Р Е Ш
Е Н И Е
№
/15.01.2019 година, гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХXVІ
състав, в публичното съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Христиана Тонева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2879 по описа на АС – Варна за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 146 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за Общинската собственост /ЗОС/, и е
образувано по жалба от М.М.И., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника й адв. С.С.
***, против Заповед № 215/27.09.2018 г. и Заповед № 220/28.09.2018 г. – и двете
на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна. С първата заповед е прекратено
наемното правоотношение между район „Одесос“ при Община Варна и
жалбоподателката на осн.чл. 46 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗОС вр.чл.21 ал.1 т.2 от
Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите,
настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ - Наредбата) – поради извършване
на ново строителство; разпоредено й е в 14-дневен срок да освободи общинското
жилище, и на осн.чл.60 ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на
заповедта – поради реализирането на мащабен инфраструктурен проект за
изграждането на бул. „************“ в гр.Варна. С втората заповед е наредено на
осн.чл.65 от ЗОС вр.чл.22 от Наредбата общинското жилище да се изземе от
жалбоподателката като владяно без правно основание с оглед предходната Заповед
№ 215/27.09.2018 г., и отново й е разпоредено в 14-дневен срок да освободи
жилището, като е насрочено и принудително изземване на същото в случай на
отказ.
Жалбоподателката
счита оспорените заповеди за незаконосъобразни, постановени в нарушение на
материалния закон и административнопроизводствените правила. Твърди, че Заповед
№ 215/27.09.2018 г. е издадена в нарушение на чл.28.4.2 от сключения между нея
и Кмета на район „Одесос“ при Община Варна Договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот от Фонд „Настаняване и наематели“ от 07.03.2018 г., тъй
като не е спазено задължението на наемодателя за едномесечно предизвестие при
едностранно предсрочно прекратяване на договора. Сочи, че при издаването на
заповедта е допуснато нарушение на чл.26 от АПК – липсва уведомление за
започнато административно производство. Навежда доводи, че не е спазено
изискването на чл.46 ал.3 от ЗОС, според който при прекратяване на наемното
правоотношение на осн.ал.1 т.2, към
заповедта по ал.2 се прилага настанителна заповед за друго общинско жилище, ако
наемателят отговаря на условията за настаняване. Доколкото издадената впоследствие
Заповед № 220/28.09.2018г. е обоснована с невлязлата в сила Заповед №
215/27.09.2018г., жалбоподателката претендира и нейната незаконосъобразност. В
обобщение релевира нарушаване на процедурата по прекратяване на наемното
правоотношение по чл.46 ал.2 от ЗОС, като твърди несъобразяване с основни
принципи на АПК и нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи. С тези съображения настоява за отмяна на оспорените
заповеди и присъждане на разноските по делото и адвокатски хонорар съгласно
представен списък.
Ответникът –
Кметът на район „Одесос“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва подадената жалба и моли
за отхвърлянето й като неоснователна. В депозирани писмени бележки излага
подробни доводи за законосъобразност на издадените заповеди и отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на район „Одесос“ при
Община Варна.
След
преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със Заповед
№ 72/01.03.2018г. на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна (л. 113 – л. 114)
е наредено М.М.И. и синът й И. И. Ц. да бъдат настанени в общинско жилище,
актувано с АОС № 2378/**.08.2002г., находящо се в гр.Варна, ул. „******************,
за срок от 3 (три) години. На основание издадената заповед на 07.03.2018г. е
сключен договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд
„Настаняване на наематели“, съгласно който Кметът на район „Одесос“ при Община
Варна – наемодател, предоставя на М.М.И. – наемател, за ползване описаното в
Заповед № 72/01.03.2018г. общинско жилище, за срок от три години1 срещу
заплащане на наемна цена в размер на 44.06 лева месечно.
С писмо рег.
№ ОСИСД18005400ВН_001ОД/25.09.2018г. (л. 120) директорът на дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна е уведомил Кмета
на район „Одесос“ при Община Варна, че във връзка с изграждане на обект:
„Изграждане на бул. „************“ в участъка от ул. „******“ до ул. „*****“,
район „Приморски“, район „Одесос“ и район „Младост“, гр. Варна с възложител
Община Варна“, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост
за задоволяване на общински нужди, следва да предприеме срочни действия по
освобождаване от наематели на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „*************“
№ *****, ул. „****************** и ул. „***********“ № **.
С решение 1.1.5. на комисия по чл.6 ал.1 от НУРУЖНГНПОЖ
в район „Одесос“, обективирано в Протокол № 4/27.09.2018г. (л. 118 – л. 119) е
направено предложение до Кмета на район „Одесос“ при Община Варна наемното
правоотношение между районът като наемодател и М.М.И. като наемател на общинския
имот, представляващ жилище в гр. Варна, ул. „******************, да бъде
прекратено на основание чл.46 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗОС вр.чл.21 ал.1 т.2 от
НУРУЖНГНПОЖ. С решение 2.1.5., обективирано в същия Протокол № 4/27.09.2018г.,
комисията е направила предложение за изземване на описания общински жилищен
имот от М.М.И..
Със Заповед
№ 210/27.09.2018г. (л. 117) Кметът на район „Одесос“ при Община Варна е утвърдил
решенията на комисията по чл. 6, ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ в район „Одесос“,
обективирани в Протокол № 4 от заседание, проведено на 27.09.2018г.
С оглед
направените предложения Кметът на район „Одесос“ при Община Варна е издал
оспорените Заповед № 215/27.09.2018г. (л. 123 – л. 124), с която е прекратено
наемното правоотношение между район „Одесос“ при Община Варна и М.М.И. на
основание чл.46 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗОС вр.чл.21 ал.1 т.2 от НУРУЖНГНПОЖ –
поради извършване на ново строителство, и Заповед № 220/28.09.2018г. (л. 121 –
л. 122), с която е наредено на осн.чл. 65 от ЗОС вр.чл.22 от НУРУЖНГНПОЖ
общинският имот - жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „******************, да
се изземе от М.М.И., тъй като същият се владее без правно основание.
Двете
заповеди са връчени на М.И. на 01.10.2018 г., а на 11.10.2018 г. (л. 3 от делото) тя е подала жалба срещу тях
до Административен съд – Варна, по която е образувано настоящото производство.
Горната фактическа
обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена
въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези,
представени от страните в хода на съдебното дирене, които са последователни,
взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на
оспорените индивидуални административни актове, и при наличие на правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
В кръга на
дължимата служебна проверка по чл.168 ал.1 от АПК съдът констатира, че
оспорените заповеди са издадени от компетентен орган, в изискуемата за
редовността им писмена форма съгласно чл.46 ал.2 от ЗОС, и при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение спазването на процесуалния и материалния закон съдът намира
следното:
Между
страните по делото липсва спор по фактите. Спорът е правен и се концентрира
върху въпроса налице са основанията за прекратяване на наемното правоотношение,
възникнало между район „Одесос“ при Община Варна и М.М.И., респ. за изземване
на предоставеното на жалбоподателката под наем общинско жилище.
Правното
основание за прекратяване на наемното правоотношение между район „Одесос“ при
Община Варна и М.М.И., посочено в Заповед №215/27.09.2018г., е чл.46 ал.1 т.2
от ЗОС вр.чл.21 ал.1 т.2 от НУРУЖНГНПОЖ – поради извършване на ново
строителство. Цитираните законова и подзаконова правни норми са с идентично
съдържание и повеляват, че наемните правоотношения се прекратяват поради
извършване на ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен ремонт
или реконструкция, когато се засягат обитавани помещения/жилища. Наличието на
ново строителство - изграждане на обект: „Изграждане на бул. „************“ в
участъка от ул. „******“ до ул. „*****“, район „Приморски“, район „Одесос“ и
район „Младост“, гр. Варна с възложител Община Варна“, предвиждащ изграждането
на обект - публична общинска собственост за задоволяване на общински нужди, се
установява от приложеното към административната преписка писмо рег. №
ОСИСД18005400ВН_001ОД/25.09.2018г. на директора на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ при Община Варна, а освен това
представлява общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
който не подлежи на доказване и е безспорен между участниците в съдебния
процес.
Независимо
от горното, настоящият съдебен състав преценява оспорената Заповед №215/27.09.2018г.
на Кмета на район „Одесос“ при Община Варна като материално незаконосъобразна. Разпоредбата
на чл.46 ал.3 от ЗОС предвижда, че при прекратяване на наемното правоотношение
на основание ал.1 т.2, към заповедта по ал.2 се прилага настанителна заповед за
друго общинско жилище, ако наемателят отговаря на условията за настаняване. Анализът
на това нормативно разрешение сочи, че за разлика от останалите прекратителни
основания по чл.46 ал.1 от ЗОС, фактическият състав при прекратяване на
наемното правоотношение поради извършване на ново строителство, надстрояване
или пристрояване, основен ремонт или реконструкция, засягащи обитаваното
жилище, какъвто е процесният случай, включва и пренастаняване на наемателя в
друго общинско жилище, при положение, че същият продължава да отговаря на
условията за настаняване. От събраните в хода на административното производство
доказателства (декларации, удостоверения, заявления, договори) се установява,
че М.И. и нейният син отговарят на условията за настаняване в общинско жилище,
като това обстоятелство не се оспорва от ответния административен орган. В
разглеждания казус при издаване на оспорената Заповед № 215/27.09.2018г. на Кмета
на район „Одесос“ при Община Варна не е изпълнено императивно установеното
законово условие за настаняване на жалбоподателката в друго общинско жилище. Административният
орган е следвало да упражни правомощията си добросъвестно и справедливо, като
при спазване предвидените в чл.4 и чл.6 от АПК принципи на законност и
съразмерност издаде административен акт за целите, на основанията и по реда,
установени от закона, и приложи онези мерки, които са по-благоприятни за
жалбоподателката като адресат на административния акт, който засяга правата й.
Кметът на район „Одесос“ при Община Варна е следвало да съобрази разпоредбата на
чл.46 ал.3 от ЗОС и да прекрати наемното правоотношение, възникнало от Договор
за отдаване под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на
наематели“ от 07.03.2018г., едва след изпълнение на предвиденото в тази правна
норма условие – настаняването на жалбоподателката в друго общинско жилище. Като
не е сторил това, Кметът на район „Одесос“ при Община Варна е издал оспорената
Заповед № 215/27.09.2018г. в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби, поради което същата се явява незаконосъобразна в хипотезата на
чл.146 т.4 от АПК и като такава подлежи на отмяна.
Противно на
поддържаното от ответника, посоченото в т.IV. от процесната Заповед №
215/27.09.2018г., в случай, че М.М.И. и синът й И. И. Ц. нямат къде да живеят
да им бъде предложено, при наличие на възможност, настаняване в жилище от фонд
„Резервен“ или временно настаняване в СУПЦ „Д-р А. Ж.“, гр. Варна, не
представлява изпълнение на императивното изискване по чл.46 ал. от ЗОС за прилагане към заповедта за
прекратяване на наемното правоотношение на настанителна заповед за друго
общинско жилище. Нормата е конкретна и недвусмислена, и изисква едновременното
издаване на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение със заповед за
настаняване в друго общинско жилище, а не предполага последващо евентуално
настаняване (при наличие на възможност), каквото е наредил административният
орган в обжалваната Заповед № 215/27.09.2018г. Този законодателен подход е обусловен
от естеството на правоотношението по предоставяне на общински жилищни имоти под
наем и най-вече с оглед статуса на наемателите, а именно крайно нуждаещи се от
жилище граждани на съответната община.
За пълнота
на изложението следва да бъде отбелязано, че Заповед № 215/27.09.2018г. е
незаконосъобразна и поради неизпълнение на чл. 28.4.2. от Договор за отдаване
под наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“ от
07.03.2018г., предвиждащ едностранно прекратяване на наемното правоотношение от
страна на наемодателя преди изтичане на срока на договора да става с
едномесечно предизвестие в случаите на извършване на разрешени по установения
ред ново строителство, надстрояване и др., когато се засягат обитавани от
наемателя помещения.
Предвид
установената незаконосъобразност на Заповед № 215/27.09.2018г.,
незаконосъобразна се явява и Заповед № 220/28.09.2018г., с която е наредено изземването
на общинския имот от М.М.И.. Доколкото не е налице законосъобразно прекратяване
на наемното правоотношение между район „Одесос“ при Община Варна и
жалбоподателката, към момента на издаване на втората процесна заповед описаният
общински имот е бил владян от жалбоподателката на валидно правно основание - сключения
между нея и Кмета на район „Одесос“ при Община Варна Договор за отдаване под
наем на общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“ от 07.03.2018
година, т.е. не са били налице предпоставките по чл.65 ал.1 от ЗОС и чл.22 от
НУРУЖНГНПОЖ за нейното издаване. Освен това заповедта за изземване на имота от
жалбоподателката е издадена на 28.09.2018 г., т.е. преди влизане в сила на
Заповед № 215/27.09.2018г., с която е прекратено наемното правоотношение между
район „Одесос“ при Община Варна и М.М.И., което също обуславя липсата на
предпоставките по чл.65 от ЗОС вр.чл. 22 от НУРУЖНГНПОЖ, за издаване на втория
ИАА, предмет на настоящото съдебно производство – Заповед № 220/28.09.2018
година.
Гореизложеното
квалифицира жалбата като изцяло основателна, а оспорените с нея заповеди като
незаконосъобразни, което безалтернативно налага отмяната им.
При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане
и съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им (л. 22 и л. 29 от делото), на осн.чл.143 ал.1 от АПК, в полза
на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 510.00 лева (10.00
лева – заплатена ДТ и 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение), които
ответната страна следва да бъде осъдена да й заплати.
Мотивиран от
изложеното и съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, вр.чл.46 ал.5 от ЗОС,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 215/27.09.2018г. на Кмета на район „Одесос“
при Община Варна, с която е прекратено наемното правоотношение между район
„Одесос“ при Община Варна като наемодател и М.М.И., ЕГН **********,***, като
наемател на общински имот - жилище, находящ се в гр. Варна, ул. „******************,
на осн.чл.46 ал.1 т.2 и ал.2 от ЗОС вр.чл.21 ал.1 т.2 от Наредбата за условията
и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба
на общински жилища – поради извършване на ново строителство, и е разпоредено в
14-дневен срок да освободи общинското жилище.
ОТМЕНЯ Заповед № 220/28.09.2018г. на Кмета на район „Одесос“
при Община Варна, с която на осн.чл.65 от ЗОС вр.чл.22 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и
продажба на общински жилища, е наредено да се изземе от М.М.И., ЕГН **********,*** общински
имот - жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „******************, като владян
без правно основание, и е разпоредено в 14-дневен срок да освободи жилището.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на М.М.И., ЕГН **********,***,
сторените по делото разноски в размер на
510 (петстотин и десет) лева.
Решението е
окончателно.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: