№ 68
гр. Стара Загора, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Нанка П. Коева
в присъствието на прокурора Георги Видев Видев (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Мариана Д. Христакева Панова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215500602306 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.313 от сл от НПК.
С Присъда №260054/12.05.2021 г., постановена по нохд №16/2021 г.
Районен съд – Казанлък е признал подсъдимата М. Г. Л. за виновна в това, че
на 10.10.2019 г., в гр. Казанлък, бул. „Княз Александър Батенберг" северно от
№93, при управление на моторно превозно средство -автомобил марка и
модел "Шкода Фабия" с peг. № РВ 8490 ТТ, е нарушила правилата за
движение по Закона за движение по пътищата, а именно:
Чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства",
Чл.116 от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към
хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора",
Чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре",
1
Чл.119, ал.5 от ЗДвП - "При пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от Закона за движение по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие", като с деянието си по
непредпазливост е причинила средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване в областта на шийката на раменната кост на десния горен крайник,
довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни на ЕЛ. В. Р. и деянието е извършено на пешеходна пътека,
поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предп. последно, б. „а", предл. 1-
во, алт. II-ра, вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл.54 от НК я осъдил на една
година „лишаване от свобода“.
С постановената присъда, на основание чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил
изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.
На основание чл.343г, вр с чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а", предп.
1-во, алт. II-ра, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, съдът лишил подсъдимата
М. Г. Л. от право да управлява МПС за срок от една година.
С постановената присъда Казанлъшки районен съд е възложил на
подсъдимата М. Г. Л. направените по делото разноски.
Против постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимата М. Г. Л., в която се навеждат доводи за несправедливост на така
наложеното наказание, както и за неправилна присъда, постановена в
нарушение на материалния закон. Искането, което се прави, е въззивната
инстанция да измени първоинстанционната присъда, като намали
наложените наказания.
Против постановената присъда е постъпила въззивна жалба и от адв.
А.Б., в качеството на пълномощник на частната обвинителка ЕЛ. В. Р., в
която се навеждат доводи за занижен размер на наложените наказания, като
се сочи, че следва да бъде увеличен размерът на наказанието „лишаване от
свобода“ и на наказанието по чл.343г – „Лишаване от право да управлява
МПС“.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид доводите на страните,
доказателствата по нохд №16/2021 г. Районен съд – Казанлък и извърши
цялостна служебна проверка на атакуваното решение, в изпълнение на
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на задълженията по
чл.13 и чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, тъй като за всички фактически обстоятелства,
включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на
деянието са събрани относимите и допустими доказателства в обем,
позволяващ стабилност на фактическите изводи. Извършен е цялостен
2
доказателствен анализ, въз основа на който са изведени правилни фактически
изводи. Приетата за установена от първоинстанционния съд фактология се
споделя изцяло от настоящата инстанция, като същата може да бъде
обобщена по следния начин:
На 10.10.2019 г., около 14.10 часа, подс. Л. управлявала товарен
автомобил марка „Шкода", модел „Фабия" с peг. № РВ 8490 ТТ в гр.
Казанлък, по бул."Княз Александър Батенберг" в посока изток-запад. Времето
било слънчево и сухо, а видимостта нормална. Булевардът се състоял от две
разнопосочни полуплатна, разделени с тревен остров. Подсъдимата
управлявала автомобила по северното полуплатно, което било широко 7 м и
се състояло от две еднопосочни ленти за направление движение от запад на
изток, без разделителна линия между тях. Пътната настилка се състояла от
стар запазен дребнозърнест асфалт, без неравности. Достигайки северно от
№93, подсъдимата управлявала автомобила в лявата еднопосочна лента по
направление на движението, в посока от изток на запад, като спряла
непосредствено пред пешеходна пътека, за да пропусне пресичащите пътното
платно от север на юг пешеходци. Пешеходната пътека била начертана с бяла
боя върху изкуствена неравност със широчина 6,10 м. По същото време
пострадалата ЕЛ. В. Р. пресичала пътното платно от север на юг по
пешеходната пътека. Преди нея по пешеходната пътека, в същата посока
пресичали двама мъже - свещеник и млад мъж. Св. Р. видяла автомобила
„Шкода Фабия", който бил спрял на разстояние около 1 м от пешеходната
пътека и изчаквал да преминат пешеходците. Вървяла малко зад двамата
мъже, като в момента, в който мъжът, който се движел зад свещеника,
достигнал до тревния остров, разделящ двете полуплатна, тя била пред
спрелия автомобил. Точно в този момент подс. Л. привела в движения
автомобила, в резултат на което последвал сблъсък между МПС и
пешеходката, като първоначалният контакт настъпил с пластичната
облицовка на предната броня в областта на дясната част на предния
регистрационен номер в долен ляв крайник на пострадалата, на височина
около 0,35-0,45 м от пътното покритие. Ударът настъпил под масовия център
на тялото, поради което същото се наклонило към предната част на
автомобила, при което настъпил вторичен контакт с предната част на преден
капак в областта на таза на пострадалата. Поради обстоятелството, че
скоростта на движение на МПС към момента на първоначалния контакт /на
удара/ е била ниска - 8 км/час, съгласно заключението на повторната
автотехническа експертиза, тялото не се е плъзнало по хоризонталната
повърхност на предния капак, а вследствие на удара пострадалата паднала
върху пътното платно върху дясната си страна. Подс. Л. веднага задействала
спирачната система, спряла автомобила и слязла. Намиращите се в близост
свидетели на настъпилото пътно-транспортно произшествие веднага отишли
до пострадалата, като й помогнали да се изправи, превели я през улицата и я
сложили да седне на стол. Подс. Л. предложила на пострадалата да я закара до
ФСМП Казанлък, но последната настояла да се обадят на тел. 112.
3
Тогава подсъдимата позвънила на тел. 112 и обяснила, че блъснала жена
на пешеходна пътека с автомобила си. Казала, че се намират в близост до
ФСМП Казанлък и ще закара пострадалата. Непосредствено след това
подсъдимата качила св. Р. в автомобила си и я закарала във ФСМП. Там
пострадалата била прегледана и хоспитализирана в Ортопедично отделение
на МБА/1 „Д-р Христо Стамболски" - гр. Казанлък по спешност. След
направена локална анестезия й била извършена репозиция, имобилизация и
мека превръзка по Дезо на дясната раменна става, която трябвало да носи 30
дни. Видно от приложената Епикриза № 8219 от МБА/1 „Д-р Христо
Стамболски" - гр. Казанлък, пострадалата е изписана с диагноза Фрактура
коли хумери декстра.
Във връзка с получения сигнал на тел. 112 за жена, блъсната от
автомобил на пешеходната пътека, която е откарана във ФСМП, св. Станьо
Георгиев Козарев и св. Ивайло Димитров Стойнов, двамата младши
автоконтрольори в група „Пътен контрол" при РУ Казанлък, били изпратени
във ФСМП - Казанлък. Там те установили водача на автомобила, а именно
подс. Л., която им обяснила, че малко преди това, управлявайки служебния
си автомобил по бул."Ал. Батенберг", след като спряла на пешеходна пътека,
преди бензиностанция „ДЛел", за да пропусне преминаващ пешеходец, при
потеглянето си не видяла и блъснала пресичаща жена, която впоследствие
закарала в спешния център. Свидетелите установили и самоличността на
пострадалата Е.Р., която по данни на медицинските специалисти имала
фрактура на раменната кост на дясното рамо. Св. Стойнов и св. Козарев
извършили проверка на подс. Л. с техническо средство за наличие на алкохол
в издишания въздух, като пробата била отрицателна. След това заедно с
подсъдимата отишли на местопроизшествието, където бил извършен оглед.
Заключението на назначената по досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза установява травматичните увреждания на св.
Е.Р., а именно счупване на шийката на дясна раменна кост, имобилизация на
десния горен крайник, кръвонасядане и охлузване по дясното коляно,
кръвонасядане и ограничени движения в областта на дясната глезенна става.
От заключението на назначената по досъдебното производство повторна
тройна автотехническа експертиза се установява, че основната техническа
причина за настъпване на конкретното ПТП е привеждането в движение на
товарния автомобил марка „Шкода", модел „Фабия" с peг. № РВ 8490 ТТ от
страна на водача - подс. Л., без същата да се съобрази с наличието на
пешеходец, в частност на пострадалата пешеходка на пешеходната пътека -
св. Р.. В конкретния случай произшествието е настъпило на пешеходна
пътека, непосредствено след потеглянето на автомобила от статично
положение пред пешеходната пътека, като скоростта му на движение към
момента на удара на пострадалата е възлизала на 8 км/час (2,2 м/сек).
От цитираното заключение се установява също така, че първоначалният
контакт е настъпил с пластичната облицовка на предната броня в областта на
4
дясната част на предния регистрационен номер в долен ляв крайник на
пострадалата, на височина около 0,35-0,45 м. от пътното покритие. Тъй като
ударът е настъпил под масовия център на тялото на пострадалата, същото се е
наклонило към предната част на автомобила, при което е настъпил вторичен
контакт с предната част на предния капак в областта на таза на пострадалата.
Поради обстоятелството, че скоростта на движение на превозното средство
към момента на първоначалния контакт е била ниска (около 8 км/час), тялото
не се е плъзнало по хоризонталната повърхност на предния капак, а е
пропаднало върху пътното покритие върху дясната си страна, при което са
настъпили регистрираните травматични увреждания. Вещите лица са
стигнали до този извод, имайки предвид събрания доказателствен материал и
в частност наличните следи по предната част на автомобила, фиксирани при
извършения оглед на местопроизшествие, непосредствено след настъпването
на ПТП. Тъй като произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при условията на нормална видимост и при липса на
препятствия, вещите лица са приели, че общата видимост на водача е
съответствала на конкретната видимост и той е имал техническата
възможност да възприеме пешеходката, преди да приведе автомобила в
движение. Тъй като в случая пешеходката се е намирала на пешеходната
пътека в момента, в който процесният автомобил е бил приведен в движение,
вещите лица са приели, че подсъдимата е имала техническа възможност да
следи конкретната пътна обстановка пред фронта на автомобила си и в дясно
от него, да възприеме своевременно движението на пешеходката, съответно е
имала и техническата възможност да предотврати настъпването на
произшествието, като за целта е следвало да приведе в движение автомобила,
след като се увери, че липсват пешеходци по пешеходната пътека, а при
наличие на такива, да изчака тяхното преминаване пред фронта на
автомобила.
Вещите лица посочват, че от техническа гледна точка следва да се
приеме, че не е възможно в конкретната ситуация, без възникнал контакт
между автомобил марка „Шкода Фабия“ с рег.№ РВ 8490 ТТ и предаване на
определена кинетична енергия, пешеходката Р. да се подпре с лявата си ръка
на предния капак на автомобила и да падне на противоположната си дясна
страна на пътното платно, с което се опровергава така изразената от
подсъдимата защитна версия.
В съдебно заседание вещите лица поясняват, че тъй като автомобилът е
бил в южната част на лява лента е възможно дясната колона частично да е
закривала първата или втората крачка на пешеходката на пешеходната пътека,
но след това пешеходната пътека е била видима изцяло.
От техническа гледна точка водачката на автомобила е можела да
възприеме пострадалата Р.,която е била на пешеходната пътека. Вещите лица
поясняват, че в случая старт-стоп системата, с която е бил оборудван
автомобилът на пострадалата, не оказва влияние на установения от тях
механизъм на настъпване на ПТП.
5
При така приетите за установени факти съдът приема, че подсъдимата
Л. от обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.343, ал.3,
предл. последно, б. „а", предл. 1-во, алт. II-ра, вр. ал.1, вр. чл.342, ал.1 от НК.
В случая подсъдимата, при управление на моторно превозно средство е
нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани с
разпоредбите на ЗДвП, и по непредпазливост е причинила описаната по-горе
средна телесна повреда на пострадалата Р., като деянието безспорно е
извършено на пешеходна пътека. Във връзка с казаното се налага изводът, че
настъпилият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка със
следните, допуснати от подсъдимата нарушения, а именно: на разпоредбите
на чл.116 от ЗДвП - " Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците…… " и на чл.119, ал.1 от ЗДвП -
„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре".
По вмененото й нарушение на чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - "Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства" подсъдимата Л. следва да бъде
призната за невинна и оправдава, с оглед на това, че цитираната разпоредба е
обща по отношение на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.119, ал.5 от ЗДвП, гласяща, че "При
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за
съпричинител за настъпване на съответното произшествие", подс. Л. също
следва да бъде призната за невинна и оправдана, с оглед на това, че
цитираната разпоредба не вменява на водачите на ППС конкретни
задължения, нарушаването на които води до ангажиране на тяхната
отговорност.
С деянието си подс. Л. е причинила по непредпазливост средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване в областта на шийката на раменната кост
на десния горен крайник, довело до трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни на ЕЛ. В. Р., което се
квалифицира като средна телесна повреда, съгласно разпоредбата на
чл.129,ал.2 от НК.
От субективна страна подсъдимата Л. е извършила деянието виновно,
при форма на вината „непредпазливост“, при нейната разновидност
„небрежност“, тъй като обективираните действия на подсъдимата сочат, че
същата не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но
е била длъжна като водач на пътно превозно средство и е могла съобразно
конкретната пътна обстановка да ги предвиди.
6
С оглед изложеното, правната квалификация на деянието на
подсъдимата Л. като такава по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а", предл. 1-
во, алт. II-ра,във вр. с ал. 1,във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е правилна, при
направените по-горе изводи относно допуснатите от същата нарушения на
правилата за движение по пътищата, с оглед бланкетния характер на
разпоредбата на чл.342, ал.1 от НК.
Наказателната отговорност на подсъдимата Л. е определена по
правилата на чл. 54 от НК, при отчетени смекчаващи вината обстоятелства и
липса на отегчаващи такива, в рамките на предвидения в цитираната по-горе
разпоредба минимум.
В контекста на изложената по-горе, безспорно установено по делото е,
че Л. е оказала помощ на пострадалата, като действията й се изразяват в това,
че веднага отишла при пострадалата, като й предложила да я откара до
ФСМП, след което изпълнила желанието на последната да се обади на
тел.112. Веднага след това подсъдимата сама със своя автомобил откарала
пострадалата във ФСМП, след което се върнала на местопроизшествието.
Тези данни са от значение при индивидуализацията на наказанието и сочат на
отношението на подсъдимата към извършеното от нея престъпно деяние.
От друга страна по делото са налице доказателства, които сочат, че
подсъдимата е лице с чисто съдебно минало, няма криминални регистрации, с
добри характеристични данни и трудова ангажираност, свързана с управление
на МПС, тъй като същата е регионален мениджър и търговски представител
на „Деликатес-2“ ЕООД – с. Житница.
Освен казаното, при определяне на наказателната й отговорност следва
да се отчетат и следните факти, при които е осъществено непредпазливото й
деяние:
На първо място, безспорно следва да се има предвид ниската скорост, с
която е управлявала МПС към момента на настъпване на удара, а именно 8
км/ч., благодарение на която скорост тялото на пострадалата не се е плъзнало
по хоризонталната повърхност на предния капак, а е пропаднало върху
пътното покритие върху дясната си страна, както и това, че тъй като
автомобилът се намирал в южната част на лявата лента за движение, дясната
колона на автомобила частично е закривала първата или втората крачка на
пешеходката на пешеходната пътека, което разбира се не освобождава
подсъдимата от задължението, преди да тръгне, да се убеди, че пред
7
автомобила й няма пешеходци.
Всички изброени по-горе обстоятелства сочат на наличие на
многобройни смекчаващи обстоятелства и дават възможност на настоящата
инстанция да приеме, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се
оказало несъразмерно тежко, с оглед на което следва да се определи
наказателната отговорност на подсъдимата Л. по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК
под най-ниския предел. Определеното наказание лишаване от свобода за срок
от една година, като очевидно несъответствуващо на обществената опасност
на конкретното деянието и на подсъдимата Л., по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
следва да се намали под най-ниския предел и се наложи наказание „лишаване
от свобода“ малко над предвидения минимален размер, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от четири месеца.
Съгласно константната съдебна практика съдът е задължен да приложи
чл. 55, ал. 1 НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския
предел на предвиденото наказание в закона или да премине към друг, по-лек
вид наказание само когато направи първо, фактическа констатация, че са
налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има
многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не
може да се оцени като изключително и второ, правен извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко, защото има
значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от
типичните за този вид престъпления с оглед конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението, особеностите на
деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Тъй като подсъдимата Л. е с чисто съдебно минало, с добри
характеристични данни, не е лице от криминалния контингент, съдът намира,
че спрямо нея целите на наказанието могат да се постигнат с прилагане на
института на условното осъждане, с оглед на което и правилно районният съд
на основание чл.66,ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години.
На основание чл.343г, вр.с чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а", предл.
1-во, алт. II-ра,във вр. с ал. 1,във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, подс. Л. следва да
бъде лишена от право да управлява МПС за срок от четири месеца, който
размер съдът намира, че е съобразен със степента на обществена опасност на
конкретното деяние и с данните за налагани на подс. Л. наказания за
нарушения по ЗДвП, дадени в приложената на л.127 от ДП справка за
8
нарушител/водач.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.1 от НПК
съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда №260054/12.05.2021 г., постановена по нохд
№16/2021 г. Районен съд – Казанлък, като:
ПРИЗНАВА за невинна подсъдимата М. Г. Л., с ЕГН**********, за
това че е нарушила чл.5, ал.2 т.1 от ЗДвП – „Водачът на ППС е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците“ и чл.119, ал.5 от ЗДвП – „ При пътно произшествие
с пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“, когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило по ЗДвП, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие“ и я ОПРАВДАВА по посочените текстове.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата М. Г. Л. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ от ЕДНА ГОДИНА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата М. Г. Л. наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ от ЕДНА ГОДИНА на
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9