№…….. 18.10.2021 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, І-ви състав,
в закрито заседание на осемнадесети октомври през 2021 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 2736
по описа на съда за 2021
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435,
ал.2, т.6 от ГПК
Образувано е по
частна жалба, подадена от С.Д.М., в качеството му на длъжник срещу действия на ЧСИ
М.П., рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
по изпълнително дело № 20138510402826, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по посоченото изпълнителното дело, на основание чл.433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди,
че последно извършените изпълнителни действия по делото са от 11.11.2013 г., когато са изпратени съобщения за запор на
банковите му сметки, като след това в периода до 12.11.2015 г. не са извършвани
същински изпълнителни действия, поради което е настъпила предвидената в закона перемпция. Счита, че проучванията на имущественото
състояние на длъжника, набавянето на книжа и справки по делото не съставляват
изпълнителни действия, поради което не могат да прекъснат този срок. При
условията на алтернативност, в случай, че съдът не
счита, че в този период е напъпила перемпция на
изпълнителното производство, счита, че такава е настъпила за времето от
образуването му до подаване на настоящата жалба. Моли съда да отмени обжалвания
отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като постанови
прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по
изпълнителното дело - „С.“ ООД, в законоустановения
срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което
я оспорва като неоснователна. Заявява, че перемпцията
е предвидена като средство за защита на длъжника при положение, че кредиторът
се е дезинтересирал от изпълнителното производство в продължение на установения
в закона двугодишен период. Такъв извод в случая не може да бъде направен, тъй
като след сочената от длъжника дата са били предприети действия за събиране на
вземането, като фактът, че получаваните от жалбоподателя доходи са в несеквестируем размер, не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ М.П. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че от приложеното копие от
изпълнителното дело е видно, че регулярно са извършвани изпълнителни действия и
не са налице предпоставките, при наличието на които производството по делото би
следвало да се прекрати.
Приложено е и
копие от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20128510402826 е образувано на 07.11.2013 г. по молба
на взискателя „С.“ ООД, въз основа на издаден на 27.06.2012
г. изпълнителен лист от РС – гр. Радомир, на основание влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 771/2012 г. по описа на РС –гр. Радомир. Като
длъжник в заповедта и изпълнителния лист бил посочен длъжника С.Д.М..
С молбата,
взискателят възложил на съдебния изпълнител да проучи цялостното имущественото
състояние на длъжника като извърши всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ, както и направил
искане за налагане на възбрана при откриване на негово недвижимо имущество и запори
върху и движимото му имущество, трудовото възнаграждение и банковите сметки.
С оглед това,
съдебния изпълнител проучил имуществото състояние на длъжника, като предприел
необходимите действия, като наложил запори на всички банкови сметки, открити на
името на ответника.
На 12.11.2013 г.
на длъжника била връчена покана за доброволно изпълнение.
На 14.11.2014 г.
като взискател по делото е присъединена държавата за
дължимите й публични вземания, подробно описани в удостоверение, вх. №
42055/14.11.2014 г.
С молба 19.10.2015
г. взискателят отново направил искане за проучване на
имущественото положение на длъжника, включително като извърши справка за
банковите му сметки и наложи запор на същите, като пристъпи към принудително
изпълнение, включително с опис на движимото и недвижимото имущество на
длъжника.
С молба от
13.01.2016 г. взискателят отново направил искане за
извършване на имотна справка за длъжника и при наличие на секвестируемо
имущество да наложи възбрана; да направи справка за наличие на трудови или
граждански договори и да наложи запори.
В резултат на
тези молби, съдебният изпълнител отново извършил проучване на имущественото
положение на длъжника и наложил запори върху сметките му. На 14.11.2016 г. било
изпратено запорно съобщение до НОИ Перник, в отговор
на което същият бил уведомен с писмо от 17.11.2016 г., че същото не може да
бъде изпълнено, тъй като лицето получава пенсия в размер по-нисък от
минималната работна заплата за страната- 319,94 лева, която представлява несеквестируемо вземане.
С последваща молба от 11.12.2017 г. взискателят
отново направил искане за запор на банковите сметки на длъжника, както и за
проучване на имущественото му състояние и при установяване на имущество или
трудов договор да насрочи принудително изпълнение върху същото.
Аналогично
искане направил и с молбата си от 01.02.2018 г.
При новото
проучване на длъжника се установило, че същият реализира доход от пенсия в
размер на 327,47 лева, разполага с разплащателни сметки в Общинска банка АД и в
ОББ АД, като притежава ½ идеална част от имотна партида № 15149.
Изпратени били запорни съобщения до посочените банки,
като от ОББ АД постъпил отговор, че в сметката липсват средства. На 26.04.2018
г. бил наложен запор на лек автомобил Опел Астра, с
рег. № *******, за което длъжникът бил уведомен на 02.05.2018 г. На същата дата
– 26.04.2018 г. били наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника
в „С. К.“ ЕООД и в „М.“ ЕООД, с изпращането на запорни
съобщения.
На 17.07.2017 г.
бил наложен запор върху лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. № *******
Впоследствие,
последователно били налагани запори върху трудовото възнаграждение на длъжника
със запорни съобщения от 28.01.2019 г., 15.03.2019
г., 12.04.2019 г.
На 27.04.2019 г.
взискателят с поредна своя молба направил искане за налагане
на възбрана върху имот на длъжника в с. Бобораци, община Радомир, която
възбрана била вписана под № 1448/06.10.2020 г., акт 87, том І на Служба по
вписванията, Радомир.
Искането за
прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция длъжникът направил на 17.12.2020 г., а за
постановения отказ бил уведомен на 04.01.2021 г.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното :
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният
процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба
за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за
неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от
взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от
съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на
изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да извърши
определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две
години, ще води до неговото прекратяване.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали
прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на
частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват:
насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В
настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради това,
че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение
на две години. От данните по делото е видно, че взискателят,
макар да е възложил на частния съдебен изпълнител всички изпълнителни действия,
произтичащи от разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ, е проявявал процесуална активност
и е депозирал множество молби (на 19.10.2015 г., 13.01.2016 г., 11.12.2017 г., 01.02.2018
г. и на 27.04.2019 г.,), с които е искано извършването на изпълнителни действия
като налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, запор върху
движимото му имущество и доходите му от трудови и/или граждански
правоотношения, налагане на възбрана върху недвижимото му имущество. Запори са
налагани със запорни съобщения от 07.11.2013 г., 11.11.2013 г.,
14.11.2016 г., 10.04.2018 г., 26.04.2018 г. , 03.07.2018 г., 17.07.2018 г.,
28.01.2019 г., 15.03.2019 г., 12.04.2019 г., 12.08.2019 г. ; на 30.09.2020 г.
било поискано вписване на възбрана върху ПИ на длъжника с идентификатор
61577.504.2468, която била вписана на 06.10.2020 г.
Началото
на 2-годишният срок, уреден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК започва да тече от
датата на последното валидно изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя,
като изява на волята му да упражнява правото си. Наложила се е трайната съдебна
практика, че всяко искане на взискателя за извършване на действие, което
съставлява елемент от динамичния фактически състав на предвидения в закона
способ, опровергава презумираното му бездействие - такива са исканията за
налагане на запор, възбрана, за извършване на опис и др. Всяко искане за
извършване на валидно същинско изпълнително действие прекъсва преклузията, независимо дали е извършено. Това е така, тъй
като когато има постъпило искане да бъде приложен определен изпълнителен
способ, съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Предвид
това и предвид подробно изложените по-горе факти се налага извода, че от датата
на образуване на изпълнителното дело до датата на последното искане за
извършване на изпълнително действие няма момент в посочения в жалбата период,
както и в периода от 11.11.2013 г. до подаване на
частната жалба на 08.01.2021 г., в който да е настъпила перемпция,
тъй като взискателят ежегодно е подавал молби за
извършване на изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, налагани са
запори върху банкови сметки на длъжника, върху негови превозни средства,
наложена е възбрана върху негов недвижим имот, като взискателят
е заплащал своевременно дължимите такси за това.
С
оглед на така установеното и изрично разясненото в мотивите по т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че
взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността
на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването
на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи, следва да се заключи, че взискателят по
процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е
искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е
ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е
предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези
факти, при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното
производство ще се прекратява по силата на закона. Това означава, че не са
налице твърдените от жалбоподателя- длъжник основания за прекратяване на изпълнително
дело № 20138510402826 по описа на ЧСИ М.П., поради което и обжалваният акт на
съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е
законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
По разноските :
Претенция за
присъждане на сторените деловодни разноски е направена само от страна на
жалбоподателя, която при този изход на делото се явява неоснователна и подлежи
на отхвърляне като такава.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба,
вх. № 285376/26.02.2021 г. по описа на СГС, подадена от С.Д.М., в качеството му
на длъжник срещу действия на ЧСИ М.П., рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, с район
на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело № 20138510402826,
изразяващи се в отказ да прекрати производството по изпълнителното дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА претенцията на
частния жалбоподател С.Д.М. за присъждане на сторените в настоящето
производство деловодни разноски.
Препис
от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: …………… ЧЛЕНОВЕ : 1. ………….. 2. …..………….