РЕШЕНИЕ
№ 1189
гр. Варна, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20203110110781 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, срещу Й.
СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 104, вх. Б, ет. 2, ап. 6
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. с чл. 79
ЗЗД вр. 342, ал.2 ТЗ, както и чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за установяване вземането на ищеца по
отношение на ответника за сумата от 3065,14 лв., представляваща главница по Договор за
финансов лизинг № 02000612/00001 от 22.08.2018 г. - изискуеми неплатени лизингови
вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ по
застрахователна полица „КАСКО на МПС“, дължими по 4 бр. фактури №№ ********** от
20.03.2019г., № ********** от 20.04.2019г., № ********** от 20.05.2019г. и фактура №
********** от 20.06.2019г., както и сумата от 399,36 лв., представляваща данък ПС за 2019
г., заплатен по фактура № **********/25.03.2019г., сумата от 12,74 лв., представляваща
дължима договорна неустойка по фактура 2 № **********/24.04.2019г. и фактура №
**********/24.04.2019г., сумата от 203,42 лв., представляваща дължима по сметка
застрахователна премия по полица КАСКО на МПС за № **********/27.06.2019г., сумата от
360 лв., представляваща дължима сума за временно преустановяване на ползването на
лизинговия актив и репатрирането му до офис на лизингодателя по фактура №
**********/28.05.2019г., сумата от 20 лв., представляваща заплатена от лизингополучателя
административна глоба по фактура № **********/25.06.2019г., както и законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.01.2020г. до окончателното
изплащане на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение №
345/29.01.2020г. по ч.гр.д. № 905/2020г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 22.08.2018 г. между "Амиго лизинг" ЕАД, като лизингодател и
Й. СЛ. ИВ. с ЕГН **********, като лизингополучател, е сключен Договор за финансов
лизинг с № 02000612/00001. Предмет на договора е предоставянето на лизинг на МПС марка
и модел "Audi А8", рама WAUZZZ4E88N014215, изключителна собственост на "Амиго
лизинг" ЕАД.
1
В молбата се излага, че по силата на този договор, „Амиго лизинг" ЕАД в качеството
на Лизингодател е предоставило на Й. СЛ. ИВ. с ЕГН **********, в качеството и на
лизингополучател, лизинговия обект, за възмездно ползване при заплащане на месечни
лизингови вноски и други дължими суми предвидени в Договорът за финансов лизинг и
приложените към него Общи условия и погасителен план. По силата на лизинговия договор
лизингополучателят се е задължил да изплаща гореописания автомобил на 36 /тридесет и
шест/ лизингови вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който
са посочени стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях.
Твърди се, че след сключване на договора лизингополучателят е престанал да
изпълнява задълженията си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове.
Ищецът сочи, че към настоящия момент задължението на Й. СЛ. ИВ. с ЕГН
********** към „Амиго лизинг" ЕАД по Договор за финансов лизинг с № 02000612/00001
от 22.08.2018 г. е в размер на 4 060.65 (четири хиляди и шестдесет лева и шестдесет и пет
стотинки) лева, от които:
1. 3 065.14 лева - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено
плащане на застраховка „КАСКО на МПС" по застрахователна полица „КАСКО на МПС",
както следва:
- по фактура № ********** с падеж 20.03.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 633.43 лева, която е част от общата сума по фактурата в общ размер 800.57 лв., от
които 377.40 лева - главница на седма лизингова вноска по договора дължима за месец март
2019 г., 321.45 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за месец март 2019 г.,
101.73 лева - 7 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за
месец март 2019 г.;
- по фактура № ********** с падеж 20.04.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 800.57 лв., от които 385.23 лева - главница на осма лизингова вноска по договора
дължима за месец април 2019 г., 313.62 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за
месец април 2019 г., 101.73 лева - 8 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на
МПС дължима за месец април 2019 г.;
- по фактура № ********** с падеж 20.05.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 800.57 лв., от които 393.22 лева - главница на девета лизингова вноска по
договора дължима за месец май 2019 г., 305.62 лева - договорна лихва върху лизинговата
вноска за месец май 2019 г., 101.73 лева - 8 вноска на застрахователна 3 премия по полица
КАСКО на МПС дължима за месец май 2019 г.;
- по фактура № ********** с падеж 20.06.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 800.57 лв., от които 401.38 лева - главница на десета лизингова вноска по
договора дължима за месец юни 2019 г., 297.46 лева - договорна лихва върху лизинговата
вноска за месец юни 2019 г., 101.73 лева - 10 вноска на застрахователна премия по полица
КАСКО на МПС дължима за месец юни 2019 г.;
2.Сумата от 399.36 лева, представляваща данък ПС за 2019 г. заплатен от
лизингодателя и префактуриран на лизингополучателя съгласно фактура № ********** от
25.03.2019 г. Посочената сума е дължима на основание т. 12.2 б. г), съгласно която през
срока на договора лизингополучателят заплаща всички разходи произтичащи от нормативни
и правоприложни юридически актове, касаещи ползването на имуществото в страната и
собствеността върху него. В тази връзка лизингодателят е заплатил дължимия годишен
данък МПС за 2019 г., като посочената сума следва да бъде възстановена от
лизингополучателя.
2
3.Сумата от 12.74 лева, представляваща дължима договорна неустойка, от които:
11.42 лева - по фактура с № ********** от 24.04.2019г. за 62 дни закъснение за плащане на
лизингова вноска с падеж 20.02.2019 г. и 1.31 лева - по фактура с № ********** от
24.04.2019 г. за 34 дни закъснение за плащане на лизингова вноска с падеж 20.03.2019 г.
4.Сумата от 203.42 лева дължима по сметка за дължима сума № ********** от
27.06.2019 г. представляваща застрахователна премия по полица КАСКО на МПС с №
005001000016914, вноска с падеж 27.06.2019г.
5. 360.00 лева - дължима сума за временно преустановяване на ползването на
лизинговия актив и репатрирането му до офис на лизингодателя. Във връзка с
неизпълнението на договора от лизингополучателя, лизингодателят се е възползвал от
правото си да преустанови временно ползването на лизинговия обект, като за услугата е
използвал трето лице, с което е сключил договор за поръчка и е заплатил такса в размер на
360.00 лева, която е префактурирана на длъжника съгласно фактура № ********** от
28.05.2019 г., като сумата по посоченета фактура е заплатена от лизингодателя и се дължи от
лизингополучателя.
6.Сумата от 20.00 лева представляваща заплатена от лизингоплучателя
административна глоба по електронен фиш серия № 375888/2019 г. за налагане на глоба,
която е заплатена от лизингодателя и дължима от лизингополучателя, като му е
префактурирана съгласно фактура № ********** от 25.06.2019 г.
Твърди, че претендираните суми не са платени от лизингополучателя или от
солидарния длъжник, поради което за „Амиго лизинг" ЕАД възниква правен интерес за
предявяване на претенции по съдебен ред.
В едномесечния срок за отговор ответникът, чрез назначения от съда особен
представител изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва да е сключен
валиден договор за лизинг, тъй като е уговорен лихвен процент в противоречие с
действащото законодателство, такса ангажимент 351,99 лв., която се явява скрита лихва,
плащане на неуточнени суми при едностранно прекратяване на договора от страна на
лизингодателя и т.н. Оспорва дължимостта на сумите. Оспорва вземането по размер.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 905/20 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, Й. СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул.
„Ген. Колев“ № 104, вх. Б, ет. 2, ап. 6, ДА ЗАПЛАТИ на „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
сумата от 3065,14 лв. (три хиляди шестдесет и пет лева и 14 стотинки), представляваща
главница по Договор за финансов лизинг № 02000612/00001 от 22.08.2018 г. - изискуеми
неплатени лизингови вноски и вноски за разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на
МПС“ по застрахователна полица „КАСКО на МПС“, дължими по 4 бр. фактури
№№ ********** от 20.03.2019г., № ********** от 20.04.2019г., № ********** от
20.05.2019г. и фактура № ********** от 20.06.2019г., както и сумата от 399,36 лв. (триста
деветдесет и девет лева и 36 стотинки), представляваща данък ПС за 2019 г., заплатен по
фактура № **********/25.03.2019г., сумата от 12,74 лв. (дванадесет лева и 74 стотинки),
представляваща дължима договорна неустойка по фактура № **********/24.04.2019г. и
фактура № **********/24.04.2019г., сумата от 203,42 лв. (двеста и три лева и 42 стотинки),
представляваща дължима по сметка застрахователна премия по полица КАСКО на МПС за
№ **********/27.06.2019г., сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща
3
дължима сума за временно преустановяване на ползването на лизинговия актив и
репатрирането му до офис на лизингодателя по фактура № **********/28.05.2019г., сумата
от 20 лв. (двадесет лева), представляваща заплатена от лизингополучателя административна
глоба по фактура № **********/25.06.2019г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 27.01.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 81,21 лв. (осемдесет и един лева и 21 стотинки) – държавна такса,
както и сумата от 50,00 лв. (петдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
Видно от представения по делото договор за финансов лизинг с номер №
02000612/00001 от 22.08.2018 г., страните в производството се уговорили, че ищецът
следвало да придобие и предостави за ползване на ответника в уговорените срокове лек
автомобил, марка и модел „Ауди А8“, с индивидуализиращи белези, описани в договора, а
от своя страна ответникът се задължил да ползва автомобила, като ежемесечно погасява
вноските по финансовия лизинг. Положеният в договора подпис на ответника не е оспорен в
производството.
Представен е погасителен план към Договора за финансов лизинг, от който се
установява, че лизинговият срок е 36 месеца – от 20.08.2018г. до 20.08.2021г.
Установява се от представения по делото приемо-предавателен протокол, че на
28.08.2018г. лизингодателят е предоставил на лизингополучателя процесния лек автомобил.
На 28.08.2018г. на лизингополучателя са били предоставени и Общите условия към
Договора за финансов лизинг.
Установява се от Договор от 15.10.2018г., че „Алфа Груп 01“ ООД и „Амиго лизинг“
ЕАД се уговорили, че изпълнителят „Алфа Груп 01“ ООД приема и се задължава да
извършва маркиране и контрол на лизингови обекти, собственост на възложителя „Амиго
Лизинг“ ЕАД и свързани с него дружества, предоставени от последните за ползване при
условията на лизинг на трети лица, в местата, където са инсталирани или се съхраняват от
лизингополучателите, с цел опазване имуществото на възложителя. Видно от издадена
фактура с номер ********** от 27.05.2019г. ищецът се задължил към „Аркус – Сигурност
София“ ООД със сумата от 360 лв., по Договор от 15.10.2018г., за автомобил №В9699ВР.
По делото е допуснато извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото
лице се установява, че съгласно представени фактури са осчетоводени и начислени,
оставащи неплатени задължения по Договора за финансов лизинг в размер на 4060,66 лв. и
лихва към 02.09.2020г. в размер на 376,90 лв. дружеството прилага двустранна форма на
счетоводно записване.Заведени са задължителните по ЗС хронологични и аналитични
регистри, което дава възможност за контрол и проследяване.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние
да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на сключен договор за
финансов лизинг. Погасителният план, както и общите условия са подписани от ответника
на всяка страница, респективно са станали част от договорното съдържание. Автентичността
на подписите не е изрично оспорена, поради което следва да се приеме, че представеният
договор се полза с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните.
Според чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава
да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я
предостави за ползване срещу възнаграждение. Т.е. финансовият лизинг представлява
специфична финансова инвестиционна операция за предоставяне на кредит във веществена
форма по избор на лизингополучателя. Основното задължение на лизингодателя е предаване
4
и осигуряване на обекта на ползване. Задълженията на лизингополучателя са уредени в чл.
345, ал. 1 и ал. 2 ТЗ. Препраща се към задълженията на наемателя във връзка с ползването на
вещта и заплащане на цената за ползването, заплащане на всички разходи, свързани с
ползването на вещта, пазенето на вещта с грижата на добър търговец и др.
Ето защо и предвид направеното от ответника възражение валидността на договора
следва да бъде преценена от съда служебно за неравноправност по смисъла на ЗЗП, както и
за съответствие както с императивните норми на ЗПК, доколкото ответникът има качеството
потребител по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, а договорът за лизинг попада в
приложното поле на ЗПК съгласно чл. 3, ал. 3 от същия.
В рамките на дължимата служебна проверка съдът не констатира при уговаряне на
съдържанието му страните да са се отклонили от императивни разпоредби, уреждащи
защитата на потребителя. Анализирано съдържанието на договора за лизинг обуславя
извода, че е спазена писмената форма, шрифтът на текста е не по - малък от 12, съгласно чл.
10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10,
съдържа дата и място на сключването му, индивидуализация на страните по него, надлежна
индивидуализация на лизинговото имущество (лек автомобил), стойност на финансиране
(22000 лв.), срок на договора (36 месеца), както и размер на договореното възнаграждение
на лизингодателя (7558,52 лв.), размер на лихвения процент – 24. 90%, годишния процент на
разходите – 38,300%, съобразен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за заплащане на лизинговите
вноски, ведно с погасителен план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т.
26.
Лихвеният процент по договора е фиксиран за целия срок на действието му.
Лихвата по договора представлява възнаграждение за предоставената финансова услуга.
Законодателят по предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените
от търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната лихва, при
което вече е налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с императивни
правила на закона. За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване
на финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на последния. В тази
връзка след като сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР, то с определянето на годишен
лихвен процент от 24. 90%, лизингодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка
на лизинголучателя. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от
хипотезите на чл. 143, ал. 1, т. 1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй като
клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника
и това да го постави в по – неравностойно имуществено положение.
Поддържаните от ответника доводи за относно уговорената сума от 351.99 лв.
като такса ангажимент, не следва да се разглежда, тъй като е извън предмета на предявените
исокве.
Уговорена в чл. 7 от Договора неустойка за забава в размер на законната лихва
напълно кореспондира с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 от ЗПК, поради което не
са налице основания за нейната недействителност.
При формирания извод за валидност на договора за лизинг в същественото му
съдържание, на разглеждане подлежат останалите елементи от правопораждащия
фактически състав. Изправността на ищеца по договора съдът намира за установена от
представените писмени доказателства, че същият е предал на ответника лизинговия
5
автомобил, че го е застраховал при условията на застраховки "Каско" и е заплатил на
застрахователя вноската от начислените застрахователни премии.
Липсват наведени твърдения и представени доказателства за настъпило
предсрочно прекратяване на лизинговия договор, поради което следва да се приеме, че са
налице основания за начисляване на претендираните лизингови вноски и застрахователни
премии.
По отношение на сумите от 360 лв. за временно преустановяване ползването на
лизинговия актив 399.36 лева, представляваща данък ПС за 2019 г. заплатен от
лизингодателя и префактуриран на лизингополучателя съгласно фактура № ********** от
25.03.2019 г. и сумата от 20 лв. представляваща заплатена адм. глоба по фиш съгл. фактура
№********** от 25.06.2019г., лизингодателят се позовава на т.9.8 и т.12.2 от Общите
условия. Същият представя доказателства за реално извършени плащания на тези
задължения-нареждане за банков превод-л.49 от делото, преводно нареждане-л.64-65 от
делото и съответно са дължими от ответницата.
Останалата част от възраженията от ответника са релевирани за първи път по
същетвото на спора, поради което и не подлежат на обсъждане, но за пълнота на
изложението съдът ще посочи, че също са неоснователни. Претенцията е за реално
изпълнение по договора за лизинг на вземания, които са изискуеми, поради което и няма
нужда да е налице изявление за разваляне на договора.
Предвид всичко изложено предявените искове са изцяло основателни, като съдът
възприема общия размер .
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в производството разноски, 372,60
лв. д.т.,200лв. депозит за в.л., 383,64 лв., възнаграждение за особен представител или общо
956,24 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 131,21
лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 383,64 лв, от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че Й. СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ №
104, вх. Б, ет. 2, ап. 6 дължи на „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №
905/2020 г. на ВРС сумата от сумата от 3065,14 лв. (три хиляди шестдесет и пет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща главница по Договор за финансов лизинг №
6
02000612/00001 от 22.08.2018 г. - изискуеми неплатени лизингови вноски и вноски за
разсрочено плащане на застраховка „КАСКО на МПС“ по застрахователна полица „КАСКО
на МПС“, както следва:
- по фактура № ********** с падеж 20.03.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 633.43 лева, която е част от общата сума по фактурата в общ размер 800.57 лв., от
които 377.40 лева - главница на седма лизингова вноска по договора дължима за месец март
2019 г., 321.45 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за месец март 2019 г.,
101.73 лева - 7 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на МПС дължима за
месец март 2019 г.;
- по фактура № ********** с падеж 20.04.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 800.57 лв., от които 385.23 лева - главница на осма лизингова вноска по договора
дължима за месец април 2019 г., 313.62 лева - договорна лихва върху лизинговата вноска за
месец април 2019 г., 101.73 лева - 8 вноска на застрахователна премия по полица КАСКО на
МПС дължима за месец април 2019 г.;
- по фактура № ********** с падеж 20.05.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 800.57 лв., от които 393.22 лева - главница на девета лизингова вноска по
договора дължима за месец май 2019 г., 305.62 лева - договорна лихва върху лизинговата
вноска за месец май 2019 г., 101.73 лева - 8 вноска на застрахователна 3 премия по полица
КАСКО на МПС дължима за месец май 2019 г.;
- по фактура № ********** с падеж 20.06.2019 г. изискуема и незаплатена сума в
размер на 800.57 лв., от които 401.38 лева - главница на десета лизингова вноска по
договора дължима за месец юни 2019 г., 297.46 лева - договорна лихва върху лизинговата
вноска за месец юни 2019 г., 101.73 лева - 10 вноска на застрахователна премия по полица
КАСКО на МПС дължима за месец юни 2019 г., както и сумата от 399,36 лв. (триста
деветдесет и девет лева и 36 стотинки), представляваща данък ПС за 2019 г., заплатен по
фактура № **********/25.03.2019г., сумата от 12,74 лв. (дванадесет лева и седемдесет и
четири стотинки), представляваща дължима договорна неустойка по фактура
№ **********/24.04.2019г. и фактура № **********/24.04.2019г., сумата от 203,42 лв.
(двеста и три лева и четиридесет и две стотинки), представляваща дължима по сметка
застрахователна премия по полица КАСКО на МПС за № **********/27.06.2019г., сумата от
360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща дължима сума за временно
преустановяване на ползването на лизинговия актив и репатрирането му до офис на
лизингодателя по фактура № **********/28.05.2019г., сумата от 20 лв. (двадесет лева),
представляваща заплатена от лизингополучателя административна глоба по фактура
№ **********/25.06.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 27.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Й. СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 104,
вх. Б, ет. 2, ап. 6 да заплати на „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София сумата от 956,24 лв. (деветстотин петдесет и шест лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Й. СЛ. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ген. Колев“ № 104,
вх. Б, ет. 2, ап. 6 да заплати на „Амиго лизинг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София сумата от 131,21 лв. (сто тридесет и един лева и двадесет и една стотинки),
представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК ч.гр.д. № 905/2020г. по описа
на ВРС.
7
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Мариана И. С.-Василева от ВАК, възнаграждение
в размер на 383,64 лв. (триста осемдесет и три лева и шестдесет и четири стотинки) за
осъществено процесуално представителство, в качеството му на особен представител на Й.
СЛ. ИВ., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8