредба не транспонира правилно Директива 2014/42/ЕС на Европейския
парламент и Съвета от 03.04.2014 год за обезпечаване конфискацията на средства
и облаги от престъпна дейност в ЕС. Директивата предвижда отнемане на имущество
спрямо лица, осъдени с влязла в сила присъда, т.е. предвидена е връзка между
наказателното производство и производството по гражданската конфискация.
Предвид обстоятелството, че не е извършила престъпление, срещу нея не е водено
наказателно производство и не й е повдигано обвинение, нито призната за виновна, въззивницата счита, че е
налице процесуална пречка за реализиране на гражданска отговорност по ЗОПДНПИ
спрямо нея. В случай, че искът бъде приет за допустим, моли за отмяна на
решението и неговото отхвърляне като неоснователен и недоказан. Основание за
това въззивницата намира в обстоятелството, че на отнемане подлежат само
налични имущества, а когато те липсват се отнема тяхната равностойност.
Отнемането на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но не
налични към датата на завеждане на иска, не може да бъде претендирано на осн.
чл. 74 от закона, тъй като такава възможност не е изрично предвидена в него.
Настоящият състав намира, че
повдигнатите в жалбата въпроси изискват съобразяване с тълкуването на
Директива 2014/42 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за
обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в
Европейския съюз, които са поставени пред СЕС по висящото
пред него дело С-319/19.
Така поставените въпроси са от съществено значение за
правилното решаване на спора, а те са включени в предмета на преюдициалното
запитване, отправено с определение №
8181/02.04.2019 г. по гр. д. № 704/2017 г. Софийски градски съд до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-319/19 пред СЕС, все още висящо. Това обстоятелство е
служебно известно на съда.
Разпоредбата на чл. 628 от ГПК, която е в синхрон с чл. 267, ал. 1 ДФЕС, задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в
случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за
правилното решаване на спора. С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл.
631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл.
631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е
отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения
на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг
съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за
решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС,
вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание
чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да
отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по
релевантните и за двете дела въпроси. Цитираните разпоредби
поради специалния си характер дерогират приложението на общите правила за
спиране на производството, уредени в чл.
229 от ГПК.
По изложените мотиви съдът намира, че производството по
делото следва да бъде спряно до постановяване на решение по дело С-319/19 на СЕС.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
СПИРА производството по в.гр.д. №
522/2020 год на Апелативен съд Варна, г.о. до постановяване на
решение по дело С-319/19 на СЕС.
Определението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 631 ал.1 пр.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.