Р Е Ш
Е Н И Е
№ 250469
гр. Пловдив, 27.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4018/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №231 от 18.05.2020 г., издадено от ВПД
***на *** РУ – П. с което на Н.Д.Ц. с ЕГН: ********** е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2500 лева за извършено от него
нарушение по чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква ,,Б‘‘ от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят
Ц., чрез **** адв. Д. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Нарушителят не бил използвал неогнестрелното оръжие на
обществено място, като от друга страна целта била да се предпази от бездомни
кучета. При условията на евентуалност иска намаляването на наложената глоба в
минимален размер. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена депозира становище чрез което оспорва подадената
жалба. Намира същата за неоснователна, поради което поиска потвърждаването на
обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски, прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 13.04.2020 г. около 18:40 часа в гр. П., ул. ,,Б.ш.‘‘ пред № *** е
употребил на обществено място – улица, законно притежаваното си неогнестрелно
оръжие – предупредителен пистолет марка ,,EKOL-TUNA’’ кал. 8мм с № ******.
В хода на съдебното следствие беше разпитан ***И.К.,
който потвърди описаното от него в АУАН. Добави, че същият не е очевидец на
деянието, като просто е съставил акта. Свидетел на извършеното от жалбоподателя
било лицето Д.Ч..
Предвид заявеното от *** К. до разпит беше допуснат
свидетеля Ч., като същият заяви, че се сеща за случая. Намирал се поставеното
КПП в близост до мястото на извършване на деянието, когато чул няколко на брой
изстрела. Приближил се към мястото от където идвали, където установил Н.Ц. с
поставени антифони на ушите и който му признал, че чакал клиент да дойде да си
взема оставената за ремонт кола, като същевременно решил да постреля. Едва след
явяването на жалбоподателя в Трето РУ същият заявил, че стрелял по бездомни
кучето, което се твърди в дадените от него обяснения. От друга страна Н.Ц. се
намирал пред халето на посочения в АУАН и НП административен адрес.
Съдът кредитира изцяло така депозираните показания от
полицейските служители, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на тях се установява, че именно жалбоподателят
е лицето, което е употребило неогнестрелно оръжие, както и мястото на което е
станало това, а именно пред халето на посочения в АУАН и НП административен
адрес.
Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на
защитата, че употребата на неогнестрелното оръжие не е било станало на
обществено място, тъй като няма значение дали е било на улица, път, булевард
или тротоар. Дори и да се приеме, че се е намирало пред халето, което се
стопанисва от жалбоподателя, което попада в съществуващ преди години двор, не
означава, че мястото не е обществено доколкото неограничен кръг от хора биха
могли да възприемат случващото се, още повече че и достъпът до него е
безпрепятствен.
Съдът не кредитира депозираните в хода на
административно-наказателната преписка обяснения от жалбоподателя Ц., тъй като
същите освен източник на доказателства се явяват и основно средство за защита,
поради което трябва да се ценят с оглед останалите събрани по делото
доказателства. В конкретния случай заявеното, че изстрелите били продиктувани
от наличието на бездомни кучета си противоречи с показанията на свидетеля Ч.,
който заяви, че не е видял такива, а това му е било споделено едва след няколко
дена. Също така дори и в самите обяснения на жалбоподателя има противоречия,
доколкото пред съда се изложиха твърдения, че използването неогнестрелното
оръжие е станало с оглед защита от бездомни кучета, а по време на
административно-наказателната преписка нарушителят е заявил, че същите са се
намирали на отсрещния тротоар, тоест се достигна до извод, че той не е бил в
непосредствена опасност. Също така Н.Ц. е имал поставени антифони на ушите и
противоречи на всякаква житейска логика, ако искаш да се защитиш от бездомни
кучета първо да се погрижиш за обезшумяването на ушите си и едва след това да
се възпроизведеш изстрели. Наличието на поставени антифони навежда на извод, че
жалбоподателят предварително е планирал, че ще се възпроизведе изстрели, което
говори и за наличието на умисъл.
Разпитаният по инициатива на жалбоподателя свидетел В. Х.
не е бил пряк очевидец на нарушението, а пресъздава споделеното му
жалбоподателя, поради което и доколкото не представлява първичен източник на
доказателства, не следва да се даде вяра на заявеното от него.
Съдът кредитира събраните по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че не са били оспорени страните по делото.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за
отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата
и място на извършване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 3А, буква ,,Б‘‘ ЗОБВВПИ
е в насока, че се забранява употребата на неогнестрелни оръжия на обществени
места. В конкретния случай Н.Д. е употребил законно притежаваното си
неогнестрелно оръжие на обществено място. В случая няма значение дали това е
станало на улицата или пред халето, което той стопанисва, тъй като би могло да
бъде възприето от неограничен кръг от хора.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице
маловажност на случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на
което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици,
като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира за основателно наведеното възражение за
намаляване размера на наложеното наказание ,,глоба‘‘.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗОБВВПИ предвижда
наказание ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева до 2500 лева. В конкретния случай по
делото липсват данни за други извършени нарушения от страна на жалбоподателят Ц.,
като по същото време той признава, че е употребил притежаваното от него
неогнестрелно оръжие, а единствено оспорва извършването на нарушението от правна
страна.
Ето защо, наказващият орган е могъл да наложи ,,глоба‘‘ в
размер от 500 лева на жалбоподателя, поради което и наказателното постановление
трябва да се намали в санкционната част на минимума предвиден в закона, а в
останалата част следва да се потвърди.
По разноските:
Жалбоподателят е представил доказателства за направени
разноски в размер от 400 лева. Към
30.06.2020 г., съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения по
силата на Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020
г. /до 31.07.2020 г./ минимумът на адвокатското възнаграждение при материален
интерес е в размер от 290 лева. Съдът намира за неоснователно направеното
възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева, доколкото по делото бяха проведени три
съдебни заседания, разпитани бяха трима свидетели, като бяха приобщени и
писмени доказателства. Ето защо, съобразно уважената част от жалбата на
жалбоподателя трябва да бъдат присъдени разноски в размер от 320 лева.
Съдът намира, че за процесуалното представителство на
въззиваемата страна трябва да бъде определено възнаграждение в размер от 80
лева, доколкото не се яви представител, а единствено се депозира становище по
съществото на спора. Ето защо на въззиваемата страна трябва да бъдат присъдени
разноски в размер от 16 лева с оглед отхвърляне частично на подадената жалба.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление №231 от 18.05.2020 г., издадено от ВПД ***на *** РУ – П. срещу Н.Д.Ц.
с ЕГН: ********** в санкционната част, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
от 2500 лева на 500 /петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление №231 от 18.05.2020 г., издадено от ВПД ***на *** РУ – П. срещу Н.Д.Ц.
с ЕГН: ********** в останалата част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР гр. П. да заплати на Н.Д.Ц. с ЕГН: ********** сумата в
размер от 320 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по
делото.
ОСЪЖДА
Н.Д.Ц. с ЕГН: ********** да заплати на Областна дирекция на МВР гр. П. сумата в
размер от 16 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.